Определение № 26454 от 29.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26454 гр. София, 29.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Попова като разгледа докладваното от Даниела Попова Гражданско дело № 20251100111355 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен осъдителен иск от Е. Д. М. срещу Прокуратурата на Република България с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 6 000 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от противоправно деяние, изразяващо се в отказ на Прокуратурата, ответникът да изпълни задълженията си да го освободи незабавно като произволно лишен от свобода чрез осъждане по непредявени обвинения по дело № 1018/ 2019 година на Върховен касационен съд и дело № 102/2018 година на Апелативен специализиран съд.

В исковата молба се посочва, че ответникът, въпреки че разполага с предвидените в законите на страната правомощия, вместо незабавно да предприеме необходимите действия за освобождаване на ищеца, постановил отказ за освобождаванато му. Ищецът поддържа, че отказът да бъде освободен, въпреки че са налице безспорни доказателства за незаконността на присъдата и задържането, представлява самостоятелно и продължаващо нарушение на Член 5, § 1 от КЗПЧОС и Член 6 от ХОПЕС, извършено от прокуратурата. Прокуратурата, чрез своето бездействие, пряко допринася за поддържането на произволно лишаване от свобода, което се намира извън всякаква законова рамка, и нарушава както националното право, така и международните стандарти за правосъдие и свобода. Иска обезщетение в посочения по-горе размер / 6 000 000 лева/ при период на увреждане от 31.05.2024г. до датата на подаване на исковата молба – 09.10.2025г.

Исковата молба е редовна – правопоражащите спорното материално 1 право са ясно заявени и не се нуждаят от допълнителна конкретизация - не е необходимо исковата молба да бъде оставяна без движение по реда на чл. 129, ал.

1 вр. с чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК.

Наличните твърдения в нея обаче сочат на

НЕДОПУСТИМОСТ. Съображенията за това са следните: изначалната й

В случая се претендират вреди от непозволено увреждане, което се твърди да е настъпило от отказ на Прокуратурата да бъде освободен незабавно като произволно лишен от свобода чрез осъждане по непредявени обвинения по дело /КНОХД/ № 1018/ 2019 година на Върховен касационен съд и дело /ВНОХД/ № 102/2018 година на Апелативен специализиран съд.

След извършена справка в ЕИСС е установено, че в периода от 31.05.2021г. до 09.07.2025г. ищецът е подавал жалби/искания но различни звена на прокуратурата – СГП, ВКП, Главния прокурор, с искане незабавно да бъде освободен като произволно лишен от свобода чрез осъждане по непредявени обвинения по дело № 1018/ 2019 година на Върховен касационен съд и дело № 102/2018 година на Апелативен специализиран съд, по които са постановявани откази. След произнасянето/непроизнасянето на прокурора, ищецът е предявявал иск пред СРС/СГС за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от бездействие на Прокуратурата. По този начин са образувани напр. гр.д.№ 7056 от 2025г., 7636 от 2025г., 8219 от 2025г., 10087 от 2025г., 10088 от 2025г., 10089 от 2025г., 10194 от 2025г. и други, всички по описа на СГС.

Първото известно на настоящия състав дело, образувано по искова молба на ищеца за това, че прокуратурата отказва да го освободи незабавно като произволно лишен от свобода чрез осъждане по непредявени обвинения по дело № 1018/ 2019 година на Върховен касационен съд и дело № 102/2018 година на Апелативен специализиран съд, е гр.д.№ 37874 от 2024г. на СРС, което към датата на подаване на настоящата искова молба все още е висящо, а първото, известно на настоящия докладчик дело, образувано по идентична искова молба в СГС е 6732 от 2025г. на СГС, което също не е приключило.

Идентичността на предмета на тези дела с предмета на настоящото се извежда от обстоятелствената част на исковите молби по цитираните на дела – в образуваните производства ищецът желае да получи обезщетение предвид отказа на Прокуратурата да бъде незабавно освободен като произволно лишен от свобода по едни и същи наказателни дела. Тъй като исканията до Прокуратурата са очертани с една и съща правна рамка в подадените от ищеца жалби, отказът на 2 бъдат предприети действия по всяка от тези жалби на практика накърнява един и същ правен интерес. Единствената разлика между всички производства, е формална – номерът на документа /жалбата/, подаден от ищеца, като с всички тях се прави едно и също искане – да бъде незабавно освободен като противозаконно лишен от свобода по едни и същи наказателни дела. Въпросът с коя жалба, респективно колко пъти Прокуратурата е била сезирана с това искане, както и колко пъти е отказано освобождаване, е относим към размера на дължимото обезщетение, не и към правопораждащите го факти /така и определение № 2128 от 13.07.2023 г. постановено по гр. д. 2471/2023 г. по описа на ВКС, III ГО/.

Отделно от това, по идентични искови молби, подадени на 10.09.2025г., преди настоящата молба, са образувани гр.д.№ 10087 от 2025г., 10088 от 2025г. и 10089 от 2025г., всички по описа на СГС, по искова молба от 06.10.2025г. е образувано гр.д.№ 11132 от 2025г., а по искова молба от 12.09.2025г. е образувано гр.д.№10194 от 2025г. на СГС, които все още не са приключили. Единствената разлика с настоящата искова молба е периодът на увреда и размерът на претендираното обезщетение, като прериодите на увреда по гр.д.№ 10087 от 2025г. на СГС /от 30.05.2024г./, по гр.д.№ 11132 от 2025г. /от 05.06.2019г./ и по гр.д.№ 10194 от 2025г. на СГС /от 10.02.2024г./, изцяло поглъщат периода на увреда по настоящото производство /от 31.05.2024г./. Обстоятелството,че ищецът сочи различни периоди, следва да се цени при съобразяване, че доколкото защитимият правен интерес на ищеца е един и същ, той има право на едно, глобално определено, обезщетение за неимуществени вреди

Поради това съдът приема, че е налице абсолютна процесуална пречка по чл.

126, ал. 1 ГПК за започване и за провеждане на настоящото производство, което налага неговото прекратяване.

Предвид извода за недопустимост на исковата претенция на осн.чл.24, т.2 ЗПП правна помощ не следва да се предоставя.

Молбата за освобождаване от ДТ и разноски следва да бъде уважена липсват средства за заплащането им, съгласно представената декларация по чл.83 от ГПК.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал. 2 ГПК ищеца Е. Д. М. от заплащане на дължимата държавна такса и разноски в производството по делото.

3

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е. Д. М. за предоставяне на правна помощ в настоящото производство

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 11355 от 2025г. на СГС, І-26 състав.

Определението в частите, с които е оставено без уважение искането за предоставяне на правна помощ и е прекратено производството по делото, подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

В останалата част определението не подлежи на обжалване Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4