Решение № 907 от 20.06.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 907 гр. София, 20.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело № 20211000503254 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 263605/03.06.2021 г., постановено по гр. д. № 923/2017 г. по описа на СГС, I ГО, 1 6 с-в, частично е уважен предявеният от М. В. А. срещу ЗК „Лев Инс” АД осъдителен иск с правна квалификация чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за заплащане на сумата от 31000 лв. (този иск е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 100000 лв.), представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 13.04.2015 г., ведно със законната лихва от 13.04.2015 г. до окончателното й заплащане. Изцяло са отхвърлени предявените кумулативно обективно съединени искове по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за заплащане на следните суми: 1) 3680 лв., представляваща компенсаторно обезщетение за причинените имуществени вреди (под формата на пропуснати ползи) - сигурен, но пропуснат доход за периода от 13.04.2015 г. до 15.06.2015 г. и 2) 66,60 лв., представляваща компенсаторно обезщетение за причинени имуществени вреди.

За да постанови решението, първоинстанционният съд е приел, че са установени всички правопораждащи спорното материално право юридически факти, а съобразно уредените в чл. 52 ЗЗД критерии за справедливост заместващото обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпване на процесното застрахователно събитие е в размер на сумата от 70000 лв., като то трябва да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД с 20% (70000 лв. х 80% = 56000 лв.), тъй като пострадалият е допринесъл със своето противоправно поведение (управляване на процесния мотоциклет с превишена скорост - над 70 км./ч., като е могъл да избегне удара посредством аварийно спиране). Съобразено е и правнорелевантното обстоятелство, че ответното застрахователно дружество е изплатило на ищеца извънсъдебно сумата от 25000 лв., поради което остатъчният размер на дължимото заместващо обезщетение възлиза на 31000 лв. (56000 лв. - 25000 лв.). Счел е, че не е установено в процеса на доказване по несъмнен начин, че вследствие настъпването на 1 процесното застрахователно събитие пострадалият е загубил един сигурен доход (3680 лв.) поради невъзможността да полага труд през релевантния период по договор за изработка (граждански договор) с „Ню Бояна филм Продакшън” ЕООД. С оглед на обстоятелството че извънсъдебно ответникът е заплатил на ищеца застрахователно обезщетение за причинените му имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на медицински разходи за неговото лечение и възстановяване, СГС е отхвърлил и иска за заплащане на компенсаторно обезщетение в размер на сумата от 66,60 лв.

Така постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е обжалвано от ищеца в частта, в която са отхвърлени предявените кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, както следва: 1) над сумата от 31000 лв. до 75000 лв. - заместващо обезщетение за причинените неимуществени вреди) и 2) за сумата от 3680 лв. - компенсаторно обезщетение за причинените имуществени вреди (под формата на пропуснати ползи), представляващи загубен сигурен доход поради невъзможността за полагане на труд по договор за изработка (граждански договор) за периода от 13.04.2015 г. до 15.06.2015 г., ведно със законната лихва върху главните парични притезания от настъпване на застрахователното събитие 13.04.2015 г., до окончателното им заплащане. Въззивникът поддържа, че решението е необосновано, тъй като при определяне размера на заместващото обезщетение съобразно критериите за справедливост, установени в нормата на чл. 52 ЗЗД, решаващият първоинстанционен съд не е съобразил в достатъчна степен факта, че с оглед на множеството травматични увреждания ищецът е претърпял високи по интензитет болки и страдания, като неблагоприятното въздействие на тези травми ще го съпътстват до края на неговия живот. Счита, че не е установено по несъмнен начин наведеното от ответника правонамаляващо материално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като не е установена причинно-следствената връзка между противоправното поведение на ищеца и настъпване на вредоносния резултат. Твърди, че е доказано правнорелевантното обстоятелство, че вследствие на процесното ПТП ищецът не е могъл да получи един сигурен доход по процесния граждански договор.

Въззиваемият-ответник е подал в законоустановения срок писмен отговор, в който излага подробни съображения за неоснователността на предявената от ищеца въззивна жалба.

Срещу първоинстанционното решение е подадена насрещна въззивна жалба от ответника в частта, в която е уважен предявеният осъдителен иск за заплащане на заместващо обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди. Въззивникът счита, че в обжалваната част първоинстанционното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, тъй като присъденото заместващо обезщетение за настъпилите от процесната транспортна злополука неимуществени вреди не отговоря на изискванията за справедливост, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД, като то трябва да бъде намалено до сумата, която застрахователното дружество е заплатило извънсъдебно - 25000 лв. От друга страна, поддържа релевирания в отговора на исковата молба правен довод за съпричиняване на вредоносния резултат от противоправното поведение на ищеца, който се е движел с превишена скорост, но без да е бил правоспособен водач - счита, че този принос е съществено по-висок от приетия от СГС.

Въззиваемият-ищец е подал в законоустановения срок писмен отговор, в който поддържа становище за неоснователност на насрещната въззивна жалба.

Третото лице-помагач на ответника не е подал в законоустановения срок писмен отговор на въззивната и насрещната въззивна жалби, не се явява в проведеното пред САС о. с. з. и не взима становище по тях.

Тъй като ищецът не е обжалвал първоинстанционното решение в частта, в която искът за заплащане на обезщетение за причинените неимуществени вреди е отхвърлен над 2 сумата от 75000 лв. до пълния му предявен размер от 100000 лв., както и в частта, в която предявеният иск за заплащане сумата от 66,60 лв., представляваща компенсаторно обезщетение за причинени имуществени вреди, в тази част обжалваното решение е влязло в сила.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.

СГС, I ГО, 16 състав, е бил сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК, като дължи произнасяне само в пределите на релевираните доводи във въззивната жалба, а служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.

Правната норма, регламентирана в чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинноследствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника - застраховател.

Както бе изяснено, въззивният съд действа като апелация (т. нар. ограничен въззив – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК), поради което той следва да се произнесе само по релевираните във въззивните жалби доводи (ответникът признава, че е възникнало правото на пострадалия за заплащане на заместващо обезщетение за причинените му неимуществени вреди при настъпване на процесното застрахователно събитие, но поддържа, че с извънсъдебно заплатената сума от 25000 лв. напълно е удовлетворил това парично притезание).

Следователно, правният спор, пренесен пред настоящата съдебна инстанция с въззивната и насрещната въззивна жалби, се съсредоточава върху обстоятелството дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на заместващото обезщетение, както и дали пострадалият е допринесъл чрез своето противоправно поведение (управление на процесния мотоциклет с превишена скорост, без да е бил правоспособен водач) в единния съвкупен съпричинителен процес за настъпване на вредоносните последици, респ. какъв е неговият принос за противоправния резултат, както и дали в процеса на доказване са установени твърдените имуществени вреди (под формата на пропуснати ползи), вследствие загубата на един сигурен бъдещ доход по договора за изработка (гражданския договор).

3

При определяне на заместващото обезщетение е необходимо да се отчете начинът на извършването на противоправното деяние, претърпените от ищеца болки и страдания вследствие на причинените му травматични увреждания, периодът за пълното възстановяване, неговата възраст, причинените му неудобства и дискомфорт при социални контакти, социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие – началото на 2015 г., както и нормативно определеният лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност” – до 2 млн. лв., при едно пострадало лице, какъвто е настоящият случай (арг. чл. 266, ал. 1, т. 1, б. „а” КЗ, отм.).

Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.

При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид обстоятелството, че от процесното ПТП ищецът е претърпял счупване на двете срамни кости на таза; счупване на двете седалищни кости на таза, счупване на лява лъчева кост в долния и край; счупване на дясната лопатка. При извършена оперативна интервенция му е поставена на таза метална остеосинтеза. Общият лечебен и възстановителен период е продължил общо 6 месеца, през който е търпял болки и страдания - през първите два месеца болките са били с по-висок интензитет. След извършения личен преглед на пострадалия (на 27.07.2020 г.) вещото лице изяснява, че към момента неговото здравословно състояние е стабилизирано, като не са установи функционални дефицити на засегнатите от уврежданията крайници (предвижва се самостоятелно) - бъдещата прогноза по отношение на получените увреждания е добра. Ищецът е бил временно нетрудоспособен, но към момента на прегледа той се е възстановил без усложнения (зарастването /консолидацията/ на счупванията на ищеца е настъпило в общоприетите срокове - около 6 месеца). Вещото лице изяснява, че не е наложителна втора операция за отстраняване на металната остеосинтеза от таза - към момента на прегледа не са налице медицински показания за нейното отстраняване (при изслушване на СМЕ в проведеното пред СГС на 17.08.2020 г. о. с. з. вещото лице пояснява, че „в конкретния случай няма значение премахването на остеосинтезата, тъй като тя не е на място, на което да влияе на обема на движение на ставите”). Проведена е рехабилитация, като в Епикризата е посочено подобряване на състоянието на ищеца, без конкретно да е описан постигнатият обем движение на засегнатите стави. Изяснява се, че при постъпването в лечебното заведение, намиращо се в гр. Плевен, пациентът е бил в състояние на сомналентност (унесеност; лека степен на нарушено съзнание, съненост), като е бил неориентиран за време и място, но липсват данни за загуба на съзнание, вкл. и тя да е била пълна, както необосновано поддържа ищецът и във въззивната жалба (при изслушването на СМЕ в проведеното пред СГС на 17.08.2020 г. о. с. з. вещото лице пояснява, че „в приложената Епикриза от Плевен е споменато, че ищецът е консултиран с неврохирург, но няма поставена такава диагноза; няма описана и такава консултация, от която да се направи заключение за неговото състояние по отношение увредата на мозъка”).