Решение № 143 от 10.06.2021, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. Габрово , 10.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Боян Хр. Косев при участието на секретаря Ягода Люб. Лесичарска като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело № 20214210100388 по описа за 2021 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.

Образувано е по предявена от С.А.С., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул.

„*********” № 6 срещу „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Витоша, ж.к. Малинова Долина, ул. „Рачо Петков Казанджията” № 4-6 искова молба, с която се претендира със сила на пресъдено нещо да бъде установено, че ищецът не дължи на ответника сума в общ размер на 10 692.65 лв., от които 5568 лева - главница, 3302.62 лв.- законна лихва за забава върху главницата за периода 17.06.2014 г. - 20.04.2020 г., 522.85 лв. - неолихвяеми вземания (мораторни лихви, обезщетения и т.н.), 121.90 лв. – разноски по делото, обективирани в изпълнителен лист от 20.06.2014 г., издаден по ч. гр. дело № 1328/2014 г. на РС – Габрово, както и сумата 100 лева - разноски по изпълнителното дело № 20207340400203 по описа на ЧСИ Звезделина Василева и сумата 1077.28 лв. начислени такси по Тарифата към ЗЧСИ по изпълнителното дело.

Ищецът излага, че на 25.08.2020 г. му било връчено съобщение от ЧСИ Звезделина Василев, с район на действие ОС - Габрово, че дължи горепосочените суми по изпълнително дело № 20207340400203 по описа на ЧСИ Звезделина Василева с взискател-ответника. Твърди, че въз основа на издаден изпълнителен лист от 20.06.2014 г. по ч. гр. д. № 1328/2014 г. на РС - Габрово първоначално е било образувано изпълнително дело № 20147340400719 от 30.07.2014 г. по описа на ЧСИ Звезделина Василева, като в хода на производството взискателят „Про Кредит Банк (България)" АД е прехвърлило вземането си на настоящия ответник с договор за цесия 1 от 17.12.2014 г.. Сочи, че последното същинско изпълнително действие по първоначално образуваното изпълнителното производство е извършено на 03.09.2014 г., след което не били извършвани каквито и да било действия с цел удовлетворяване на кредитора и била настъпила перемпция. Въз основа на същия изпълнителен лист през 2020 г. било образувано ново изпълнително производство при ЧСИ Звезделина Василева, но по отношение на претендираните суми била изтекла 5-годишна погасителна давност. Ето защо, предявява иск за установяване на недължимост на посочените суми, включително такси и разноски по изпълнителното производство, като претендира да му бъдат присъдени разноските в производството.

В депозирания в срока по чл.131 ГПК отговор от ответника, искът се оспорва като неоснователен. Ответникът възразява, че от изложеното в исковата молба не ставало ясно как е формирана цената на иска, като ищецът нямал правен интерес от самостоятелен отрицателен установителен иск относно претендираните такси и разноски в процеса и по изпълнителното дело, тъй като тяхната дължимост била законна последица от изхода по спора относно основните вземания. Възражението е неоснователно. Ищецът е индивидуализирал надлежно вземанията, за които предявява отрицателен установителен иск съобразно изпратената му покана за доброволно изпълнение, като същевременно е посочил и изпълнителния лист въз основа, на който впоследствие са били образувани изпълнителните дела, от съдържанието на който лист се установяват размерите на отделните вземания. Налице е и правен интерес от предявения иск по отношение на дължимите такси и разноски в процеса и по изпълнителното дело доколкото нито ищецът, нито ответникът твърди тези суми да са били погасени преди образуване на производството, а тяхната дължимост е въпрос по същество на делото.

По същество на претенциите ответникът възразява, че давността по отношение на вземанията била прекъсвана, като постановките обективирани в т.10 от ТР 2/2015 г. се прилагали занапред, т.е. от 26.06.2015 г., а новото изпълнително дело било образувано преди изтичане на петгодишния давностен срок. Моли да се отхвърли предявения иск.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

От приложеното за послужване частно гражданско дело № 1328 по описа за 2014 г. на Районен съд - Габрово, се установява, че въз основа на извлечение от счетоводните книги във връзка със сключен договор за кредит, „Про Кредит Банк (България)" АД се снабдило със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, на основание чл.417 ГПК срещу „Пит Електрик” ЕООД, ЕИК 107584943, А.А. С.а и ищеца С.А.С. за сумата 5 568 лева - просрочена главница, ведно със законната лихва, считано от 17.06.2014 г. /погрешно посочена 2041 г./ до окончателното изплащане на сумата, сумата 91.66 лева - наказателна лихва за периода от 23.11.2011 г. до 19.12.2012 г., сумата 431.19 лева - просрочена лихва за периода от 17.09.2011 г. до 17.03.2012 г. и направените за производството разноски в размер на 121.90 лева.

2

От приетите преписи на документите, съдържащи се в изп. дело № 20147340400719 по описа на ЧСИ Звезделина Василева, се установява, че производство по същото е образувано на 30.07.2014 г. въз основа на молба на взискателя „Про Кредит Банк (България)" АД, съдържаща искане за прилагане на конкретни изпълнителни действия – възбрана върху недвижими имоти, запор на движими вещи, собственост на длъжника, опис и продажба. Към молбата е представен процесният изпълнителен лист от 20.06.2014 г. Издадената заповед за изпълнение заедно с покана за доброволно изпълнение е редовно връчена на солидарния длъжник С.А.С. на 22.08.2014 г., като в двуседмичния срок за възражение по чл.414, ал.2 ГПК /ред. преди изм. ДВ, бр. 100 от 2019 г./, същият не е депозирал такова, поради което и заповедта е влязла в сила на 05.09.2014 г.. Съдебният изпълнител е извършил проучване на имуществото на длъжника. С постановление, изх. № 9771/27.08.2014 г. съдебният изпълнител е наложил възбрана върху недвижим имот, собственост на ищеца. Със съобщение, изх. № 9961/03.09.2014 г., получено от адресата на 04.09.2014 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху моторно превозно средство, собственост на ищеца.

Не е спорно между страните, а и се установява от договор за прехвърляне на парични вземания от 17.12.2014 г., че взискателят „ Про Кредит Банк (България)" АД е прехвърлило вземането по изпълнителното дело на ответника „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК 131001375, като ЧСИ Звезделина Василева и длъжникът са уведомени относно настъпилото частно правоприемство.

От страна на взискателя „ЕОС МАТРИКС" ЕООД с молба от 12.02.2020 г. е поискано прекратяване на изпълнителното производство, като това изпълнително производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК с постановление от 13.02.2020 г.. Впоследствие, със съобщение, изх. № 2491/20.02.2020 г. ЧСИ Звезделина Василева е вдигнала наложения запор върху моторното превозно средство, собственост на ищеца.

Видно от приетите преписи на документите, съдържащи се в изп. дело 20207340400203 по описа на ЧСИ Звезделина Василева, същото е образувано въз основа на молба, вх. № 2522/05.03.2020 г. на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, към която е представен процесният изпълнителен лист от 20.06.2014 г.. Молбата на взискателя съдържаща искане за прилагане на конкретни изпълнителни действия – запор на найновата банкова сметка, извършване на опис на движими вещи, собственост на длъжника. Призовка за доброволно изпълнение на длъжника С.А.С. е връчена на 07.10.2020 г. Видно от поканата за доброволно изпълнение за периода от началната дата на начисляване на законната лихва - 17.06.2014 г. до 19.10.2020 г. частният съдебен изпълнител е изчислил обезщетението за забава върху главницата, което възлиза на сумата 3302.62 лева.

Други доказателства от значение за спора не са ангажирани, а необсъдените съдът намира за неотносими.

По отношение на установителните искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 вр. чл. 439, ал. 2 ГПК.

3

Предмет на всеки от предявените обективно, кумулативно съединени отрицателни установителни искове, е установяване със сила на пресъдено нещо, че между страните не съществува правоотношение, елемент от съдържанието на което да е задължението на С.А.С. да заплати на ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК 131001375 сумата 5568 лева - главница, 3302.62 лв.- законна лихва за забава върху главницата за периода 17.06.2014 г. - 20.04.2020 г., 522.85 лв. - неолихвяеми вземания (включваща сумата 91.66 лв. – наказателна лихва за периода 23.11.2011 г. до 19.12.2012 г. и сумата 431.19 лева – просрочена лихва за периода 17.09.2011 г. до 17.03.2012 г.) и 121.90 лв. – разноски, съгласно издаден по ч. гр. д. № 1328/2014 на РС – Габрово изпълнителен лист, поради погасяването им по давност, както и сумата 100 лева - разноски по изпълнителното дело № 20207340400203 по описа на ЧСИ Звезделина Василева и сумата 1077.28 лв. - начислени такси по Тарифата към ЗЧСИ, принудително събирани в производството по изп. дело № 20207340400203 на ЧСИ Звезделина Василева Твърдението за несъществуването на правното задължение се основава не на оспорване на правопораждащия го фактически състав (сключен договор за кредит), а на твърдението за осъществяване на нов – проявен след момента на формиране на силата на пресъдено нещо - правопогасяващ ги факт – изтекла по отношение на вземанията 5-годишна погасителна давност, доколкото вземанията са установени с влязла в сила заповед за изпълнение (чл. 117, ал. 2 ГПК). /В този смисъл решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о ., решение № 93 от 17.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2766 /2020 г., IV г. о ., решение № 6 от 21.01.2016 г. на ВКС по т. д.

№ 1562/2015 г., I т. о./.

Погасителната давност е фактически състав, включващ период от време, през който носителят на едно субективно материално право бездейства, който състав поражда правото на задълженото лице да се позове на давността и да откаже изпълнение. По отношение на задълженията, ищецът се позовава на общата давност, текла от 03.09.2014 г. – датата, с която е наложен запор на МПС, собственост на длъжника, което представлява последното изпълнително действие по изпълнително дело № 20147340400719 по описа на ЧСИ Звезделина Василева.

В тази връзка следва да бъдат съобразени задължителните разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г от 26.06.2015 г., ОСГТК на ВКС, съгласно които предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ прекъсва давността (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на 4 непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. В тълкувателното решение е посочено, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение, т. е. взискателят трябва със своите действия да поддържа висящността на изпълнителния процес. С оглед на изложеното Върховният касационен съд е приел, че Постановление на Пленума на Върховния съд № 3/1980 г. следва да се счита за изгубило сила и давността да не спира по време на изпълнителния процес, тъй като кредиторът избира дали да действа като иска прилагането на нови изпълнителни способи или да бездейства. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и това прекратяване настъпва по силата на закона, без за това да е необходим изричен акт на съдебния изпълнител. Съгласно мотивите на тълкувателното решение нова давност тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.