Определение № 468 от 07.11.2023, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 468 гр. Кърджали, 07.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Пламен Ал. Александров

Кирил М. Димов като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Въззивно частно гражданско дело № 20235100500280 по описа за 2023 година Производството е по чл. 278 във връзка с чл. 248, ал. 3, изр. 2-ро от ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от адв. М. М. от АК – П., против определение № 304 от 30.08.2023 г., постановено по гр. д. № 252/2023 г. по описа на Районен съд-М., с което е оставена без уважение молбата му с правно основание чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските и за намаляване на присъдените в полза на ищцовото дружество разноски, както и за присъждане на сума от 80 лева, представляваща ДДС върху присъдения размер на адвокатски хонорар от 400 лева. Счита, че неправилно съдът не е намалил определените в полза на насрещната страна разноски от 1 100 лева на 510 лева, като излага съображения, че искът за лихва е отхвърлен, както и че делото не е с фактическа и правна сложност. Поддържа също, че върху определеното му възнаграждение в размер на 400 лева следва да се присъди ДДС в размер на 80 лева, тъй като е регистрирано по ЗДДС лице. Моли съда да отмени обжалваното определение, като намали разноските на насрещната страна от 1 100 лева на 510 лева, както и да се осъди насрещната страна да му заплати 80 лева ДДС върху присъденото възнаграждение.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е подаден отговор от насрещната страна „А.Т.Е.Г.“ АД гр. С., в който се излагат съображения за 1 неоснователбност на частната жалба.

Въззивният съд, като взе предвид доводите, изложени в частната жалба, както и данните по делото, приема следното:

Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275 от ГПК, подадена е от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество частната жалба е частичо основателна по следните съображения:

Производството по гр. д. № 252/2023 г. по описа на Районен съд – М. е образувано по насрещен иск, отделен за разглеждане в отделно прлоизводство, предявен от „А.Т.Е.Г.“ АД гр. С. срещу М. М. С. за присъждане на главница в размер на 824.52 лева по договор за кредит № 442643/22.11.2021 г., ведно със законната лихва върху нея, както и на възнаградителна лихва в размер на 74.92 лева за периода от 23.11.2021 г. до 22.11.2022 г. по договор за кредит № 442643/22.11.2021 г.

С влязло в сила решение № 180 от 06.07.2023 г. Районен съд – М. е осъдил М. М. С. да заплати на „А.Т.Е.Г.“ АД главница в размер на 824.52 лева по договор за кредит № 442643/22.11.2021 г., ведно със законната лихва върху нея, като е отхвърлен предявения иск за възнаградителна лихва в размер на 74.92 лева за периода от 23.11.2021 г. до 22.11.2022 г. по договор за кредит № 442643/22.11.2021 г. С решението съдът е осъдил М. М. С. да заплати на „А.Т.Е.Г.“ АД направените по делото разноски в размер на 1 100 лева, от които 1 000 лева платено адвокатско възнаграждение и 100 лева – платена държавна такса, както и е осъдил „А.Т.Е.Г.“ АД да заплати на адв. М. В. М. от АК – П. сумата от 400 лева, представляваща възнаграждение за оказаната от него безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. на М. М. С..

С молба по чл. 248 от ГПК адв. М. В. М. от АК – П. е поискал изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските и намаляване на присъдените в полза на ищцовото дружество разноски от 1 100 лева на 510 лева, от които 450 лева – адвокатско възнаграждение и 60 лева – държавна такса, както и осъждане на насрещната страна да му заплати сума от 80 лева, представляваща ДДС върху присъдения размер на адвокатски хонорар от 400 лева.

2

С обжалваното определение № 304 от 30.08.2023 г. районният съд е оставил без уважение молбата по чл. 2489 от ГПК на адв. М. В. М. от АК – П. за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

От гореизложеното се установява, че първоинстанционният съд е уважил иска за главницата в размер на 824.52 лева и е отхвърлил иска за възнаградителна лихва в размер на 74.92 лева, при който изход на делото е следвало да определи дължимите разноски по съразмерност – съобразно уважената, респективно – отхвърлена част на иска. Вместо това, районният съд неправилно е присъдил на ищеца пълният размер на направените разноски – 1 100 лева, от които 1 000 лева платено адвокатско възнаграждение и 100 лева – платена държавна такса.

Предвид изложеното и съобразно изхода на делото – уважаване на иска за сумата от 824.52 лева и отхвърлянето му за сумата от 74.92 лева, на ищеца се следват разноски в размер на 1 008.37 лева от общо направените такива в размер на 1 100 лева. Ето защо, следва да се отмени определението на районния съд в частта, с която е оставено без уважение искането за намаляване на присъдените в полза на „А.Т.Е.Г.“ АД гр. С. разноски от 1 100 лева на 1 008.37 лева, и се измени решение № 180 от 06.07.2023 г. по гр. д. № 252/2023 г. на Районен съд – М., в частта, с която е осъдена М. М. С. да заплати на „А.Т.Е.Г.“ АД направените по делото разноски, като се намали размера на присъдените в полза на „А.Т.Е.Г.“ АД гр. С. разноски от 1 100 лева на 1 008.37 лева.

Във връзка с гореизложеното, неоснователен е довода в частната жалба , че адвокатския хонорар на насрещната страна е прекомерен и не съответства на правната и фактическа сложност на делото. Установено е по делото, че са били предявени и разгледани два иска, както и релевирани от ответника възражения за нищожност на договора за кредит, поради което договорения и заплатен от ищеца адвокатски хонорар не е прекомерен и няма основания за намаляването му. Ето защо, частната жалба е неоснователна в тази си част и като такава следва да се остави без уважение.

Що се касае до искането на адв. М. В. М. от АК – П. за осъждане на насрещната страна да му заплати сума от 80 лева, представляваща ДДС върху присъдения размер на адвокатски хонорар от 400 лева, то същото е основателно. В тази връзка, настоящият състав възприема практиката на ВКС, 3 обективирана в определение № 50093 от 11.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 1638/2021 г., ІІ т. о., ТК на ВКС, определение № 542 от 12.12.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 2725/2019 г., I т. о., ТК, определение № 112 от 1.03.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 141/2019 г., I т. о., ТК, определение № 306 от 6.06.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2559/2016 г., II т. о., ТК, с която се приема, че: „…с присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата се овъзмездява предоставената от адвоката правна услуга, която е обект на облагане по смисъла на чл. 2, т. 1, във вр. с чл. 8 ЗДДС; съответно предоставянето на безплатна адвокатска помощ на предвидено в чл. 38, ал. 1 ЗА основание не представлява безвъзмездна услуга по смисъла на ЗДДС, поради което при присъждане на възнаграждение за оказана представляваща ДДС върху определеното в условията на чл. 38, ал. 2 ЗАдв . възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ в размер на 1624. 00 лв.

/без включено ДДС/. безплатна адвокатска защита и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА във вр. с § 2а от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да включва ДДС“.

Или, следващото се в производството на адв. М. М. от АК – П. адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ, доколкото по делото са ангажирани писмени доказателства, установяващи обстоятелството, че същият е регистриран по ЗДДС, следва да бъде определено с начислено ДДС. И доколкото е присъдена сума от 400 лева, представляваща адвокатско възнаграждение в минимален размер, следва на адв. М. М. да бъде присъдена допълнително сумата от 80 лева, представляваща ДДС върху определеното в условията на чл. 38, ал. 2 ЗАдв . възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ в размер на 400 лева (без включено ДДС). Ето защо, следва да се отмени определението на районния съд и в частта, с която е оставено без уважение искането за присъждане в полза на адв. М. М. от АК – П. на сумата от 80 лева, представляваща ДДС върху присъдения размер на адвокатския хонорар от 400 лева, като се осъди „А.Т.Е.Г.“ АД гр. С. да заплати на адв. М. В. М. от АК – П. сумата от 80 лева, представляваща ДДС върху определеното в условията на чл. 38, ал. 2 ЗАдв . възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ в размер на 400 лева (без включено ДДС).

Що се касае до искането за присъждане на разноски за настоящото 4 производство в размер на 15 лева, представляващи заплатена държавна такса за депозираната частна жалба, то същото е неоснователно. Съгласно трайната съдебна практика производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. Произнасянето на съда е по искане на страна за изменение на вече постановен акт, поради което нови разноски не са дължат, тъй като интересът в това производство не е самостоятелен като предмет на адвокатска защита, поради което не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в процеса. Ето защо и доколкото обжалваното определение, което е предмет на разглеждане по настоящото дело, е постановено в производство по чл. 248 ГПК, разноски в производството по определяне на разноски по делото, не се дължат. В този смисъл – определение № 60247 от 16.08.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 558/2021 г., І. Г. о., ГК, определение № 205 от 19.12.2018 г. на ВКС по ч. гр. д.

№ 4518/2018 г., І г. о., определение № 393 от 17.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д.

№ 2845/2018 г., ІV г. о., ГК и др.

Водим от изложеното и на основание чл. 248, ал. 3, изр. 2-ро от ГПК и чл. 274, ал. 4 от ГПК, Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 304 от 30.08.2023 г., постановено по гр. д. № 252/2023 г. по описа на Районен съд – М., в частта, с която е оставено без уважение искането на адв. М. В. М. от АК – П., пълномощник на М. М. С., за изменение на решение № 180 от 06.07.2023 г., постановено по гр. д. № 252/2023 г. по описа на Районен съд – М., и за намаляване на присъдените в полза на „А.Т.Е.Г.“ АД гр. С. разноски от 1 100 лева на 1 008.37 лева, както и за присъждане в полза на адв. М. В. М. от АК – П. на сумата от 80 лева, представляваща ДДС върху присъдения размер на адвокатския хонорар от 400 лева, вместо което постановява:

ИЗМЕНЯ решение № 180 от 06.07.2023 г., постановено по гр. д. № 252/2023 г. по описа на Районен съд – М., в частта, с която е осъдена М. М. С., с ЕГН **********, да заплати на „А.Т.Е.Г.“ АД, с ЕИК *********, направените по делото разноски, като НАМАЛЯВА размера на присъдените в полза на „А.Т.Е.Г.“ АД гр. С. разноски от 1 100 лева на 1 008.37 лева.

5

ОСЪЖДА „А.Т.Е.Г.“ АД, ЕИК *********, да заплати на адв. М. В. М. от АК – П., с адрес на кантора: гр. П., ул. „П.Ш.“ № **, ет. *, ап. *, сумата от 80 лева, представляваща ДДС върху определеното в условията на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на М. М. С. в размер на 400 лева (без включено ДДС).

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба с вх. № 2204/08.09.2023 г. на Районен съд – М., подадена от адв. М. М. от АК – П., пълномощник на М.

М. С., против определение № 304 от 30.08.2023 г., постановено по гр. д. № 252/2023 г. по описа на Районен съд-М., в останалата й част.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6