Определение № 30 от 06.03.2026, Окръжен съд - Шумен
- Съд
- Окръжен съд - Шумен
- Дело
- Търговско дело 43/2024
- Вид
- Определение № 30
- Подписан
- 06.03.2026
- В сила
- 02.04.2026
- Състав
- Теодора Енчева Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.130 · Граждански процесуален кодекс
- чл.168, ал.1, т.3 · Закон за горите
- чл.169, ал.9 · Закон за горите
- чл.69, ал.3 · Закон за горите
- чл.24, ал.1 · Закон за правната помощ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 30 гр. Шумен, 06.03.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Теодора Енч. Д.а като разгледа докладваното от Теодора Енч. Д.а Търговско дело № 20243600900043 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба на А. Е. А., ЕГН **********, чрез пълномощника адв. К. Д. от ВАК срещу „Североизточно държавно предприятие“ ДП – Шумен, ЕИК 201617412, представлявано от П.Г.Г., имаща за предмет иск за прогласяване нищожност на Решение, ако има издадено такова, въз основа на което е издадена Заповед РД 49240/11.07.2024 г. на министъра на земеделието и храните, по силата на която е прекратен Договор за управление № РД 58-76/20.12.2023 г., сключен с ищеца, обективно съединен в условие на евентуалност с иск за признаване за незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон на посоченото решение.
С определение № 139/07.11.2025 г., съдът е прекратил производството по делото по отношение на ответника „Североизточно държавно предприятие“ ДП – Шумен, ЕИК 201617412, поради отказ от предявените срещу него искове и, на основание чл.228, ал.1, вр. ал.2 и ал.3 от ГПК, го е заменил с ответника Министерство на земеделието и храните на РБ, ЕИК 831909905, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „.....“ № 55.
В предоставения му срок ответникът Министерство на земеделието и храните на РБ, представлявано от министъра на земеделието и храните чрез главен юрисконсулт Т.К.-в е депозирал отговор, в който е изразил становище, че делото следва да бъде прекратено поради недопустимост на предявения иск, тъй като за ищеца липсва правен интерес от предявяването му. В тази връзка и поради липсата предмет на делото е заявил също, че не са налице основания за встъпването му в процеса.
След като се запозна с изложеното от страните, съдът намери, че предявените обективно съединени при условията на евентуалност искове са недопустими, поради липса на правен интерес, респ. предмет, поради следното:
В исковата си молба ищецът е заявил, че, след проведен конкурс, въз основа на договор с министъра на земеделието и храните № РД 58-76 от 20.12.2023 г. е бил назначен за член на УС на „Североизточно държавно предприятие“ ДП – Шумен за срок от 5 години. На 12.07.2024 г. му била връчена Заповед № 49-240/11.07.2024 г. на министъра на земеделието и 1 храните, по силата на която е прекратен сключеният с него договор за управление № РД 5876 от 20.12.2023 г.. На 15.07.2024 г. подал жалба срещу посочената заповед на министъра на земеделието и храните, по повод на което е било образувано административно дело пред АдС – Шумен, изпратено по подсъдност на АдС – София град. След извършена справка в ТР по партидата на дружеството се установило, че към подаденото на 12.07.2024 г. заявление липсва протокол на едноличния собственик за смяна членовете на УС на СДП.
Счита, че решението въз основа на което е издадена Заповед РД 49-240/11.07.2024 г. на министъра на земеделието и храните, по силата на която е прекратен Договор за управление № РД 58-76/20.12.2023 г. /ако е взето такова/ е нищожно, а в условията на евентуалност незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, поради което моли съдът да прогласи неговата нищожност или го признае за незаконосъобразно.
От изложеното в исковата молба следва, че ищецът твърди, че, в качеството му на спечелил конкурс и назначен за член на УС на държавно предприятие е страна по договорно правоотношение и, че то не е било валидно прекратено от едноличния собственик, тъй като не е взето решение за това, респ. издадената въз основа на решението заповед на ресорния министър за освобождаването му като член на УС и прекратяване на сключения с него договор за управление е нищожна, а при условията на евентуалност – незаконосъобразна.
Твърдяното от ищеца облигационно правоотношение се урежда от разпоредбите на Закона за горите, Закона за публичните предприятия и договор за управление № РД 58-76 от 20.12.2023 г.. В чл.168, ал.1, т.3 от ЗГ е регламентирано изрично правото на министъра на земеделието и храните да назначава и освобождава членовете на УС на съответното ДП, а в чл.169, ал.9 от ЗГ – и правото му да освобождава член на УС преди изтичане срока на договора за управление, при следните условия: 1/ когато не отговаря на изискванията на чл.69, ал.3 от ЗГ; 2/ при нарушение на условията, предвидени в договора за управление; 3/ при подаване на писмено заявление за освобождаване; 4/ при наличие на други основания, предвидени в договора за управление. От друга страна, в чл.13, ал.2, т.11 от сключения между страните договор за управление № РД 58-76 от 20.12.2023 г. е било предвидено изрично, че министърът може да го прекрати предсрочно и едностранно без предизвестие, а в ал.3, че договорът се счита за прекратен съгласно заповедта на министъра за освобождаване на члена на УС.
Съгласно цитираните разпоредби и трайната и непротиворечива практика на ВКС, сключеният от ищеца договор за управление № РД 58-76 от 20.12.2023 г. е за мандатно правоотношение, поради което, доколкото той не е съдружник в дружеството, правата и задълженията му са възникнали и са ограничени в рамките на този договор. Наличието на мандатно, а не на членствено правоотношение между страните, както и изрично уговореното в чл.13, ал.2, т.1 от процесния договор за управление, обосновават извод, че в полза на министъра на земеделието и храните е съществувала правна възможност да освободи ищеца по всяко време до изтичане срока на договора, по своя преценка и без предизвестие, оттегляйки овластяването /дадения мандат/, без тази преценка да е обвързана с 2 конкретни основания за освобождаването му. Ето защо, като трето за дружеството лице, ищецът не би могъл да разполага с правото да атакува като порочни решенията на едноличния собственик на ДП, касаещи прекратяване на договора му за управление, като евентуалното нарушаване специалната разпоредба на чл.24, ал.1 от ЗПП би обусловило единствено интерес от осъдителен иск за обезщетяване на претърпени вреди и пропуснати ползи от неоснователно прекратяване на правоотношението му. Нарушението на разпоредбите на чл.24, ал.1 от ЗПП, свързано с прекратяване на мандатното правоотношение, обуславя иск за обезщетение, но не засяга валидността на решението на принципала за оттегляне на овластяването (аналогично на правата на довереника по всеки един договор за поръчка, по който доверителят е оттеглил поръчката без да е налице виновно неизпълнение от страна на довереника).
Предвид горното и, че интересът от търсената защита е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на предявените установителни искове, за наличието на която съдът следи служебно, преценявайки я винаги конкретно, приема, че, доколкото от една страна за ищеца не съществува правно регламентирана възможност да се позовава на порочност на актовете на принципала на ДП и упълномощените от него представители относно прекратяване на мандата му като независим член на УС, а от друга страна – е открита възможност да получи по-голяма защита като предяви осъдителни искове за претърпени вреди и пропуснати ползи поради евентуално неправомерното прекратяване на договора му за управление, същият няма правен интерес от иска за прогласяване нищожност на решението, въз основа на което е издадена Заповед РД 49-240/11.07.2024 г. на министъра на земеделието и храните, на посочените в исковата молба основания. Не е налице такъв интерес и относно предявения при условията на евентуалност иск за установяване незаконосъобразност на визираното решение, тъй като чрез него се цели установяване дали е упражнено в противоречие със закона право на прекратяване на договор за управление от една от страните по него, при положение, че този договор не подлежи на прекратяване по съдебен ред и е вече прекратен извънсъдебно /според твърдението на самия ищец/, т.е. цели се установяване на факт с правно значение, какъвто иск е недопустим според нормата на чл.124, ал.1 от ГПК.
Независимо от горното и доколкото ищецът заявява, че не е сигурен в съществуването на атакуваното решение, би следвало да се приеме, че исковите му претенции са лишени и от предмет, което е още една предпоставка да се приеме, че са предявени при отсъствие правото на иск.
По изложените съображения, съдът намира, че предявените искове са недопустими поради липса на правен интерес за ищеца, поради което, на основание чл.130 от ГПК, следва да бъдат оставени без разглеждане, а производството по делото – да се прекрати.
Водим от горното,
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като недопустими поради липса на правен интерес, предявените от А. Е. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „.....“ № 6, ап. 24-2, чрез пълномощника адв. К. Д. от ВАК, срещу Министерство на земеделието и храните на РБ, ЕИК 831909905, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „.....“ № 55, иск за прогласяване нищожност на Решение, ако има издадено такова, въз основа на което е издадена Заповед РД 49-240/11.07.2024 г. на министъра на земеделието и храните, по силата на която е прекратен Договор за управление № РД 58-76/20.12.2023 г. и евентуален иск за признаване за незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон на посоченото решение.
ВРЪЩА исковата молба и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по т.д. № 43/2024 г. по описа на Окръжен съд – Шумен.
Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна, в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
4