Решение № 491 от 10.12.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 491 гр. Плевен, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Й. ДОКУЗОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно гражданско дело № 20254400500575 по описа за 2025 година ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.

Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е образувано на основание въззивна жалба от Е. П. С. с ЕГН********** като баща и законен представител на малолетното дете З. Е. С. чрез особен представител адв. М. И. срещу Решение № 667/ 14. 05. 2025 г. по гр. д. №152/ 2025 г. по описа на РС- Плевен в ЧАСТТА относно режима на лични отношения с майката.

Въззивният жалбоподател твърди, че решението е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. С въззивната жалба е отправено искане за отмяна на решението на районния съд в обжалваната част като неправилно и незаконосъобразно и да бъде определен режим на лични отношения с майката съобразно направеното искане във въззивната жалба.

Въззиваемата Г. Н. М. с ЕГН********** е изразила становище чрез процесуалния си представител адв. Й. П., че ако не бъде уважена подадената 1 от М. въззивна жалба, следва решението да бъде оставено в сила, тъй като предложеният във въззивната жалба режим на лични отношения на детето с майката е крайно неподходящ.

По делото е подадена въззивна жалба от Г. Н. М. с ЕГН********** чрез процесуалния си представител адв. Й. П. срещу Решение № 667/ 14. 05.

2025 г. по гр. д. №152/ 2025 г. по описа на РС- Плевен с искане същото да бъде изцяло отменено, като родителските права върху детето З. Е. С. бъдат предоставени на майката, като ответникът бъде осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 270 лв., като бъде определен режим на лични отношения с бащата. С въззивната жалба е отправено искане за издаване на съдебни удостоверения за определени обстоятелства, описани в жалбата.

Въззваемата страна Е. П. С. с ЕГН********** е изразил становище, че въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Заинтересованата страна ДСП - гр. Долна Митрополия е изразила становище чрез процесуалния си представител началник отдел „Закрила на детето“ В.П. е изразила становище, че бащата следва да упражнява родителските права спрямо детето З. С., детето живее в добри условия, в спокойна обстановка. Твърди се, че майката не контактува с детето и не го е поздравила при срещата им в съдебно заседание в първоинстанционното производство.

ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.

С обжалваното решение районният съд въз основа на доказателствата по делото е предоставил на основание чл. 127 , ал.2 СК упражняването на родителските права спрямо детето З. Е. С., родена на **** г., с ЕГН ********** на неговия баща Е. П. С. с ЕГН **********; определил е местоживеенето на детето З. Е. С. да бъде при неговия баща па адрес гр.

Долна Митрополия, ул.“****“№29; определил е режим на лични отношения 2 на майката Г. Н. М. с ЕГН********** с детето З. Е. С., както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, с преспиване, но със задължение да взема детето в петък вечер в 18: 00 ч от местоживеенето му и да го връща там най- късно до неделя в 18: 00 ч.; до 30 дни през лятото, несъвпадащи с отпуска на бащата или планирани пътувания след предварителна уговорка с бащата; през четните години майката има право да взема детето за Нова Година и Великденските празници; през нечетните години майката има право да взема детето за Коледните празници и цялата пролетна ваканция. С решението Г. Н.

М. е осъдена да заплаща на малолетното дете З. Е. С. рез неговия баща и законен представител Е. П. С. сумата от 270 , 00 лв. месечна издръжка за детето, считано от 08. 01. 2025 г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане. С решението Г.

Н. М. е осъдена да заплати по сметката на РС- Плевен сумата от 388, 80 лв. държавна такса за присъдената месечна издръжка за детето.

По въпроса за упражняването на родителските права районният съд е посочил в мотивите на обжалваното решение, че е преценил водещите критерии на чл. 59, ал. 4 СК за възпитателски грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица (близки на родителите), социалното обкръжение и материалните възможности.

Районният съд е съобразил и §1, т.5 ДР на ЗЗдет относно понятието „ интерес на детето“, в който е посочен комплекс от фактори : желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата.

Първоинстанционният съд е приел, че от особено значение е емоционалната привързаност на детето към неговия баща,отглеждано от него.

В хода на производството детето е изслушано и то е заявило, че се чувства добре при баща си, че иска да живее при баба си по бащина линия, леля си и баща си в едно домакинство. Детето е заявило, че не помни майка си и не я 3 познава. Съдът е приел, че детето се чувства добре при баща си, нуждите му са задоволени и е спокойно, като не е констатирано въздействие върху детето от бащата и неговите роднини при изразяване на предпочитанията към родителите.

Въз основа на доказателствата по делото ( социален доклад, свидетелски показания) съдът е приел, че бащата притежава необходимите родителски качества да отглежда детето, същият е полагал и полага адекватни грижи за него в съответствие с неговите нужди. Посочено е, че бащата има желание да се грижи за детето и проявява желанието си чрез адекватни действия, емоционално е ангажиран с детето, интересува се от неговото ежедневие, води го на училище, осигурява му всички необходимо в ежедневието (храна, облекло).Установено е, че бащата не е трудово ангажиран, работи на частна работа, получава социални помощи, с които се грижи за детето, като бащата е подкрепен от бабата и лелята (негови майка и сестра).

Районният съд е обсъдил подробно състоянието на жилището, в което живее детето, като е посочено, че е в задоволително състояние, осигурено е пространство за детето, което не остава само в жилището, това е обичайна рождена среда, като бащата създава ново семейство и се премества в допълнителна пристройка в общия парцел, без да е нарушен контакта с бащата. Детето посещава редовно училищни занятия, занималня, осигурява му се обща подкрепа по Наредбата за приобщаващо развитие, за обучението на детето помага неговата баба по бащина линия.

Съдът е обсъдил и родителските качества на майката, като е приел, че същата не разполага с необходимия родителски капацитет, не отглежда и другото си дете, родено от предходно съжителство. По данни от социалното проучване другото дете е настанено от ДСП „Закрила на детето“ в приемно семейство в гр. Гулянци, обл. Плевенска. За отношенията са майката детето З. е споделило, че не се разбира с нея, че нея помни и не я познава, липсва привързаност между майката и детето. Установено е че майката не лазполага със собствено жилище и помощ от близки при отглеждането на децата, освен съжителството си с Х.Я.. Майката е трудово ангажирана, работи от месец август 2024 г. с доход от минимална работна заплата, което не е достатъчно за отглеждането на двете деца едновременно, като същата е заявила желание да 4 се грижи и за двете деца, което е заявено и от лицето, с което същата е в семейно съжителство.

Въз основа на заявеното желание на детето, неговата емоционална привързаност, социален кръг, установените родителски качества, жилищни нужди, помощ от трети лица и материални възможности, районният съд е преценил, че бащата притежава повече качества като родител, за да се грижи за детето З., тъй като е осигурявал и е в състояние да осигурява в бъдеще подходяща среда за правилното физическо и психическо развитие на детето.

По тези причини районният съд е предоставил родителските права на бащата.

Въззивният съд счита, че решението в тази обжалвана част относноупражняването на родителските права е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

От събраните в първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства, направеното социално проучване и изслушването на детето се налага изводът, че детето възприема жилището на бащата в гр. Долна Митрополия като свой дом, там за детето се полагат необходимите грижи за неговото отглеждане и възпитание, детето се чувства емоционално свързано с баща си и с бабата и лелята по бащина линия, то се чувства защитено, сигурно, обичано и обгрижвано в своето ежедневие. За детето се полагат грижи да посещава училище и да се образова, което се установява и от представеното във въззивното производство удостоверение на З. Е. С. за завършен начален етап на основно образование в Средно училище „Васил Априлов“ – гр. Долна Митрополия с дневна форма на обучение.

По отношение преценката на родителския капацитет и на двамата родители въззивният съд възприема фактическите констатации и правните изводи на първоинстанционния съд, като счита, че бащата е родителят, който може по - адекватно и ефективно да упражнява родителските права върху детето З.. Същата е отраснала с неговите грижи, доверява му се, има емоционална връзка с него, той осъществява родителският авторитет за детето и под неговите грижи детето се чувства защитено и сигурно, което е важно за неговото психо – физическо развитие. В тази връзка във въззивната инстанция е допусната съдебно- психологическа експертиза за детето З. С., от заключението на която се установява, че липсва родителско отчуждение в истинския смисъл по отношение на майката. Посочено е, че детето не 5 получава майчинска грижа, не е отглеждано от майка си, не е формирало позитивни спомени, няма изградена връзка с майката, от която да бъде отчуждено. Вещото лице е установило, че може да се разгледа като вмешателство информирането на детето от нейни роднини по бащина линия относно тяхната версия за изоставянето и последвалата липса на контакт майка – дете, вместо да се предостави на детето възможност само да изгради образа на майката. По отношение на негативното отхвърлящо отношение спрямо майката вещото лице е посочило две фактора на формиране: 1) ранното изоставяне на майката и 2) липсата на опити на майката да си осигури законно приета възможност да изгради и поддържа нормална емоционална връзка с дъщеря си преди да изгради връзка с настоящия си съжител. Посочено е, че това е дълъг период от време с оглед на това, че раздялата е настъпила преди тригодишната възраст на детето. Експертът е установил, че детето изпитва негативни емоции до степен на отблъскване и не е привързано към майката, налице е привързаност към бащата и изпитване на позитивни емоции, емоциите към двамата родители са изцяло противоположни. Не съществува конфликт на лоялност спрямо родителите, но не е изградена връзка майка - дете. Не са събрани сведения разширеният семеен кръг на майката да проявява интерес към детето и съответно да е отхвърляно детето от този кръг. Детето проявява отхвърлящо поведение спрямо съжителя на майката. Вещото лице е посочило, че бащата не участва пряко в отглеждане на детето, семейната му среда се състои от баба и леля по бащина линия, която семейна среда не предизвиква безпокойство за детето.