Решение № 80 от 30.04.2025, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. Кърджали, 30.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вергиния Еланчева при участието на секретаря Ралица Димитрова като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно наказателно дело № 20255140200164 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 24-1300-002938 от 30.12.2024 г., издадено от Началник сектор ПП-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на М. Б. Б. с ЕГН **********, от с. Др. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лв. на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.104а от ЗДвП, както и отнемане на 8 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.

Жалбоподателят М. Б. Б. намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.

Твърди, че на 19.12.2024 г. в гр.Кърджали действително управлявал товарен автомобил „И.

Д.“ с рег.№******* и бил спрян за проверка от полицейски служители. Отрича обаче да е извършил вмененото му административно нарушение, а именно да е използвал мобилен телефон по време на движение. Сочи също, че текста от АУАН бил инкорпориран в наказателното постановление чисто бланкетно, като е пресъздадена нормата на чл.104а от ЗДвП, без да е описано в какво и как се изразява използването на мобилен телефон по време на движение - в провеждане на разговор по него или използване чрез други приложения.

Моли съдът да постанови решение, с което да отмени атакуваното постановление като незаконосъобразно, както и да му присъди сторените разноски за адвокат.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. Чрез упълномощен адвокат е представил писмено становище по делото, в което поддържа жалбата по изложените в нея съображения и моли за отмяна на наказателното постановление, както и за присъждане на разноски.

1

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали. При условията на евентуалност, прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 19.12.2024 г. свидетелите М. Д. и С. С. били на работа като мл. автоконтрольори в сектор ПП-Кърджали. Около 13.50 часа те се движели със служебен автомобил по ул.

„Булаир“ в гр.Кърджали, в посока от Съдебната палата към търговски комплекс „Орфей“.

По същото време, отново по ул.„Булаир“, но в срещуположна посока се движел товарен автомобил "И. Д." с рег.№ *********, управляван от жалбоподателя М. Б. Б.. Близо до СУ „Йордан Йовков“ свидетелите Д. и С. се разминали с посочения товарен автомобил, при което възприели водача му да използва мобилен телефон по време на управление, без устройство позволяващо ползването му без участие на ръцете. Виждайки нарушението, полицейските служители обърнали служебния автомобил и последвали управляваното от жалбоподателя моторно превозно средство. Със светлинен и звуков сигнал успели да го спрат близо до Съдебната палата в гр.Кърджали. По повод установеното нарушение, свидетелят М. Д. на място съставил срещу жалбоподателя АУАН по чл.104а от ЗДвП, който той подписал и получил без възражение. Въз основа на съставения акт, на 30.12.2024 г. наказващият орган издал атакуваното постановление, с което наложил на М. Б. Б. административно наказание „глоба” в размер на 50 лв. на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.104а от ЗДвП, както и отнемане на 8 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите М.

Д. и С. С.; Акт за установяване на административно нарушение от 19.12.2024 г., който като редовно съставен се ползва с доказателствена сила на основание чл.189, ал.2 от ЗДвП;

Докладна записка от 12.02.2025 г.; Справка за регистрация на МПС; Справка за собственост на МПС; Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на МВР, установяваща компетентността на актосъставителя и длъжностното лице, издало наказателното постановление; Справка за нарушител/водач на жалбоподателя.

При анализа на гласните доказателства съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите М. Д. и С. С., защото са логични, последователни и взаимно допълващи се и установяват по безспорен начин релевантните по делото факти. Двамата са очевидци на деянието и категорично сочат, че на 19.12.2024 г. в гр.Кърджали жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство и по време на движение е използвал мобилен 2 телефон, без устройство позволяващо ползването му без участие на ръцете. Те подробно описват времето, мястото и маршрута на движение на товарния автомобил с рег.№ *********, както и поведението на жалбоподателя като водач на превозното средство по време на нарушението. Свидетелите Д. и С. са категорични, че Б. е държал телефона непосредствено до ухото, което обстоятелство видели много добре при разминаване с автомобила му, тъй като се движели срещу него. Липсват каквито и да било основания съдът да поставя под съмнение показанията на разпитаните свидетели, които кореспондират и с писмените доказателства по делото.

Представените от жалбоподателя разпечатка от Търговски регистър, разпечатка от „Йеттел България“ ЕАД, Резюме на договор от „Йеттел България“ ЕАД от 18.07.2024 г. и Допълнително споразумение от „Йеттел България“ ЕАД от 18.07.2024 г., не опровергават по никакъв начин възприетата от съда и изложена по-горе фактология. Никой от тези документи не установява с какво точно мобилно устройство е разполагал жалбоподателя по време на нарушението, както и дали е носел само един телефонен апарат или повече.

Отделно от това, не е необходимо разговор по мобилния телефон да е проведен, достатъчно е използването на устройството по време на управление на МПС.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.104а от ЗДвП, на водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му.

Безспорно се установи по делото, че с действията си на процесната дата и място жалбоподателят е нарушил посочената норма. Той е бил водач на МПС - товарен автомобил "И. Д." с рег.№ *********, като при управлението му е използвал мобилен телефон, при това без устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете. Нарушението е доказано и правилно квалифицирано от актосъставителя и наказващия орган. Посочената санкционна норма е тази на чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП, предвиждаща, че се наказва с „глоба“ от 50 лв. водач, който използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му. При индивидуализацията на наказанието административнонаказващият орган е съобразил цитираната разпоредба и е наложил предвиденото без възможност за преценка наказание „глоба“ в размер на 50 лв. Правилно са отчетени и контролните точки, които ще бъдат отнети при влизане в сила на наказателното постановление, а именно 8 точки на основание чл.6, ал.1, т.17 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.

При извършената служебна проверка настоящата инстанция не констатира да са допуснати твърдените от страна на жалбоподателя нарушения на процесуалните правила 3 или материалния закон, които да опорочават административнонаказателното производство.

АУАН и наказателното постановление са съставени от компетентен орган, отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Даденото словесното описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава. Деянието е правилно квалифицирано и достатъчно индивидуализирано с всички относими към състава признаци, вкл. време, място и обстоятелства, при които е извършено, като жалбоподателят е бил напълно наясно какво нарушение му е вменено да е извършил. Нарушението се явява доказано от свидетелските показания на очевидците М. Д. и С. С., както и от съставения акт, чиято доказателствена сила не бе оборена по никакъв начин. Неотносимо към процесното нарушение е дали е имало разговор по телефона или пък е използван чрез други приложения. Това не са признаци от състава на административното нарушение и не е необходимо да бъдат посочвани. Нещо повече, не е нужно изобщо да е проведен разговор с мобилния телефон, достатъчно е само използването му, т.е. боравенето с него по време на управление, каквото безспорно се установи в случая. Предвид изложените съображения, атакуваното постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63д, ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН следва на административнонаказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лв. В случая по делото е проведено съдебно заседание, в което не е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, но е изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер на 80 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице следва да бъдат присъдени разноските по делото.

При този изход на производството, на жалбоподателя не се дължат и не следва да се присъждат поисканите разноски за адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-1300-002938 от 30.12.2024 г., издадено от Началник сектор ПП-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на М. Б. Б. с ЕГН **********, от с. Др. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лв. на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.104а от ЗДвП, както и отнемане на 8 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.

4

ОСЪЖДА М. Б. Б. с ЕГН **********, от с. Др. общ.Б., обл. См. да заплати на Областна дирекция на МВР-Кърджали сумата от 80 лв., представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали, по реда на глава дванадесета от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________

5