Решение № 81 от 03.06.2021, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Разград , 03.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в публично заседание на тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Анелия М. Йорданова

Ирина М. Ганева

Атанас Д. Христов като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско дело № 20213300500136 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от К. А.. К. чрез пълномощник против Решение № 140/ 29. 03. 2021 г. по гр. д. № 1261/ 2020 г. по описа на РС Разград, с което са отхвърлени предявените от въззивника К. искове против „Метал Амбалаж“ ЕООД с. Дянково, обл.

Разград за заплащане на сумата 6 975 лв., представляваща неизплатени трудови възнаграждения за периода от м. 11. 2019 г. до 20. 07. 2020 г., сумата 200 лв. обезщетение за забава за периода от възникване на основанието за получаването до предявяване на иска, както и сумата 775 лв. обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ, като неоснователни.

Изложени са доводи, че обжалваното решение е необосновано и незаконосъобразно, тъй като съдът е обсъдил събраните по делото доказателства в нарушение на закона и е достигнал до необосновани правни изводи.

Въззиваемата страна „Метал Амбалаж“ ЕООД с. Дянково, обл. Разград е депозирала писмен отговор на въззивната жалба.Оспорва същата като неоснователна.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, 1 разгледана по същество се явява неоснователна.

Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК, като се има предвид и следното:

По съществото на правния спор въззивният съд дължи произнасяне в рамките на обжалваната част и доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, предл.2 от ГПК.

Страните по делото не спорят, че между тях е съществувало трудово правоотношение, прекратено със Заповед № 236/ 20. 07. 2020 г. на управителя на дружеството – работодател „Метал Амбалаж“ ЕООД.

Основният спор между страните се свежда до въпроса изплатено ли е трудовото възнаграждение на въззивника за периода от м. ноември 2019 г. до 20 юли 2020 г.

По делото са представени оригинални екземпляри от разписки, изходящи от „Изипей“ АД за изплатена сума от въззиваемия на въззивника общо в размер на 7 515 лв. за периода 02. 11. 2019 г. до 18. 08. 2020 г. Автентичността на разписките е установена безспорно.

Неоснователен е доводът на въззивника, че разписките не следва да се кредитират като доказателство по делото, тъй като са приети в нарушение на чл. 192 от ГПК при липса на писмена молба от въззиваемия. Предвид извършеното оспорване на автентичността на приложените към писмения отговор на ответника фотокопия от разписките за извършените плащания чрез „Изипей“ АД, съдът е издал съдебно удостоверение на ответника – въззиваем, въз основа на което да се снабди с оригиналните екземпляри. Тъй като разписките не са представени в три поредни съдебни заседания, съдът в изпълнение на задължението си по чл. 7, ал. 1, изр. 2 и чл. 10 от ГПК да съдейства на страните за установяване на правнорелевантните факти, е изискал от „Изипей“ АД оригиналните екземпляри от разписките и същите са представени. Ето защо, разписките за извършените плащания от въззиваемия чрез „Изипей“ АД са приети и приобщени към доказателствения материал законосъобразно.

Разписките не съдържат основание за извършеното плащане, но работодателят твърди, че плащането е получено от въззивника за трудово възнаграждение през процесния период, а последният не е релевирал възражения за наличие на друго основание за плащане. Трайна и последователна е съдебната практика, че когато платецът не е посочил основание за извършеното плащане, не е в негова тежест да го докаже. Обратното, в тежест на получателя е да докаже основанието, на което е получил плащането. Изпълнението на задължението за изплащане на трудово възнаграждение може да бъде доказано с всякакви писмени доказателства, а неизпълнението на задължението за водене на счетоводство няма 2 гражданскоправни последици. В този смисъла са / Решение № 89 от 29.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 558/2012 г., IV г. о., ГК, Решение № 746 от 5.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 727/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 41 от 26.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2525/2018 г., IV г. о., ГК и др./

Чрез заключение на ССЕ е установено, че начисленото брутно трудово възнаграждение на въззивника за процесния период е в размер на 6 713, 05 лв. , нетното трудово възнаграждение и дължимата сума за обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ е общо в размер на 5 915, 13 лв. С извършеното от въззиваемия плащане на сумата 7 515 лв. е погасено задължението му за плащане на трудовото възнаграждение на въззивника за претендирания от него период. Плащането е извършено от името на Г.Х.Г.. Същият е собственик на капитала и управител на въззиваемия търговец. Плащанията са осчетоводени в счетоводството на търговеца и предвид установеното наличие на представителна власт на Г. следва да се счита, че плащанията са извършени за сметка на представлявания от него търговец.

Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че оплакването за неправилна преценка на събраните по делото доказателства, което според жалбоподателя е довело районния съд до неправилни изводи, е необосновано, поради което в това отношение не е налице порок на обжалваното решение. Районният съд е извършил подробно обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, въз основа, на което е стигнал до законосъобразни правни изводи, поради това постановеното от него решение, като обосновано и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода от спора пред въззивния съд, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК въззивникът дължи на въззиваемия разноските по делото в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 от ГПК РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 140/ 29. 03. 2021 г. по гр. д. № 1261/ 2020 г. по описа на РС Разград.

ОСЪЖДА К. А.. К. да заплати на „Метал Амбалаж“ ЕООД с. Дянково сумата 400 лева разноски по делото пред въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му пред Върховния касационен съд.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4