Решение № 6087 от 19.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6087 гр. София, 19.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.

ДРАНЧОВСКА при участието на секретаря ЛЮБОМИРА Г. СЕРАФИМОВА като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА

Гражданско дело № 20221110100775 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът ********** твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 30-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество, поради което претендира сумата от 7924,54 лв., стойност на потребена топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. в имот с абонатен номер 90404, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, сумата от 1072,32 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 15.09.2019 г. – 16.07.2021 г., сумата от 70,38 лв., такса за дялово разпределение за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, както и сумата от 14,22 лв., лихва за забава върху таксата за дялово разпределение за периода 31.07.2018 г. – 16.07.2021 г., дължими от ответниците 1 разделно при равни дялове от по ½ част за всеки от ответниците, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 28.09.2021 г. по гр.д. № 44357/2021 г. по описа на СРС, 26 състав.

Ответниците П. П. Ш. и Р. Т. Ш. оспорват исковете при твърдението, че не са сключвали писмен договор с ищеца и не са обвързани от общите условия на топлофикационното дружество. Оспорват да са потребявали топлинна енергия в имота, като твърдят, че договорът с фирмата за дялово разпределение е с изтекъл срок и извършените от дружеството измервания са ирелевантни. Поддържат, че праводателят им е починал преди провеждане на общо събрание на ЕС за избор на фирма за дялово разпределение, поради което не са обвързани от взетите решения от ОС. Навеждат доводи за неравноправни клаузи в общите условия на топлопреносното предприятие. Навеждат възражение за изтекла погасителна давност.

Третото лице-помагач на страната на ищеца – „********** не изразява становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания.

По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната мрежа. От представените по делото писмени доказателства се установява, че собственици на процесния имот, представляващ апартамент № 4, находящ се в **************, с клиентска партида с абонатен номер при ищеца 90404, са били **************** и П. П. Ш. (с моминска фамилия **********), които са го придобили при равни квоти след изграждането му в жилищно-строителна кооперация „Политкомисар“, видно от констативния нотариален акт от 15.03.1990 г. (л. 15-16 от делото). Впоследствие **************** е прехвърлила своята ½ идеална част от правото на собственост върху жилището на П. П. Ш. и Р. Т. Ш., които са придобили дела като съпрузи по договор за замяна от 03.10.1997 г., т.е. през процесния период м. 05.2018 г. – м. 04.2020 г. ответниците са били собственици на имота 2 при дялове ½ идеална част лична собственост на П. П. Ш. (придобита от нея преди брака, сключен през 1997 г. – арг. чл. 20, ал. 1 СК (отм.)) и ½ идеална част собственост на П. П. Ш. и Р. Т. Ш. в условията на съпружеска имуществена общност (арг. чл. 19, ал. 1 СК (отм.)).

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, ответниците се явяват потребители, респ. клиенти на топлинна енергия за битови нужди в имота като негови собственици през процесния период.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани.

Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответниците са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът приема, че между тях и ищеца са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода м. 05.2018 г. – м. 04.2020 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лицепомагач ***********, като ответниците са обвързани от решенията на общото събрание на ЕС без оглед на обстоятелството дали те или техният праводател е присъствал на тях и е участвал в гласуването – касае се до особен вид многостранни сделки-решения, които се приемат при провеждане на специално предвидена в закона процедура и разпростират 3 действието си спрямо всички собственици на обекти в сградата в режим на етажна собственост.

Установено е въз основа на заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, че дяловете за отопление на процесния имот, топла вода и сградна инсталация са били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба, като през исковия период на ответниците е била начислявана топлинна енергия за шест отоплителни тела с поставени индивидуални уреди за измерване, за топла вода (на база два водомера в жилището), за щранг-лира в банята и за сградна инсталация. Съобразно изводите на СТЕ, за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. по прогнозен дял е начислена стойност на потребена топлинна енергия в размер на 3344,23 лв., а за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. по прогнозен дял е начислена стойност на потребена топлинна енергия в размер на 4067,35 лв.

Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 от ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г., 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.

Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването. Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна енергия, следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване.

В настоящия случай не е извършен реален отчет на индивидуалните уреди за измерване в края на отчетните периоди поради неосигурен достъп, видно от заключението на СТЕ и представените от третото лице-помагач индивидуални справки за използвана топлинна енергия и протоколи за неосигурен достъп, поради което топлата вода е начислявана на база за 1 лице (съгласно чл. 69, ал. 2 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването), а топлинната енергия за отопление – на база екстраполация по максимален специфичен разход на сградата (съобразно чл. 61, ал. 1 от наредбата). Посочените нормативни разпоредби са приложими при съществуващото договорно правоотношение с потребителя на топлинна енергия и въвеждат санкция за последния в случай че не изпълни задължението си да осигури достъп до имота на лицата, извършващи услугата по дялово разпределение, с оглед извършването на изравняване на прогнозните сметки в края на отчетния период – арг. чл.

70, ал. 2 и ал. 4 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването. Ето защо, възражението на ответниците, че не дължат претендираните суми, тъй като не отразяват действителното потребление в имота, е неоснователно – същото не е било реално отчетено поради виновното поведение на самите ответници, поради което последните следва да понесат 4 предвидената в закона отговорност за договорно неизпълнение. Във връзка с възраженията на ответника Ш. следва да се отбележи, че приетите протоколи от третото лице-помагач доказват извършени посещения от служител на дружеството за отчитане на уредите за дялово разпределение на процесния адрес на 25.05.2019 г. и на 21.06.2020 г. – с оглед установяване на реалното количество топлинна енергия, консумирано през изминалите отоплителни сезони 2018 г./2019 г. и 2019 г./2020 г., като документите са подписани от служител на ********* ***********************. В Наредбата за топлоснабдяването и общите условия, към които последната препраща (чл. 70, ал. 3), не се съдържа специфична процедура, която да се спазва при установяване на неосигурен достъп, като при липсата на проведено насрещно доказване от ответниците, че такъв е бил осигурен, приетите писмени доказателства установяват пълно и главно неизпълнението на задължението на потребителя да предостави достъп до жилището за отчитане на уредите, което се явява основание за начисляване на стойността на потребена топлинна енергия на база по гореописаните подзаконови разпоредби.