Решение № 4972 от 16.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4972 гр. София, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110151669 по описа за 2025 година

Производството е по реда на 235 ГПК.

Предявени са по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

И щ е ц ъ т „Топлофикация София” ЕАД е подал искова молба, уточнена с молба от 18.02.2026 г., срещу ответника В. С. Н. с искане да бъде признато за установено, че ищецът има вземане срещу ответника за следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №307/03.09.2025 г. по ч.гр.д. № 419/2025 г. по описа на РС-Кула, а именно:

2064.54 евро /4037,88 лв/ - стойност на незаплатената топлинна енергия за топлоснабден имот, представляващ апартамент в гр. София, ул. ***, аб. № 409209, за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024г., ведно със законната лихва от 01.09.2025г. до изплащане на вземането; 419.52 евро /820,51 лв./ – мораторно обезщетение върху главницата за топлинна енергия, дължимо за периода от 15.08.2023г. до 25.08.2025г.; 12.60 евро /24,64 лв./ – цена на услуга дялово разпределение за периода 07/2023 - 04/2024г., ведно със законната лихва от 01.09.2025г. до изплащане на вземането; както и сумата от 3.41 евро /6,67 лв./ – мораторно обезщетение върху главницата за дялово разпределение, дължимо за периода от 15.09.2022г. до до 25.08.2025г.

Ищецът твърди, че в рамките на исковия период, между него и ответника В. С. Н. е съществувало облигационно правоотношение по силата на сключен договор при общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, възникнало по силата на закона – вследствие от притежаваното от ответника право на собственост върху топлоснабдения недвижим имот.

Твърди, че е доставил топлинна енергия в топлоснабдения имот за 1 процесния период, но същата не е заплатена от потребителя – ответник по настоящото дело, поради което се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК, срещу която ответникът е възразил в срок.

С оглед на това, моли съдът да установи вземанията на ищеца, които има от ответник, така както са посочени в заповедта за изпълнение.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. С. Н., подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер.

Намира, че по делото не са представени доказателства, от които да се установява, че учреденото в полза на ответника право на строеж е реално реализирано. Оспорва реалната доставка на енергия в претендираното количество и годността на измервателните уреди. Позовава се на актуална практика на СЕС, касаеща дължимостта на суми, начислени за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, която счита за относима към процесния спор. Оспорва активната материалноправна легитимация на ищеца да претендира заплащането на суми за цена на услуга дялово разпределение.

Оспорва акцесорните претенции за заплащане на мораторно обезщетение.

Оспорва доказателствената стойност на представените от ищеца писмени документи. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Моли за отхвърляне на исковете.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „Нелбо” АД не взема становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявени са по реда на ч л . 422 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, вр. 153 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с ответника, възникнало по силата на закона в качеството му на собственик на процесния недвижим имот, съществувало към процесния период, е доставил топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода в твърдения в исковата молба обем, като за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да установи по делото факти, чието проявление е обусловило спиране, респективно - прекъсване течението на погасителната давност за съдебно предявените вземания.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, 2 който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване.

Видно от представените по делото писмени доказателства /л.20/, по силата на договор за учредяване на право на строеж, обективиран в Нотариален акт № 199, том I рег. № 2736, дело № 185/2002 г., ответникът В. С.

Н., заедно с още пет физически лица, като съсобственици на дворно място, находящно се на ул. ***, учредявят в полза на съсобственика си „ЕСИ КО“ ООД право на строеж на пететажна сграда.

По силата на същия договор В. Н. запазва за себе си правото на строеж върху два самостоятелни обекта, в това число – и върху процесния апартамент № 14. От събраните по делото доказателства, в това число – издадено на 28.12.2007 г. разрешение за ползване на абонатна станция на жилищна сграда, находяща се на процесния административен адрес – гр. София, ул. ***; от представените по делото списъци на заявени уреди и термостатни вентили съгласно протокол на Общо събрание от 30.01.2007 г. и списък на потребителите на топлинна енергия в сграда на адрес ул. ***, вх. 1; от представеното на л. 24 Приложение към чл. 23, съдържащо идентификация на процесния топлосбдяван имот с посочена обща отопляема кубатура, носещо подписа на ответника; от представеното заявление-декларация за откриване на партида /л. 26/, което, макар и без дата, е подписано от ответника; от заключението на изготвената СТЕ и от представените от третото лице помагач, подписани от ответника талони за отчет на уредите за дялово разпределение в имота, съдът намира, че по делото безспорно се установява, че учреденото правото на строеж сградата на ул. ***, в която се намира и апартамент № 14, е надлежно осъществено.

С оглед на това, доколкото след завършване на сградата в груб строеж за ответника е възникнало право на собственост върху процесният апартамент № 14, както и предвид липсата на твърдения по делото и представени доказателства за разпореждане с имота в последващ момент, съдът намира, че в рамките на исковия период именно ответникът се явява собственик на процесният топлоснабден имот.

В качеството си на титуляр на правото на собственост ответникът се явява и страна по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот, поради което дължи заплащане на потребената в него топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.150, ал.3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се твърди и не се установява ответникът да се е 3 възползвал от правото си по чл.150, ал.3 ЗЕ.

Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата. Установява се по делото с помощта от приетата и кредитирана от съда СТЕ, че дяловото разпределение през процесния период е извършвано съгласно действащата нормативна уредба.

Установява се от приетата експертиза, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена топлинна енергия.

Не се установява на следващо място по делото и да са правени рекламации от ответника във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответника са начислени сметките за процесния период.

По отношение на оплакванията на ответника, касаещи начина на определяне на количеството енергия, отдадена от сградната инсталация, съдът намира следното:

Разпоредбата на чл. 13, § 1 от Директива 2006/32/ЕО /отменена с Директива 2012/27/ЕС/ предвижда задължение за осигуряване на индивидуални измервателни уреди при крайните потребители, само когато „това е технически осъществимо, финансово обосновано и пропорционално спрямо потенциалните енергийни спестявания при крайните потребители на електроенергия, природен газ, централно топлоснабдяване и/или охлаждане и гореща вода за битови нужди”.

Следователно, задължението за поставяне на измервателни уреди на границата на собственост не е абсолютно, а при енергийните системи, които са били изградени преди 2006 г., следва да се вземе предвид доколко всяка индивидуална система позволява инсталиране на индивидуални измервателни уреди и дали това не би изисквало за потребителите прекомерни разходи спрямо ползите от индивидуално отчитане. ЗЕ – чл. 156, ал. 2, т. 3, също не предвижда задължение за инсталиране на измервателни съоръжения след общата за етажната собственост абонатна станция. Следователно не съществува общо нормативно задължение за поставяне на измервателни уреди за всеки потребител на топлинна енергия.

При това положение е допустимо законодателят да уреди с правни норми начина на изчисляване на топлинната енергия, която се отдава от сградната инсталация. При липса на обективна възможност да се въведе индивидуално измерване законодателят трябва да определи правило, по което да се разпределя енергията между абонатите в сграда в режим на етажна собственост. Това следва от характера на етажната собственост като особен колективен режим на управление и стопанисване на общите за една сграда 4 разходи.

Прилагането на такива правила не противоречи на Директива 2012/27/ЕС, тъй като посочената разпоредба изисква действително измерване на отдадената енергия единствено в случаите, когато това „е уместно”. При сградите в режим на етажна собственост изчисляването на индивидуална консумация единствено по отдадените от отоплителните тела в отделните апартаменти количества енергия е невъзможно, тъй като намиращите се между тези тела тръби също отдават топлинна енергия.

В случая следва да се има предвид, че критерият за „уместност”, който още Директива 2006/32/ЕО въвежда, не може да бъде изпълнен чрез действително отчитане на отдадената от тръбите топлина, тъй като от една страна разходите за този реален отчет биха били твърде големи, тъй като се изисква замерване на всички тръби във всяка топлофицирана сграда през дълъг период от време със специална техника, а от друга – такива реални отчитания биха били свързани и с твърде голямо засягане на личната сфера, тъй като измерванията следва да се извършват в домовете на абонатите през продължителен период от време.

Поради това законодателят следва да направи компромис с начините за измерване и да предвиди нормативно формула, която да облекчи доказването и да осигури отчитане както на индивидуалното потребление, така и на общата отдадена за отопление на сградата енергия.