Решение № 114 от 30.06.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. София , 30.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А в закрито заседание на тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Богдана Желявска

Евгени Георгиев

Екатерина Стоева като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Въззивно гражданско дело № 20211100506474 по описа за 2021 година

Производство по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

Подадена е жалба от длъжника „Т.С.“ ЕАД, против постановление от 20.04.2021г. на ЧСИ Г.Д., с район на действие СГС, по изп.д.№ 20217810400362, с което е оставено без уважение възражение на жалбоподателя за намаляване възложените му разноски за адвокатско възнаграждение до сумата от 200лв.

Жалбоподателят твърди, че адвокатското възнаграждение е прекомерно предвид правната и фактическа сложност на конкретното изпълнително производство и извършените от процесуалния представител на взискателя изпълнителни действия, изразяващи се единствено в подаване на молба за образуване на делото пред съдебния изпълнител. Моли съда да намали адвокатския хонорар до сумата от 200лв., дължима за образуване на изпълнителното дело, както и да редуцира размера на дължимите такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Взискателят Л.С.Р. счита жалбата за неоснователна, тъй като в молбата за образуване било посочено налагане запор върху сметките на длъжника в търговски банки, което представлявало отделно изпълнително действие. Поддържа, че съдът не е длъжен във всеки случай да намалява адвокатското възнаграждение до минимално предвидения в Наредба № 1/09.07.2004г. на ВАдв.С размер.

В мотивите си съдебният изпълнител изразява становище за допустимост, а по същество за неоснователност на жалбата, тъй като освен образуването на делото били извършени и други действия от процесуалния представител на взискателя.

Възнаграждението вече било намалено до сумата 400лв., а продължителността и правната сложност на делото не би могла да бъде преценена към момента на 1 образуването му.

Съдът, след като разгледа жалбата и прецени данните по делото, намира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице и против подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител /чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК/, поради което е процесуално допустима.

Производството по изп.д. № 20217810400362 на ЧСИ Г.Д. е образувано по молба от 08.04.2021г. на Л.С.Р., чрез упълномощен адв. Й.П.-САК, въз основа изпълнителен лист от 02.04.2021г., издаден по гр.д. № 12179/2020г. по описа на СРС, с който „Т.С.“ ЕАД е осъдена да заплати на Л.С.Р. сумата в общ размер от 96.47лв., представляваща разноски за заповедно и исково производство. Към молбата е представен договор за правна защита и съдействие в изпълнителното производство с уговорено възнаграждение от 837.50лв., в който е удостоверено заплащането на сумата в брой.

На 08.04.2021г. ЧСИ изпратил покана за доброволно изпълнение на длъжника, едновременно с което на същата дата наложил запор върху банковата му сметка в „Общинска банка“ АД с изпращане на запорно съобщение.

Поканата за доброволно изпълнение е получена от длъжника на 12.04.2021г., като с нея длъжникът е поканен в двуседмичен срок да заплати задължението по изпълнителния лист, разноски за адвокат на взискателя от 837.50 лв. и 240.12 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ. На 12.04.2021г. длъжникът наредил от банковата си сметка в посочената банка сумата от 1174.48 лв. по сметката на ЧСИ покриваща изцяло задълженията. На 19.04.2021г. длъжникът подал възражение срещу размера на разноските за адвокатско възнаграждение и таксите по т. 26 от ТТРЗЧСИ, като с обжалваното постановление от 20.04.2021г. съдебният изпълнител намалил адвокатския хонорар до сумата от 400лв. и таксите по изпълнението на 187.62лв.

Съгласно чл.10, ал.1, т.1 и т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело възнаграждението е 200лв. за образуване на изпълнително дело и 1/2 част от съответните размери посочени в чл.7, ал.2, т.1 за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1000лв. В случая взискателят е подал молба за образуване на изпълнително производство чрез упълномощен адвокат, поради което му се следват разноски за адвокатско възнаграждение в минимално установения размер от 200лв. съгласно чл.10, ал.1, т.1 от Наредбата.

В молбата за образуване е посочено налагането на запор върху вземанията на длъжника в търговски банки. Доколкото обаче това действие е реквизит на молбата по чл.426 ГПК, то същото не съставлява отделно действие по защита в изпълнителното производство, а следва да се счита като единствено такова. От данните по делото е видно, че в деня на изпращането на поканата за доброволно изпълнение съдебният изпълнител наложил запор върху банковата сметка на длъжника в „Общинска банка“ АД с превод от тази банка на парична сума, покриваща задълженията му. Плащането е осъществено не от банката въз основа запора, а чрез нареждането на сумата от самия длъжник и то в срока за доброволно изпълнение. Предвид това съдът намира, че в 2 случая дължимата сума не е била събрана принудително. Други изпълнителни способи не са били предприемани и доколкото с плащането е погасено цялото задължение в полза на взискателя, освен възнаграждението от 200лв. за образуване на изпълнителното дело, не се следва такова по чл.10, ал.1, т.2 от наредбата.

Жалбата в частта, касаеща начислената такса по т.26 ТТРЗЧСИ, посочена в поканата за доброволно изпълнение, също е основателна. Тази такса е определена на 187.62лв. въз основа сбора от вземането по изпълнителния лист /в размер от 96.47лв./ и разноски на взискателя за платено адвокатско възнаграждение от 400лв.

База за определяне и начисление на пропорционалната такса по т.26 от тарифата е паричното вземане по изпълнителния лист, но не и разноските по изпълнението или други разноски в полза на ЧСИ. Включването и на разноските би довело до нови разноски за длъжника, което е недопустимо. При съобразяване материалния интерес от 96.47лв. /вземанията по изпълнителния лист/ дължимата пропорционална такса възлиза на сумата от 10лв. с ДДС.

По изложените аргументи обжалваното постановление на съдебния изпълнител за разноските е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като адвокатското възнаграждение на взискателя се намали до сумата 200лв., дължима за действията по образуване на изпълнителното производство, а пропорционалната такса се намали до сумата от 10лв. с ДДС.

Независимо от изхода на делото в полза на страните не следва да се присъждат разноски, тъй като предмет на съдебна проверка по реда на обжалването са действия на съдебния изпълнител. Последният не е страна в съдебното производство по обжалване действията и актовете му, поради което общият ред за присъждане на разноски предвиден в чл. 78 ГПК е неприложим.

Водим от горното Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.*********, постановление от 20.04.2021г. на ЧСИ Г.Д., с район на действие СГС, по изп.д.№ 20217810400362, с което е оставено без уважение възражение на жалбоподателя за намаляване възложените му разноски за адвокатско възнаграждение за разликата от 400лв. до 200лв. и в частта за таксата към съдебния изпълнител, вместо което постановява:

НАМАЛЯВА разноските на взискателя Л.С.Р., ЕГН ******* със съдебен адрес гр.София, ул*******, за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по изп. д. № 20217810400362 по описа на ЧСИ Г.Д., с район на действие СГС, на сумата от 200лв., както и определената пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ до сумата 10лв. с ДДС.

3

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4