Акт от 11.02.2022, Административен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Русе, 11 февруари 2022 год.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Русенският административен съд, в публичното заседание на 07 февруари 2022 год. в състав:

Съдия: Диан Василев при секретаря …… Бисерка Василева ………и в присъствието на прокурора ……… Георги Манолов….….. като разгледа докладваното от ……… съдията ……… административно дело №11…… по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството по настоящото дело е по реда на чл. 203 и сл. по глава XI от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 1 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди(ЗОДОВ).

Образувано е след депозирана в съда искова молба от Д.В.Н. ***, чрез процесуалния си представител - адв. Р.М. ***. Тя е насочена против Националната агенция по приходите, а искът е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Претендира се заплащане на обезщетение в размер на 300 лева за претърпените от ищеца Н. имуществени вреди, представляващи направените от него разноски за адвокатско възнаграждение при обжалването по административен ред пред директора на ТД на НАП – Варна на разпореждане с изх.№ С190018-125-0331050 от 08.11.2019г., постановено по изп. дело № 18150005624/2015г., от публичен изпълнител в същата дирекция. Процесното разпореждане, както и решението на по-горестоящия административен орган под №372/23.12.2019г. били отменени с влязло в сила съдебно решение №23 от 13.08.2020 г., постановено по адм. дело № 148/2020г. по описа на Административен съд – Русе. В исковата молба се излагат подробни доводи за наличието на всички кумулативни предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника.

Претендират се лихви върху главницата, считано от 09.12.2019 г. – датата на подаване на жалбата срещу разпореждането до директора на ТД на НАП-Варна до окончателното изплащане. Претендират се и разноски по настоящото дело.

Ответникът-Национална агенция по приходите, действащ чрез процесуален представител, моли да бъде отхвърлен иска като неоснователен и недоказан.

Прокуратурата на Република

България счита, че искът е основателен, като предлага да се присъди в полза на Д.

Н. претендираната сума, ведно с доказаните разноски по административното дело, а относно търсената лихва върху главницата поддържа в становището си, че тя се дължи, но не от посочената в ИМ дата, а от дата на влизане в сила на решението на АС-Русе по адм. дело №148/2020г., с което се отменят разпореждане с изх.№

С190018-125-0331050 от 08.11.2019г., постановено по изп. дело № 18150005624/2015г., от публичен изпълнител и решение №372/23.12.2019г. на директора на ТД на НАП – Варна.

В настоящия казус, след пълен анализ на събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Искът е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

От приобщеното към доказателствата по настоящото дело адм. дело №148/2020г. по описа на Административен съд-Русе е видно, че с Решение №23/13.08.2020г., постановено по това дело, влязло в сила на същата дата като необжалваемо, разпореждане с изх.№ С190018-125-0331050 от 08.11.2019г., постановено по изп. дело № 18150005624/2015г., оставено в сила с решение №372/23.12.2019г. на директора на ТД на НАП – Варна, имащ качеството на решаващ орган по чл.267 от ДОПК, е отменено като незаконосъобразно.

По тези факти няма спор между страните.

В проведеното съдебно производство по адм. дело №148/2020г. по описа на съда е поискано присъждане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и съдействие както в съдебното производство, така и в производството по административното обжалване на разпореждането на публичния изпълнител.

Със съдебния си акт по същото дело Административен съд-Русе е приел, че на решаващия орган не е вменено задължение да се произнася по искането за разноски, направени във фазата на административното обжалване така, както съдът дължи произнасяне при направено искане в хода на съдебно обжалване. В случая решението на решаващия орган не съдържа разпореждане относно разноските, а и решаващият орган не разполага с подобно правомощие. При липсата на друг специален ред за обезщетяване за страната, направила разноски в производство по оспорване по административен ред, съдебният състав е посочил възможността да ги претендира с иск по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. С такива мотиви не е уважил искането за присъждане на разноски - за адвокатско възнаграждение, направени във фазата на административното обжалване, а само тези в съдебното такова.

В рамките на настоящото производство, като доказателство по делото е приобщено адм. дело

№148/2020г. по описа на Административен съд-Русе за установяване на основанието и размера на направените разноски за адвокатска защита при оспорването на разпореждане с изх.№ С190018-125-0331050 от 08.11.2019г., постановено по изп. дело № 18150005624/2015г. пред директора на ТД на НАП – Варна. Сред кориците на това дело, на л.34 и 35 от делото се намират договор за правна защита и съдействие със страни Д.В.Н. *** и адвокат А. Станчев. В договора е записано, че негов предмет е оказване на правна защита и съдействие по повод обжалване на разпореждане с изх.№ С190018-125-0331050 от 08.11.2019г., постановено по изп. дело № 18150005624/2015г. В т. III от договора е посочено договорено възнаграждение в размер на 300 лева, платено в брой. Договорът е сключен на 04.12.2019г. На л.35 от делото е подписаното пълномощно от Д. Н./от същата дата като договора за правна защита и съдействие/, с което упълномощава адв. А. Станев да обжалва разпореждане с изх.№ С190018-125-0331050 от 08.11.2019г., постановено по изп. дело № 18150005624/2015г. пред директора на ТД на НАП-Варна.

При така приетото за установено от фактическа страна настоящият съдебен състав прави следните изводи:

Съобразно чл. 7 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал.1 и чл.

2, ал.1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Ищецът е с адрес в гр. Русе, твърдяното увреждане е настъпило също в гр.

Русе, правното основание на иска е чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, с оглед на което исковата молба е предявена пред компетентния съд при спазване на правилата за родова и местна подсъдност.

Исковата молба е подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация, насочена е против ответник с надлежна пасивна процесуална легитимация и отговаря на формалните изисквания за реквизити, което я прави процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.

При проверка на допустимостта на иска съдът намира, че са налице положителните процесуални предпоставки, обуславящи правото на ищеца да иска от съда да се произнесе по предявената претенция, с която е сезиран. Допустимостта на иска се извежда от наведените от ищеца обстоятелства в исковата молба, че е неблагоприятно засегнат от действието на отмененото по съдебен ред като незаконосъобразно разпореждане с изх.№ С190018-125-0331050 от 08.11.2019г., постановено по изп. дело № 18150005624/2015г., потвърдено от решаващия орган при обжалването по административен ред.

Съгласно чл. 203, ал.1 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на глава ХІ от АПК. За неуредените въпроси за имуществената отговорност чл. 203, ал.2 от АПК препраща към разпоредбите на ЗОДОВ, който се явява специален закон в производството за обезщетение.

Препращането е само към материално-правните норми, касаещи имуществената отговорност. Разпоредбата на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ сочи, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. ЗОДОВ доразвива принципа, че всеки дължи обезщетение за вредите, които е причинил виновно другиму, като създава облекчен ред за ангажиране на отговорността на държавата за вредите, причинени на нейните граждани от органите на администрацията при изпълнение на правно регламентирана административна дейност.

Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

Доказателствената тежест за установяване на кумулативното наличие на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за причинени му вреди.

Разпореждане с изх.№ С190018-125-0331050 от

08.11.2019г., постановено по изп. дело № 18150005624/2015г., се издава по реда на ДОПК и безспорно носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Неговият издател - публичният изпълнител е административен орган и по това също няма спор. Съгласно чл.226, ал. 1 от ДОПК при упражняване на правомощията си той издава постановления и разпореждания.

Съгласно чл.210, ал.2 от ДОПК принудителното изпълнение на публичните вземания се извършва от публичния изпълнител, съответно и разпределението на събраните суми, когато не са достатъчни да погасят всички задължения - чл.219 от ДОПК. Следователно е налице и следващия елемент от фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията- изпълнение на административна дейност.

Не е спорно, че с влязло в сила на решение

№23/13.08.2020г. на АС-Русе по адм. дело №148/2020г., се отменят разпореждане с изх.№ С190018-125-0331050 от 08.11.2019г., постановено по изп. дело № 18150005624/2015г., от публичен изпълнител и решение №372/23.12.2019г. на директора на ТД на НАП - Варна, с което е потвърдено това разпореждане В случая е налице първата материалноправна предпоставка - незаконосъобразен акт на държавен орган, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред.

Налице са и втората и третата предпоставки - вреда от този акт и пряка причинна връзка между вредите и настъпилия вредоносен резултат.

Ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на разпореждане с изх.№ С190018-125-0331050 от 08.11.2019г., постановено по изп. дело № 18150005624/2015г. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на ДОПК за оспорване на актове по административен ред пред горестоящия/решаващия орган, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на акт на публичния изпълнител се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт.

По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие.

Несъмнено е, че ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатените на това основание суми не биха представлявали вреда за него, ако не беше издадено разпореждане с изх.№ С190018-125-0331050 от 08.11.2019г., отменено впоследствие като незаконосъобразно от съда. Обстоятелството, че адвокатската защита по делата за оспорване на актове по административен ред пред горестоящия/решаващия орган, не влече по необходимост и извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с издаденото и отменено като незаконосъобразно разпореждане на публичния изпълнител. Неразделната взаимовръзка между разпореждане с изх.№ С190018-125-0331050 от 08.11.2019г. и потърсената от адресата на този акт адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие - гражданинът не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси.

Разпечатката съдържа 42 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b3cf62fa-89b3-471a-8c17-fb77d78589f6