Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4487 от 13.11.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 13090/2023
Вид
Решение № 4487
Подписан
13.11.2024
Състав
Петър Милков Милев

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 14 · Закон за местните данъци и такси

РЕШЕНИЕ

№ 4487 гр. Пловдив, 13.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър М. Милев при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Петър М. Милев Гражданско дело № 20235330113090 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по искова молба, подадена от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – гр. Пловдив, с ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, против Н. Ш. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. П., *********, с която иска от съда да признае за установени по реда на чл. 422 от ГПК вземания по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за главница в размер на 1 069,58 лв., представляваща стойността на неплатените суми за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 10.05.2018г. до 07.04.2023 г., за обект, находящ се в гр. П., ул. „К. № **; и мораторна лихва в размер на 166,42 лв., дължима за периода от 31.07.2018 г. до 31.03.2023 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 27.04.2023 г., до окончателното заплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 5875/2023 г. по описа на РС – Пловдив.

Ищецът излага твърдения, че за процесния период са предоставени ВиК услуги на ответника в процесния имот в размери, посочени от ищеца. Твърди се, че ВиК услугите се предоставят при публично известени общи условия.

Сочи се, че в процесния имот за процесния период нямало поставено измервателно устройството, което да отговаря на законовите изисквания, и предоставените ВиК услуги били определяни съгласно чл. 25, ал. 8 и чл. 23, ал. 5 от Общите условия.

Твърди се, че ответникът е потребител на ВиК услуги, тъй като е собственик на имота и че е начислявано количество вода по 10 кубика за двама обитатели при условията на липсващо измервателно устройство.

1

За част от процесния период било сключено Споразумение за разсрочване на задължение № 18541/17.07.2018 г., като същото не било спазено от потребителя. Твърди се, че със споразумението потребителят е признал, че дължи сумите по него; че имотът му е водоснабден и потребява предоставените услуги от дружеството – ищец.

Отправя искане за присъждане на разноските от заповедното и исковото производства.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът чрез назначения си особен представител оспорва исковете изцяло като неоснователни. Прави се възражение за давност и погасени задължения за главница и лихва. Твърди се, че не е налице валидно сключено облигационно отношение с ищцовото дружество, оспорват се представените с исковата молба документи, които не се ползвали с материална доказателствена сила.

Оспорва, че за процесния период ищецът е доставял твърдените услуги, както и че представените карнети са водени редовно. Оспорва се, че измервателното устройство не е отговаряло на изискванията на Закона за измерванията, съответно че са били налице предпоставките за изчисляване по тарифа на ВиК услугите. Оспорва, че процедурата по отчитане е съобразена с Общите условия на ВиК, както и твърденията, че процесният водомер не отговаря на изискванията на Закона за измерванията.

Ответникът твърди, че не е получавано предписание за отстраняване на повреда на водомера, нито е даван срок за отстраняването й. Твърди се, че не е уточнено в какво се състои неизправността на уреда, как е установена тази неизправност и кога да се приложи редът на Общите условия на дружеството, ищецът бил задължен да уведоми потребителя при констатиране на нередовност на водомера.

Сочи се, че от представените по делото карнети не може да се направи заключение как и по какъв начин е начислявано и отчитано количеството доставени услуги на ВиК през процесния период. Отделно от посоченото, в същите липсвал подпис на потребител или на ВиК служител, като липсата на подпис водела до непротивопоставимост на отразените данни. Водени по този начин, отчетите не били редовни и констатираните данни не били извършени съобразно законовите изисквания.

Твърди се, че липсват доказателства относно това дали в процесното жилище има измервателно устройство и ако да – дали е изправно. Не се установявало дали и кога е издадено предписание за монтиране/смяна на измервателно устройство.

Сочи се, че представеното споразумение за разсрочване на задължение не е подписано от ответника и същото не го обвързвало. Не ставало ясно въз основа на какви данни ищцовото дружество е начислявало процесните кубици за двама обитатели. Моли за отхвърляне на исковата претенция.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във 2 връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В тежест на ищеца по иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл.

79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД е разпределено да докаже наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение с ответника, както и че има качество на клиент /потребител с № *************/, т.е. да установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си – че през процесния период е извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за обект, находящ се *********, както и че през процесния период ответникът е имал качеството потребител по смисъла на общите условия и начислените суми съответстват на потреблението. Следва да докаже и твърденията си за начина на отчитане на консумираните услуги и начислените в тази връзка суми. В тежест на ответника е разпределено да проведе насрещно доказване по горепосочените обстоятелства, а при установяване на горните предпоставки от ищеца, следва да докаже, че е погасил задълженията.

В тежест на ищеца по иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл.

86, ал. 1 от ЗЗД е разпределено да докаже наличието на главния дълг и факта на настъпване на уговорения ден за изпълнение на паричното задължение.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване, като докаже, че е погасил задълженията си в срок

Ищецът има правен интерес от подаване на исковата молба поради връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК.

Една от предпоставките за възникване на облигационно отношение между страните е качеството на ответника на потребител на ВиК услуги, което обстоятелство е било разпределено в доказателствена тежест на ищеца с доклада по делото. Ищецът обаче не успява да докаже този факт при пълно и главно доказване. От представените по делото доказателства не се установява, че ответникът е собственик или ползвател на процесния имот. По делото са представени четири декларации от Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, в които не фигурират имената на ответника като собственик на процесния обект. Ищецът не доказа и роднинска връзка на някой от собствениците по декларациите по чл. 14 от ЗМДТ с ответника. Съдът не може да базира решението си само въз основа на неподписани от ответника карнети и фактури и справки за неплатени задължения, издадени от ищеца, които представляват частни документи, които се подписват и изготвят само от ищеца или негов представител в лицето на инкасатора, който попълва карнетите. Изложения извод не се опровергава и от приложеното по делото споразумение за разсрочване на задължения от 17.07.2018 г., което наистина припокрива процесния период с два месеца, подписано е от длъжника, но от същото не става ясно за кой водоснабден имот се отнасят задълженията, посочени в споразумението. В същото е посочено, че ответникът ще заплати на вноски задълженията си в посочения размер и дължими за посочения период, но полето, в което е посочено за кой имот се отнася, е останало непопълнено.

Поради недоказаност на качеството на ответни ка на потребител на ВиК услуги, не се установява между страните по делото изобщо да е възникнало облигационно отношение по доставка на ВиК услуги, нито да са предоставяни такива именно на ответника. Поради изложеното последният не следва да отговаря за задълженията по доставка на ВиК услуги в имота и искът за 3 главница подлежи на отхвърляне.

Тъй като не е доказано качеството на потребител на ВиК услуги на ответника, съдът намира, че е безпредметно да се обсъждат останалите предпоставки за основателността на исковата претенция за главница.

Отхвърляне на главната претенция е основание за отхвърляне и на акцесорната претенция за мораторна лихва, поради което и акцесорният иск също подлежи на отхвърляне.

По разноските:

При този изход на делото ищецът няма право на разноски. Ответникът се представлява от особен представител, поради което разноски не му се дължат.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено, че Н. Ш.

Д., ЕГН **********, с адрес: гр. П., *********, дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: гр.

Пловдив , ул. Шести септември № 250, главница в размер на 1 069,58 лв., представляваща стойността на неплатените суми за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 10.05.2018г. до 07.04.2023 г., за обект, находящ се в гр. П., ул. „К.“ № **; и мораторна лихва в размер на 166,42 лв., дължима за периода от 31.07.2018 г. до 31.03.2023 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 27.04.2023 г., до окончателното заплащане, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 5875/2023 г. по описа на РС – Пловдив.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4