Решение № 7 от 13.01.2026, Окръжен съд - Хасково
- Съд
- Окръжен съд - Хасково
- Дело
- Частно наказателно дело 989/2025
- Вид
- Решение № 7
- Подписан
- 13.01.2026
- В сила
- 21.01.2026
- Състав
- ФИЛИП ЖЕЛЯЗКОВ ФИЛИПОВ
РЕШЕНИЕ
№7 гр. ХАСКОВО, 13.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ при участието на секретаря Р. В. Н. в присъствието на прокурора Д. Ст. Л. като разгледа докладваното от ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ Частно наказателно дело № 20255600200989 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.32, вр. чл.16 от ЗПИИАКОРНФС.
Образувано е по постъпило Удостоверение по чл.4 от Рамково Решение 2005/214/ПВР на Съвета, относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено от властите на Нидерландия, с което се иска признаване и изпълнение на финансова санкция, наложена на българската гражданка С. Е. Т., родена на ******г. в гр.***, с посочен в удостоверението последен известен адрес в гр.***, ул. **** № **.
В съдебно заседание прокурорът намира искането за основателно и счита, че следва да се уважи.
Засегнатото лице редовно призовано не се явява. Според постъпилата справка от НБДН, същото е с имената С. Е. А., родена на ******г., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в гр.***, ул. **** № **.
Съдът като се запозна със събраните доказателства, приема за установено следното: Според преводът на постъпилото Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета издадено на 04.11.2025г., със същото се иска признаване и изпълнение на решение на несъдебен орган – Adm. Verwerking flitsgegevens CJIB на издаващата държава – Нидерландия, постановено на 31.03.2025г. и влязло в сила на 12.05.2025г. С решението, засегнатото лице е санкционирано за административно нарушение - „ превишаване на максимално допустимата скорост на автомагистрала с 17 км/ч. /пътен знак а1/, извършено на посоченото в удостоверението място, на 12.03.2024г. в 20.09 ч., квалифицирано като 1 нарушение по чл.2 от Закон относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата, на издаващата държава, за което й е наложена финансова санкция в размер на 175 евро. В удостоверението е посочено, че решението е постановено от несъдебен орган в издаващата държава за деяние наказуемо по нейния закон. Потвърдено е, че лицето е имало възможността да отнесе въпроса до съд по наказателни дела, отбелязано е, че нарушението попада в обхвата на тези за които двойна наказуемост не се изисква и представлява поведение нарушаващо разпоредбите за движение по пътищата, включително нарушения за времетраене на управление и почивка на МПС, както и разпоредбите за опасни товари. В удостоверението е посочено, че решението е влязло в сила, а по информация на издаващия орган не е постановявано или изпълнявано друго такова решение срещу същото лице за същото деяние, в държава различна от издаващата или изпълняващата. Потвърдено е, че производството било писмено, лицето уведомено за решението, възможността и срока за неговото обжалване според закона на издаващата държава. Не е отбелязано да е извършено плащане на санкцията /частично или пълно/, посочено е, че давността изтича на 12.05.2030г., не отразено да се предвижда алтернативна санкция. Към удостоверението е приложен документ на чужд език с CJIB № 6062 5422 6483 5290 от 31.03.2024г. без превод, представляващ явно решението за санкциониране на лицето, на който е отбелязан адресът му в издаващата държава.
Същевременно в удостоверението е посочено, че обичайното пребиваване на засегнатото лице, е на адресът му в изпълняващата държава – Р. България, поради което и тук се иска изпълнението на санкцията. При призоваване на лицето по холандски телефонен номер, същото е заявило адрес на пребиваване и месторабота в издаващата държава и желание да заплати санкцията там, но при последното й призоваване на установеният телефонен номер връзка не е осъществена и лицето е призовано чрез близък със задължение да предаде призовката, на адреса в Р.България. Справката за задгранични пътувания на лицето сочи отбелязано последно влизане в Р.България на 03.10.2025г. без данни за излизане но е ноторно известно, че въпросната справка е непълна след приемът ни в ЕС. На изпратените до издаващия орган запитвания за адрес на лицето в издаващата държава, отговор не е постъпил.
При така установените обстоятелства съдът намира, че решението е допустимо. Не се установява да са налице основания за отказът му по смисъла на чл.35 от ЗПИИАКОРНФС, а са налице условията по чл.30 от същия закон и то подлежи на изпълнение. В удостоверението е дадено описание и правна квалификация на нарушението за което лицето е санкционирано като е посочено, че то попада в обхвата на тези по чл.30 ал.2 от Закона, съответни на чл.5 ал.1 от РР 2005/214/ПВР за които двойна наказуемост не се изисква, но същото представлява нарушение и по ЗДвП на Р.България, а лицето е уведомено за санкцията, която надхвърля минимума от 70 евро. Макар в удостоверението засегнатото лице да е посочено с фамилно име различно от това в справката от НБДН, явно се касае за едно и също лице предвид пълното съвпадение на останалите му имена, дата на раждане и адрес, отразени в удостоверението и тези в справката от НБДН. Съгласно §. 5 от Закона за въвеждане на еврото в Р.България, превалутиране на санкцията в левовата и равностойност 2 не се налага поради въвеждане на еврото като официалното платежно средство в Р.
България. Предвид изложеното, решението следва да бъде признато и изпратено на органите на НАП за изпълнение. Водим от горното и на осн.чл.32 ал.1, вр. чл.16 ал.7 т.1 от ЗПИИАКОРНФС, съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение на несъдебен орган Adm. Verwerking flitsgegevens CJIB на издаващата държава – Нидерландия, постановено на 31.03.2025г. и влязло в сила на 12.05.2025г., с което на С. Е. А. /посочена в удостоверението по чл.4 от РР 2005/214/ПВР на Съвета с фамилно име Т./, родена на ******г., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в гр.***, ул.
**** № **, е наложена финансова санкция в размер на 175 евро, за извършено на 12.03.2024г. в 20.09 ч., нарушение по чл.2 от Закон относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата, на издаващата държава – Нидерландия.
Препис от решението, прието за изпълнение, ведно с препис от настоящото решение, да се изпрати на органите на НАП, за изпълнение.
ДА СЕ УВЕДОМИ компетентният орган на издаващата държава, копие от уведомлението се изпрати и на Министерството на правосъдието на Република България.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в 7-дневен срок от днес.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
3
----- следващ документ -----
РЕШЕНИЕ
№7 гр. ХАСКОВО, 13.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ при участието на секретаря Р. В. Н. в присъствието на прокурора Д. Ст. Л. като разгледа докладваното от ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ Частно наказателно дело № 20255600200989 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.32, вр. чл.16 от ЗПИИАКОРНФС.
Образувано е по постъпило Удостоверение по чл.4 от Рамково Решение 2005/214/ПВР на Съвета, относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено от властите на Нидерландия, с което се иска признаване и изпълнение на финансова санкция, наложена на българската гражданка С. Е. Т., родена на ******г. в гр.***, с посочен в удостоверението последен известен адрес в гр.***, ул. **** № **.
В съдебно заседание прокурорът намира искането за основателно и счита, че следва да се уважи.
Засегнатото лице редовно призовано не се явява. Според постъпилата справка от НБДН, същото е с имената С. Е. А., родена на ******г., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в гр.***, ул. **** № **.
Съдът като се запозна със събраните доказателства, приема за установено следното: Според преводът на постъпилото Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета издадено на 04.11.2025г., със същото се иска признаване и изпълнение на решение на несъдебен орган – Adm. Verwerking flitsgegevens CJIB на издаващата държава – Нидерландия, постановено на 31.03.2025г. и влязло в сила на 12.05.2025г. С решението, засегнатото лице е санкционирано за административно нарушение - „ превишаване на максимално допустимата скорост на автомагистрала с 17 км/ч. /пътен знак а1/, извършено на посоченото в удостоверението място, на 12.03.2024г. в 20.09 ч., квалифицирано като 1 нарушение по чл.2 от Закон относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата, на издаващата държава, за което й е наложена финансова санкция в размер на 175 евро. В удостоверението е посочено, че решението е постановено от несъдебен орган в издаващата държава за деяние наказуемо по нейния закон. Потвърдено е, че лицето е имало възможността да отнесе въпроса до съд по наказателни дела, отбелязано е, че нарушението попада в обхвата на тези за които двойна наказуемост не се изисква и представлява поведение нарушаващо разпоредбите за движение по пътищата, включително нарушения за времетраене на управление и почивка на МПС, както и разпоредбите за опасни товари. В удостоверението е посочено, че решението е влязло в сила, а по информация на издаващия орган не е постановявано или изпълнявано друго такова решение срещу същото лице за същото деяние, в държава различна от издаващата или изпълняващата. Потвърдено е, че производството било писмено, лицето уведомено за решението, възможността и срока за неговото обжалване според закона на издаващата държава. Не е отбелязано да е извършено плащане на санкцията /частично или пълно/, посочено е, че давността изтича на 12.05.2030г., не отразено да се предвижда алтернативна санкция. Към удостоверението е приложен документ на чужд език с CJIB № 6062 5422 6483 5290 от 31.03.2024г. без превод, представляващ явно решението за санкциониране на лицето, на който е отбелязан адресът му в издаващата държава.
Същевременно в удостоверението е посочено, че обичайното пребиваване на засегнатото лице, е на адресът му в изпълняващата държава – Р. България, поради което и тук се иска изпълнението на санкцията. При призоваване на лицето по холандски телефонен номер, същото е заявило адрес на пребиваване и месторабота в издаващата държава и желание да заплати санкцията там, но при последното й призоваване на установеният телефонен номер връзка не е осъществена и лицето е призовано чрез близък със задължение да предаде призовката, на адреса в Р.България. Справката за задгранични пътувания на лицето сочи отбелязано последно влизане в Р.България на 03.10.2025г. без данни за излизане но е ноторно известно, че въпросната справка е непълна след приемът ни в ЕС. На изпратените до издаващия орган запитвания за адрес на лицето в издаващата държава, отговор не е постъпил.
При така установените обстоятелства съдът намира, че решението е допустимо. Не се установява да са налице основания за отказът му по смисъла на чл.35 от ЗПИИАКОРНФС, а са налице условията по чл.30 от същия закон и то подлежи на изпълнение. В удостоверението е дадено описание и правна квалификация на нарушението за което лицето е санкционирано като е посочено, че то попада в обхвата на тези по чл.30 ал.2 от Закона, съответни на чл.5 ал.1 от РР 2005/214/ПВР за които двойна наказуемост не се изисква, но същото представлява нарушение и по ЗДвП на Р.България, а лицето е уведомено за санкцията, която надхвърля минимума от 70 евро. Макар в удостоверението засегнатото лице да е посочено с фамилно име различно от това в справката от НБДН, явно се касае за едно и също лице предвид пълното съвпадение на останалите му имена, дата на раждане и адрес, отразени в удостоверението и тези в справката от НБДН. Съгласно §. 5 от Закона за въвеждане на еврото в Р.България, превалутиране на санкцията в левовата и равностойност 2 не се налага поради въвеждане на еврото като официалното платежно средство в Р.
България. Предвид изложеното, решението следва да бъде признато и изпратено на органите на НАП за изпълнение. Водим от горното и на осн.чл.32 ал.1, вр. чл.16 ал.7 т.1 от ЗПИИАКОРНФС, съдът,