Определение № 59 от 15.02.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 59 гр. Пазарджик, 15.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Борислав Ал. Илиев като разгледа докладваното от Борислав Ал. Илиев Търговско дело № 20235200900036 по описа за 2023 година

Производството е по чл.чл.103 и чл. 104, т.4 ГПК във вр. с чл. 118, ал.2 от ГПК.

Делото е образувано по искова молба вх.№1414/13.02.2023г. предявена от Община Септември с която са предявени обективно съединени искове срещу „ВЕНИГАЗ“ ЕООД за присъждане на основание чл. 92, ал.1 от ЗЗД на неустойки по договор по ЗОП №69/29.04.2022 г. с предмет: “Реконструкция на улични водопроводи в гр.Септември, община Септември - уличен водопровод по ул.“Р.“ - от ул.“И. В. до ул.“К. Б.“, а именно:13 000 лв.–частично от 29 137.36 лв.

– неустойка за забавено изпълнение,13 000 лв. – частично от

29 137.36 лв.–неустойка за некачествено изпълнение,както и на неустойки по договор по ЗОП № 70/29.04.2022 г. с предмет: “Реконструкция на улични водопроводи в гр.Септември, община Септември - уличен водопровод по ул.“Д.“ - от ул.“С.“ до ул.“Х. Б.“ и от ул. „Х. Б.“ до ул. „ „С.“, а именно: 6 000 лв. – частично от 11 180 лв.- неустойка за забавено изпълнение 6 000 лв.–частично от 11 180 лв.–неустойка за некачествено изпълнение.

При тези данни и за да се произнесе съдът съобрази следното :

Предвид изложените в ИМ обстоятелства съдът намира, че съобразно правилата за определяне на родовата подсъдност, настоящото дело не му е подсъдно. В разглеждания казус от съдържанието на ИМ е видно нарушените субективни материални права, чиято защита се търси по делото произтичат като основание от сключени между страните два отделни и самостоятелни договора, а не от едно общо правоотношение по такъв договор.

Съгласно трайната съдебна практика (така например Решение № 239/13.02.2018 г. по т.д. № 626/2017 г. на ВКС, II т.о.), при обективно кумулативно съединяване на искове от значение за родовата подсъдност на делото е цената на отделните претенции, а не общия сбор от цената на всички искове. Следва да се приеме, че по всяко от процесните правоотношения, въз основа на които са издадени описаните в петитума фактури (и респ. сумите, с които евентуално се твърди, че ответникът се е обогатил неоснователно), са възникнали отделни 1 спорни права, които са предмет на самостоятелни претенции. Съгласно разпоредбата на чл.104, т.4 от ГПК на окръжен съд като първа инстанция са подсъдни исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет. Следователно, всички искове по граждански и търговски дела с цена на иска до 25000 лв. вкл., са родово подсъдни като първа инстанция на районен съд. При частичните искове, каквито са и процесните , родовата подсъдност се определя съгласно посочената цена на всеки от тях, а не съгласно цената на цялата претенция. В конкретната хипотеза цената на всяка една от частичните претенциите по издадените фактури, (и респ. суми, с които евентуално се твърди, че ответникът се е обогатил неоснователно) е на стойност под размера от 25 000 лв., поради което с оглед правилата на чл.103 и чл.104, т.4 ГПК, съдът приема, че предявените искове са подсъдни като първа инстанция на районен съд.

В контекста на изложеното следва да се отбележи и служебно известното и констатираното от съда обстоятелство, че е образувано т. д. № 131/23 г.по описа на ПОС /прекратено с определение №261 от 03.07.2023г. и изпратено за разглеждане по подсъдност на РС Паз-к/, по което Община Септември търси заплащане на възнаграждение за извършените СМР по същите договори ,като в случая дължимостта на претендираните по делото неустойки за забавено и некачествено изпълнение не е обусловена от наличието или липсата на задължение на ищцовата страна за изплащане на дължимо възнаграждение по договорите /или единия от тях/, т.е. между двете дела не е налице връзка на преюдициалност, при което не е налице основание за спиране по чл. 229, ал.1,т.4 от ГПК.

Обстоятелството, че двете дела касаят едни и същи договори между страните и е налице съвпадение между предмета на доказване не означава наличие на преюдициалност, а представлява основание и е предпоставка за евентуалното им съединяване по чл. 213 от ГПК.

Ето защо и на основание на чл.103 и чл. 104, т.4 ГПК във вр. с чл. 118, ал.2 от ГПК производство следва да се прекрати, а делото да се изпрати по подсъдност на Районен съд – Пазарджик.

Водим от гореизложеното Пазарджишкия окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 36/2023 г. по описа на Окръжен съдПазарджик ИЗПРАЩА делото по подсъдност за разглеждане от Районен съд – Пазарджик.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд Пловдив в едноседмичен срок от датата на съобщаването му на ищеца.

Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________

2

3