Решение № 145 от 10.07.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. Плевен, 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕМИЛ СТ. БАНКОВ

Членове:

БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА

ВЛАДИСЛАВА АЛ.

ЦАРИГРАДСКА при участието на секретаря ИВАЙЛО П. ЦВЕТКОВ в присъствието на прокурора Д. К. М. като разгледа докладваното от БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254400600350 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава „Двадесет и първа” от НПК.

Настоящото въззивно производство е образувано по Въззивна жалба от 10.03.2025г. подадена от адв.Е. Б. от БлАК, като защитник на подсъдимия Д.

Л. И.. С жалбата е атакувана Присъда № 21 от 04.03.2025 година, постановена по НОХД 859/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Плевeн.

С Въззивната жалба се навеждат доводи, че присъдата е незаконосъобразна, неправилна, необоснована, постановена при нарушение на материалния закон, тъй като в противоречие с него съдът е приел, че деянието не съответства на критериите за малозначителност по смисъла на чл.9 ал.2 от НК или за маловажност на случая по смисъла на чл.354а ал.5 от НК. Сочи се и нарушение на материалния закон, изразяващо се в това, че не е изследван въпросът за наличие на хипотезата на чл.26 от НК, при която предаване на съд за всяко едно отделно деяние, когато те са извършени в условията на продължавано престъпление е незаконосъобразно. Претендира се нарушение 1 и на чл.305 ал.3 от НПК и се твърди, че съдът не е посочил кои обстоятелства е приел за установени, въз основа на кои доказателства и какви са правните съображение за постановената присъда. Алтернативно се сочи, че наложеното с присъдата наказание е явно несправедливо, като се иска намаляване и приложение на чл.66 ал.1 от НК.

В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от адв. М.. Пледира се за неправилно приложение на материалния закон, като вместо чл. 354а, ал.

5 от НК е приложен чл. 354а, ал. 3 от НК . Твърди се, алтернативно, че е налице материално-правната предпоставка на чл.9 ал.2 от НК, поради което деянието се явява несъставомерно.

Представителят на ОП-Плевен изразява становище, че жалбата е неоснователна, а постановената от Районния съд присъда е правилна. Според прокурора, правилно съдът е отчел всички обстоятелства, поради което правилно е приел, че не е възможно приложение на чл.9 ал.2 от НК. При индивидуализация на наказанието е взел предвид всички относими обстоятелства, съдебният акт е мотивиран и не са налице основания за отмяна или изменение на присъдата. Моли въззивната инстанция да постанови решение, с което да потвърди поставената от Районен съд гр. Плевен присъда.

Плевенският окръжен съд като взе предвид оплакванията, съдържащи се в иницииращия документ, становищата на страните и като провери изцяло правилността на невлязлата в сила присъда по реда на чл.314, ал.1 НПК, намира за установено следното:

Иницииращия документ е подаден в срока по чл.319 НПК, отговаря на изискванията на чл.320 от НПК, поради което е процесуално допустим и следва да бъдат разгледан.

Разгледана по същество жабата е основателна.

Решението на РС-Плевен е постановено при пълно, всестранно и точно изясняване на фактическата обстановка по делото, като въззивната инстанция няма основания да я изменя.

Същата, кореспондира с приобщените в хода на проведеното съдебно следствие доказателства и се изразява в следното:

Д. Л. И. е роден на ******г., в гр.Плевен, постоянен адрес: гр.

**************, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, работи, осъждан, ЕГН: **********.

2

С Определение по НОХД №103/2019г. на РС-ПЛЕВЕН, Д. И. е признат за виновен за престъпление по чл.343б ал.3 НК, като му е наложено наказание ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изпълнението на което, на основание чл.66 ал.1 НК, е отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ, както и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.

Определението влязло в сила на 24.01.2019г.

Към 17.09.2021 г. подсъдимият Д. Л. И. не притежавал разрешително за дейности по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.

Въпреки това – и въпреки споменатото по-горе условно осъждане, на посочената дата, И. държал в апартамента си в гр.**************, високорисково наркотично вещество - коноп /канабис, марихуана/ с нето тегло 2,026 грама, със съдържание на тетрахидроканабинол 17,51 %, на стойност 12,16 лева. Същото вещество съхранявал в полиетиленов плик с неправилна форма, бяло-жълт на цвят, с размери около 5/5 см., поставен в нощно шкафче.

На същата дата, дежурните полицейски служители – свидетелите И. Ц. Д. и В.

И. М., получили оперативен сигнал, че служебно известният им /по линия – наркотични вещества/ Д. И., държи наркотични вещества. Около 08:30 часа спрели Д. И. пред жилищната сграда в гр.***********, представили му се и го попитали дали държи в себе си забранени вещества и предмети. Подсъдимият първоначално отрекъл, но впоследствие уведомил полицейските служители, че в жилището си държи малко количество марихуана. Свидетелите Д., М. и подсъдимият И. посетили жилището, където той доброволно предал посоченото по-горе, държано от негова страна, наркотично вещество, за което бил оформен надлежен Протокол; на свой ред, свидетелят В. М. съставил Протокол за извършена проверка в помещение без съгласие на собственика или обитателя или в тяхно отсъствие от 17.09.2021г. За случая бил уведомен дежурен разследващ полицай, на когото с приемо предавателен протокол от 17.09.2021г. св.М. предал, доброволно предаденото от страна на Д. И., наркотично вещество. С първо действие по разследването – разпит на свидетеля В. И. М., извършен при условията на чл.356 ал.1 т.1 и т.3 НПК, започнало бързо производство пр.пр. №5506/2021г. по описа на РП ПЛЕВЕН, в хода на което, Д. Л. И. ЕГН: ********** бил привлечен към наказателна отговорност, за извършено престъпление по чл.354а ал.3 т.1 НК.

Първоинстанционният съд намерил, че възприетата по – горе 3 фактическа обстановка се доказва по категоричен начин, като посочил изчерпателно и доказателствените материали, въз основа на които изградил изводите си за фактите. Посочил, че в доказателствената съвкупност липсват противоречия, а изложената фактическа обстановка се потвърждава еднопосочно от приобщените доказателствени материали.

При правилно установената фактическа обстановка съдът намерил, че с действията си, от обективна и субективна страна, подсъдимият е осъществил състав на престъпление по чл.354а ал.3 т.1 НК - на 17.09.2021 г. в гр. Плевен, без надлежно разрешително /чл.73 във вр. чл.30 и чл.31 от Закона за контрол върху накротичните вещества и прекурсорите/ държал високорисково наркотично вещество - коноп /канабис, марихуана/ с нето тегло 2,026 грама, със съдържание на тетрахидроканабинол 17,51 %, на стойност 12,16 лева, като го признал за ВИНОВЕН и на основание чл. 55 ал.1 т.1 от НК му наложил наказание ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при първоначален „общ“ режим. На основание чл.55 ал.3 НК не наложил по-лекото наказание, което се предвижда наред с наказанието лишаване от свобода – глоба. На основание чл.68 ал.1 НК привел в изпълнение наказанието ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, наложено на подсъдимия по НОХД №103/2019г. по описа на РС-ПЛЕВЕН, което на основание чл.57 ал.1 т.3 ЗИНЗС постановил да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим. На основание чл.354а ал.6 НК постановил отнемане в полза на държавата предмета на престъплението – 1,926 грама коноп /марихуана/, останали налични след експертното изследване в досъдебното производство,което да се унищожи. На основание чл.189 ал.3 НПК осъдел подсъдимия да заплати направените по делото разноски от 103,60 лв. /сто и три лева и шестдесет стотинки/ - по сметка на ОДМВР – ПЛЕВЕН и 417,56 лв. /четиристотин и седемнадесет лева и петдесет и шест стотинки/ - по сметка на РС – Плевен.

Възприетата от първоинстанционният съд фактическа обстановка е в съответствие и се подкрепя от събраните по делото в хода на досъдебното производство гласни, писмени, веществени доказателства и доказателствени средства.

Решаващата инстанция не е допуснала нарушение на процеса при анализа на доказателствената съвкупност, който е детайлизиран, дори твърде пунктуален и изключително подробен, и в пълно съответствие с правната и 4 житейската логика. Липсва неточен, превратен или несъответстващ на логиката анализ на доказателствата, за да може да се достигне до извод за нарушение на процесуалните правила, визирани в чл.14 и чл.107 ал.1 от НПК, нито пък е допуснато претендираното нарушение по чл.305 ал.3 от НПК.

Напротив, всяко едно доказателство е подложено на педантичен анализ, при който не е открито противоречие, което да изключва един или друг доказателствен факт. Съдът е посочил кои обстоятелства е приел за установени, въз основа на кои доказателства и какви са правните съображение за постановената присъда.

Съдът е изложил по начало споделими мотиви относно правната характеристика на деянието от обективна и субективна страна, относно предмета на престъплението, без да приеме обаче че то (деянието) представлява маловажен случай съобразно критериите на чл. 93, т. 9 от НК .

Въззивният съд не може да се съгласи с подобен извод. Изтъкнатите доводи, че съдът ще стане „ням съучастник“ за широкото разпространение, ако приеме съображенията за ниската стойност на държаното наркотично вещество, младата възраст на подсъдимия, обстоятелството,че

/предполагаемо/ веществото е за лична употреба, както и самите характеристики на субстанцията, не могат да бъдат споделени.

На първо място количеството не е голямо, тъй като това наркотично вещество се употребява чрез пушене и установения грамаж не позволява повече от две-три отделни цигари, които при интензивна употреба се потребяват за съвсем кратък срок. Няма спор по въпроса, че намерената субстанция е за лично ползване, при което вредите за общественото здраве са силно ограничени и стеснени до здравето на самия подсъдим. Впрочем, самоувреждането е въпрос на личен избор, но тъй като подсъдимият живее в организирано общество, на което е член и което има определени социални ангажименти към неговото здраве, поради което не може да се изключи изцяло застрашаването на общественото здраве.

В този смисъл посочената от защитата пред решаващия съд съдебна практика не може да бъде игнорирана с лека ръка с мотивите, че съдебната ни система е от континентален, а не от англо-саксонски тип. Предвидимостта на съдебните актове е свойство на правото и черта, която характеризира правовата държава. Според този принцип правото гарантира справедливост 5 само когато в аналогични случаи то ще се прилага по един и същ начин.

На следващо място деянието е извършено в изпитателния срок на предходното осъждане за управление на МПС след употреба на наркотично вещество. Това не е положително обстоятелство, наистина. Освен това в непродължителен период от време у подсъдимият последователно са намирани малки количества марихуана, за които деяния по чл.354а ал.5,вр.ал.3,т.1 от НК трикратно той е осъждан/ със споразумения/ на глоби.

Има резон в твърдението на защитата, че тези деяния биха могли да се изследват като извършени в съвкупност по смисъла на чл.26 ал.1 от НК. В конкретния случай първото деяние по чл.354а ал.5,вр.ал.3 т.1 от НК е извършено на 14.04.2020г., а деянията па НОХД № 1393/20г и НОХД №2306/20г. са извършени съответно на 15.07.20г и на 07.11.20г., самите те не са квалифицирани като извършени в условията на продължавано престъпление, тъй като деянията са извършено след като е наложено наказанието по първото от тях с НОХД 1393/20г. Затова те не са групирани дори при условията на чл.23 ал.1 и чл.25 ал.1 от НК. Стойността на държаното наркотично вещество в цитираните случаи е от 2,92 лв. до 19,89лв.

Следва да се посочи, че преценката за това кои деяния да се включат или изключат във формирането на продължаваното престъпление се намира извън компетентността на съда. Решението за включване или изключване на дадено деяние в сложната конструкция на продължаваното престъпление стои в зависимост от дейността на органите на досъдебното производство, за които се предполага, че добросъвестно и компетентно изпълняват възложените им правомощия. Единствена причина посочените деяния да не са извършени при условията на чл.26 ал.1 от НК е бързата работа на разследващите, което в никакъв случай не е укор, но следва да се посочи, т.к отделните деяния могат да бъдат квалифицирани като осъществяващи един престъпен състав, извършени през непродължителен период от време, при едно и съща обстановка и еднородност на вина, като следващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.