Решение № 5145 от 27.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5145 гр. София, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров

Членове:

Румяна Спасова

Анелия Ст. Янева като разгледа докладваното от Румяна Спасова Въззивно гражданско дело № 20261100506722 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на И.Я.Л., в лично качество и като представител на ЕТ „И.Л. – Каравел“, срещу отказ на съдебния изпълнител по изпълнително дело № 20258510404365 да прекрати изпълнителното дело.

Жалбоподателят посочва, че изпълнителното дело е образувано за събиране на публични задължения, които се събират единствено по реда на ДОПК от публичен изпълнител от НАП. Счита, че ЧСИ няма материална компетентност да събира публични вземания, нито да предприема действия по принудително изпълнение, включително опис на имущество. Сочи, че липсва валидно основание по чл. 404 ГПК, което да оправомощава ЧСИ да образува изпълнително дело за публични задължения.

Поддържа, че действията на ЧСИ представляват превишаване на правомощия, нарушават принципа за законност и подлежат на отмяна. Предвид изложеното иска да се отменят незаконосъобразните действия на ЧСИ М.П. по изпълнителното дело, включително издадената призовка за принудително изпълнение и насрочения опис, да се разпореди прекратяване на делото поради липса на компетентност и да се заличат всички начислени такси и разноски.

Взискателят Столична община – Дирекция Общински приходи, отдел Ревизии и събиране на вземнаия не изразява становище по жалбата.

В изложените мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК, частният съдебен изпълнител Галин Костов счита жалбата за допустима, но по същество – неоснователна.

1

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваното действие и мотивите на съдебния изпълнител, намира следното:

Изпълнително дело № 20258510404365по описа на ЧСИ М.П. е образувано на 29.12.2025 г., въз основа на Акт по чл. 106 и чл. 107 ДОПК, издаден на 10.10.2025 г. от Столична община, с който са установени публични задължения на ЕТ „И.Л. – Каравел“.

Покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 30.01.2026 г.

На 18.02.2026 г. длъжникът И.Я.Л. е поискал делото да бъде прекратено.

Със съобщение на ЧСИ М.П. изпратено до длъжника на 20.02.2026 г. последният е уведомен, че съдебният изпълнител отказва да прекрати изпълнителното дело, поради липса на законоустановените предпоставки.

В чл. 435 ГПК са изброени изчерпателно качеството на лицата в изпълнителното производство или засегнати от него, на които се признава процесуалното право на жалба срещу конкретни и изрично изброени действия на съдебния изпълнител. В ал. 2 на същата разпоредба са изброени действията на ЧСИ, които подлежат на обжалване от страна на длъжника.

С изменението на чл. 435, ал. 2 с бр. 86 на ДВ от 27.10.2017 г. се включи изрично в т. 6 право на длъжника да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение и разноските по изпълнението.

В случая с обжалваното съобщение ЧСИ М.П. е отказал да уважи искането на длъжника за прекратяване на изпълнителното производство, поради което настоящият съдебен състав счита, че жалбата има допустим предмет на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, а постановеният отказ е правилен и законосъобразен. Основният аргумент в жалбата се основава на твърдението на длъжника, че публичните вземания могат да се събират единствено от публичен изпълнител при НАП и че ЧСИ няма компетентност да предприема действия по принудително събиране на такива вземания. Изложеното от жалбоподателя обаче не отговаря на правната уредба. В чл. 4, ал. 2, изр. второ от ЗМДТ изрично е предвидено, че органите по приходите на общините разполагат с оперативна самостоятелност при избора на кого да възложат събирането на установените от тях публични вземания.

Това може да стане както чрез публичен изпълнител по реда на ДОПК, така и чрез съдебен изпълнител по реда на ГПК. Съгласно чл. 2, ал. 3 ЗЧСИ частният съдебен изпълнител може да събира публични вземания, когато това му е възложено по установения в закона ред. В случая такава компетентност е предвидена в ЗМДТ, поради което ЧСИ е оправомощено лице да събира по реда на ГПК установените от общината публични вземания на длъжника.

От тълкуването на правната уредба може да се направи извод, че съществуват два способа за принудително събиране на публичните вземания – единият по реда на ДОПК чрез публичен изпълнител и другият по реда на ГПК чрез държавен или частен съдебен изпълнител. В случая взискателят по издадения Акт по чл. 106 и чл. 107 ДОПК е възложил на ЧСИ М.П. събирането на установените публични задължения срещу ЕТ „И.Л. – Каравел“. При наличие на възлагане по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗМДТ и чл. 2, ал. 3 ЗЧСИ, частният съдебен изпълнител действа в рамките на предоставената му от закона материална и функционална компетентност.

2

Предвид изложеното искането на длъжника за прекратяване на изпълнителното производство и във връзка с това за отмяна на всички предприети от съдебния изпълнител действия, се явява без правно основание, поради което правилно е оставено без уважение. Ето защо жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от длъжника И.Я.Л., в лично качество и като представител на ЕТ „И.Л. – Каравел“ срещу отказ на съдебния изпълнител по изпълнително дело № 20258510404365, обективиран в съобщение от 20.02.2026 г. да прекрати изпълнителното дело, като неоснователна.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3