Решение № 101 от 17.05.2023, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. *, 17.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радослава М. Йорданова при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Административно наказателно дело № 20231840200152 по описа за 2023 година производство по чл. 58д и сл. от ЗАНН

“**“ ЕООД, ЕИК * със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „**“ № 44 е обжалвало наказателно постановление № 23-2200615/02.12.2022 г., издадено Директора на дирекция “Инспекция по труда” Софийска област, с което за извършено нарушение на чл. 62 КТ на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.

В жалбата се твърди, че не е извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ.

Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като моли съда да потвърди издаденото наказателно постановление Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 14 и 18 от НПК, приема за установена следната фактическа обстановка

На 28.09.2022 г. е извършена проверка от служители на Дирекция “Инспекция по труда” по спазване на разпоредбите на КТ и ЗЗБУТ на площадка за рециклиране на излязло от употреба електронно и електротехническо оборудване, находяща се в гр. *, ул. „*“ № 1, стопанисвана от „**“ ЕООД. При проверката в района на работната площадка е бил заварен Д. К. К., който е разтоварвал камион и декларирал, че работи с работно време от 08,00 до 17,00 часа, има почивни дни – събота и неделя, както и 1 час почивка през работния ден при уговорено дневно възнаграждение от 40 лева.

Проверката е продължила по документи на 11.10.2022 г. и на 18.10.2022 г. в Дирекция „Инспекция по труда“ София област, при която е представен граждански договор № 008/26.09.2022 г. за предоставяне на услуги за сортиране и почистване от 26.09.2022 г. до 30.09.-2022 г, както и трудов договор № 020/06.10.2022 г., сключен между „**“ ЕООД и Д.

К..

1

Проверката е приключила със съставянето на АУАН № 23-2200615/18.10.2022 г., в който е констатирано, че работодателят е допуснал на 28.09.2022 г. до работа Д. К. К., като не е уредил отношенията си при предоставяне на работна сила като трудови правоотношения - не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето. Нарушението е квалифицирано по 62, ал. 1 КТ.

Констатациите в акта са потвърдени от разпита на актосъставителя Ц. К. и свидетеля по акта Б. Т., според които при проверката на площадката за рециклиране, находяща се в двора на бившето ТКЗС * били заварени няколко лица да полагат труд без да имат сключен трудов договор. Декларацията на Д. К. е била попълнена от св. К. под диктовката на К., тъй като той е заявил, че е неграмотен.

Това обстоятелство е потвърдено от показанията на св. Д. К., който твърди, че нямал трудов договор, но ходил в двора на бившето ТКЗС, за да работи няколко дни от 8 сутринта до 5 следобед, като му плащали по 40 лева на ден.

Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление, с на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 413, ал. 2 КТ на „**“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.

От правна страна:

Съдът в изпълнение на задълженията си за контрол по законосъобразността на образуването и провеждането на административно наказателното производство установи, че АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 ЗАНН, като не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи, че на 28.09.2022 г. лицето Д. К. е полагало труд на площадка за рециклиране на отпадъци от електроника, стопанисвана от жалбоподателя „*“ ЕООД, като е нямал сключен трудов договор.

Установено е, че жалбоподателят в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 ДР на КТ не е оформил по надлежния ред правоотношението си с работника. По силата на трудовия договор едно физическо лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа.

По същество осъществяваната от К. дейност в предприятието, независимо наименованието на договора, който е сключен между страните, представлява престиране на неговата работна сила, поради което и за работодателя е съществувало задължението да регламентира правоотношенията си с него като трудови и съответно да сключи трудово договор в писмена форма. Без правно значение е желанието на работника да сключи трудов договор или не – във всички случаи работодателят е длъжен да не го допуска до работа преди да има надлежно сключен трудов договор.

Представеният по делото граждански договор не посочва конкретен трудов резултат, който е трябвало да бъде постигнат от изпълнителя и макар договорът да е бил обвързан със срок, по своето естество той е целял именно заобикалянето на задължението на работодателя за оформянето на правоотношенията с работника като трудови.

Нещо повече - от събраните доказателства, а именно декларацията и показанията на св. К., се установява, че той е изпълнявал задълженията си в определено работно време, с определени почивки и фиксирано трудово възнаграждение, което не зависи от постигнатия резултат.

В изпълнение на изискването по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, наказващият орган е описал нарушението като неуреждане на отношенията като трудови, а законната разпоредба, която 2 е била виновно нарушена, е тази по чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда, изискваща трудовите договори да бъдат сключвани в писмена форма. Извършеното от санкционираното дружество деяние съставлява нарушение на императивните изисквания за оформяне на правоотношения по предоставяне на работна сила и неспазване на формалните изисквания на закона за сключване на трудовия договор между страните в писмена форма.

Ето защо съдът намира, че административнонаказващия орган правилно е санкционирал работодателя за нарушение на повелителната норма на чл. 61, ал. 1 КТ като не е уредил като трудови правоотношенията си с работника Д. К..

В хода на производството не бе установено за работника да са последвали вредни последици от липсата на трудов договор. От друга страна обаче, видно от протокола от извършена проверка, жалбоподателят е допуснал редица нарушения на трудовото законодателство, които отегчават неговата отговорност, поради което и съдът намери, че наказващият орган правилно е определил размера на имуществената санкция на 2000 лева.

В този смисъл съдът намира, че издаденото наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на делото в полза на ДИТ следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 8 ГПК.

Съдът като съобрази разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ приема, че следва да бъде определено възнаграждение в минималния размер, а именно 80,00 лева.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-2200615/02.12.2022 г., издадено Директора на дирекция “Инспекция по труда” Софийска област.

ОСЪЖДА “**“ ЕООД, ЕИК * със седалище и адрес на управление гр. София, ул.

„**“ № 44 ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ сумата от 80,00 лв. /осемдесет лева/ разноски в производството.

Решението може да се обжалва с касационна жалба по реда на АПК пред Административния съд – София област, в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – *: _______________________

3