Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 85 от 27.01.2025, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно частно наказателно дело 92/2025
Вид
Определение № 85
Подписан
27.01.2025
В сила
27.01.2025
Състав
Георги Димов Пепеляшев, СТАНИМИРА АНГЕЛОВА ИВАНОВА, Георги Христов Иванов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 85 гр. Бургас, 27.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Георги Хр. Иванов

СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА Въззивно частно наказателно дело № 20252100600092 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 306, ал. 3, вр. ал. 1, т.4, вр. чл. 341, ал. 2 и следващите от НПК и е образувано по повод частна жалба, депозирана от адв.Станислав Михалев от АК-Хасково, срещу Определение № 266/01.10.2024 г. по НЧХД № 817/2023 г. по описа на Районен съд-Несебър.

Съдът намира жалбата за допустима, доколкото е подадена от процесуално легитимирано да стори това лице в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт. По същество обаче същата се явява неоснователна по следните съображения:

Производството по НЧХД № 817/2023 г. по описа на Районен съдНесебър е приключило с влязла в сила на 27.07.2024 г. Присъда № 25 от 11.07.2024г., с която съдът е признал за виновен подсъдимия А. Т. Т. по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.130, ал.2 от НК, поради което и на основание чл.78а, ал.1 от НК е освободил същия от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание - глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева. С оглед на този резултат и на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът е осъдил Т. да заплати на пострадалия Д.Г.И. сумата в размер на 2000 лева, представляващи заплатени по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Видно от материалите по делото, наложената на подсъдимия глоба в размер на 1000 лева като административно наказание е 1 платена на 14.08.2024 г.

Впоследствие съдът е постановил атакуваното понастоящем определение, с което, след като е констатирал, че е пропуснал да се произнесе вцялост по претендираните от тъжителя разноски с присъдата, е осъдил Т. да плати на И. и сумата в размер на 12 лева, представляваща заплатена от тъжителя държавна такса.

Недоволен от този съдебен акт останал подсъдимия, който чрез своя процесуален представител депозирал частната жалба, дала повод за образуване на настоящото производство. В нея процесуалният представител на Т. сочи, че е недопустимо и незаконосъобразно, след като с влязъл в сила съдебен акт са били решени въпросите за наказателната отговорност и разноските, да се преразглежда въпроса за последните по реда на чл.306 от НПК. Произнасянето на първостепенния съд за разноските по реда на чл.306 от НПК би било допустимо, според защитата, ако съдът не се е произнасял с крайния си съдебен акт за разноските изобщо. Доколкото НРС не се е бил произнесъл по цялото искане за разноски на тъжителя, това е било поправимо по реда на въззивното производство, а такова не е било инициирано от нито една страна. Поради това и моли за отмяна на атакуваното понастоящем определение.

Настоящата съдебна инстанция не споделя развитите в частната жалба доводи. Както приема и в своята практика ВКС, обективирана в протокол от 11.02.2016 г. на Общото събрание на НК на ВКС, т.IV, макар въпросът за разноските да е решен с Присъда, в тази й част тя не се ползва със сила на присъдено нещо, поради което и е допустимо пререшаването на въпроса по реда на чл.306, ал.1, т.4 от НПК.

В този смисъл, доколкото има искане още с тъжбата за присъждане на разноските в полза на тъжителя, в това число на заплатено адвокатско възнаграждение и държавна такса, за които са реализирани и доказателства, и предвид положителния извод за виновността на подсъдимия, до който е достигнал първостепенния съд, то той е следвало да го осъди да заплати и разноски в размер на 12 лв. за държавна такса в полза на тъжителя.

Пропускайки да направи това със своята присъда, НРС правилно е отстранил този пропуск по реда на чл.306, ал.1, т.4 от НПК.

С оглед на изложеното, атакуваното определение е правилно и 2 законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

За прецизност и яснота към настоящото определение следва да бъде приложено копие на Протокола от Общото събрание на НК на ВКС.

Воден от горното и на основание чл.345 от НПК, Окръжен съд-Бургас, в настоящия си съдебен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №266/01.10.2024

№817/2023 г. по описа на Районен съд-Несебър. г. по

НЧХД

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3