Определение № 169 от 29.04.2021, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 169 гр. Разград , 29.04.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и девети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Рая П. Йончева

Валентина П. Димитрова

Атанас Д. Христов като разгледа докладваното от Рая П. Йончева Въззивно частно гражданско дело № 20213300500124 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава ХХІ във вр. с чл.413 ГПК.

Делото е образувано по ч. жалба, подадена от „Евро финанс Колект“ЕООД против Заповед за изпълнение на парично задължение № 109/1.VI.2021 г. , постановена по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д.

№222/2020 г. по описа на РС – Кубрат, в частта за разноските. Връчването на заповедта на заявителя е удостоверено на 13.IV.2021г.

Жалбоподателят твърди дължимост на заявените в заповедното производство разноски за адвокатско възнаграждение в пълния им размер от 300,00лв., а не до присъдените му такива от КРС в размер на 50,00лв.

Твърди доказаност на заплатените за адвокатска услуга разноски в размер на 300,00лв. и счита, че в конкретния случай съдът не разполага с правомощие да намалява разноските за определеното към минималния размер адвокатско възнаграждение.

Като подадена в срок, от легитимираща интерес от обжалването страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, жалбата е допустима.

По същество на същата, съдът съобрази следното:

Проверяваният съдебен акт в атакуваната част е допустим, поради което не се налага обезсилването му по реда на чл. 278, ал.4 във вр. с чл. 270, ал.1 от ГПК. Обжалваният съдебен акт е и валиден. Постановен е в необходимата писмена форма и е подписан от съдията, разгледал делото. Разглеждането на заявлението е освен родово (по арг. от чл. 411, ал.1 от ГПК) и местно подсъдно на РС – Кубрат.

Съгласно чл. 413, ал. 1, предложение последно, длъжникът по издадената ЗИ се е възползвал от дадената му по закон възможност и е обжалвал заповедта за изпълнение в частта за неприсъдените му със същата разноски.

Ч.гр.д.№222/2020г. е било образувано на производство пред КРС по заявление вх.№1313/29.V.2020г., подадено от по реда на чл. 410 от ГПК, „Евро финанс Колект“ЕООД за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу Я.С. К., ЕГН**********, от с.Т., Р. обл., в качеството му на неизправен длъжник по Договор за телекомуникационни услуги, сключен с БТК ЕАД на 12.XII.2016г. Вземанията са заявени, съответно като дължима по договора главница от 67,054лв. и за дължима в обезщетение за забавата й мораторна лихва в размер на 20,95лв. Заявителят твърди качеството си на титуляр на вземанията, съгласно възмездно сключен с кредитора договор за цесия. В заявлението си е инкорпорирал искане и за заплащане на доказано сторени в размера на 325,00лв. разноски в производството. От които - 25лв. за държавна такса и 300,00лв. разноски за адвокатска услуга с ДДС.

1

Видно от заявлението и приложените документи длъжникът към момента на завеждане на делото е бил в забава на изискуеми се към 15.ІІ.2020г., 15. ІIІ.2020г, 15. ІV.2020г и 15. V.2020г парични задължения. С това си поведение е дал повод и е станал причина за образуване на производството по чл. 410 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 78 ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси и разноски по производството и възнаграждение за един адвокат се заплащат от ответника съобразно уважената част от иска. С обжалваната заповед , съдът е уважил заявлението изцяло и е присъдил на заявителя разноски в общ размер на 75,00лв. от които 25лв. за внесена държавна такса и 50 лв. за адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 7, ал.7 във вр.с ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения .

Присъдените в заповедното производство разноски, в това число и сторените такива за адвокатско възнаграждение се явяват доказано наравени от въззиваемия. Като доказателство е приложен Договор за правна помощ, в реквизит на който е удостоверено, че договореното в размер на 300,00лв. адвокатско възнаграждение е изплатено. Т.е., налице са визираните в чл.78 ГПК предпоставки за ангажиране отговорността на длъжника със заплащане на разноските, сторени от заявителя в образуваното срещу него заповедно производство. В частта си за разноските, постановената от КРС заповед за изпълнение не обективира произнасяне в мотиви и диспозитив по цялото искане на заявителя за разноски. Поради което и с оглед задължителната и проведената с т.7 на ТР № 4/18.VI.2014 по тд №4/2013 на ВКС практика, в правомощие на сезирания с жалбата по чл. 413, ал.1 ГПК въззивен съд е да се произнесе по основателността на искането за разноски в пълния им размер.

В частта си за разноските, постановеното по реда на чл.410 ГПК разпореждане за издаване заповед за изпълнение е незаконосъобразно.

По изричната разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, установения минимален размер на дължимото адвокатско възнаграждение се определя в съответствие с разпоредбите на чл. 7, ал. 7, във вр. с ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размера на 300. 00 лева.

На този етап производството е едностранно и съдът не е имал основание да предприеме намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение, предвид липсата на възражение за прекомерност на същите. Тоест – съдът е следвало да присъди претендираните разноски в съответствие с изхода на производството и в размер на доказаните и относими към приложимата норма разноски. В случая съдът е съобразил относимата в заповедното производство норма на чл. чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., но не и препратката й към разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от същата наредба.

Мотивиран от изложеното, настоящата инстанция намира, че жалбата е допустима и основателна.

Водим от горното Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Заповед за изпълнение на парично задължение № 109/1.VI.2021 г., постановена по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д.№222/2020 г. по описа на РС – Кубрат, в частта с която в полза на „Евро Финанс Колект" ЕООД, ЕИК 205788439 са присъдени 50,00лв. разноски за адвокатско възнаграждение и вместо това ПОСТАНОВИ Осъжда Я.С. К., ЕГН**********, от с.Т., Р. обл., в качеството му на неизправен длъжник по Договор за телекомуникационни услуги, са заплати на „Евро Финанс Колект" ЕООД, ЕИК 205788439, гр.Варна доказано сторени за адвокатско възнаграждение разноски в размер на 300лв.

Определението на РОС е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3