Определение № 439 от 21.10.2025, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 439 гр. К., 21.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно частно гражданско дело № 20255100500284 по описа за 2025 година

Производството е по чл.248, ал.3 от ГПК.

С определение № 566/24.04.2025 г., постановено по гр.д. № 1789/2023 г. по описа на РС – К., е изменено решение № 21/17.01.2025г. по гр.д.

№1789/2023г. по описа на РС – К., в частта относно разноските, като е намален размера на присъдените в полза на В. П. Ч., с ЕГН ********** от общ. А., обл. К., с П. №*** деловодни разноски, които на основание чл.78,ал.1 от ГПК са възложени в тежест на ответното дружество „С.К.“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „С.“ ул. „С.“ № **,ет. *, представлявано от Н.П., като е намалена общата присъдена сума за разноски от 450.00 лева на 100.00 лева и са отменени присъдените в полза на ищцата В. П. Ч. разноски за вещо лице от 350.00 лева.

Недоволна от така постановеното определение е останала частната жалбодателка В. П. Ч., която го обжалва чрез своя процесуален представител а д в . Д.М., като неправилно поради нарушение на материалния закон. В жалбата се сочи, че експертизата е определила и действителния размер на ГПР и е била основание да бъде уважен установителния иск. Моли съда да отмени обжалваното определение и да остави осъждането да половината депозит за вещо лице от 175 лв.

Ответникът по частната жалба „С.К.“ ООД – гр.С., е представил отговор на основание чл.276, ал.1 от ГПК, с който оспорва частната жалба 1 като неоснователна. В отговора са излагат съображения, че разноските за изготвяне на съдебно-счетоводната експертиза били направени във връзка с предявения осъдителен иск по чл.55 от ЗЗД, който бил отхвърлен. Сочи, че дружеството предоставило доказателства за заплатените по договора суми, което било задължение на ищеца, поради което не следвало да му бъдат възлагани разноски за експертиза. Твърди също, че на ищеца не следвало да бъдат присъждани разноски за повече от едно производство, предвид установената злоупотреба с право, изразяваща се в образуването на четири производство, вместо едно. Моли съда да потвърди обжалваното определение.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с частната жалба, констатира:

Частната жалба е допустима, подадена е в срок и от лице, имащо правен интерес от обжалване.

По същество разгледана частната жалба е основателна.

Гр.д. № 1789/2023 г. по описа на РС - К. е било образувано по предявени обективно кумулативно съединени искове за прогласяване нищожност на клауза договор за потребителски кредит с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.11, ал.1, т.10, ал.2 и 4, чл.19, ал.4 и чл.21, ал.1 от ЗПК и иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД.

С решение № 21/17.01.2025 г. по гр.д. № 1789/2023 по описа на РС – К., е прогласена нищожността на клаузата на сключения между „С.К.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „С.“ ул. „С.“ № **,ет. *, представлявано от Н.П. П. и В. П. Ч., с ЕГН **********, с постоянен адрес общ. А., обл. К., с. П., №*** договор за паричен заем №577045 от 01.10.2021г.. предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане в размер на 104.99 лева, поради заобикаляне на закона – чл.26,ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.11,ал.1,т.10, чл.10а,ал.2 и 4, чл.19,ал.4, чл.21,ал.1 от ЗПК и неравноправност –чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗП във връзка с чл.146,ал.1 от ЗЗП.

Със същото решение е отхвърлен предявения от В. П. Ч., с ЕГН **********, с постоянен адрес общ. А., обл. К., с. П. №*** против „С.К.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „С.“, ул.„С.“ № **, ет. *, представлявано от Н.П. П., иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 5 лева, частично от 104.99 лева, 2 представляваща недължимо платена сума при начална липса на основание въз основа на клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Също така на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „С.К.“ ООД - гр. С. е осъдено да заплати на В. П. Ч. сумата в общ размер на 450 лв., представляваща направените по делото разноски - 100 лв. за внесена държавна такса и 350 лв. – заплатен депозит за вещо лице.

По делото е била допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза със задачи: каква е общата сума, която В. П. Ч. с ЕГН ********** заплатила на ответното дружество по Договор за паричен заем № 577045 включително и чрез рефинансиране на заема; какъв е размера, датата и разпределението на постъпилите суми за погасяване на начислените задължения на всяко извършено от В. П. Ч. с ЕГН ********** плащане от ответника по Договор за паричен заем № 577045; вземайки предвид размера на отпуснатия кредит и общо изплатената от В. П. Ч. с ЕГН ********** по кредита и използвайки нормативно установената формула е Приложение №1 към чл.19, ал.2 от ЗПК и като се включи начислената неустойка за непредоставяне на поръчител, какъв е действителния размер по Договор за паричен заем № 577045; каква е била дължимата възнаградителна лихва от В. Ч. за периода от усвояване на кредита, до неговото пълно погасяване.

От така поставените задачи на съдебно-счетоводната експертиза следва извода, че същата се отнася пряко и към двата предявени иска – по чл.26,ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.11,ал.1,т.10, чл.10а,ал.2 и 4, чл.19,ал.4, чл.21,ал.1 от ЗПК и неравноправност –чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗП във връзка с чл.146,ал.1 от ЗЗП и по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД. В този случай след като единият иск е бил уважен, а другият отхвърлен, то разноските за съдебно-счетоводната експертиза следва да се понесат по равно и от двете страни по 175 лв. Поради това обжалваното определение следва да боде отменено и да се постанови друго, с което да се измени решение № 21/17.01.2025 г. по гр.д. № 1789/2023 по описа на РС – К., в частта за разноските, с която „С.К.“ ООД - гр. С. е осъдено да заплати на В. П. Ч. сумата в общ размер на 450 лв., представляваща направените по делото разноски - 100 лв. за внесена държавна такса и 350 лв. - заплатен депозит за вещо лице, като същите бъдат намалени 3 от 450 лв. на 275 лв., от които 100 лв. държавна такса и 175 лв. възнаграждение за вещо лице.

Ето защо и на основание чл.278, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.248, ал.2 от ГПК, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 566/24.04.2025 г., постановено по гр.д. № 1789/2024 г. по описа на РС – К., в частта, с която е изменено решение № 21/17.01.2025 г. по гр.д. № 1789/2023 по описа на РС – К., в частта за разноските, като е намален размера на присъдените в полза на В. П. Ч., които на основание чл.78,ал.1 от ГПК са възложени в тежест на ответното дружество „С.К.“ ООД - гр. С., като е намалена общата присъдена сума за разноски от 450.00 лева на 100.00 лева и са отменени присъдените в полза на ищцата В. П.

Ч. разноски за вещо лице от 350.00 лева., в частта относно общата присъдена сума за разликата от 275 лв. до 450 лв., както и в частта относно разноските за вещо лице над 175 лв., вместо което постановява:

ИЗМЕНЯ решение № 21/17.01.2025 г. по гр.д. № 1789/2023 по описа на РС – К., в частта за разноските, с която „С.К.“ ООД - гр. С. е осъдено да заплати на В. П. Ч. сумата в общ размер на 450 лв., представляваща направените по делото разноски - 100 лв. за внесена държавна такса и 350 лв.

– заплатен депозит за вещо лице, като намалява размера на разноските от 450 лв. на 275 лв., от които 100 лв. държавна такса и 175 лв. възнаграждение за вещо лице.

Определението не подлежи на обжалване на основание чл.274, ал.4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 439 гр. К., 21.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно частно гражданско дело № 20255100500284 по описа за 2025 година

Производството е по чл.248, ал.3 от ГПК.

С определение № 566/24.04.2025 г., постановено по гр.д. № 1789/2023 г. по описа на РС – К., е изменено решение № 21/17.01.2025г. по гр.д.

№1789/2023г. по описа на РС – К., в частта относно разноските, като е намален размера на присъдените в полза на В. П. Ч., с ЕГН ********** от общ. А., обл. К., с П. №*** деловодни разноски, които на основание чл.78,ал.1 от ГПК са възложени в тежест на ответното дружество „С.К.“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „С.“ ул. „С.“ № **,ет. *, представлявано от Н.П., като е намалена общата присъдена сума за разноски от 450.00 лева на 100.00 лева и са отменени присъдените в полза на ищцата В. П. Ч. разноски за вещо лице от 350.00 лева.

Недоволна от така постановеното определение е останала частната жалбодателка В. П. Ч., която го обжалва чрез своя процесуален представител а д в . Д.М., като неправилно поради нарушение на материалния закон. В жалбата се сочи, че експертизата е определила и действителния размер на ГПР и е била основание да бъде уважен установителния иск. Моли съда да отмени обжалваното определение и да остави осъждането да половината депозит за вещо лице от 175 лв.

Ответникът по частната жалба „С.К.“ ООД – гр.С., е представил отговор на основание чл.276, ал.1 от ГПК, с който оспорва частната жалба 1 като неоснователна. В отговора са излагат съображения, че разноските за изготвяне на съдебно-счетоводната експертиза били направени във връзка с предявения осъдителен иск по чл.55 от ЗЗД, който бил отхвърлен. Сочи, че дружеството предоставило доказателства за заплатените по договора суми, което било задължение на ищеца, поради което не следвало да му бъдат възлагани разноски за експертиза. Твърди също, че на ищеца не следвало да бъдат присъждани разноски за повече от едно производство, предвид установената злоупотреба с право, изразяваща се в образуването на четири производство, вместо едно. Моли съда да потвърди обжалваното определение.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с частната жалба, констатира:

Частната жалба е допустима, подадена е в срок и от лице, имащо правен интерес от обжалване.

По същество разгледана частната жалба е основателна.

Гр.д. № 1789/2023 г. по описа на РС - К. е било образувано по предявени обективно кумулативно съединени искове за прогласяване нищожност на клауза договор за потребителски кредит с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.11, ал.1, т.10, ал.2 и 4, чл.19, ал.4 и чл.21, ал.1 от ЗПК и иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД.

С решение № 21/17.01.2025 г. по гр.д. № 1789/2023 по описа на РС – К., е прогласена нищожността на клаузата на сключения между „С.К.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „С.“ ул. „С.“ № **,ет. *, представлявано от Н.П. П. и В. П. Ч., с ЕГН **********, с постоянен адрес общ. А., обл. К., с. П., №*** договор за паричен заем №577045 от 01.10.2021г.. предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане в размер на 104.99 лева, поради заобикаляне на закона – чл.26,ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.11,ал.1,т.10, чл.10а,ал.2 и 4, чл.19,ал.4, чл.21,ал.1 от ЗПК и неравноправност –чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗП във връзка с чл.146,ал.1 от ЗЗП.

Със същото решение е отхвърлен предявения от В. П. Ч., с ЕГН **********, с постоянен адрес общ. А., обл. К., с. П. №*** против „С.К.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „С.“, ул.„С.“ № **, ет. *, представлявано от Н.П. П., иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 5 лева, частично от 104.99 лева, 2 представляваща недължимо платена сума при начална липса на основание въз основа на клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.