Решение № 5469 от 13.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5469 гр. София, 13.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Катя Н. Велисеева Въззивно гражданско дело № 20251100506358 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ответника Държавата, представлявана от министъра на финансите, конституирана на основание чл. 227 ГПК вр. чл. 11 ЗН на мястото на починалия в хода на делото ответник Е.С.В. ЕГН ********** срещу решение №20130749 от 14.10.2024 г. постановено по гр.д.

№60502/2016 г., по описа на СРС, 119 състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение №20137825 от 16.03.2025 г., в частта, с която по предявени от „Топлофикация София“ ЕАД искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД против Е.С.В. е признато за установено, че ответникът в качеството си на наследник на основание чл. 11 ЗН дължи сумата 882,26 лева представляваща главница за доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. ****, партер с абонатен №020756 за периода 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г. ведно със законна лихва от 14.07.2016 г. до изплащане на вземането, сумата 62,78 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 14.09.2014 г. до 27.05.2016 г. върху сумата за топлинна енергия, сумата 17,72 лева, представляваща главница за извършена услуга дялово разпределение за периода 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г. ведно със законна лихва от 14.07.2016 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата 2,42 лева обезщетение за забава за периода 14.09.2014 г. до 27.05.2016 г. върху сумата за дялово разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №38889/2016 г. по описа на СРС, 119 състав.

Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част, поради липса на пасивна легитимация на държавата като единствен наследник на ответника Е.С.В. ЕГН **********. Счита, че щом държавата приема наследството единствено по опис следва в определен срок да й се даде възможност да установи какви са активите на наследството, тъй като отговорността й за задълженията на ответника е до приетото имущество. Поддържа, че преценката относно обема на отговорността на наследника има значение за пасивната му материалноправна легитимация.

1

Сочи, че по делото няма безспорни доказателства, че починалото лице няма наследници по закон, както и че държавата е приела наследството на починалия. Възразява процесният апартамент да е присъединен към абонатната станция или нейно самостоятелно отклонение.

Оспорва размера на присъдените суми и твърди заплащане от страна на ответниците.

Оспорва наличието на облигационно отношение между ищеца и починалия ответник.

Позовава се на изтекла погасителна давност по отношение на претендираните вземания.

Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението в обжалваните части като правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Третото лице помагач на ищеца – „Техем сървисис“ ЕООД, не взема становище по жалбата.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените с въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, а по правилността му във връзка с доводите в жалбата настоящият състав намира следното:

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно приетото в ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителят на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известни общи условия директно с топлопреносното предприятие.

Досежно изложеното следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационното отношение с предмет продажбата на топлинна енергия, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти, или трето ползващо лице в хипотезата на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, респ. кой е задължен да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

От приетия по делото и неоспорен от ответника нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка №66, том IV, дело №666/2007 от 2

19.09.2007 г. на нотариус А.Ч. с рег. №310 на НК и район на действие СРС, се установява, че Е.С.В. e прехвърлила собствеността върху притежаваната от нея 1/2 идеална част от недвижим имот, представляващ апартамент №7, находящ се в гр. София, ул. **** на Ц.К.К. като си запазва безвъзмездно и пожизнено право на ползване върху прехвърления имот.

Установява се, че Ц.К.К. придобива собствеността върху останалата 1/2 идеална част от имота посредством покупко – продажба, обективирана в нотариален акт №163, том IV, дело 763/2007 г. от 23.10.2007 г. на нотариус А.Ч. с рег. №310 на НК и район на действие СРС като собствеността е придобита в режим на съпружеска имуществена общност с Я.Б.К.. На основание разпоредителна сделка, обективирана в нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот №87 , том II, дело 201/2007 г. от 29.11.2007 г. на нотариус Д.Д. с рег. №117 на НК и район на действие СРС Ц.К.К. и Я.Б.К. прехвърлят правото си на собственост върху процесния недвижим имот на трето за делото лице като си запазват правото на ползване върху имота за периода на действие на запазеното в полза на Е.С.В. безвъзмездно и пожизнено право на ползване. В нотариалния акт изрично е уговорено, че владението върху имота ще бъде предадено на купувача в деня след погасяване на запазеното в полза Е.С.В. безвъзмездно и пожизнено право на ползване.

Не са ангажирани доказателства, че за процесния период м. 05.2014 г. до м.04.2015 г. правото на ползване, учредено върху процесния недвижим имот в полза на Е.С.В., Ц.К.К. и Я.Б.К., е погасено. При тези доказателства съдът счита, че се установява ответниците да са носители на вещно право на ползване върху имота през процесния период, което обстоятелство не е опровергано по никакъв начин в настоящото производство при квоти 1/2 за Е.С.В. и по 1/4 за Ц.К.К. и Я.Б.К., тъй като прехвърляйки собствената си 1/2 идеална част от имота Е.С.В. е запазила в своя полза пожизнено право на ползване по отношение на разпоредените идеални части. Следователно се налага извод, че между страните през процесния период е било налице облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца „Топлофикация София” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответниците е налице задължение да заплащат нейната цена, в качеството им на потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката, противно на възраженията на ответната страна за липса на облигационна обвързаност.

В хода на производството пред районния съд на 29.10.2020 г. Е.С.В. е починала, за което по делото е приет препис – извлечение от акт за смърт, издаден от Столична община, район Средец на 28.11.2022 г. След смъртта на Е.С.В. ЕГН ********** всички нейни имуществени права и задължения или дробни части от тях (дялове) са преминали върху нейните наследници. Кръгът на наследниците се определя към момента на смъртта на наследодателя, тъй като това е моментът на откриване на наследството съгласно чл. 1 ЗН.

Видно от приобщено удостоверение за наследници с изх. № РСЦ23-ВК08-1103/07.06.2023 г., издадено от Столична община, район Средец Е.С.В. ЕГН ********** е починала неомъжена и без деца. Според удостоверението за наследници и това за родствени връзки с изх. № РСЦ26-ДИ01-230/24.03.2026 г., издадено от Столична община, район Средец, към датата на нейната смърт вече са били починали майка й Е.К.В. и брат й К.С.В., както и двете му деца И.К.С. – неомъжена, без деца и С.К.С. неомъжена, без деца. Предвид това и по аргумент от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗН преживялата съпруга на К.С.В. - М.М.В. не може да наследи по закон Е.С.В., тъй като макар да е наследница по закон на съпруга и децата си, към момента на откриване на наследството на ответника, те вече са починали без да са наследили правата и задълженията на Е.С.В., а тя не може да ги замести в наследяването. От приобщените копия на личен картон от ЕАГРАОН на Е.С.В. и на нейната майка Е.К.В. също не се установява наличието на други роднини, а по отношение на баща й С.В. е вписано единствено, че е починал без повече данни. При това положение и съгласно разпоредбата на чл. 11 ЗН според която когато няма лица, които могат да наследяват съгласно закона или когато всички наследници се откажат от наследството или загубят правото да го приемат наследството се получава от държавата, поради което правилно е конституирана като единствен правоприемник на починалия в хода на производството ответник Е.С.В.. Ето защо съдът приема, че Държавата, представлявана от министъра на финансите, получава 3 наследството на Е.С.В. и следва да отговаря за поети от праводателя задължения за заплащане на топлинна енергия в имота в качеството си на вещен ползвател на същия до размера на 1/2 идеална част от задълженията.

По наведените от въззивника възражения, че щом държавата приема наследството само по опис, то следва да й се даде възможност да установи какви са активите на наследството и да го приеме по опис, тъй като отговорността й за задълженията на ответника е до приетото имущество, следва да се посочи, че целта на разпоредбата на чл.51 ЗН е да се определи по отношение на заинтересованата страна /кредитор на откритото наследство/ кои от наследниците на починалото лице приемат наследството и кои се отказват от него. По отношение на държавата и общината, когато придобиват наследствено имущество на основание чл.11 ЗН, както е в настоящия случай, разпоредбата на чл.51 ЗН е неприложима, защото за разлика от посочените в чл.5-10 ЗН наследници, които придобиват наследството с приемането му /чл.48 ЗН/, държавата и общината придобиват наследството по силата на закона /чл.11 ЗН/ и те не могат да се откажат от него /определение №275/17.06.2014г.по гр.дело № 1963/2014г., ВКС, ІІ г.о./ Безпредметно е по реда на чл.51 ЗН на държавата/общината да бъде даван срок да заяви дали приема наследството или не, при положение че не може да се приложи предвидената в чл.51, ал.2 ЗН санкционна последицадори и да не отговори в дадения от съда срок по чл.51 ЗН /определение №60170/30.12.2021 г. по ч.гр.д. №4233/2021 г. на ВКС, II, г.о. и определение № 122/28.06.2019 г. по ч.гр.д.№ 2392/2019 г.,ВКС, Іг.о./. Действително държавата отговаря за задълженията на починалото лице до размера на полученото имущество, но това не рефлектира върху пасивната материалноправна легитимация на държавата, тъй като приемането по опис се отразява върху отговорността на държавата като препятства възможността на кредиторите да се удовлетворят от имущество различно от това на наследодателя, но не и на съществуването на задължението. Ето защо няма пречка описът да бъде направен и след приключване на производството с влязло в сила решение.