Решение № 136 от 11.02.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. Пловдив, 11.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско дело № 20245300500017 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Ц. Т. Ц. с ЕГН ********** от гр.

***, чрез служебен защитник адв.С. В. от АК *** и по въззивна жалба на „САКСО БГ“ ООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление в гр. *** , чрез пълномощник адв.С. Б. от АК *** срещу решение № 2919/26.06.2023г. по гр. дело № 6095/2023г. на Районен съд - Пловдив, с което „САКСО БГ‘ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. ***, ж.к. “***“, бл.***, вх.***, ет.***, ап.*** е осъдено да заплати на Ц. Т. Ц. с ЕГН ********** от гр.

***, обл. ***, ул. “***“ №*** сумата от 10 920 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата от 560 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, които са претърпени в резултат на настъпила трудова злополука с ищеца на 08.09.2016 г. в предприятието за производство на мебели в с. ***, общ. ***, ул. “***“ № ***, за която е издадено разпореждане № *** г., издадено от ТП на НОИ – ***, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 08.09.2016 г. до окончателното изплащане на сумите.

1

Като исковете са отхвърлени в останалите им част над уважените 10920 лв. до претендиралите 15 600 лв. за неимуществени вреди и над уважените 560 лв. до претендиралите 800 лв. за имуществени вреди, като неоснователни и недоказани.

Решението се обжалва от Ц. Т. Ц., в отхвърлителната част, като твърди да е неправилен извода на районния съд за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от негова страна. Развива доводи за липса на такова и по така изложените доводи се иска отмяна на решението в отхвърлителната част поради прието 30% съпричиняване на вредите и уважаване на иска му изцяло.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от САКСО БГ‘ ООД, чрез адв.Б., с който жалбата се намира за неоснователна. Иска се отхвърлянето й като недопустима, защото служебния защитник адв.В. е назначена за такава само в производството пред РС Стара Загора, но не й пред РС Пловдив.

Алтернативно се иска отхвърлянето й, защото е неоснователна, а искът е недоказан. Претендират се разноски за делото.

Решението се обжалва от САКСО БГ‘ ООД в осъдителната част.

Поддържа на първо място то да е нищожно. В тази насока са развити доводи че постановения резултат, съставлявал проявление на явен субективизъм и вероятно на лично отмъщение на постановилия го съдия-докладчик спрямо ответника и неговия процесуален представител. Развива доводи за неправилно не даден отвод на съдията, при поискване на такъв от тази страна. Поддържа, че решението е недопустимо. В тази насока поддържа, че исковата молба е нередовна, че чрез нея е иницииран симулативен процес с цел неоснователно набавяне на материална изгода, тъй като твърдяната трудова злополука не е налице, същата е симулирана от ищеца. Развива съображения в тази насока.

Поддържа оплаквания за неправилност. Във връзка с възведен довод за изключване отговорността на работодателя по чл.200 КТ поради причиняване на злополуката изцяло от ищеца, умишлено и в резултат на престъпно негово поведение, Сочи се че ответникът е изключително опитен в изнасянето на лъжовни, неистини и неверни твърдения, които поднася по начин така, че да заблуди всички да му повярват, в това число лица с опит – експерти и други.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Ц. Т. Ц., чрез адв.С.

В., с който жалбата се намира за неоснователна. Иска се отхвърлянето й като неоснователна. Претендират се разноски за делото.

2

Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:

Въззивните жалби са допустими, като подадени в законния срок от легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбите отговарят на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.

Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.

В тази насока неоснователно е възражението на жалбоподателя САКСО БГ‘ ООД, че решението е нищожно, защото постановения резултат, съставлявал проявление на явен субективизъм и вероятно на лично отмъщение на постановилия го съдия-докладчик спрямо ответника и неговия процесуален представител. По делото не съществуват никакви данни съдиятадокладчик по делото от РС Пловдив да има интерес от вероятно лично отмъщение на ответника САКСО БГ‘ ООД или на неговия процесуален представитела – адв.Б.. Тоест това възражение е голословно и абсолютно немотивирано, и по тази причина се намира за неоснователно и недоказано от въззивния съд. По същата причина и отказа на съдията от РС Пловдив да си направи отвод с нищо не е нарушило правата на ответника САКСО БГ‘ ООД и не са налице никакви доказани факти, за отвод на съда по чл.22 от ГПК.

Също така неоснователно е възражението на жалбоподателя САКСО БГ‘ ООД, че решението е недопустимо, защото исковата молба е нередовна и чрез нея е иницииран симулативен процес с цел неоснователно набавяне на материална изгода, тъй като твърдяната трудова злополука не е налице, същата е симулирана от ищеца. Вярно е че исковата молба подадена още пред Административен съд Велико Търново по а.д. № 619/2017г. е била написана лично от ищеца Ц. Ц. и е била недостатъчно съответна на изискванията на ГПК за нейната редовност. Тези пропуски в исковата молба са били забелязани от РС Стара Загора и са отстранени с уточнението на исковата молба на л.54-57 от това дело, направено от адв.С. В.. Към настоящия момент исковата молба отговаря на изискванията на ГПК за нейната редовност.

Другите доводи на жалбоподателя САКСО БГ‘ ООД, че решението е недопустимо, защото е иницииран симулативен процес с цел неоснователно 3 набавяне на материална изгода, тъй като твърдяната трудова злополука не е налице, същата е симулирана от ищеца са възражения по съществото на делото и ще се обсъдят там.

По повод възражението, че въззиваната жалба на Ц. Ц. е недопустима, защото служебния защитник адв.В. е назначена за такава само в производството пред РС Стара Загора, но не й пред РС Пловдив, то въззивният съд съобрази следното. Адв.С. В. е назначена за процесуален представител на ищеца Ц. по повод на предоставена му правна помощ по реда на чл.21-чл.23 от ЗПрПом /л.39-л.51 от делото на РС Стара Загора/. По силата на чл.26 ал.2 от ЗПрПом назначававането на определения адвокат за защитник в а ж и за всички фази и съдебни инстанции, освен ако има възражение за това. При назначаването на адв.В. е нямало възражение за назначаването й за защитник за всички фази и съдебни инстанции, ето защото същата има това качество и до сегашния процесуален момент от делото.

По настоящото дело са предявени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.200 ал.1 КТ и чл.86 ал.1 ЗЗД.

РС Пловдив е установил следната фактическа обстановка. Между работника Ц. Т. Ц. с ЕГН ********** от гр. *** и работодателя „САКСО БГ“ ООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление в гр. *** е бил сключен трудов договор № ***г., по силата на който ищецът е заемал длъжността „***, ***”, като съобразно представената по делото длъжностна характеристика му е било възложено производството на мебели и дървообработване. Около 9 часа и 30 минути, на 08.09.2016г. в предприятие за производство на мебели в с. ***, общ. *** в подготвителен цех за разкрояване на материали е настъпила трудова злополука, като в процеса на работа с циркуляр при рязане на детайли от дървен материал, пострадалият Ц. Ц. при натиск за освобождаване на заклинен детайл между режещия инструмент /диска/ и отвор в основата на циркуляр, разрязва *** на *** ръка. С влязло в сила разпореждане № 146 от 14.11.2016г. на осн. член 60, ал. 1 от КСО настъпилият с ищеца инцидент е приет за трудова злополука.

РС Пловдив е кредитирал СМЕ /основна и допълнителна/ изготвени пред РС Стара Загора. От тях е видно, че ищецът е с разрязани ***- ***и ****** *** от *** ръка, като при ***- *** *** раната е засегнала дисталната интерфалангиална става, която е частично ампутирана във върховата си част, 4 а на ***-*** *** липсва нокътно ложе и нокът. Според експерта при травматично засягане на интерфалангиалните стави и на фалангите в зоната на тези стави винаги остава двигателен дефицит, обемът на движение на същите стави много рядко и след много продължителна и упорита рехабилитация може да се достигне до нормалния. Вещото лице е посочило, че при ищеца движенията не са достигнали до анатомичната норма, и не може да се очаква увеличаване на амплитудата на движение, поради което засегнатите стави ще останат с двигателен дефицит. Ако нормата на флексия в тази става е 70 градуса, то при ищеца тази става се свива до 45 градуса. Раните са зараснали дефинитивно. Малките стави между фалангите на ***- *** *** са в задоволително състояниепроксималната/близката до дланта/ е с възстановен нормален обем свиване и разгъване, а дисталната /интерфалангиална става е с леко ограничение на свиването-при норма 70 градуса е възможно до 45 градуса, като това ограничение в амплитудата на тази става не затруднява нормалния захват и мощност на *** ръка. В заключението е казано, че ищецът е изпитал силни болки, особено през първата седмица след травмата, а в следващите седмици болката е била с бавен изходящ характер, лечението е протичало бавно, като ищецът е ползвал 164 дни за временна нетрудоспособност за времето от 08.09.2016г. до 18.02.2017г.. Посочено е също така, че към момента на личния преглед от вещото лице /07.01.2019г./ функцията на двата травмирани *** при процесната трудова злополука е възстановена, кожните наранявания са зараснали, а нокътните връзки са възстановени

РС Пловдив е кредитирал като обосновано и правилно заключението на тройната съдебно- техническа експертиза по делото, според която при работа с циркуляра работещият категорично не трябва да доближава ръката си до режещия елемент на машината /диска/. А когато има заклинване и попадане на парченце от отрязан материал между диска и вложката на работната маса, затормозяващо нормалните обороти на въртене на режещия диск, е задължително да се изключи машината от аварийния или от стоп-бутон, за да се отстрани материала и да се възстанови работата на машината. Когато се изрязва малък дървен детайл, същият следва да се избутва с помощта на прът /избутвач/, с оглед сравнително малките му размери. Дори и при наличието на крив успореден опорен линеал на циркуляра, работникът е длъжен да преустанови работата и незабавно да уведоми прекия си ръководител. Вещите 5 лица са казали, че изследвания от тях циркуляр е снабден с всички предпазни средства, а при извършен експеримент от вещите лица на място било установено, че при изключване на циркуляра със „стоп- бутон“,въртеливото движение на циркулярния диск продължава съответно 2, 9 сек./на циркуляр с инв.№ 6/ и 3, 4 сек./на циркуляр с инв.№ 553/ при норматив за това не повече от 10 сек. Вещите лица са констатирали, че инцидентът не се дължи на техническа неизправност на машината/циркуляра/, а на проявена небрежност от страна на ищеца. Според тях е невъзможно нараняването на ищеца след изключване на двигателя на машината. Към момента на огледа вещите лица са видели поставена „Инструкция за безопасност при работа с циркуляра“ на работодателяответник „САКСО- БГ“ ООД, *** и Ръководство за експлоатация от производителя на циркуляра „Стомана“- АД, гр. ***. Изводът им е, че вредите са настъпили в резултата на нарушени от ищеца основни правила за безопасна работа, изразяващи се в придвижването на *** му ръка в опасната зона/зоната на рязане/ на циркулярния диск при работа с форматноразкройващия циркуляр за дърво и в резултат на липсата на контрол от страна на прекия му ръководител „началник цех“ и „отговорник по безопасни условия на труд.