Решение № 193 от 01.04.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. Велико Търново, 28.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодорина Д.а

Членове:

Ивелина Солакова

Радка Цариградска при участието на секретаря Валентина В. Чаушева като разгледа докладваното от Теодорина Д.а Въззивно гражданско дело № 20224100500856 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 77 от 04.05.2022 година по гр. д. № 716/2021 год. РС – С. е отхвърлил предявения от С. П. С. иск с правно основание чл. 358, ал.1, т. 2 вр. чл. 188, т. 2 от КТ за отмяна на наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ със Заповед № .../27.08.2021 г. на изпълнителния директор на „С.“ ЕАД гр. С.. Осъден е ищеца да заплати на ответника разноските по делото в размер на 400 лв. С решение № 142 от 27.09.2022 година по гр.д. № 719/2021г. на РС С. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка, както и е оставена без уважение молбата на „С.“ ЕАД за поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите на решението като неоснователна.

Против решението с което искът е отхвърлен е постъпила въззивна жалба от ищеца, подадена чрез адв. П. Д.. Навежда оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Извършва анализ на доказателствата и установените факти, от които прави извод, че съдът неправилно е стигнал до извод, че е извършил посоченото в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание нарушение на трудовата дисциплина. Предвид изложеното в жалбата отправят искане да бъде отменено решението, включително и в частта за разноските и да бъде постановено ново, с искът да бъде уважен, да бъде отменено като незаконосъобразно наложеното дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. Претендират присъждане на разноските по 1 делото.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца чрез адв. П. Д. и против решение № 142 от 27.09.2022 г., с което е съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 77 от 04.05.2022г. и е оставил без уважение искане на „С.“ ЕАД за поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите на това решение като неоснователна. Навеждат се доводи за неправилност на цялото решение – по отношение на допуснатата поправка решението е неправилно, тъй като не е налице очевидна фактическа грешка, а чрез нея се цели коригиране на фактически и правни изводи. Вторият диспозитив на това решение също бил неправилен, тъй като поправка на очевидна фактическа грешка е допустима само в диспозитива на решението, не и в мотивите на решението, поради което това искане е следвало да бъде оставено без разглеждане. Предвид това жалбоподателят отправя искане към съда да отмени допълнителното решение и да постанови такова по същество като остави без уважение искането за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 77 от 04.05.2022г. като неоснователна и да остави без уважение второто искане за поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите на решението като недопустимо.

Извършена е процедурата по чл. 263 ГПК и в предвидения срок от ответника „С.“, ЕАД не е подавал писмени отговори и по двете въззивни жалби.

Страните не са направила искания за събиране на нови доказателства и не представя нови такива.

В съдебно заседание:

Жалбоподателят не се явява в съдебно заседание, а се представлява адв. П. Д., който поддържа и двете жалби и изложените в тях доводи. Представя писмена защита.

Ответникът по жалбата се представлява от адв. Н. Б.. Оспорва жалбата. Поддържа становище, че жаллбоподателят е извършил вмененото му нарушение на трудовата дисциплина. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваното решение.

Счита, че решението за поправка на очевидна фактическа грешка също е правилно.Претендира направените по делото разноски и пред въззивната инстанция.

Великотърновският окръжен съд като въззивна инстанция взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становище на ответника по жалбата, обсъди по реда на чл. 271 от ГПК доводите на страните и като прецени по реда на чл. 235, ал. 1 от ГПК събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно легитимирана страна, която има правен интерес от обжалването, поради което съдът я намира за допустима и следва да ги разгледа по същество. Допустима е и жалбата против допълнителното решение за допусната поправка на очевидна фактическа грешка.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната му част. Постановеното решение, предмет на въззивната проверка, е такова от надлежен орган и законен състав, при спазване 2 на изискванията са форма и съдържание.

Решението е допустимо – съдът се е произнесъл по спорното право и в рамките така както е въведено то в исковата молба.

Извършвайки проверка на обжалваното решение по реда на чл. 271, ал. 1 от ГПК по същество, съдът намира решението за неправилно.

Съображенията за това са следните:

В исковата си молба ищецът С. П. С. твърди, че е в трудово правоотношение с ответника „С.“ ЕАД гр. С. по силата на сключен по между им трудов договор. Изпълнявал е длъжността „Оператор ПСОВ и КХОВ/ оператор пречиствателна станция и отходни води и комуникация, химикали и отпадни води“/ в цех ВКК. На 12.08.2021 година от 22.00 часа до 0,00 часа на 13.08.2021 година бил на смяна, по време на която приел доставка от автоцистерна на сярна киселина. Това било сторено при спазване на технологичните правила. На 30.08.2021г. му била връчена Заповед № .../27.08.2021 г. на изпълнителния директор с която на основание чл. 188, т. 2 вр. чл. 187, ал.1, т. 3, т. 7 и т. 9 от КТ Раздел пети т. 2, б. „и“ от Правилника за вътрешния трудов ред на ответното дружество , доклад на инж.

Х.Й..Л – началник цех писмени обяснения на Н. М.Н. – изпълняващ същата длъжност като на ищеца и и личните му обяснения , му било наложено наказание „предупреждение за уволнение“. Било му вменено, че по време на неговата смяна след разтоварване на автоцистерната със сярна киселина не бил извършил контрол и проверка на съоръженията за съхранение и подаване на сярна киселина, в резултат на което изтекла нерегламентирано 88 тона сярна киселина и по този начин ощетил предприятието със сумата от 11486.00 лева и създал предпоставки от злополука и аварии на мястото на опасния разлив и затруднения в осигуряването на тази суровина на непрекъснатия процес на Завода за целулоза и че до края на работния ден не установил нерегламентираното изтичане на сярната киселина. Оспорва да е извършил това нарушение, а самото то е било извън работното му време. Липсва причинно-следствена връзка между изпълнението на трудовите му задължения и изтичането на сярната киселина. Заповедта за налагане на наказание била лишена от материално правно основание. Предвид това намира, че наложеното му дисциплинарно наказание е незаконосъобразно и моли съда да постанови решение с което да го отмени.

Ответникът оспорва основателността на предявения иск. Оспорва фактическите твърдения на ищеца, че е приел доставената сярна киселина съобразно технологичните изисквания и след това е била съхранена при спазване на същите. Ищецът не бил извършил контрол и е допуснал нерегламентираното изтичане на сярната киселина, което е довело до загуби на предприятието в размер н 11486,00 лева. Това е настъпило в резултат на незатворени докрай кранове от страна на ищеца след приключване на разтоварването, което е бил длъжен да стори. Нарушението било установено на 14.08.2021г. от друг служител на същата длъжност. За периода от 0.30 ч. на 13.08.2021г. до 14 часа на 14.08.2021г. не е имало потребление на сярна киселина, както и не е имало нарушение в охраняваната зона, поради която причина други работници освен ищецът не е посещавал мястото. Чрез това нарушение 3 е ощетено предприятието, създадени е риск от трудови злополуки и производствени аварии и смущаване на непрекъсваемия работен цикъл при производството на целулоза. Предвид това моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и претендира присъждане на разноски.

При горните твърдения, правилно първоинстанционният съд е квалифицирал предявения иск по чл. 357, ал. 1 от ТК – трудов спор, предявен иск за отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.

Установените от първата инстанция основни факти по делото относно съществуването на трудово правоотношение между страните, възникнало от трудов договор и длъжността, която е заемал ищецът С. и нейното съдържание като права и задължения; фактите относно наличието на разлив на 88 тона сярна киселина на стойност 11 486,40 лв. и че това е установено от св. Н. на 14.08.2021 година в 14 часа, когато е застъпил на смяна, не се спорят от страните по настоящото въззивно производство. Не се спори, че със заповед № ... от 27.08.2021 година, връчена на ищеца С. на 30.08.2021г. му е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. Не се оспорва от ищеца, че е изпълнена и процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, а и от събраните в хода на първоинстнационното производство се установява, че са спазени изискванията на чл. 193195 от КТ. Наказанието е наложено с мотивирана писмена заповед, в която е посочено нарушителя, нарушението и кога е извършено, както и наказанието и законовия текст въз основа на който се налага. Наказанието е наложено след изпълнение на процедурата по чл.

193 от КТ – ответникът като работодател е приел писмените обяснения на ищеца преди да наложи наказанието. Спазени са и сроковете по чл. 194 от ТК.

Спорно между страните е извършил ли е ищецът С. вменените му нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, ал.1, т. 3, т. 7 и т. 9 от КТ –неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила, неизпълнение на законните нареждания на работодателя и увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на материали суровини, енергия и други средства.

Безспорно установено е, че на 12.08.2021 година в 22.00 часа ищецът застъпва на смяна и в 0.30 часа на 13.08.2021 година е приел за разтоварване автоцистерна със сярна киселина. Същата била разтоварена като се установява от съдебно-техническата експертиза, че преди това в складовата цистерна е имало 63 тона сярна киселина, а доставена е била 25 тона и общото количество е било 88 тона. На 14..08.2021 година свидетелят Н. Н., работещ при ответника на същата длъжност, като тази заемана от ищеца/жалбоподателя/ - оператор ПСОВ и КХОВ, застъпил втора смяна. Отишъл до цистерната в 15.00 часа и видял разлив на течност около цистерните на откритата полщадка за разтоварване. Опитал да подаде сярна киселина за производствени нужди, но установил, че в резервоарите нямало налична такава.

Веднага уведомил началник цеха св. Х.Л.. Извършили проверка на баките – замерили с кабел с болт и установили, че баките са празни. И двамата свидетели сочат, че крановете през които се разтоварва сярната кисели от автоцистерната към складовите цистерни са били затворени. В този отдел на предприятието работата е на непрекъснат работен режим на три 4 смени – първа , втора и нощна смяна от по 8 часови дежурства. Съгласно СТЕ при приемането на доставка на автоцистерна със сярна киселина операторът ПСОВ и КХОВ в цех ВКК извършва следните действия – вземане на проба за анализ; преди разтоварването на цистерната извършва проверка на спирателната арматура и подготви схемата за разтоварван при вентили №№ 4, 5, 6 и 8 /онагледени със снимков материал към СТЕ/, монтирани на тръбопровода за подаване на киселина в производството, както и вентил № 9 – предназначен за аварийно изпускане на киселината от цистерните, които трябва да са затворени. При разтоварване отворени са само вентили №№ 10 и 11. След това се свързва маркуча за разтоварване към автоцистерната и се отварят вентилите №№ 1,2 и 3 и се пуска помпата за разтоварване № 12. По време на разтоварването се следи за течове на киселина от арматурата, помпата и тръбопроводите – снимки 6 и 8 от СТЕ. След приключване на разтоварването операторът откача шланга за разтоварване и спира помпа 12, след което затваря кранове 1, 2 и 3 на спирателната арматура към автоцистерната и помпа 13. За периода 13.08.2021г. до 15ч на 14.08.2021г. няма отчетено потребление на сярна киселина за производствени нужди на „С.“ ЕАД. Според СТЕ хипотетичните причини за изтичане на киселина от цистерната могат да бъдат две като посочват при кои отворени винтили за какъв период от време би настъпило изпразването на цистерната. От показанията и на двамата свидетели е установено, че към момента на констатиране на липсата на сярната киселина в цистерната всички вентили /кранове са били затворени. Разливът е бил извън отстрани до резервоарите. Свидетелят Н. сочи, че петното е било извън баките. Всички кранове са били затворени. И двамата свидетели са категорични в своите показания по тези факти.