Решение № 438 от 28.04.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 438 гр. София , 27.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на двадесет и трети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ася Събева

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Диана В. Аначкова като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело № 20201000503346 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение от 02.07.2020г., постановено по гр.д. № 7875/2018г. на Софийски градски съд, I - 11 състав ЗК „Лев Инс“АД е осъдено на основание чл. 432, ал.1 КЗ да заплати на А.

П. П., И.П. Д. и П. А. Л. суми от по 75 000лв, представляващи обезщетение за търпени неимуществени вреди вследствие на смъртта на В. К. Л. – майка на първите двама и съпруга на последния ищец, настъпила при ПТП на 25.10.2017г. в гр.София, ведно със законната лихва, считано от 04.06.2018г., като исковете над присъдените размери до претендираните от по 150 000лв са отхвърлени като неоснователни.

Решението е обжалвано от ищците чрез пълномощник в отхвърлителните му части с оплаквания за неправилност. Конкретните доводи са против изводите на първостепенния съд относно наличието на принос от страна на пострадалата. В тази връзка се поддържа, че причината за ПТП е противоправното поведение на водача, който предприел движение на заден ход без да се убеди в безопасността на маневрата, като в констатациите си АТЕ е приела, че ударът за пострадалата към момента, в който е навлязла в очертанията на габарита на лекия автомобил /при работещ двигател/ е бил непредотвратим, защото не е могла да предвиди в каква посока ще потегли спрения автомобил. На следващо място се изтъкват съображения против изводите на съда, че пешеходката е пресичала на необозначено за целта място, поради наличните данни, че се е движела от посока паркинга към насрещния тротоар и именно неправомерно спрелия в този район автомобил е бил 1 причина да не може да извърши пресичането точно по мисленото продължение на тротоара – приравняващ се на пешеходна пътека щом е в зоната на кръстовище. На следващо място се поддържат оплаквания против определените от съда обезщетения, които били занижени и не отговаряли на всички установени по делото обстоятелства относно действително търпените вреди, като така бил нарушен принципа по чл.52 ЗЗД. Изтъква се още, че по делото били установени изключително близките отношения между ищците и загиналата /съпруга и майка/ и моралните страдания вследствие на тази загуба. Поради изложеното се иска отмяна на решението в обжалваните му отхвърлителни части и вместо това уважаване на исковете в претендираните размери.

В срок е постъпил отговор от ответника –застраховател с подробни възражения против оплакванията, обосновани с доводите, че пешеходката не е имала място на паркинг, и че в този момент автомобилът е правел маневра паркиране на заден ход, която е могла да възприеме и съответно положи грижа за собствената си безопасност. На следващо място се поддържат възражения против оплакванията относно размера на обезщетенията с позоваване на приетата на осн. чл. 493 А, ал.2 КЗ Методика за определяне размер на обезщетенията на увредените лица.

В срока за отговор ответникът ЗК „Лев Инс“АД е подал насрещна въззивна жалба против решението в осъдителните му части над дължимите според жалбоподателя размери по 50 000лв на ищците до присъдените от по 75 000лв. Твърди се неправилност на решението в обжалваните осъдителни части с доводи, че съдът е определил прекомерни по размер обезщетения и не е съобразил обстоятелствата, обуславящи съпричиняване от страна на пешеходката в много по-голям размер /според жалбоподателя поне 50%/ като се поддържа нарушение на правилата по чл.108 и чл.113 ЗДвП. Поддържат се и доводи, обосновани с приетата на осн. чл. 493 А, ал.2 КЗ Методика за определяне размер на обезщетенията на увредените лица, и че решението в обжалваната му част не е съобразено с икономическата конюнктура в страната и липсата на проведено доказване за вреди от изключителен характер от загубата на близък човек. Иска се отмяна на решението в обжалваните осъдителни части и вместо това постановяване на ново по същество, с което се отхвърлят исковете над признатите за дължими размери от по 50 000лв на всеки от ищците до присъдените по 75 000лв.

Софийският апелативен съд, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема следното:

При служебна проверка се установява, че решението е валидно и допустимо в обжалваните му части /чл.269, изр.първо ГПК/. В осъдителната си част до размери от 50 000лв за всеки от ищците не е било обжалвано и е влязло в сила.

Предмет на разглеждане пред първата инстанция са преки искове по чл. 432 ал.1 КЗ за компенсиране на неимуществени вреди пряко от застраховател, причинени при пътно 2 произшествие, настъпило по вина на водача на МПС, застраховано по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.

Първостепенният съд е приел наличието на всички материалноправни предпоставки по чл.432, ал.1 КЗ и уважил исковете за неимуществени вреди в размери от по 75 000лв за всеки от ищците. Предвид влизане в сила на решението в осъдителните му части / до размери от 50 000лв/ със сила на пресъдено нещо са установени предпоставките по чл.432, ал.1 КЗ, обуславящи материалната легитимация на ответния застраховател, произтичаща от валиден договор по риска „ГО“ за увреждащия автомобил и противоправно поведение на водача на ППС, и тази на ищците, които като съпруг и низходящи /дъщери/ са в кръга на лицата, имащи право на обезщетение при смърт.

Спорът пред въззивния съд очертан от оплакванията и възраженията на страните и предвид разпоредбата на чл.269 ГПК се съсредоточава по въпросите относно обема на неимуществените вреди, правилното приложение на материалния закон /чл.52 ЗЗД/, и наличието или не на принос по см. на чл.51, ал.2 ГПК на пострадалия за настъпване на вредите, обуславящ намаляване отговорността на застрахователя, както и неговото стойностно изражение спрямо вината на прекия деликвент.

Пред първата инстанция не е било спорно настъпването на пътното произшествие на 25.10.2017г. около 11.00ч. в гр.София, което се установява от събраните по делото доказателства -констативен протокол № К 797/25.10.2017г и автотехническа експертиза, от които е изяснено, че причина за настъпване на произшествието между лек автомобил Ситроен Ксара Пикасо рег. № ********, управляван от водача Н. П. Д. и загиналата В. К. Л. на 66 години, е реализираната от водача маневра „движение назад“, с което са нарушени правилата по чл. 40, ал.2 ЗДвП, задължаващи водачите да осигурят непрекъснато наблюдение на пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно да осигурят лице, което да наблюдава пътя.

Пред първата инстанция е била изслушана медицинска експертиза, според която причина за настъпване на смъртта е съчетаната тежка черепно-мозъчна и гръдно-коремна травма, които са довели до остър срив на дишането и хемодинамиката. Пред настоящата въззивна инстанция е представена в препис влязла в сила на 10.07.2020г присъда по НОХД № 1767/2020г. на Софийски градски съд, с която водачът Н.Д.а е призната за виновна в извършването на престъпление по чл. 343, ал.1, б.“в“ вр. чл.342, ал.1 НК на В. К. Л. при управление на МПС и нарушаване правилата за движение по чл. 40, ал.2 ЗДвП.

От приетата пред първата инстанция автотехническа експертиза на в.л. Ж.Е. са изяснени част от спорните въпроси относно поведението на пострадалата при настъпване на пътния инцидент. Въз основа на констатирани обективни находки /разположението на петна от кръв върху пътното платно и спрямо автомобила/ е установено, че мястото на удара е по дължината на пътното платно около 4-5метра от линията на приетия в скицата ориентир в посока към ул.Витиня и 11-12м вдясно от същия. Лекият автомобил Ситроен Ксара Пикасо 3 се е намирал на ул.К.Ф. в дясната част на платното за движение в непосредствена близост до ул.Бесарабия с предната си част –паркиран в зоната на кръстовището. В момента, в който водачът предприел маневра- движение на заден ход по ул.К.Ф. в посока към ул.Витиня с цел да паркира на обособен паркинг пред пицария „Магнолия“, ударил намиращата се отзад пешеходка със задна лява част на автомобила, който продължил движението си назад над тялото на пешеходката, притискайки го към терена. Вещото лице сочи, че в протокола за оглед не е описана вертикална и хоризонтална маркировка и пътни знаци, като на 9,6 метра по дължината на ул. Константин Ф. от мястото на удара се е намирало кръстовището с ул.

Бесарабия. Според изводите на автотехническата експертиза пешеходката е била видима за водача на лекия автомобил през страничните стъкла и причина за настъпване на произшествието е необезопасяването на маневрата за движение назад. На следващо място в заключението се посочва, че липсват данни относно посоката на движение на пешеходката и същата не може да бъде определена от него по технически път. Автомобилът е бил в полезрението на пешеходката, но не може на база на тези изходни данни да се определи дали в момента, когато е била в зоната на задната част би могла да предвиди посоката му на движение.

От показанията на разпитаните пред първата инстанция свидетели Г. и П.- съпрузи на двете ищци, се установява, че между тях и починалата е имало силна доверителна връзка.

Въпреки, че били зрели жени със собствени семейства, те поддържали много близки отношения с родителите си – починалата помагала изключително много в отглеждането на внуците, два месеца преди настъпване на инцидента дъщеря й И. родила второто си дете и разчитали на нейната подкрепа. След трагичния инцидент първата ищца И. Д. изпаднала в състояние на неадекватност за продължителен период от време, преустановила работата на собственото си заведение за хранене, което ръководела повече от 20 години, и не празнувала вече Великден, който свързвала пряко с името на майка си. Втората ищца А.П. също поддържала много близки отношения с майка си и инцидентът се отразил изключително травмиращо на психиката й – пиела лекарства, посещавала терапевти. Починалата жена живеела в близост до дъщерите си, а съпругът й – първият ищец П.Л. имал шивашко ателие в двора на едната от дъщерите А., като всяка сутрин, преди да отвори им носел приготвена от В. храна и водел детето им на училище. Отношенията между загиналата и нейният съпруг се определят от свидетелите като сплотени и хармонични – двамата съпрузи имали дългогодишен брак и били привързани един към друг. След смъртта й преживелият съпруг бил съсипан, затворил се в себе си и започвал да плаче щом се заговорило за нея.

С оглед на събраните и обсъдени доказателства, настоящият състав достига до извода, че първоинстанционният съд не е отчел в достатъчна степен всички от значение обстоятелства, свързани с моралните страдания на пострадалите лица – дъщери и преживял съпруг. В тази връзка не са взети предвид и съобразени установените по делото обстоятелства, че починалата жена на 66г и нейните дъщери са имали много близки отношения, независимо, че не са споделяли общо домакинство. И с двете си дъщери 4 загиналата е поддържала ежедневни контакти, свързвала ги е емоционална и доверителна връзка и те са разчитали в нейно лице на цялостна подкрепа за отглеждане на децата.

Поради това настъпилата трагедия е свързана с по-силни по интензитет последици върху тяхната психика, проявили се в промяна върху цялостното светоусещане – изолиране и демотивация към работа и семейство, както и травмиращи изживявания на празници, посрещани до този момент с починалата. Тези изводи в пълна степен се отнасят и за третия ищец - преживелият съпруг, чиито морални страдания са неизмерими по интензитет, поради установените близки и топли отношения със загиналата, с която го свързвали години съвместен живот. Те са допълнително утежнени от напредналата му възраст на 74г, в която остава сам без партньор, с когото да споделя живота си и на когото да разчита в трудности.

Основателни в контекста на посоченото са оплакванията в жалбата на ищците, че първоинстанционният съд не е съобразил и преценил всички от значение конкретни обстоятелства – по-високият интензитет на травмиращите преживявания, породени именно от близката емоционална връзка между загиналата жена и нейните съпруг и дъщери. Поради изложеното справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди би била сумата от 120 000лв за всеки от ищците, която в по-голяма степен отговоря на действителните морални страдания. Над този размер до претендираните по 150 000лв исковете са неоснователни. Безспорно е, че вредите са несъизмерими по тежест, но освен конкретните установени по делото отношения и интензитета на преживяванията, принципът по чл.52 ЗЗД изисква съобразяване и с поредица обективни фактори – социално-икономически условия на живот към релевантния момент на настъпване на деликта /2017г/ и практиката на съдилищата при сходни казуси, когато потърпевши са съпруг и пълнолетни низходящи със собствени семейства.