Решение № 52 от 16.04.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Ямбол, 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петранка П. Кирова при участието на секретаря В. Г. Г. като разгледа докладваното от Петранка П. Кирова Административно наказателно дело № 20252330200298 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН и е инициирано от жалбата на Г. И. Р. от г*** против електронен фиш Серия К № 8072097, издаден от ОД на МВР - Ямбол, с който на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП, и в качеството й на законен представител на ****, й е наложено административно наказание глоба в размер на 600 лв. за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Жалбата е бланкетна и съдържа искане за отмяна на електронния фиш.

В подкрепа на искането е наведено общо оплакване за незаконосъобразност на оспорения акт, без да се сочат конкретни пороци.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Чрез редовно упълномощен адвокат е депозирала писмено становище, в което поддържа искането за отмяна на електронния фиш първо, на процесуално основание, поради допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липсата на изискуемите в чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити, поради изтичане на давностните срокове за санкциониране на нарушението, предвидени в чл.34 от ЗАНН, както и с доводи за недоказаност 1 на същото. Претендира и за присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител. Чрез редовно упълномощен такъв е депозирала писмено становище по спора, в което застъпва тезата, че издадения електронен фиш е правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден. Също претендира присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

След като обсъди събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 09.07.2023г. в 13:01 часа АТСС TFR1-М 525, позиционирано на ул.

„Ямболен“ № 32 в гр. Ямбол, заснело движещ се по улицата в посока към ул.

„Ат. Кратунов“ със скорост от 103 км/ч лек автомобил „Ауди КУ 8“, с рег***, собственост на представляваното от жалбоподателката дружество **** В последователност, срещу жалбоподателката, в качеството й на законен представител на дружеството - собственик на заснетото превозното средство, бил съставен, а впоследствие изготвен и на материален носител електронен фиш серия К, № 8072097, издаден от ОД на МВР – Ямбол, за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Към АНП са приложени и приети като доказателства протокол за използване на АТСС TFR1-М 525 с рег. № 813р-3945/10.07.2023г. за дата на използване 09.07.2023г., изготвен по образец и попълнен съобразно нормативните изисквания, разпечатка на клип № 36240, с дата на запис 09.07.2023г. 13:01:51 часа, в които са посочени същите данни за дата и час на нарушението, географските координати, посоката на движение на заснетото МПС и констатираната скорост на движение на описания във фиша автомобил от 103 км/ч.

От приложените към преписката протокол № 1-54-23/23.02.2023г. за извършена проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-1М и удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 24.02.2010г., издадено от БИМ, се установява, че нарушението е установено с мобилна система за видеоконтрол, която отговаря на изискванията на Наредбата за средствата за измерване и съответства на одобрения тип.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от писмените доказателства по делото, които са безпротворечиви.

2

При така установената фактическа обстановка, сьдьт прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП и от лице, което има право и интерес да обжалва един неблагоприятен на него акт.

По същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът намира, че при издаване на оспорения акт не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да представляват основание за неговата отмяна, тъй като същият е издаден в съответствие със специалната процедура, регламентирана в чл.189, ал.4 от ЗДвП и съдържа всички изискуеми от закона реквизити, включително ясна и точна информация относно обстоятелствата на нарушението, включително и за превишението на скоростта с 50 км/ч, за което жалбоподателят е санкциониран, след намаляване на заснетата скорост от 103 км/ч с 3 км/ч толеранс, с оглед допустимата грешка.

Доколкото обстоятелствата, които следва да съдържа електронният фиш са изрично регламентирани в чл.189, ал.4 от ЗДвП /в редакцията, действаща към момента на извършване на нарушението, респ. и съставяне на акта/, и текстът установява различни изисквания по отношение съдържанието на този акт, доводите за липса на изискуемите в чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити, се явяват неоснователни.

Независимо че електронният фиш не съдържа датата на издаването му, в случая е безспорно, че абсолютната давност за преследване на административното нарушение не е изтекла. Видно от обстоятелствената част на електронния фиш, деянието, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателката е извършено на 09.07.2023г. Обикновената и абсолютната давност за преследване на това нарушение, установени в разпоредбите на чл.80, ал.1, т.5 от НК и в чл.81, ал.3 от НК вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК, са съответно, три години и четири години и шест месеца. Към момента тези срокове не са изтекли, поради което възможността за реализиране административнонаказателната отговорност не е погасена. А след като специалната процедура н а чл.189, ал.4 ЗДвП не предвижда съставяне на АУАН, едногодишният срок по чл.34 от ЗАНН е ирелевантен.

Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл.188-ЗДвП е ангажирана отговорността на жалбоподателката, в качеството й на законен представител 3 на юридическото лице ****което е собственик на заснетото МПС. При това положение, и след като жалбоподателката не се е възползвала от правата си да предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, или да направи писмено възражение в законоустановените срокове, по силата на чл.188, ал.2 от ЗДвП с основание е ангажирана и отговорността й за извършеното нарушение, в качеството й на законен представител на юридическото лице – собственик на автомобила.

Оспореният електронен фиш е законосъобразен и от материалноправна страна. Доказателствата по делото обосновават по безспорен начин наличието на извършено на адм. нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП с МПС, собственост на представляваното от жалбоподаткелката дружество, тъй като от съвкупния им анализ несъмнено се установява, че на посочените по-горе дата, място и час, в населено място, е заснето движение на притежавания от дружеството л.а. „Ауди КУ 8“, с рег. ***, който МПС по смисъла на параграф 6, т.12 от ДР на ЗДвП, със скорост на движение от 100 км/ч (след приспаднат толеранс от 3 км/ч, с оглед допустимата грешка при измерване на скоростта от 3 км/ч), надвишаваща с над 40 км/ч максимално допустимата такава за движение в населено място от 50 км/ч. Съдът намира за безспорно установени както времето и мястото на извършване на деянието, така и скоростта на движение на автомобила, тъй като същата е установена с одобрен тип автоматизираното техническо средство, преминало успешно последваща проверка и отговарящо на метрологичните изисквания. Съобразно изискванията на чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, за използването на конкретното АТСС TFR1-М 525 е съставен протокол с рег. № 813р-3945/10.07.2023г. за дата на използване 09.07.2023г. по утвърден образец, от който по безспорен начин се установяват мястото на контрол, точното местонахождение на АТСС, посоката на движение на контролираните МПС и др., и същевременно, съставения протокол е съпроводен със снимка на разположението на уреда. Ето защо, за съда е безспорно установено, че в случая е осъществен административнонаказателния състав на чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП, предвиждащ за извършеното нарушение, изразяващо се в превишаване на разрешената максимална скорост на движение в населено място с над 40 км/ч, административно наказание глоба в размер на 600 лева. Предвид на това, че 4 размерът на глобата е фиксиран, същият не може да бъде предмет на преценка, респ. няма и основание за изменяне на НП чрез ревизиране размерна на санкцията.

Въпреки последвалата законодателна промяна в материалния закон с ДВ бр.64/2025г., съдът не намери основание за изменение или отмяна на електронния фиш и на основание чл.3, ал.2 от ЗАНН, тъй като за разлика от действащата към момента на извършване на нарушението редакция на чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП, действащата към момента такава предвижда за извършеното нарушение, наред с адм. наказание глоба в същия фиксиран размер от 600 лева, и адм. наказание лишаване от право да се управлява МПС за срок от два месеца, и в този смисъл новата редакция се явява по-неблагоприятна.

При този изход на делото, доколкото направеното от жалбоподателя оспорване се явява неоснователно и подлежи на отхвърляне, на основание чл.63д, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.3 от АПК вр. чл.63д, ал.4 от ЗАНН, в негова тежест следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 65 евро.

Поради изложеното, и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 8072097, издаден от ОД на МВР - Ямбол, с който на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП, на Г. И. Р. от **** ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 600 (шестстотин) лева, или 306,76 евро (триста и шест евро и седемдесет и шест евроцента) за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА жалбоподателя Г. И. Р., с посочени по-горе данни, ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР – Ямбол сумата от 65 (шейсет и пет) евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-Ямбол в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________ 5