Решение № 48 от 23.02.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. София, 23.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Владимир Астарджиев

Виолета Магдалинчева в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София Ол. Ив. Д. като разгледа докладваното от Владимир Астарджиев Наказателно дело за възобновяване № 20211000601296 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.422, ал.1, т.5 НПК.

Постъпило е искане от осъдения А. С. Г. по реда на чл.422, ал.1, т.5 НПК за възобновяване на ВНОХД №178/2021г. на ОС-Благоевград, 3 въззивен наказателен състав и НОХД №532/2019г. на РС-Сандански, НО, 2 състав.

В искането се излагат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването на присъдата на първата инстанция и решението на въззивния съд, както и за противоречие на присъдата и решението с материалния закон. Иска се възобновяване на делото и оправдаване на осъдения, алтернативно - за връщане за ново разглеждане по същество.

В съдебното заседание на Апелативния съд представителят на прокуратурата изразява становище за неоснователност на направеното искане, като мотивира правилност и обоснованост на актовете на РССандански и на въззивния съд, позовавайки се на показанията на 1 пристигналите на мястото на инцидента полицейски служители.

Упълномощеният защитник на осъдения А. С. Г. - адв.Е. Й. иска възобновяване на наказателното производство и уважаване на направените искания. Подробно излага твърдения за допуснати процесуални нарушения при обсъждането на доказателствата и формирането на вътрешното убеждение от инстанционните съдилища. Оспорва приетата фактическа обстановка, както и прилагането на материалния закон, като се позовава на задължителна съдебна практика. Изтъква пропуски в доказателствената и в аналитичната дейност на инстанционните съдилища и оспорва добросъвестността на свидетелите-очевидци.

Осъденият А. С. Г. пред настоящия съдебен състав иска да бъде възобновено наказателното производство.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в искането за възобновяване, както и тезите, изложени в съдебно заседание, в пределите на своята компетентност намери следното:

Искането за възобновяване на наказателното производство по делото, направено от осъдения А. С. Г. е допустимо по силата на чл.422, ал.1, т.5 НПК. То е подадено от процесуално легитимирана страна в законоустановения срок по чл.421, ал.3 НПК, като се иска възобновяване на акт от кръга на посочените в чл.419, ал.1 НПК. В искането се излагат доводи в подкрепа на основанията по чл.422, ал.1, т.5 НПК вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК.

Разгледано по същество искането е напълно неоснователно.

С присъда от 30.07.2020г. по НОХД №532/2019г. по описа на РССандански, НО, 2 състав съдът е признал А. С. Г. за виновен за извършени на 01.07.2018г. престъпления по чл.343б, ал.1 НК, по чл.325, ал.1 НК и по чл.131, ал.1, т.12 НК вр. чл.130, ал.2 НК, като съдът е оправдал А. С. Г. по квалификацията по чл.325, ал.3 НК и за извършено престъпление по чл.216, 2 ал.1, пр.2 НК.

На основание чл.23, ал.1 НК на осъденото лице е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от шест месеца и „глоба” в размер на 200 лв.

На основание чл.66, ал.1 НК съдът е отложил изтърпяването на наложеното наказание „лишаване от свобода” за изпитателен срок от три години.

С присъдата е уважен гражданския иск на Б. А. К. срещу осъдения Г. в размер на 1 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 01.07.2018г. до окончателното изплащане на сумата, като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 3 000 лв. Отхвърлен изцяло е предявеният от А. В. Т. срещу осъдения Г. граждански иск за имуществени вреди в размер на 355,80 лв., както и за неимуществени вреди в размер на 200 лв.

Върху А. С. Г. са възложени част от направените по делото разноски, като другите са оставени за сметка на държавата.

Присъдата е била протестирана от РП-Сандански и обжалвана от защитата и осъдения пред ОС-Благоевград.

С решение от 12.10.2021г. по ВНОХД №178/2021г. по описа на ОСБлагоевград, 3 въззивен наказателен състав присъдата на първата инстанция е била изменена, като е наложено наказание от една година „лишаване от свобода” и „глоба” в размер на 200 лв., към което е присъединено наказание „обществено порицание”. С решението производството по гражданският иск на А. В. Т. срещу А. С. Г. е прекратено. Присъдата на първата инстанция е потвърдена в останалата част.

Пред настоящият състав на САС се поддържат основания по чл.422, ал.1, т.5 НПК вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК - неправилно приложение на материалния закон и съществени процесуални нарушения при постановяването на съдебните актове.

Същността на оплакванията се корени в това, че по делото не е 3 доказано извършването на престъпленията, за които е бил осъден А. С. Г., доколкото доказателственият материал е тълкуван едностранчиво. Оспорва се доказателствената дейност на съдилищата, като се твърди, че не са отчетени обясненията на подсъдимия и се подлагат на съмнение показанията на свидетелите-очевидци, които били заинтересовани и лъжели.

Основната част от изложените съображения са свързани с твърдения за необоснованост на фактическите положения, приети от съда.

Необосноваността не представлява касационно основание по чл.348 НПК, респ. основание за възобновяване по чл.422, ал.1, т.5 НПК. Все пак във връзка с твърденията за превратен анализ на доказателствата по делото и неправилно формиране на вътрешното убеждение на решаващите съдилища, настоящия съдебен състав намира, че трябва да разгледа тези доводи като твърдения за съществени нарушения на процесуалните правила.

Оплакванията в искането за възобновяване, както и тези, изложени от защитата пред настоящия съдебен състав, не намират опора в доказателствата по делото.

Решаващите съдилища са положили необходимите усилия за изясняване на обективната истина по делото, като са разпитани всички възможни свидетели, изслушани са експертни заключения, приобщени са писмени доказателства, събрани от органите на досъдебното производство или представени пред съда. Първата инстанция е уважила доказателствените искания на защитата, допуснала е до разпит свидетел, посочен от нея, назначила е съдебномедицинска експертиза за изясняване на получените от осъдения Г. наранявания и е изслушала негови частични обяснения с изричен отказ Г. да отговаря на въпроси (л.129 от НОХД №532/2019г.), което е ограничило възможността за проверка на тези обяснения чрез способите на НПК.

Въззивният съд също е провел съдебно следствие, за да отстрани някои неясноти, свързани със съдебно-оценителната експертиза по делото.

Първоинстанционният съд е направил подробен и задълбочен анализ на доказателствената съвкупност, като е изложил в съответствие с разпоредбата на чл.305, ал.3 НПК своите съображения относно наличните по 4 делото противоречия в доказателствения материал, посочил е причините, поради което не е приел за достоверни твърденията, направени от осъдения Г. в неговите обяснения, като е мотивирал защо дава вяра на показанията на останалите свидетели по делото.

Мотивите на първата инстанция са проверени от въззивния съд, който в съответствие с правомощията си по чл.316 НПК вр. чл.314 НПК е направил промени в приетата фактическа обстановка и е коригирал част от доказателствения анализ на първата инстанция. В своето решение въззивният съд е дал пълен и синтезиран отговор на направените от прокуратурата и защитата възражения срещу присъдата на първата инстанция.

Неоснователни са твърденията пред настоящия съд, че не била изяснена обективната истина по делото. Напротив - истината е установена категорично и без съмнения, като изложените от защитата твърдения в противна насока са опровергани напълно както от събраните доказателства, така и от развитието на наказателното производство.

Веднага трябва да се отбележи, че настоящият съдебен състав е напълно съгласен с изводите на проверяваните съдилища за това, че обясненията на осъденото лице не допринасят по никакъв начин за разкриване на обективната истина и са израз на защитна теза. Тези обяснения са опровергани от показанията на 12 свидетели-очевидци на неговото поведение в следобедните часове и вечерта на 01.07.2018г., като наличните несъответствия или непълноти в показанията на свидетелите са напълно обясними с оглед на динамичната ситуация и на възможностите на различните свидетели да възприемат ставащото.

Всички свидетели са категорични относно причините за възникване на инцидента, за поведението на осъденото лице, за това, че той е бил пиян още при слизането от управлявания от него автомобил. Употребата на алкохол е установена и от св.Я., при когото осъденото лице е консумирало бира, преди да поеме управлението на автомобила си.

Няма основание да се поставят под съмнение показанията на свидетелите Б. К., М. К., К. Г. и Б. Т., независимо от тяхната връзка с едно от пострадалите лица, доколкото тези показания се подкрепят от независими свидетели - св.И. Б., св.К. Щ., св.С. И. и св.Л. Ш., като последният свидетел, който е успял да издърпа осъденото лице от пострадалия К., е категоричен, че 5 след преустановяването на атаката на осъдения към пострадалия, осъденият Г. не е имал наранявания и тези наранявания са получени при продължаващото буйстване в двора на обитаваната от него къща, което е потвърдено и от полицейските служители - св.Н. П. и св.Б. Ц.. Св.Ш., който е имал достатъчно дълго познанство с осъдения Г. също е категоричен, че той е бил много пиян преди да отиде в обитаваната от него къща (л.73 от НОХД №532/2019г.).

Всички свидетелски показания, както и заключенията на съдебномедицинските експертизи по делото, потвърждават нанесените от подсъдимия по пострадалия К. удари, като вещото лице Ч. пред съда е обяснило причините, поради които част от ударите не са оставили видими следи по тялото на пострадалия и изрично е посочило, че съществува и възможност тези следи да не са били описани в медицинската документация при прегледа на пострадалия в Спешна помощ (л.64 от НОХД №532/2019г.).

Твърденията на защитата, че инцидентът бил провокиран от поведението на св.Б. К. са несериозни, доколкото отправените от свидетеля към Г. думи „Не карай така, тук има деца, не си на „Монца”” са били реакция към безразсъдното шофиране на осъдения Г., възприето преди това и от св.Б..

Св.Б. едва е успял да спаси децата си от наранявания при резкия завой на автомобила на осъдения покрай двора на св.Б., като автомобилът е преминал на около метър и половина от малките деца.

Агресивното поведение на осъдения Г. към св.К., към св.Б., а покъсно и към свидетелите Щ. и И. е установено по безспорен начин от всички свидетели, като тези свидетели възпроизвеждат нецензурните и обидни изрази, употребявания от осъдения Г. както към св.К., така и към св.Б., а покъсно и към дошлите на място полицаи П. и Ц..

Първата инстанция е постановила оправдателна присъда по отношение на обвинението по чл.216, ал.1 НК, което също е било внесено в съда срещу осъдения Г., но това не означава, че свидетелите лъжат (адв.Й. л.18 от НД №1296/2021г. на САС). Причините за постановяване на оправдателната присъда са свързани с преценката на въззивния съд за степента на засягане на увреденото имущество (л.91, гърба от ВНОХД №178/2021г.), като съдът изрично е приел наличието на такива увреждания, но е преценил, че вещта не е била увредена в такава степен, която да 6 позволява прилагането на наказателната репресия по чл.216 НК. Този извод на въззивният съд се споделя и от този съд, като по никакъв начин оправдателния диспозитив не дискредитира показанията на свидетелите К., К.а, Т. и Г. и не може да доведе до заключение, че тези свидетели лъжат с користна цел.

Инстанционните съдилища са дали подробен и мотивиран отговор на възраженията на защитата и по този начин са спазили изискванията на чл.13 и чл.14 НПК, като са положили необходимите усилия за разкриване на обективната истина, а при формирането на своето вътрешно убеждение са спазили правилата на правната и на житейската логика и тази тяхна дейност не търпи упрек. Самата защита не може да конкретизира кое от сторените пред РС-Сандански и пред ОС-Благоевград възражения е останало необсъдено. Недоволството от резултата от аналитичната дейност на съдилищата не води до извод за непълнота на тази аналитична дейност.