Решение № 1540 от 07.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1540 гр. Пловдив, 07.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка З. Запрянова при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Гражданско дело № 20235330114739 по описа за 2023 година

Производството е образувано по депозирана искова молба от „Гест Карго“ ООД срещу „Цима - 99“ ООД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 2569,24 лева, представляваща неизплатена част от дължимо възнаграждение за извършен международен превоз на товари по релация Б. - Г., съгласно заявка – договор от ***** г., за което са издадени три броя фактури, по които дължимите суми са както следва: 588,00 лева по издадена Фактура №*****г. на обща стойност 1760,24 лева, за извършване на международен автомобилен транспорт с автомобил с рег.№*****, по релация Б.-Г., 2.Фактура №*****г. за сумата от 1022,89 лева, за извършване на международен автомобилен транспорт по релация Г.-Ш.; 3.Фактура №*****г., за сумата от 958,35 лева, за извършване на международен автомобилен транспорт по релация Г.-Ш., както и общо 291,84 лева – обезщетение за забава върху главниците по посочените фактури, от което:

6,36 лева – върху главница от 1760,24 лева по Фактура №*****г. за периода ***** г. – ***** г.; 63,70 лева – върху главница от 588,00 лева по Фактура №*****г. за периода 26.05.2022 г. – ***** г.; 114,50 лева – върху главница от 1022,89 лева по Фактура № *****г. за периода ***** г. – ***** г.; 107,28 лева 1

– върху главница от 958,35 лева по Фактура №*****г. за периода ***** г. – ***** г., ведно със законната лихва върху главницата от 2569,24 лева за периода от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се излагат твърдения, че по силата на заявка – договор от ***** г. между страните ответникът възложил на ищеца в качеството му на спедитор международен превоз на товари по релация Б. - Г.. Съгласно посочения договор ищецът се задължил да извърши превоза от Б. до Г. при следните условия: дата на товарене: *****г., понеделник; дата на разтоварване: доставка прозорец: 25.03 - 30.03, от 6.00 до 12.00 часа;

Получател, място на разтоварване: *****, *****; товар: 4+1 евро палета, буркани сладко, размери 80*120*120, бруто тегло 3500 кг.; договорено навло от 750 евро без ДДС, със срок на плащане 30 дни от дата на фактурата, платимо по банков път.

Посочва се, че за процесния транспорт били издадени два броя CMR международни товарителници от *****г. в сС., Б. удостоверяващи, че на *****г. ответното дружество, като изпращач натоварило на автомобил с рег.

№*****, на превозвача, посочен от „Гест Карго“ ООД, договорения товар.

Поддържа се, че без основателна причина, получателят на стоката в Г. (Л.), отказал да я разтовари на своята рампа/ платформа, на посочения в Заявкатадоговор адрес на разтоварване. Това наложило ищцовото дружество да осигури транспортирането до съответните крайни дестинации в Ш. (4 палета), с оглед неговото запазване и съхранение, с цел избягване на вреди, тъй като предмет на товара са буркани със сладко. Сочи се, че поради това ищецът извършил допълнителни разходи по транспортиране на стоката до съответните крайни дестинации в Ш., с оглед нейното запазване и съхранение, с цел избягване на вреди. Поддържа се, че точното и добросъвестно изпълнение на превоз на стоката до съответните разтоварни пунктове в Ш., се доказва от съдържанието на издадените два броя CMR международни товарителници от *****г., като превозът е извършен и стоката е доставена без каквито и да било забележки и/или възражения, отбелязани върху CMR товарителниците. Твърди се, че във връзка с изпълнение предмета на процесния договор за международен транспорт от ***** г. дружеството ищец издало три броя фактури на обща стойност 3741,48 лева, както следва:

1.Фактура №*****г. за сумата от 1760,24 лева, от които 1466,87 лева, 2 представляващи левовата равностойност на 750 евро, за извършване на международен автомобилен транспорт с автомобил с рег.№*****, по релация Б.-Г. и 293,37 лева ДДС; 2.Фактура №*****г. за сумата от 1022,89 лева, за извършване на международен автомобилен транспорт по релация Г.-Ш.;

3.Фактура №*****г., за сумата от 958,35 лева, за извършване на международен автомобилен транспорт по релация Г.-Ш.. Посочените фактури били изпратени на ответника по електронна поща, като били изтеглени от получателя на ***** г., което замествало подписа върху фактурите за получател, като последното не било и необходимо съгласно чл. 6, ал. 4 от Закон за счетоводството. Поддържа се, че договореният срок за плащане на стойността на трите фактури изтекъл на ***** г. Частично изпълнение от ответника обаче било извършено след този срок, а именно на ***** г. била платена по банков път сумата от 1172,24 лева по фактура Фактура №*****г. на обща стойност 1760,24 лева. Неразплатения остатък по посочените три фактури бил в размер на процесната сума от 2569,24 лева, която се претендира за плащане в настоящото производство, ведно с дължимо обезщетение за забава върху стойността по всяка фактура за периода от датата на падежа ***** г. до ***** г., както и ведно със законната лихва за забава върху процесната главница от предявяване на иска до окончателното плащане. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника „Цима – 99“ ООД, в който предявените искове се оспорват, като неоснователни и се иска тяхното отхвърляне. Не се оспорва сключването на посочения в исковата молба заявка – договор от ***** г. между страните, по който ответникът възложил на ищеца в качеството му на спедитор международен превоз на товари по релация Б. – Г., с посочените в исковата молба параметри, както и че ищцовото дружество е осигурило превоза на 4 от превозваните палета от мястото на отказа да бъдат приети /Л., *****, Г./ до съответните крайни дестинации – 2 палета до Л., *****, Ш. и 2 палета до Л., *****, Ш. и плащането на ***** г. по банков път на сумата от 1172,24 лева по фактура Фактура №*****г. на обща стойност 1760,24 лева. Оспорва се, че ищецът е нарушил уговорените за транспорта условия, като товарът не е бил доставен в уговорения срок на мястото на разтоварване в Г., а на различно място и време - Л., *****, Ш., едва на ***** г. В тази връзка се оспорва претендираната сума от 1022,89 лева и 958,35 лева изобщо да произтича от 3 сключения между страните договор. Поддържа се, че доколкото в договора за транспорт е уговорен изричен срок за доставка на товара, а именно от 25.03. до 30.03., от 6.00 ч. до 12.00 ч., същият имал характер на т.н „фикс - сделка“, в който случай късното изпълнение на договора след този срок има значение на пълно неизпълнение. Оспорва се и че стоката е получена без липси и възражения за забава. Възразява се, че ответното дружество е отправило писмена рекламация към ищеца на ***** г., доколкото Л., *****, Г. основателно е отказал да получи стоката, след договорения срок. С тази рекламация било предложено товарът все пак да бъде доставен до посочените си крайни получатели. Предложението било прието от ищеца, съответно рекламацията – удовлетворена, но за неговото изпълнение, ответникът не дължал допълнително плащане, тъй като допълнителните разходи за доставка на посочените две места в Ш., били сторени по вина на ищеца и то за удовлетворяване на предявената рекламация. Относно неразплатената разлика от 588,00 лева с ДДС /250 евро без ДДС/ по фактура Фактура №*****г. на обща стойност 1760,24 лева, се поддържа, че не се дължи, доколкото договорът е изпълнен частично – доставени са 4 от общо 5 европалета, като всъщност предназначеният за К. 1 брой палет е бил доставен, чрез друг спедитор – „Е.“ЕООД, за което е била изплатена именно сумата от 588,00 лева. В условията на евентуалност и при уважаване на претенцията в тази част се предявява възражение за прихващане със сумата от 588,00 лева – представляваща обезщетение за претърпяна загуба от неизпълнението на задължението на ищеца за транспорт и разтоварване на петия европалет, предназначен за Л., К., изразяваща се в стойността на разходите за транспорт на същия до посочената крайна точка. Претендират се разноски.

С определение № ****** г. съдът е приел за съвместно разглеждане възражение за прихващане от ответника „Цима - 99“ ООД, ЕИК115307344 на сумата от 588,00 лева, представляваща обезщетение за претърпяна загуба от неизпълнението на задължението на ищеца по заявка – договор от ***** г. за транспорт и разтоварване на 1 брой европалет до *****, *****, предназначен за Л., К., изразяваща се в стойността на разходите за транспорт на същия до Л., К..

Поради това, предмет на разглеждане в настоящото производство е предявеният осъдителен иск от ищеца с описания по-горе предмет, както и 4 възражението за прихващане на ответника, релевирано с писмения отговор.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правна квалификация чл.361 ТЗ.

За уважаване на исковата претенция ищецът следваше да докаже наличието на твърдяното облигационно правоотношение между страните по силата на което ищецът е извършил организиране на транспортни услуги по заявка на ответника, както и че ищецът е бил изправна страна по договора, т. е. че е изпълнил точно задълженията си по това правоотношение – осигурил е транспортни услуги за ответника, за които са издадени процесните фактури.

Между страните не е спорно наличието на облигационна връзка, произтичаща от сключен заявка – договор от ***** г., по силата на който ответникът възложил на ищеца в качеството му на спедитор международен превоз на товари по релация Б. – Г., при следните условия: дата на товарене:

*****г., понеделник; дата на разтоварване: доставка прозорец: 25.03 - 30.03, от 6.00 до 12.00 часа; получател, място на разтоварване: *****, *****; Товар:

4+1 евро палета, буркани сладко, размери 80*120*120, бруто тегло 3500 кг.; договорено навло от 750 евро без ДДС, със срок на плащане 30 дни от дата на фактурата, платимо по банков път. Не се спори и че получателят на стоката в Г. – Л. е отказал да я получи на посочения в заявката адрес.

Няма спор между страните също така, че ищцовото дружество е осигурило превоза на 4 от превозваните палета от мястото на отказа да бъдат приети /Л., *****, Г./ до съответните крайни дестинации – 2 палета до Л., *****, Ш. и 2 палета до Л., *****, Ш..

Не е спорно и че на ***** г. ответникът е платил по банков път сумата от 1172,24 лева по Фактура №*****г. на обща стойност 1760,24 лева.

В действителност в изготвения по делото доклад погрешно е прието, че правната квалификация на претенцията е по чл. 372 ТЗ, но разпределената между страните доказателствена тежест съответства на действителните твърдения им. Отново съгласно твърденията на страните сключеният помежду им договор е за спедиция, а не за превоз.

5

Спорно между страните е това дали ищецът е изпълнил поетите по договора за спедиция задължения.

Както вече се посочи не е спорно, като изрично е заявено и с исковата молба, че получателят на стоката в Г. - Л. е отказал да я получи /отказал е да я разтовари на своята рампа/. В тази връзка от представената на л. ** от делото на СРС заявка за транспорт, се установява, че действително е посочен конкретен период /25.03 – 30.03./ и час /от 6.00 – 12.00 часа/ на извършване на доставката. Ищецът твърди, че отказът на получателя в Г. да получи стоката е неоснователен, но сам не установява, че доставката на стоката е извършена съгласно указанията на приетата заявка, при разпределена доказателствена тежест да установи изпълнение на поетите по договора задължения. В същото време от представената по делото имейл кореспонденция между страните /л.

** от делото на СРС – неоспорена от ищеца/ се установява, че на ***** г. представител на ответното дружество е уведомил ищеца за неспазен срок на доставка, за крайната дестинация на стоката и възможността 4 от общо 5 европалети да бъдат доставени до крайната дестинация в Ш..