Решение № 16 от 06.01.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Пловдив, 05.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело № 20225300503103 по описа за 2022 година

Обжалвано е Разпореждане постановено по изп. д. № 20108240400900 по описа на Частен съдебен изпълнител К.П. с изх. № 89592/17.10.2022г. с което е оставено без уважение поради липса основание искането на длъжника В. Г. Я., ЕГН **********, с адрес ***, ***, изпълнителното дело да бъде прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, поради настъпила перемпция.

Жалбоподателят В. Г. Я. моли съда да отмени обжалваното разпореждане, с аргументи изложени в жалбата.

Другата страна по жалбата първоначалния взискател „БНП Париба Пърсънъл“ не взема изрично становище по жалбата, а сочи, че е прехвърлил вземането си на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, което не взема становище.

Съдебният изпълнителят представя мотиви, в които изразява становище за неоснователност на подадена жалба.

Предвид доказателствата съдът намери за установено следното:

От приложения препис от изпълнителното дело се установява, че от 05.06.2013г. когато длъжникът внася сумата 39.50лв. за погасяване на дълга до 12.11.2016г. когато е изпратено запорно съобщение до „Филипополис РК“ ООД е изминал период, който е по – дълъг от две години. Това обаче не е достатъчно, за да се приеме, че изпълнителното производство е прекратено по право, както е посочено в мотивната част на т. 10 от ТР № 2/26.06.15г. по тълк. д. № 2/13г. на ОСГТК на ВКС, тъй като 1 следва да се съобрази момента на постановяване на това тълкувателно решение и обстоятелството, че до 26.06.15г. са прилагани указанията, дадени в Постановление № 3/1980г. на Пленума на Върховния съд, според което погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес относно принудителното осъществяване на вземането. В решение № 170/17.09.18г. по гр. д. № 2382/17г. на ВКС, ІV г.о. е указано, че последващите тълкувателни решения нямат обратно действие, за разлика от първоначалните такива, и започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред, а това е 26.06.15г. и от този момент ще се тече двугодишния срок по чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК.

От изпълнителното дело се установява, че след наложения на 12.11.16г. запор на 18.05.17г. е наложен запор, на 03.01.19г. длъжникът е внесъл 59.69лв. за погасяване на дълга, като на 14.01.19г., 13.04.20г. и на 11.05.20г. е внесъл още суми за погасяване на дълга си. На 16.02.22г. е наложен нов запор, а на 02.03.22г. е извършено ново погасяване на дълга със сумата от 20лв., за което е съставен протокол от същата дата.

Тези действия са предприемани през периоди, които са по – кратки от две години и прекъсват давността, поради което не е налице бездействие на взискателя и съответно основание за прекратяване на изпълнителното производство по реда на чл.

433, ал.1, т.8 от ГПК.

Изложеното налага извода, че жалбата против отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство е неоснователна и ще се остави без уважение.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 31829/01.12.22г. по регистратурата на Пловдивския окръжен съд подадена от В. Г. Я., ЕГН **********, с адрес ***, *** против Разпореждане постановено по изп. д. № 20108240400900 по описа на Частен съдебен изпълнител К.П. с изх. № 89592/17.10.2022г. с което е оставено без уважение поради липса основание искането на длъжника В. Г. Я., ЕГН **********, с адрес ***, ***, изпълнителното дело да бъде прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, поради настъпила перемпция.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2

3