Решение № 254 от 09.03.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 254 гр. София, 06.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Радиана Д. Андреева като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело № 20221000503123 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение 2101 от 01.08.2022 г. по гр.д. 6926/2021 г. по описа на Софийски градски съд (СГС) е прието за установено, че АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ (АПИ), ЕИК 000695089, със седалище и адрес на управление: София, бул. „Македония“ № 3, представлявана от А. М.-управител, дължи на Д. П. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес:

***, ул. „***“ № 7, вх. А, ет. 1, адв. Р. В. - САК, сумата 44 143.04 лв. /четиридесет и четири хиляди сто четирдесет и три лева и четири стотинки/, представляваща стойност на адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по търг.д. № 1576/2015г. по описа на ВКС, ТК, I т.о., въз основа предоставена с пълномощно изх. № 17264/13.07.2015г. представителна власт в полза на Д. П. Г., ЕГН **********, без сключен договор за правна защита и съдействие, определено по размер с Решение на Висшия адвокатски съвет (ВАС) от 27.11.2020г., на основание чл. 36, ал. 3 ЗА, ведно със законната лихва върху главницата считано от 01.02.2021г., до окончателното и изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 18.02.2021г. на основание чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 6003/2021г. на СРС на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.

36, ал. 3 ЗА и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Със същото решение на градския съд, е осъдена АПИ да заплати на адв. Р. В.-САК, в качеството на процесуален представител на Д. П. Г., ЕГН ********** сумата 1854.30 лв. (хиляда осемстотин петдесет и четири лева и тридесет 1 стотинки), представляваща възнаграждение за процесуално представителство, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, както и е осъдена да заплати още: сумата 882.86 лв. /осемстотин осемдесет и два лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща сторени разноски за заплатена държавна такса пред СГС, а също така и сумата 882.86 лв. /осемстотин осемдесет и два лева и осемдесет и шест стотинки/ заплатена държавна такса и сумата 1192.15 лв. /хиляда сто деветдесет и два лева и петнадесет стотинки/ хонорар за защита от адвокат, определен по правилата на чл. 38, ал. 2 ЗА, представляващи разноски осъществени в заповедното производство, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 18.02.2021г. на основание чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6003/2021г. на СРС.

Първоинстанционното решение е обжалвано от процесуален представител на АПИ с оплаквания за неправилността му, а именно:

На първо място, се счита, че съдът бил постановил решението си при нарушение на материалния закон, като не се е съобразил със законовата регламентация, уреждаща създадените договорни отношения между страните, в това число при предоставяне на правна помощ и съдействие. В обжалваното решение, съдът бил изследвал клаузите на Договор № Д-22 от 19.06.2013 г., като се правел извод, че условието по отношение на срока е налице - постановяването и влизане в сила на решение по ВАД № 292/2012 г., с което и предметът на договора е изчерпан, съответно действието му е преустановено. СГС стигнал до крайния извод, че с издаването на пълномощно изх. № П-264/13.07.2015 г. между Агенция „Пътна инфраструктура“ и адв. Д. П. Г., като физическо лице и пълномощник е налице ново правоотношение. В тази връзка, решаващия състав не бил взел предвид, че чл.

36, ал. 3 от Закона за адвокатурата (ЗА) следвало да бъде преценяван, с оглед на това, че приложението му е обусловено от липсата на договор между страните. В настоящия случай страните-Агенция „Пътна инфраструктура” и Адвокатско дружество „П. и Г.” били обвързани от неформално съглашение по силата на сключения договор за процесуално представителство по арбитражно дело. В този смисъл, по повод образуваното дело нямало ангажиране на двамата адвокати, а на адвокатското дружество.

Първоинстанционния съд не бил съобразил, че валидността на този тип договори не е обусловена от спазване на изискванията за форма. В този смисъл, можело да се направи обоснован извод, че през процесния период между страните е възникнал и съществувал неформален договор за правно обслужване, в който е запазено същественото съдържание на уговорките по вече действалите договори. Ето защо, на адв. Г. се дължало такова възнаграждение, каквото е било уговорено по предходно съществуващия между страните писмен договор, а именно в качеството му на съдружник в адвокатското дружество и съвкупно с неговия съдружник. Допълнителен аргумент в тази посока било и общото правило на чл. 20 от Закона за задълженията и договорите, според който при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните.

В подкрепа на гореизложените доводи и възражения, от страна на Агенция „Пътна инфраструктура“ били представени редица договори между АПИ и Адвокатско дружество „П. и Г.“. СГС нито бил обсъдил и обосновал защо не приема същите, нито бил съобразил 2 обстоятелството, че отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Правната защита от страна на АД „П. и Г.“ пред ВКС била естествено продължение на тази осъществена по арбитражните дела, съответно продължение на вече обективираните между страните договорености. АПИ винаги е имала договорни отношения с Адвокатско дружество „П. и Г.“ и никога самостоятелни и еднолични такива с отделните адвокати от дружеството. Ето защо, обичаите в практиката и добросъвестността изисквало да се приеме, че е бил налице консенсус между страните по отношение дължимостта за заплащане на възнаграждение на самото адвокатско дружество, а не на адвокатите поотделно. Съдът бил достигнал до неправилния извод, че между АПИ и адв. Г., е налице ново правоотношение, водещо и до порок при уважаване на исковата претенция. Предвид посоченото, се счита обжалваното решение за неправилно, поради което АПИ молят то да бъде отменено.

Във въззивната жалба се счита още, че са допуснати съществени пороци в обжалваното решение и при приложението на Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. От една страна, СГС извеждал заключение, че арбитражното решение на БТПП е влязло в сила и молбата за отмяна и образуваното въз основа на нея производство по търг.д. № 1576/2015 г. по описа на ВКС е извънреден способ за атакуването му. От друга страна, при определяне на размера на дължимото възнаграждение изцяло бил възприет подходът от решение на ВАС за определяне на възнаграждението съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 6 от Наредбата. Въззивникът твърди, че правилно първоинстанционния съд е определил, че се касае за извънредно, отменително производство, но погрешно е определил възнаграждение за общ исков процес, като е дал знак за равенство между двата процеса.

Гореизложеното можело да се обоснове и с оглед на характера на производството по търг. дело № 1576/2015 г. по описа на ВКС, по което в полза на Агенция „Пътна инфраструктура“ е осъществено процесуално представителство, а именно по реда на чл. 47 ЗМТА. Правната защита от страна на АД „П. и Г.“ пред ВКС била естествено продължение на тази осъществена по арбитражните дела и не се налагало плащане на отделно адвокатско възнаграждение.

Безспорно било в случая, че се касаело за процесуално представителство по търговско дело, образувано следствие молба за отмяна на арбитражно решение, но в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, не бил предвиден изричен ред за формиране на минималния размер на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство в производството по чл. 47 ЗМТА. Независимо от последното, предвид сходството на двете производства, от страна на АПИ, в жалбата, се предлага да намери приложение именно текстът на чл. 9, ал. 4 от наредбата, а не общия ред по чл. 7. Според посочената норма, размерът на адвокатското възнаграждение за изготвяне на молба/отговор за отмяна на влязло в сила решение без процесуално представителство е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или 8, но не по-малко от 300 лв., а при явяване и в 3 съдебно заседание още 200 лв. повече или 500 лв.

Поради изложените съображения, АПИ отправя искане към САС да отмени обжалваното решение на СГС и да се постанови друго, с което исковите претенции на Д. П. Г. да бъдат отхвърлени изцяло.

Въззиваемото лице (чрез процесуален представител адв. В.) оспорва жалбата като неоснователна и моли за потвърждаване на решението.

Пред апелативния съд не са събирани нови доказателства, поради липсата на предпоставките по чл. 266, ал. 2 и 3 ГПК.

След като се запозна с материалите по делото, САС установи следното:

Предявен е иск от Д. П. Г. срещу АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ - за установяване в отношенията между страните, че АГЕНЦИЯ „ПЪТНА

ИНФРАСТРУКТУРА“ дължи на ищеца сумата 44143.04лв., представляваща стойност на адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по търг.д. № 1576/2015г. по описа на ВКС, ТК I т.о., въз основа предоставена с пълномощно представителна власт в полза на Д. П. Г., но без сключен договор за правна защита и съдействие, определено по размер с Решение на Висшият адвокатски съвет от 27.11.2020г., на основание чл. 36, ал. 3 ЗА, ведно със законната лихва върху главницата считано от 01.02.2021 г., до окончателното и изплащане, както и за присъждане на сумата 882.86лв. заплатена държавна такса в заповедното производство и на сумата 1192.15лв. хонорар за защита от адвокат осъществена в заповедното производство, определена по правилата на чл.

38, ал. 2 ЗА, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 18.02.2021 г. на основание чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6003/2021г. на СРС.

В исковата молба и последвалите уточнения Д. П. Г. твърди, че АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ му възложила в качеството му на адвокат да осъществи процесуално представителство по търг.д. № 1576/2015г. по описа на ВКС, I т.о., по силата на подписано от законния представител пълномощно. Процесуалното представителство било осъществено, в резултат на което исковата претенция срещу ответника бил отхвърлена.

Твърди, че между страните не е налице писмен договор, както и в пълномощното не е уговорено възнаграждение за осъщественото процесуално представителство, като впоследствие ответникът отказал да заплати дължимото се такова. След отказа с Решение на Висшия адвокатски съвет от 27.11.2020г., на основание чл. 36, ал. 3 ЗА, в полза на Д. П. Г. бил определен размер на дължимото възнаграждение - 44143.04лв.. Въз основа решението и депозирано заявление пред СРС, в полза на ищеца била издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 18.02.2021г. на основание чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6003/2021г. на СРС. Ответникът депозирал възражение срещу последната, което станало повод за завеждане на иска.

Ответникът АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ не оспорва, че е налице подписано в полза на ищеца в качеството му на адвокат пълномощно за осъществяване на процесуално 4 представителство по търг.д. № 1576/2015г. по описа на ВСК, 1 т.о., но възразява, че между него и ищеца като адвокат и физическо лице не са налице правоотношения във връзка с представителство по търг.д. № 1576/2015г. по описа на ВСК, I т.о. Такива били налице между ищеца и Адвокатско дружество „П. и Атанасов“, със съдружници адвокатите П. и Д.

П. Г., по повод които е сключен Договор № Д-22/19.06.2013г., съгласно който е възложено на довереника да извършва процесуално представителство и защита в полза на АПИ по ВАД №№ 292/2012г., 324/2012г. и 503/2012г., образувани пред Арбитражен съд към БТПП.

Срещу Арбитражно решение от 05.01.2015г. на БТПП, постановено по ВАД № 292/2012г., било подадено искане за отмяна пред ВКС, в която връзка и т.к. в пълномощното за представителство пред БТПП не е включено правото на Адвокатското дружество да представлява АПИ пред ВКС по молба за отмяна на решението на основание чл. 47 ЗМТА, било съставено и предоставено на ищеца, като адвокат процесното пълномощно. Твърди, че независимо, че пълномощното е предоставено на адв. Д. П. Г. като физическо лице, защитата на АПИ пред ВКС се осъществявала от Адвокатското дружество по вече сключеният между тях договор, без да са налице самостоятелни договорни отношения, респ. дължимо възнаграждение по упълномощаване на адвоката като физическо лице.