Определение № 2929 от 09.06.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2929 гр. Варна, 09.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова

Ралица Каменова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело № 20263100500653 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпили:

1/ въззивна жалба с вх. № 94838/13.11.2025г. /вх. No на ВРС/, подадена от ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД , ЕИК 200299615, със седалище: гр.

София, жк. „Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, представлявано заедно от Тони Йонков Веков и Калоян Митков Костадинов – изпълнителни директори, с р е щ у решение № 3664/19.10.2025г., поправено с решение No 1357 / 07.04.2026г., постановено по гр.д.№ 2696/2025г. по описа на ВРС, 21 –ви състав, с което е осъден жалбоподателят да заплати на Е. М. Р. , ЕГН:

**********, с адрес в село ******, сумата в размер на 100.00 лева /сто лева/, представляваща частичен иск от остатъка в размер на 32 230.00 лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинени 11 имуществени вреди, на собствения на Е. М. Р. лек автомобил марка **********, причинени в резултат на реализирано на 21.12.2024г., ПТП, в гр. Долни Чифлик, което ПТП е реализирано по вина на водача на лек автомобил марка ************, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 04.03.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.

2/ частна жалба с вх. No 6115/26.01.2026г. . /вх. No на ВРС/, подадена от ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД , ЕИК 200299615, със седалище: гр.

София, жк. „Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, представлявано заедно от Тони Йонков Веков и Калоян Митков Костадинов – изпълнителни директори, с р е щ у Определениe

No 17664 /17.12.2025г., постановено по гр.д.№

2696/2025г. по описа на ВРС,21 –ви състав, с което е оставена без уважение молба с вх. № 94840/13.11.2025г., подадена от жалбоподателя за изменение на решение № 3664/19.10.2025г., постановено по гр.д.№ 2696/2025г. по описа на 1

ВРС, 21 –ви състав, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК в частта за разноските по отношение на присъденото адвокатско възнаграждение.

Във въззивната жалба се излага, че решението е постановено в противоречие с материалния закон, същото е неправилно и необосновано и незаконосъобразно в частта относно действителния размер на определеното застрахователно обезщетение. От събраните доказателства безспорно се установявало, че вина за настъпване на произшествието имат и двамата водачи, като същата следва да се раздели поравно съобразно приносът на всеки един от тях и в тази част, жалбоподателят намира решението за правилно и обосновано, почиващо на събрания доказателствен материал. От мотивите на съдебното решение не ставало ясно, обаче, по какъв начин първоинстанционният състав е определил действителната стойност на процесния автомобил на 30000лв. Това заключение било в противоречие както с писмения договор, който бил нотариално заверен за придобиването на автомобила един месец по-рано, както и със заключението на вещото лице, което също приема цената по договора в размер на 13027 лева за действителната стойност на автомобила към датата на ПТП. Не оспорва, че възстановителната стойност на процесния автомобил е в размер на 62 182,62 лева, както и че е налице тотална щета. Сочи, че застрахователят дължи заплащане на действителната стойност на автомобила, а не на средна пазарна стойност. Действителната стойност на вредата представлява стойността, с която се е намалило имуществото на ищеца, тя е конкретна величина, а не хипотетична осреднена, предполагаема стойност. Ищецът не би могъл да претърпи вреда в по-голям размер от стойността, която е заплатил за конкретното имущество. Към вещото лице не са поставяни въпроси за определяне на средна пазарна стойност, както сочи съдът и я е възприел на 30000лв. Твърди, че действителната стойност на процесния автомобил е посочената в договора стойност от 13027 лева. От тази стойност, след като бъде приспадната стойността за скрап- 700 лева, както е възприел първоинстанционният състав и след приспадането, действителният размер на вредата е 12 327 лева. Застрахованият в дружеството водач на основание чл.

499, ал. 6 /нова ал. 7/ от КЗ отговаря в размер на 50 % или за сумата в размер на 6136,50 лева. В условията на евентуалност, сочи, че ако съдът приеме, че действителната стойност на процесния автомобил е 30000 лева, то следва да се приеме, че стойността на запазените части е в размер на 44% от неговата стойност или 13200 лева. Застрахованият в дружеството водач на основание чл. 499, ал. 6 /нова ал. 7/ от КЗ отговаря в размер на 50 % или за сумата в размер на 6600 лева. Обобщава, че и в двата случая претенцията е неоснователна, доколкото застрахователят е заплатил сумата от 7770лв. на ищеца.

Оспорва, че лихвата за забава се дължи от датата на предявяване на исковата молба, като сочи, че по делото няма представено удостоверение от КАТ за прекратена регистрация поради настъпила тотална щета, а от този 2 момент и би се дължала лихвата за забава. Моли за отмяна на решението и за отхвърляне на иска, евент. за намаляване на размера на присъденото обезщетение, както и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се сочи, че жалбата е неоснователна, а постановеното решение правилно и законосъобразно и следвало да бъде потвърдено. Споделя мотивите на ВРС и моли за потвърждаване на първоинстанционния акт, както и за присъждане на разноски. От показанията на разпитания по делото свидетел Виктор Радойнов се установявало, че лекият автомобил **********", с per. № ***** е придобит чрез замяна с друг автомобил на стойност 25 000 лева и доплащане на сумата в размер на 5000 лева, поради което съдът правилно е приел, че сумата, за която е придобит автомобила е в размер на 30 000 лева. Имайки предвид, че предявеният иск е в размер на 100 лв., била ирелевантна стойността, на която бил придобит автомобила. По отношение на лихвата за забава счита, че ответникът от неправомерните си действия не следвало да черпи права. Веднъж неоснователно отказвал изплащане на застрахователно обезщетение, като „тотална щета" /изплатил част от обезщетението — 7 770.00 лв./, и втори път след осъждане да заплати дължимото, не дължал обезщетение за забава, т.к. ищецът не бил прекратил регистрацията на автомобила поради „тотална щета", което действие ищецът можел да изпълни само след като се легитимира с удостоверение издадено от самия застраховател.

Единствено оспорва, че не е налице съпричиняване, като не е депозирана насрещна въззивна жалба в тази връзка. Счита, че същото било неправилно, поради което и твърденията във въззивната жалба в тази насока също били неоснователни. Не било налице съпричиняване, особено в приетия от съда размер на 50 %, тъй като неправилно съдът бил приел, че скоростта за движение в процесният участък била 30 км/ч. В началото на ул. Черно море бил поставен пътен знак В26 „забранено е движение със скорост, по-висока от означената", в случая 30 км/ч. Заедно с него бил поставен пътен знак А13, „изкуствени неравности по платното за движение". На около 50 м. след поставените пътни знаци на плътното за движение имало изградена изкуствена неравност. Съгласно чл.50, ал.З от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата /ППЗДвП/, когато знак за въвеждане на забрана бил поставен заедно с предупредителен пътен знак за опасност, въведената забрана важала до края на пътния участък, за който се отнасяла опасността. Във връзка с гореизложеното счита, че не било налице съпричиняване от страна на водача на лек автомобил **********", с per. № *****, т.к. същият се е движел с разрешената на този участък скорост - до 50 км/ч.

В частната жалба, подадена от застрахователя, се сочи, че обжалваното определение, постановено по реда на чл. 248 от ГПК е 3 неправилно и незаконосъобразно. Счита, че неправилно първоинстанционният съд е присъдил адвокатски хонорар в размер на 780 лева за частично предявена претенция в размер на 100 лева. Присъденият размер на адвокатския хонорар надхвърлял седем пъти размера на предявения иск. ВРС е следвало да подложи на преценка цената на иска, като от значение следва да са: вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност по делото. Следвало да се има предвид, че адв. Й. А. обичайно осъществявал процесуално представителство по застрахователни дела за имуществени вреди в полза на пострадали от пътни инциденти. Воденето на подобни дела не се отличава с особена правна и фактическа сложност за адв. А., а конкретното производство е с частичен материален интерес и не се отличава със значителен обем или необходимостта от полагането на някакви извънредни юридически способи. Точно поради това присъденият размер на адвокатско възнаграждение е неморално висок и не може да бъде оправдан с усилията и труда на адвоката, тъй като те са обичайни за подобен вид дело и не затрудняват адвоката, тъй като ги води по занятие. Отделно не следвало да се допуска допълнително заплащане за трето поред заседание, доколкото причината за няколкото съдебни заседания не е вследствие на правна сложност на делото, а се дължи на не постъпила в срок експертиза. Моли за отмяна на обжалваното определение и да бъде определено справедливо такова.

В срока по чл. 276 ал.1 от ГПК , е постъпил отговор на частната жалба от Е. Р., с който се оспорва последната като неоснователна и необоснована.

Подчертава, че именно защото адв. А. се е специализирал по застрахователни казуси, то и заплащането на неговия труд следва да бъде адекватно на качествената услуга. Сочи, че исковата молба е подадена на 04.03.2025г., производството по делото се е развило в три открити съдебни заседания и е приключило близо 1 година след подаването й, като възнаграждение от 780 лв. не следва да се счита за прекомерно. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а определението потвърдено.

Въззивната и частната жалби са подадени в сроковете по чл.259, ал.1 и чл. 263 ал.2 от ГПК, съответно и чл. 248 ал. 3 от ГПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, процесуално допустими са и отговарят на останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК.

Жалбоподателите не се позовават на процесуални нарушения във връзка с доклада по делото, спорът не е от естество, при което служебното начало да има превес над диспозитивното и състезателното начало, не е налице хипотеза, в която да се налага обезпечаване на правилното приложение на материална норма.

Не са направени доказателствени искания от страните.

4

Предвид допустимостта и редовността на въззивните и частна жалби и на основание чл.267, ал.1 ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане:

1/ въззивна жалба с вх. № 94838/13.11.2025г. /вх. No на ВРС/, подадена от ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД , ЕИК 200299615, със седалище: гр.

София, жк. „Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, представлявано заедно от Тони Йонков Веков и Калоян Митков Костадинов – изпълнителни директори, с р е щ у решение № 3664/19.10.2025г., поправено с решение No 1357 / 07.04.2026г., постановено по гр.д.№ 2696/2025г. по описа на ВРС, 21 –ви състав, с което е осъден жалбоподателят да заплати на Е. М. Р. , ЕГН:

**********, с адрес в село ******, сумата в размер на 100.00 лева /сто лева/, представляваща частичен иск от остатъка в размер на 32 230.00 лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинени 11 имуществени вреди, на собствения на Е. М. Р. лек автомобил марка **********, причинени в резултат на реализирано на 21.12.2024г., ПТП, в гр. Долни Чифлик, което ПТП е реализирано по вина на водача на лек автомобил марка ************, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 04.03.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.