Решение № 205 от 25.09.2023, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. С., 25.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: М. Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Гергана Огн. Симеонова при участието на секретаря Радост Д. Гърдева като разгледа докладваното от Гергана Огн. Симеонова Въззивно гражданско дело № 20232200500269 по описа за 2023 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №126/26.05.2023г. по гр.д.

№871/2022г. на Районен съд – Нова Загора, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от М. Й. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж.к. „С. к.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. *, чрез адв. М. И. Б. от АК-С. иск за обявяване на недействителност /нищожност/ на осн. чл. 22 от ЗПК, сключеният между М. Й. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж.к. „С. к.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. * и „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, с ЕИК: *********, Договор за потребителски кредит №7995712611/29.08.2014 г. поради неспазване изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ЗПК.

Отхвърлен е като неоснователен и недоказан искът, предявен от М. Й.

К., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж.к. „С. к.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. *, чрез адв. М. И. Б. от АК-С. срещу „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н. Лозенец, ул. „Димитър Хаджикоцев“ №52-54, с който се иска обезсилване на Изпълнителен лист, издаден на 19.08.2015 г. по ЧГД №2921/2015 по описа на Районен съд – С., в ползва на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н. Люлин, ж.к. Люлин 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис-сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис. 4 Отхвърлен е като неоснователен инцидентният установителен иск за обявяване на недействителност /нищожност/ на осн. чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД Договор за продажба на вземания /цесия/ от 30.07.2018 г., с който „ТИ БИ 1

АЙ Банк“ ЕАД продава на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД вземането си срещу М. Й. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж.к. „С. к.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. *, произтичащо от Договор за потребителски кредит №7995712611/29.08.2014 г.

Уважен е искът, предявен от М. Й. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр.

С., ж.к. „С. к.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. *, с който се иска осъждане на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.

София, р-н. Лозенец, ул. „Димитър Хаджикоцев“ №52-54 за сумата от 2 000,00 лв., представляваща частичен иск от цялата сумата от 5 310,00 лв., представляваща неоснователно платени погасителни вноски в полза на взискателя „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК:

********** по ИД №20158370400877 по описа на ЧСИ Павел Георгиев, с рег.

№837 и район на действие ОС – С..

Постъпили са две въззивни жалби. Първата въззивна жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК: **********, като с нея се обжалва посоченото първоинстанционно решение в частта, с която същият е осъден да заплати на ищеца сумата от 2 000,00 лв. Втората въззивна жалба е подадена от М. Й. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж.к. „С. к.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. *, чрез адв. М. И. Б. от АК-С., като с нея се обжалва посоченото първоинстанционно решение в частта, с която е отхвърлен искът, като неоснователен и недоказан за обявяване на недействителност /нищожност/ на осн. чл. 22 от ЗПК, сключеният между страните договор, както и искът, който е отхвърлен като неоснователен и недоказан, с който се иска обезсилване на Изпълнителен лист, издаден на 19.08.2015 г. по ЧГД №2921/2015 по описа на Районен съд – С..

В първата жалба дружеството въззивник посочва, че обжалваното първоинстанционно решение е недопустимо, неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че неправилно Районният съд е отхвърлил предявен иск за обявяване на договора за недействителен, но въпреки това е осъдил същият да заплати събраните без правно основание суми, от което следвало, че договора е действителен. Излага твърдение, че първоинстанционният съд априори е приел, че процесният договор за кредит е недействителен и по него се дължи само отпуснатата в заем сума (главница). Счита, че е налице разминаване между диспозитива и мотивите на съда, поради което решението се явява неправилно и необосновано. С оглед изложеното, въззивникът моли въззивния съд да отмени обжалваното първоинстанционно решение и да постанови ново, с което да се произнесе по съществото на спора. Претендират се направените в настоящото производство разноски в размер на 200,00 лв.

С отговора на въззивната жалба, подаден от М. Й. К., чрез адв. М. И. Б. от АК-С. се оспорва жалбата като неоснователна. Въззиваемата страна намира първоинстанционното решение в тази му част за правилно, законосъобразно и обосновано и моли същото да бъде потвърдено. Посочва, че решението е житейски справедливо и възстановява еквивалентността на престациите 2 между страните по разглежданите правоотношения.

С въззивната жалба са направени нови доказателствени искания от въззивника за допускане събиране на писмени доказателства относно предоставената безплатна правна защита на ответната страна, като същите са оставени без уважение.

2. Втората жалбата е подадена от въззивницата М. Й. К.. Посочва, че първоинстанционното решение в обжалваната му част е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Счита, че по отношение на иска за обявяване на недействителност /нищожност/ на Договора за потребителски кредит, съдът е постановил неправилно решение, което е в несъответствие с нормите на чл.11, ал. 1, т. 11, вр. чл. 10,ал. 1 от ЗПК. Сочи, че договорът за потребителски кредит следва да съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя, вкл. погасителен план. Счита, че липсата на уговорка за начина на погасяване на възнаградителната лихва е порок по см. на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК. Изразява становище, че клаузата, с която се уговаря възнаградителна лихва е нищожна, тъй като накърнява добрите нрави и не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. Счита първоинстанционното решение за неправилно и поради нарушение на материалния закон – чл. 143, ал. 2, т. 5, вр. чл. 146, ал.1 от ЗЗП. Счита, че в погасителния план погасителните вноски са посочени в общ размер и не става ясно с каква част от вноската се погасява главницата и какъв е размерът на възнаградителната лихва. Сочи, че е налице анатоцизъм, който изрично е забранен в гражданското право. Счита решението на Районен съд – Нова Загора за необосновано, тъй като изводите на съдът не следват събраните по делото доказателства. По отношение на иска за обезсилване на Изпълнителен лист от 19.08.2015 г., изд. по ЧГД №2921/2015 по описа на РС – С. изразява становище, че е налице логическо противоречие в първоинстанционното решение. Счита, че предвид осъдителната част на решението, следва да бъде обезсилен изпълнителният лист, за да се прекрати надлежно изпълнителното дело, по което незаконосъобразно биха могли да продължат да се правят удръжки от трудовото възнаграждение на ищцата.

С оглед изложеното, въззивникът моли въззивния съд да отмени обжалваното първоинстанционно решение частично и да постанови ново, с което да уважи изцяло исковата му претенция. Претендират се разноски.

С отговора на въззивната жалба, подаден от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД се оспорва жалбата като неоснователна.

Въззиваемата страна намира първоинстанционното решение за правилно, законосъобразно и обосновано и моли същото да бъде потвърдено в тази му част. Счита, че договорът отговаря на посочените в чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК изисквания - погасителният план не следва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска на главница и лихва. Не счита, че са налице противоречие с добрите нрави, тъй като лихвата има възнаградителен характер и е неправилно обвързването размера на същата с размера на законната лихва.

Сочи, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет 3 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, като в конкретния случай такова не е налице. Моли подадената въззивна жалба да бъде оставена без уважение и да се постанови акт, съобразно изложените доводи в първата въззивна жалба.

С отговора на въззивната жалба, подаден от „ТИ БИ АЙ“ ЕАД се оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че погасителният план, посочен в договора за кредит отговаря на всички изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, а именно съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Относно възражението за нарушение на чл. 143, ал. 2, т. 5, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, счита, че не е налице анатоцизъм, тъй като се начислява лихва за забава върху възнаградителна лихва. Моли въззивният съд да постанови решение, с което да потвърди първоинстанционното такова и да отхвърли въззивната жалба като неоснователна и недоказана.

С въззивната жалба е направено ново доказателствено искане от въззивницата за приобщаване на писмено доказателство – „Специално предложение“ от 06.06.2023 г., изходящо от Екипът на АСВ. Съдът счита, че същото се явява нововъзникнало обстоятелство по смисъла на чл. 266, ал.2, т.2 ГПК, вр. чл.235, ал. 3 от ГПК и счита приемането и допускането му за основателно.

В с.з., дружеството въззивник „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр.София, редовно призовано, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от процесуален представител по пълномощие юриск. И.

Н., който посочва, че поддържа въззивната жалба на изложените в нея основания и моли за уважаването й. Изцяло оспорва отговора на въззивната жалба, както и насрещната въззивна жалба. Претендира присъждане на направените по делото пред двете съдебни инстанции разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на насрещната страна.

В с.з. въззивникът М. Й. К., редовно призована, се явява лично и с процесуалния си представител. Поддържа подадената въззивна жалба. Моли съда да произнесе с решение, с което да обяви за недействителен договора за потребителски кредит, да обезсили изпълнителния лист и да потвърди първоинстанционното решение в останалата му част. Претендира присъждане на направените разноски.

В с.з. въззиваемата страна „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, редовно призована, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от процесуален представител по пълномощие юриск. В. Ц., който посочва, че поддържа отговора на въззивната жалба на изложените в нея основания и моли съдът да постанови Решение, с което да потвърди първоинстанционното такова. Претендира присъждане на разноски в размер на 300,00 лв.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

4

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалване - допустимо в обжалваната част.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира решението за правилно и законосъобразно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея. Пред въззивната инстанция се събра само едно допълнително доказателство- „Специално предложение“ от 06.06.2023 г., изходящо от Екипът на АСВ.

Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищеца накърнени права правна квалификация на предявения иск.