Решение № 1713 от 11.03.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Гр. София, 11.03.2019 год.

В И М Е Т О Н А Н А

Р О Д А

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на осми февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА

Мл.Съдия АНЕТА ИЛЧЕВА при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Димитрова в. гр. д.

№ 5660/2018 год. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Със съдебно решение от 09.11.2017 г., постановено по гр.д. № 6515/2015 г. Софийски районен съд е осъдил „М. А.С." ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, aп. 2А, да заплати на М.НА О., с адрес: гр.София, бул. „********, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 6535.47 лева, представляваща обезщетение за неизпълнение на Договор № ВИ-54- 95/30.06.2009 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 09.02.2015 г. до окончателното й изплащане, и на основание чл.

86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 991.69 лева,представляваща мораторна лихва за периода от 18.07.2013 г. до 09.02.2015 г. и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК да заплати на ищеца сумата от 772.84 лева, представляваща направените в производството разноски. Без разглеждане са оставени предявените от М.НА О., при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 6535.47 лева, представляваща обезщетение за неизпълнение на Договор № УД 12- 42/31.10.2012 г., и сумата от 958.95 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 05.08.2013 г. до 09.02.2015 г.

Недоволен от постановеното съдебно решение е останал предпочитания ответник „М. А.С." ЕООД, който е подал въззивна жалба Твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, неправилно са интерпретирани доказателствата по делото, неправилни са изводите за основателност на исковете по изложените подробни съображения.Претендират се направените по делото разноски.

Ищецът и евентуалният ответник в първоинстанционното производство, съответно М.НА О. и „С. И Т. –МО“ ЕООД, ЕИК *******, оспорват жалбата като неоснователна. Твърдят, че решението е постановено при съобразяване на процесуалния и материалния закон, при правилна оценка на събрания по делото доказателствен материал.

Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл. 266 от ГПК.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е допустима, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, а по отношение на неговата правилност съдът намира следното:

Неоснователно е възражението на въззивника, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че движимите вещи, находящи се в охранявания обект са били предадени по установения от договора за охрана ред и съответно, че за тях не е следвало да се изготвя нарочен протокол. Видно от чл. 1 от представения пред съда договор за охрана от 30.06.2009 г., сключен между М. на О. и М. А.С.

ЕООД, последното е поело задължението да охранява имот 1479 ч.- складова база, летище и БПРС в гр. Стара Загора, с 165 бр. сгради и площ от 2198,23 дка, ведно с намиращото се в него движимо и недвижимо имущество. Видно от чл.7 вр. чл. 28 от същия договор предаването на движимите вещи, находящи се в предоставените за охрана сгради, се извършва, чрез заключването им с катинари и запечатване с печати(пломби) на представители на М. А.С. ЕООД и „С.И Т.“ ЕООД.

За този вид вещи не е предвидено изготвянето на нарочен протокол –опис (арг. от чл. 7, ал.1 и ал. 2 вр. чл. 28 от договора). Съответно правилно първоинстанционният съд е приел, че от представените по делото доказателства се установява, че М. А.С. ЕООД е поело задължението да охранява движимите вещи, находящи се в поверените му за пазени сгради в процесния имот.

Неоснователно е възражението на въззивника, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че от доказателствата по делото се установява извършено противоправно посегателство в охранявания обект. От показанията на свидетеля С.С.(работещ при евентуалния ответник) става ясно, че към края на месец март в един от складовете установили разбита решетка на метална врата и се обадили в полицията. Пломбата на склада не била разрушена. От показанията на свидетеля И.Т., бивш служител на М. А.С. ЕООД, който е бил началник на охраната на процесния обект, към момента, към който се твърди да е извършено посегателство върху движими вещи, се установява, че в един от складовете е било налице посегателство през март месец като на място е констатирана разбита вътрешна врата и решетката, но пломбата не била счупена.

От показанията на свидетелката Х., младши експерт към Дирекция „Финонси“ към МО към процесния месец март 2013 г., участвала в комисията по инвентаризация, назначена заради посегателства, се установява, че са отворили два склада, в които имало посегателство и били съставени три протокола за посегателството.

Във връзка с установяването на посегателството е представена докладна записка от евентуалния ответник до ищеца от дата 03.04.2013 г., от която е видно, че представителят на М. А.С. ЕООД г-н Т. е съобщил на МОЛ П.Кна 29.03.2013 г., че има съмнение за влизане в ВР 1479-ИНЖАБ от складов район Ст. Загора. На дърводелната, източно от работилницата, са свалени дъските на един от прозорците и е влизано в обекта, в който се съхраняват 100 тона скрап от гилзи.

Пломбите на входната врата не са нарушени и са взети мерки за затваряне и укрепване на две от вътрешните врати.

С докладна записка от 08.04.2013 г. отново от евентуалния ответник до МО отново се посочва, че с докладна записка от 29.03.2013 г. МОЛ П.КК.установява, че е влизано в техническата работилница склад № 26-ВР 1479 от складов район Ст. Загора.

Посочва, че за това посегателство веднага е уведомен представител на охранителната фирма г-н Т., органите на военна полиция и РУП гр. Стара Загора.

Излага, се че при извършения оглед са установени огънати железни решетки на един от прозорците и е проникнато в помещението. Посочва се, че за случая е образуван ЗМ №420/27.03.2013 г. по описа на РУП Стара Загора.

По искане на ищеца по делото е изискана справка за образувано ДП № ЗМ 669/2013 г. по описа на 1 РУ на МВР – Ст. Загора, от която е видно, че същото е образувано на 22.05.2013 г. и водено срещу неизвестен извършител за това, че на 21/22 май 2013 г. е извършено престъпление по чл. 195, ал.1, т.3, т.4 вр. с чл. 194, ал.1 НК в складова база на МО, Освободен войскови район 1479 с МОЛ Петко К.К.-управител на склад „С.И Т.М.“ ЕООД. В свидетелските показания на свидетеля С. се посочва, че посегателството, при което се твърди да са откраднати процесните бракувани акумулатори е извършено в края месец март. Същото се посочва и в докладни записки изх. № 415/03.04.2013 г. и изх. № 440/08.04.2013 г. Месец март се визира и в твърденията на ищеца, изложени в исковата молба. Видно е обаче, че посоченото досъдебно производство е образувано по ЗМ № 669/2013 г. по повод установено посегателство в охранявания обект, което е извършено на 21/22 май 2013 г. Това води до извода, че посоченото от ищеца досъдебно производство вероятно касае друго проникване в обекта, за което се води разследване, а не извършено такова в процесния период. Освен това следва да се има предвид и че съобразно свидетелските показания на свидетеля Т., в обекта е имало и други посегателства, които обаче не са предмет на разглеждане в настоящето дело.

От така събраните доказателства, първоинстанционният съд правилно е заключил, че по делото е доказано извършването на противозаконно посегателство в охранявания обект и конкретно в склад № 26 –ВР 1479. Правилно са кредитирани и свидетелските показания в тази насока, доколкото наличието на посегателство в обекта е потвърдено и от тримата свидетели, включително от свидетеля Т., който е бил служител на предпочитания ответник. Не следва да се кредитира представената справка от районна прокуратура Стара Загора, доколкото същата не касае наказателно производство, което да се води във връзка с извършена кражба в процесния период, така както той е въведен от ищеца и установен от свидетелите. Това обаче не променя извода, за наличието на нерегламентирано посегателство върху склад № 26 и дърводелна, доколкото то е установено с единните показания на изслушаните по делото свидетели. Този факт от своя страна води до извода, че охранителната фирма е допуснала неизпълнение на договорните си задължения, за вредите от което носи отговорност пред ищеца.

Склад № 26, представляващ техническа работилница е възложен за охрана на първия ответник и е включен в описа на сградите, към договора за охрана (лист 28 от делото на СРС). Дърводелната също е в обхвата на сградите, които се охраняват от първия ответник (сграда № 149 от протокол опис към договор за охрана).

В изпълнение на изискването на чл. 15 от договора за охрана, след като е установено нерегламентирано посегателство над сградите в охранявания обект ищецът е сформирал комисия за установяване на вредите, в която са участвали представители и на двамата ответници. По отношение на липсващите втулка биелна и ролетка 15 м. протоколът е подписан от членовете на комисията на ищеца и от представители на двамата ответници, в изпълнение на изискването на чл. 15 от договора за охрана. На основание ал. 2 от същия член страните са се договорили изготвените по този член документи да служат като документ за определяне на размера на вредите, които на основание ал.1 охранителното дружество следва да заплати при констатирана кражба. Досежно констатираната липса на „отпадъци – бракувани акумулатори в размер на 4 937,333 кг. представителят на охранителната фирма е отказал да подпише протокола по чл. 15 от договора и той е бил подписан от двама свидетели съобразно ал.2 на този член.

Доколкото е налице подписан без възражения от представителя на охранителното дружество протокол за установени липси на втулка биелна и ролетка 15м., с посочената стойност на същите, то следва да се приеме, че на основание чл. 15, ал.2 от договора, страните са се съгласили за наличието и размера на причинените вреди от посегателството на склад № 26.

Съобразно изложеното до тук съдът намира, че досежно вредите, които се претендират за стойността на липса от втулка биелна и ролетка 15 м., първоинстанционният съд правилно е приел, че иска е основателен, поради което решението му следва да се потвърди в тази му част.

По отношение на вредите, които ищецът претендира от липса на бракувани акумулатори обаче, настоящата съдебна инстанция не споделя изводите на първоинстанционния съд за основателност на претенцията.

Въпреки, че по делото се установи, че ответното охранително дружество е поело задължението да охранява и съхраняваното в сградите от обекта движимо имущество и без да е налице опис за него и че ее доказа наличието на неизпълнение на договорното задължение на това дружество, което е допуснало в охранявания обект да се извърши посегателство от трети лица в края на март месец 2013 г., ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е съумял в хода на процеса да докаже пред съда, че процесните акумулатори действително липсват. Назначената инвентаризационна комисия, по повод проникване в склад № 26 и дълводелна е осъществила проверка на наличните акумулатори въз основа на последния инвентаризационен опис, с който ищецът е разполагал към този момент. Този опис обаче отчита наличностите на акумулатори в целия обект, който от своя страна включва 165 сгради, редица от които складове. Той не посочва в кой склад какво е съхранявано и в какво количество. От друга страна по делото от показанията на свидетелите (С.) бе установено, че като цяло за всяка сграда, в която се съхраняват движими вещи е налице опис със съдържимото, който опис се държи или на място в склада или се „вади“ при инвентаризация. Нито един от свидетелите, нито ищецът обаче представят по делото тези описи, като и не твърдят, че за склад № 26 е бил налице опис на съдържащите се в него движими вещи, в това число и акумулатори. В същото време свидетелят на охранителното дружество излага, че за процесния склад не е имало и не е представян опис на движимите вещи. В констативния протокол от 30.05.2013 г. изрично е отбелязано от страна представителя на охранителното дружество, че за склад № 26 липсва опис на съхраняваните в него движими вещи. Тази добавка към констативния протокол е приета от комисията на ищеца без възражение и в хода на делото не е оспорено, че липсва такъв опис. На следващо място от представените констативни протоколи и свидетелските показания на свидетеля на ищцовата страна (Х.) става ясно, че инвентаризацията, която е направена от комисията на ищеца и представителите на двамата ответници, е отворила и проверила наличностите само в двата обекта, при които е констатирано посегателство (дърводелна и склад № 26) като проверката е правена само за наличности в тези сгради, сравнявани с инвентаризационния опис за целия обект. На следващо място се установи, че досежно констативния протокол за липсата на процесните акумулатори, представителят на охранителното дружество е отказал да подпише протокола по чл. 15 от договора за охрана и същият е подписан от двама свидетели, така както е предвидено в тази разпоредба да се процедира при отказ.