Решение № 35 от 17.02.2025, Районен съд - Балчик

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Балчик, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ИРЕНА ИВ. С.А като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА Гражданско дело № 20243210100400 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявен от Г. К. С. срещу ****, отрицателен установителен иск за прогласяване нищожността на сключения между страните Договор за паричен заем **** поради противоречие със закона, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД , вр. чл. 22 от ЗПК, евентуално прогласяване на клаузата за възнаградителна лихва за нищожна поради противоречието й със закона, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, евентуално прогласяване на клаузата за възнаградителна лихва за нищожна поради противоречието й с добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, както и за осъждане ответника да заплати на ищцата сумата от 43.48 лв., представляваща недължимо платена възнаградителна лихва по Договор за паричен заем ****, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда - **** до окончателното изплащане на вземането, на основание чл.

55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

По твърдения в исковата молба на **** между ищцата Г. К. С. и ответника **** е сключен Договор за паричен заем ****, по силата на който е усвоена главница в размер от 500.00 лв. Договорен бил видът на вноската - месечна, а размерът на месечният лихвен процент не бил посочен. Сочи се, че в чл. 4 от Договора било уговорено, че страните се съгласяват, заемът да бъде обезпечен с гарант – две физически лица, поръчители или банкова гаранция, като поръчителят следвало да отговаря на следните условия: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение, нетния размер на същия да е минимум 1000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да има чисто ЦКР или да представи сключен договор за гарантиране задължението с дружеството. Поддържа се, че поради непредставяне в срок на надлежни поръчители или на друг вид обезпечение на ищцата е начислена неустойка в размер на 95.84 лв. Твърди се, че ищцата е погасила сумата по процесния договор, включително и неустойката. Излага се, че същият е сключен в разрез с разпоредбите на чл. 19, ал. 1 и ал. 4, чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото ГПР е посочен единствено като процент, при липса на ясно разписана методика на фомирането му, като в същия не са включени 1 разходите за заплащане на неустойка. Отделно от това навежда твърдения, че ГПР е с погрешно посочен размер, като действителният бил многократно над допустимия. Счита, че погрешното посочване на ГПР следва да се приравни на хипотеза на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, респ. целият договор да се обяви за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. Сочи още, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 9, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, тъй като клаузата за възнаградителна лихва /ГЛП/ е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва за необезпечени заеми.

В заключение моли съда да прогласи нищожността на сключения между страните Договор за паричен заем **** поради противоречието му със закона, евентуално прогласяване на клаузата за възнаградителна лихва за нищожни поради противоречието й със закона, евентуално противоречието й с добрите нрави, както и за осъждане на ответника **** да заплати на ищцата сумата в размер на 43.48 лв., представляваща недължимо платена възнаградителна лихва по Договор за паричен заем ****, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането.

Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника ****, в който се изразява становище за неоснователност на предявения иск.

Оспорват се доводите на ищцата за нищожност на договора за заем и отделни негови клаузи.

Твърди, че клаузите на договора са в съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7-12 и чл. 20, ал. 2 от ЗПК. Сочи, че в процесния договор са посочени ГПР - 46.96 % и общата сума, дължима от потребителя - 543.48 лв., които са изчислени към момента на сключване на договора. Твърди се, че в процесния договор са посочени също основните данни, послужили за изчисляване на ГПР, а именно: усвоена сума – 500 лв., брой на усвоявания -1, размер на погасителните вноски – 25.88 лв., брой на погасителните вноски – 21, дата на плащане на всяка вноска – чл. 2, т. 5 от договора и обща дължима сума – 543.38 лв. Поддържа се, че ГПР включва всички разходи по кредита в съответствие с чл. 19, ал. 1 от ЗПК, изчислен е съобразно чл. 19, ал. 2 от ЗПК и неговият размер е в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Намира твърденията на ищцата, че уговорената в чл. 4, ал. 2 от Договора за паричен заем неустойка е следвало да се включи в ГПР за несъстоятелни. Счита, че в процесния случай не намира приложение нормата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Сочи, че ЗПК не въвежда изисквания за съответствие на размера на възнаградителната лихва по договорите за кредит с добрите нрави, поради което счита, че не е налице основанието на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. Твърди, че лихвеният процент по процесния договор е фиксиран и ясно посочен в чл. 2, т. 6 от договора за паричен заем – 40%, като размерът му е в рамките на ограничението, предвидено в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В евентуалност релевира възражение за погасяване по давност на претенциите за връщане на суми, платени в периода пет години преди датата на депозиране на исковата молба. По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищцата не се явява и не се представлява, депозира нарочна молба, чрез процесуален представител, с която поддържа исковете и моли за тяхното уважаване.

В открито съдебно заседание не се явява законен и упълномощен представител на ответната страна. С нарочна молба се поддържа подадения отговор, отправя се искане за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

2

Предмет на разглеждане са обективно съединени отрицателни установителни искове за прогласяване нищожността на сключен между ищеца и ответника договор за паричен заем, евентуално съединен с иск за прогласяване нищожността на отделна клауза по същия договор.

Основателността на исковете е обусловена от наличието на твърдените пороци на договора/клаузите, водещи до тяхната нищожност.

Не е спорно, а се установява и от приложения двустранно подписан договор, че между ищцата Г. К. С. и **** е сключен Договор за паричен заем **** По силата на договора ответникът, в качеството му на заемодател, се е задължил да предостави на ищцата, като заемател, сумата от 500 лв. срещу насрещното задължение на последната да върне сума в общ размер на 543.48 лв., включваща предоставената й главница и възнаградителна лихва при фиксиран ГЛП от 40 % и ГПР от 46.96 %. Посочената обща сума е платима на 21 седмични погасителни вноски, всяка от които в размер на 25.88 лв. и падеж, посочен в договора. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора заемателят се задължава в срок от три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. Две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на посочените в договора изисквания; 2. Банкова гаранция с бенефициер – заемодателя за сумата по чл. 2, т. 7, със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора; 3. Одобрено от заемодателя дружество – поръчител, което предоставя гаранционни сделки. Според чл. 4, ал. 2 от договора страните се уговарят, че при неизпълнение на задължението си по настоящия договор да представи обезпечение в срока по ал. 1 заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 246.54 лв. Неустойката се заплаща от заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като към размера на всяка от вноските, посочен в чл. 2, т. 2, се добавя сума в размер на 11.74 лв.

С влязло в сила Решение **** постановено по гр. дело **** г. по описа на Районен съд – Балчик е признато за установено в отношенията между Г. К. С. и ****, че клаузата на чл. 4, ал. 2 от сключения между тях Договор за паричен заем **** е нищожна поради противоречието й със закона, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1 т. 10 от ЗЗП и **** е осъдено да заплати на Г. К. С. сума в размер на 246.54 лв., представляваща недължимо платена сума като договорна неустойка по нищожната клауза на чл. 4, ал. 2 от Договор за паричен заем ****, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда - *** г. до окончателното изплащане на вземането, на основание чл.

55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата съдебносчетоводна експертиза се установява, че размерът на заплатената възнаградителна лихва по сключения между страните договор за паричен заем е 43.48 лв. Според заключението общата сума, която е изплатена от ищцата на ответното дружество по Договор за паричен заем *** възлиза на 790.02 лв., от които 500 лв. – главница, 43.48 лв. – възнаградителна лихва и 246.54 лв. - неустойка. При изслушването по реда на чл. 200 ГПК вещото лице пояснява, че неустойката по процесния договор не е включена в посочения размер на ГПР от 46.96 %.

Вещото лице сочи, че ако неустойката се включи в размера на ГПР, последният ще надвиши законния лихвен процент над 150-200%.

По иска за нищожност на договора за заем:

Договорът за заем има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (обн. ДВ, бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.), поради което правата и задълженията на страните се регулират от разпоредбите на посочения специален закон.

3

Според чл. 11 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и има задължително съдържание, посочено в разпоредбата, вкл. годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин (чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК). Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени тези изисквания, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Според чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определени с постановление на Министерския съвет на Република България. Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни – чл. 19, ал. 5 ЗПК. В случая потребителският договор съдържа конкретно посочване на ГПР от 46, 96 %., като в тези разходи не е включена дължимата неустойка.

Спорните въпроси се свеждат до това дали дължимата неустойка следва да се включи при изчисленията на ГПР, респ. дали договорът за кредит противоречи на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Настоящият съдебен състав намира, че следва да се даде положителен отговор на тези въпроси, като аргументите за това са следните:

Според легалната дефиниция, регламентираната в §1, т. 1 от ДР на ЗПК, "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Уговорената неустойка по договора е била ясна при сключването му, свързана е с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора.