Решение № 1397 от 25.10.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1397 гр. Русе, 25.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Т. Илиева при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело № 20244520102015 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 135 ЗЗД във вр. с чл.216, ал.1, т.3 от ДОПК.

Ищецът ТД на НАП – Варна, чрез главен публичен изпълнител Венета Бончева твърди, че по отношение на първия ответник Ж. М. И. са установени публични задължения от 2015 до 2019 г., с начислена лихва към 08.02.2024 г., подробно описани в табличен вид.

Със Съобщение за доброволно изпълнение № 00451/2015/000002/03.02.2015 г. било образувано изп.дело № 451/2015 г., получено лично на 26.03.2015 г. Към настоящия момент публичното вземане по изпълнителното дело било в размер на:

66762.19 лв., в това число главница 38024.16 лв., лихва 27838.03 лв. и нелихвоносно вземане 900 лв.

Съгласно

Разпореждане за присъединяване, изх.№

С200018-1050271135/05.08.2020 г. общият размер на публичните вземания по декларирани от едноличния търговец/физическото лице данъчни задължения възлизал на: главница 32922.16 лв., лихва 16520.39 лв. и нелихвоносно вземане 900 лв.

На 18.09.2020 г. с Договор за продажба на моторно превозно средство Ж. М. И. продал на „ЛВТ 2020" ЕООД, с управител Ж. М. И. продал, следното МПC: лек автомобил, марка МАЗДА, м о д е л „ЦХ 7“, с рег.№ Р6911КК, рама № JMZERH9A600230284, двигател – без номер, за сумата от 6600 лв. Автомобилът бил 1 придобит от Ж. М. И. на 30.07.2020 г.

С договор за покупко-продажба от 05.04.2023 г. ЕТ „ЖИКА-Жи в ко Илиев“ продал търгoвското предприятие на едноличния търговец на „РОЯЛ ЦМ“ ЕООД, представлявано от Ж. И.. Едноличният търговец отговарял с цялото си имущество за всички свои задължения, независимо от тяхната природа - частноправни или публичноправни. Съгласно чл.15, ал.3 от ТЗ, при прехвърляне на предприятие, ако няма друго споразумение с кредиторите, отчуждителят отговаря за задълженията солидарно с правоприемника до размера на получените права. Кредиторите на търсими задължения са длъжни да се обърнат първо към отчуждителя на предприятие.

От представените доказателства било видно, че не е налице имущество, от което да се удовлетвори държавата нито от физическото лице, нито от предприятието на едноличния търговец, нито от правоприемника му – „РОЯЛ ЦМ“ ЕООД.

С учредителен протокол от 19.08.2020 г. Ж. И. учредил „ЛВТ 2020" ЕООД, с ЕИК 206201987. Съгласно Декларация по чл.38, ал.9, т.2 З С декларирал, че представляваното от него дружество не е осъществявало дейност за отчетен период 2020 г. Съгласно справка от „профил на задълженото лице „Статистически годишни данни" нямало данни за извършване на търговска дейност и през 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г. В този смисъл „ЛВТ 2020" ЕООД нямало и установени публични задължения. Притежавало единствено МПС „МАЗДА“, модел „ЦХ 7“, с рег.№ Р6911 КН, стопанисвано и управлявано от Ж. И., а самият Ж. И. имал установени и изискуеми публични вземания в размер на 70 284.53 лв., без да е налице имущество, което може да се реализира по реда на ДОПК.

Към дата на учредяване на дружеството - 19.08.2020 г. капиталът бил в размер на 100 лева. Месец по-късно, на 18.09.2020 г. търговското дружество купило МПС на стойност 6600 лв. със средства с неустановен произход.

На 26.06.2019 г. постъпило последно плащането по изпълнителното дело в размер на 200 лв. Получената от продавача сума не е послужила за погасяване на публичните вземания.

С Постановление, изх. № С 170018-022-0015647/23.03.2017 г. било наложено обезпечение на лек автомобил, марка „AUDI“, модел „А 4“, peг.№ Р6804РН, рама № WAUZZZ8DZVA113659, двигател № ADR239047, година на производство 1997 г., мощност 92kw, със застрахователна оценка 2400 лв.

Съгласно Писмо, рег. № 10800-2850/2/05.02.2024 г. на ОД на МВР-Русе, ищецът бил уведомен, че лицето не притежава ПС. С Постановление, изх.№ С190018-0220053419/26.06.2019 г. било наложено обезпечение на постъпващи суми в „ОББ“ за сумата от 32268.67. С отговор от 03.07.2019 г. от Банката били уведомени, че лицето не е клиент. С Постановление, изх.№ С230018-022-0052815/31.07.2023 г. било наложено 2 обезпечение на постъпващи суми в „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД в размер на 67301.45 лв. С отговор от Банката били уведомени за недостатъчен авоар. С Постановление, изх.№ С230018-022-0093284/14.12.2023 г., било наложено обезпечение - запор върху вземане от трето задължено лице - работодател „БРЕД СОЛЮШЪН“ ООД, за сумата от 69206.70 лв. С Постановление, Изх.№ С240018-022-0007280/02.02.2024 г., бил наложен запор върху притежаваните от лицето ценни книги: - Дялове, съгласно Учредителен акт от 19.08.2020 г., брой: 10 бр., с номинална стойност за един брой 10 лв., издател:

„ЛВТ 2020“ ЕООД, на обща стойност 100 лв.

От изготвена справка от Агенция по вписванията било видно, че не е налице недвижимо имущество, собственост на дружеството. Съгласно справка за декларирано имущество в Дирекция „МДТ“, Ж. И. бил собственик на земя и сграда в гр. Плевен, ул."Лозенка" № 42, декларирано, като основно жилище с 4 броя собственици и данъчна оценка от 24 184.20 лв., но съгласно чл.213, ал.1, т.2 от ДОПК върху същото не можело да се насочи принудително изпълнение.

Според ищеца, с продажбата от 18.09.2020 г. на практика било изчерпано цялото имущество на лицето и не било налице имущество, от което да се удовлетвори държавата. Извършено било разпореждане с имущество, срещу което може да бъде започнато принудително изпълнение. Получените от сделките суми не били послужили за погасяване на публичното вземане. Вземането на държавата възникнало преди извършването на разпоредителното действие.

Ищецът се позовава на текста на чл.216 ДОПК от 01.01.2021 г., според който недействителни по отношение на държавата били сделки, извършени във вреда на публичните взискатели, по които страна е свързано с длъжника лице, сключени след дата на деклариране на публичното задължение. Законодателят въвел ново основание след датата на деклариране на публичното задължение, с цел създаване на по-голяма яснота и защита интересите на държавата за прогласяване на недействителност на прехвърлителни сделки след кумулирани просрочени задължения, установени освен с актове за публични вземания, но и след подадена декларация, тъй като същата била изпълнително основание по чл. 209 от ДОПК, определени с декларация по чл. 105 от ДОПК. ДОПК въвеждал освен установяване с ревизионен акт, така и установяване чрез самоизчисляване в подадена от лицето данъчна декларация.

Тъй като редакцията на разпоредбата била от 01.01.2021 г., а спорната сделка – от 18.09.2020 г., ищецът предявява настоящия иск на осн. чл.216, ал.3 от ДОПК във вр. с чл.135 от ЗЗД.

Данъчното задължение възниквало по силата на материaлна данъчна норма (данъчен фактически състав) и задължението било по силата на закона. Декларирането на дълга не влияело върху момента на възникване му, защото задължението възниквало по силата на самия данъчен закон, като декларацията само 3 индивидуaлизирала вече съществуващ дълг. За възникване на данъчното задължение достатъчно било да се е осъществил данъчен фактически състав по съответния закон, не било необходимо каквото и да било установяване от страна на данъчно задълженото лице или орган на приходната администрация. Данъчното задължение се пораждало постоянно през определен данъчен период с изпълнението на определен данъчен фактически състав, регламентиран с данъчна правна норма и само въз основа на закона. Безспорно държавата била кредитор, по смисъла на чл. 135 33Д и процесната сделка безспорно увредила кредитора. С извършените сделки лицето увеличило платежната си неспособност. Необходимо било длъжникът да е знаел при извършване на атакуваното правно действие, че с него уврежда кредиторите си. Не било необходимо намерение да се вреди. Юридическото лице „знаело“ за увреждането, ако физическите лица от състава на неговите органи са знаели за увреждането. Член 135, ал. 2 ЗЗД се прилагал и по отношение на ЮЛ. Всяко ЮЛ се управлявало от определени органи, чрез които участва в гражданския оборот. Органите винаги се състояли от ФЛ, носители на волеизявление. Към момента на извършване на разпоредителната сделка продавачът и купувачът били едно и също лице – Ж.М. И. от една страна и Ж.М. И., в качеството си на управител и собственик на „ЛВТ 2020" ЕООД.

Предвид изложеното, на основание чл.135 от ЗЗД, във вр. с чл. 216, ал.3 от ДОПК, моли да бъде постановено решение, с което да се обяви за относително недействителен по отношение на държавата договора за покупко-продажба на моторно превозно средство от 18.09.2020 г., с рег.№ 8791, сключен между Ж.М. И., с ЕГН:

********** и ,,ЛВТ 2020"ЕООД, ЕИК 206201987, с управител Ж.М. И., с ЕГН:

**********, по отношение на лек автомобил, марка „МАЗДА“, модел „ЦХ 7“, с рег.№ Р6911 КН, рама № JMZERH9A600230284, двигател - без номер, за сумата от 6600 лв.

В срока от чл.131 от ГПК ответникът Ж. М. И. депозира отговор на исковата молба, в които оспорва основателността на иска. Заявява, че не е спорно, че към 18.09.2020 г. същият има установени публични задължения; че той е едноличен собственик на капитала на „ЛВТ 2020“ ЕООД, ЕИК: 206201987, поради което се касаело за „свързани лица“ по см. на чл.216, ал.3 ДОПК и че на 18.09.2020 г. ответникът продал на собственото си търговско дружество „ЛВТ 2020“ ЕООД лек автомобил „Мазда“ с рег.№ Р 6911 КН. Ответникът счита, че спорът е правен и се свежда до преценка дали оспорената сделка уврежда интересите на Държавата по см. на чл.216 ДОПК, респ. чл.135 ЗЗД. Твърди, че сделката не е увреждаща. Съгласно чл.133 ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори. Част от имуществото на длъжника било правото на собственост върху дружествените дялове от капитала на „ЛВТ 2020“ ЕООД, които били запорирани.

Видно от партидата на „ЛВТ 2020“ ЕООД било, ч е на 06.02.2024 г. в полза на Националната агенция по приходите бил вписан запор върху всички притежавани от Ж. М. И. дялове от капитала на посоченото еднолично търговско дружество. Други 4 запори нямало вписани. Изпълнението върху дял от търговско дружество било изрично уредено в нормата на чл.231 ДОПК. Публичният изпълнител разполагал с правната възможност да насочи изпълнението върху дяловете, които притежава ответникът И. от капитала на „ЛВТ 2020“ ЕООД, като по силата на чл.231, ал.3 ДОПК връчи на последното изявление за прекратяване участието на длъжника в дружеството, след което предяви иск за прекратяване на дружеството пред Окръжен съд гр.Русе.

Оспорената сделка не увреждал а интересите на Държавата, тъй като не препятствала изпълнение върху дяловете на дружеството, неговото прекратяване чрез ликвидация и удовлетворяване вземането на Държавата от стойността на притежавания от дружеството лек автомобил.

Вторият ответник „ЛВТ 2020“ ЕООД не взема становище по иска.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 18.09.2020 г. между Ж. М. И. и „ЛВТ 2020“ ЕООД, с управител Ж. М. И., е сключен договор за покупко-продажба на моторно превозно средство, по силата на който физическото лице продава на търговското си дружество лек автомобил, марка „МАЗДА“, модел „ЦХ 7“, с рег.№ Р6911 КН, рама № JMZERH9A600230284, двигател без номер, за сумата от 6600 лв.

Съгласно Удостоверение от 13.02.2024 г., изд. от ОЗК „Застраховане“, застрахователната стойност на процесния автомобил е 11 000 лв.

От справка в Търговския регистър е видно, че горното търговско дружество е регистрирано месец преди сделката – на 21.08.2020 г., с капитал от 100 лв. Съгласно Декларация по чл.38, ал.9, т.2 ЗС, приложена на л.156 по делото, ответникът декларирал, че представляваното от него дружество не е осъществявало дейност за отчетен период 2020 г.

Съгласно Справка за общите задължения на ответника Ж. И. към 09.04.2024 г., същите възлизат общо на 66774.19 лв., от които 38936.16 лв. главница и 27838.03 лв. лихва. Задълженията датират от 2014 г. на основание Декларация по ЗДДС, за събирането на които е образувано изп.дело № 18150000451/2015. Депозирани са и самите справки-декларация за данък върху добавената стойност, като първата е от дата 13.02.2014 г.