Определение № 4768 от 03.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4768 гр. София, 03.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20241110174305 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 248 от ГПК.

С Решение №18930/21.10.2025г. по гр.д. №74305/2024г. съдът е прогласил по предявения от А. Н. Е., ЕГН **********, срещу „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, установителен иск, клаузата на чл.6.2 от сключения между страните Договор за потребителски кредит №710936 от 25.07.2022г., предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 3 045,72 лева при непредставяне на обезпечение по чл.6.1 от договора за нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД поради накърняване на добрите нрави, като ответникът „СИТИ КЕШ“ ООД е бил осъден да заплати на А. Н. Е. на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата от 1 293,54 лева, представляваща платена без основание сума по Договор за потребителски кредит №710936 от 25.07.2022 г., ведно със законната лихва върху нея от подаване на исковата молба /12.12.2024г./ до окончателното изплащане. С оглед изхода на спора ответникът е осъден на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати на ищеца следните разноски: сумата от 173,58 левадържавна такса за разглеждане на подадената искова молба, 300 лева- депозит за изготвена съдебно-счетоводна експертиза и 240 лева с ДДС- адвокатско възнаграждение за представителство в първоинстанционното производство.

На 03.11.2025г. по делото е постъпила молба от ищеца А. Н. Е., с която се иска изменение на решението в частта за разноските, като й бъде присъден пълният размер на заплатения от нея адвокатски хонорар, а именно- 480 лева с ДДС. Обосновава се, че всеки сключен договор представлява отделно облигационно отношение със собствени индивидуални белези, с оглед на което дори между същите страни да са образувани множество искови производства със сходен предмет, то не следва страната да се лишава от разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във всяко едно от тях.

Отбелязва се и обстоятелството че съдебният състав е разгледал два иска – установителен и осъдителен.

С депозирания отговор на молбата по чл.248 ГПК ответникът „СИТИ КЕШ“ ООД е изразил становище за неоснователност на молбата, доколкото в решението е отчетена актуалната съдебна практика и събраните по делото доказателства. Счита, че присъденото адвокатско възнаграждение следва да бъде съобразено с Решението на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 година по дело C-438/22, с оглед на което Наредба №1/2004г. има ориентировъчен характер относно присъждането на адвокатските хонорари.

Съдът, като съобрази становището на страните и наличните по делото доказателства, намира следното.

Молбата за изменение на разноските по чл.248 ГПК е подадена в законоустановения срок и от легитимирано лице – страна по делото, която е представила списък по чл.80 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

1

С постановения краен съдебен акт съдът е разпределил отговорността за разноски между страните, като е счел за основателно направеното от ответната страна възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. При определяне на неговия размер съдът е съобразил правната и фактическа сложност на спора- делото е решено с провеждане на две открити съдебни заседания /първото от които е отложено поради непредставяне на заключението по допуснатата експертиза в срок/, в рамките на които процесуалният представител на ищеца не е взел участие, а спорът между страните касае определен тип отношения, породени от потребителска закрила, които не се отличават с изключителност, а са често срещани в практиката. В действителност предмет на разглеждане са два кумулативно обективно съединени иска- установителен иск за прогласяване на нищожност на неустоечна клауза от договор за паричен заем- чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД и осъдителен иск за неоснователно обогатяване-чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД, но между същите е налице обусловеност, която предполага осъществяване на идентична защита по тях. На следващо място, съдът е отчел, че между лицата са налице други висящи производства със сходен предмет, като е съобразил обстоятелството, че спорът е познат за процесуалния представител на ищеца, поради което същият не е положил особени усилия за запознаване с неговата конкретика. Посоченото не отрича по никакъв начин факта, че отделните договори пораждат различни облигационни правоотношения, претенциите по които ищецът може да предяви в самостоятелни производства.

В заключение размерът на присъдените в полза на ищеца разноски за адвокатското възнаграждение кореспондира на действителната фактическа и правна сложност на спора и се явява съответен на принципа на справедливостта. Той е обоснован и съобразен с труда и времето, необходимо за организиране и провеждане на защитата на страната, поради което не е налице основание за изменение на постановения съдебен акт в тази част. Предвид изложеното, молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от А. Н. Е., ЕГН **********, молба с вх. №359091/03.11.2025г. за изменение на Решение №18930/21.10.2025г. по гр.д.

№74305/2024г. по описа на СРС, 25- ти състав, в частта за разноските Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2