Решение № 45 от 16.04.2025, Районен съд - Никопол

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Н., 16.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Н. в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя В. Наумова при участието на секретаря Вероника С. Бебенова като разгледа докладваното от Галя В. Наумова Гражданско дело № 20244420100482 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по предявен от ЗК „Л.И.“ АД против Д.

Ю. П. от с.В., общ.Н. установителен иск с по чл. 422 ГПК вр. с. чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ за приемане за установено, в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 203.21 лв., от които 193.21 лв. - изплатено от ищеца зА.хователно обезщетение по щета № ****-****-**-******, и 10.00лв. - ликвидационни разноски, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ***/2024 г. по описа на РС-Н., както и за сумата от 69.12лв., представляваща мораторна лихва за периода от 26.04.2021г. до 26.04.2023г.

В исковата молба се твърди, че на 13.03.2020г., около 15.00 ч., в гр.П., на ул. Г.А.С.

№ 22, при управление на лек автомобил марка „О.“, модел „А.“, с рег. № ЕН **** ВМ ответникът е реализирал ПТП с лек автомобил марка „Ф.“ , модел „Т.К.“ с рег. № СА **** АР, управляван от Д.К., след което е напуснал мястото на ПТП без да уведоми и изчака контролните органи. Твърди също така, че за настъпилото ПТП е бил съставен Протокол № ******/18.03.2020г. Излага се, че към датата на събитието, отговорността на виновния водач е била зА.хована по зА.ховка „Гражданска отговорност“, обективирана в зА.хователна полица № *****, със срок на валидност от 22.03.2019 г. до 21.03.2020г. Излага се и това, че при ищцовото дружество е била заведена щета № ****-*-**-**-******, въз основа на подадено уведомление за настъпило зА.хователно събитие и нанесени щети по лек автомобил марка „Ф.“ , модел „Т.К.“ с рег. № СА **** АР. На собственика на увреденото МПС – „С.Ф.Е.Р.К.“ ЕООД, ищеца е изплатил зА.хователно обезщетение в размер на 193.21 лв. с платежно нареждане от 07.05.2020г. Твърди се, че след плащане на обезщетението ищцовото дружество е встъпило в правата на увредения и има право на 1 регресен иск срещу причинителя на вредите. Към настоящия момент посочената сума не е заплатена от ответника, въпреки че е бил поканен от ищеца с писмо, получено с обратна разписка на 25.06.2020г., поради което същата се дължи със лихва за забава в размер на 69.12лв., за периода от 26.04.2021г. до 26.04.2023г.

Ищеца се е снабдил за процесната сума със заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК против ответника, която е връчена на последната при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, което обуславя правният му интерес от предявяане на настоящият иск.Представя доказателства.Прави доказателствени искания. Претендира разноски.

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от особения представител на ответника, адв. И.Т. от ПлАК , в който се твърди, че искът е допустим и вероятно основателен.Не оспорва настъпилото ПТП и размера на щетите, както и че същите са били изплатени от ищеца на собственика на увреденото МПС.Моли съда да произнесе с решение, съобразно доказателствата по делото.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира, за установено от фактическа страна следното:

Безспорно между страните е, и видно от представените по делото писмени доказателства, че 13.03.2020г., около 15.00 ч., в гр.П., на ул. Г.А.С. № 22, при управление на лек автомобил марка „О.“, модел „А.“, с рег. № ЕН **** ВМ, ответникът е реализирал ПТП с лек автомобил марка „Ф.“ , модел „Т.К.“ с рег. № СА **** АР, управляван от Д.К., след което е напуснал мястото на ПТП без да уведоми и изчака контролните органи, за което му е бил съставен АУАН.

Безспорно е също, че в следствие на ПТП, л.а. с марка „Ф.“ , модел „Т.К.“ с рег. № СА **** АР е претърпял щети, както и че към датата на произшествието, същият автомобил е имал валидна зА.ховка „Гражданска отговорност“, обективирана в зА.хователна полица № *****, със срок на валидност от 22.03.2019 г Собственикът на л.а. е предявил зА.хователна претенция пред своя зА.ховател ЗК „Л.И.“ АД, по която била образувана щета № ****-****-**-******.Ищцовото дружество е платило на собственика на увреденото МПС , зА.хователно обезщетение в размер на 193.21 лв. с платежно нареждане от 07.05.2020г.

Стойността на същата, се установява и от заключението на извършена САЕ от ВЛ инж.Г.М., която не е оспорена от страните.

От горната установеност, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, зА.хователят има право да получи платеното от него обезщетение, заедно с платените лихви и разноски, от виновния водач, когато последният е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина.

За уважаване на иска по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ в тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, следните предпоставки:

1/ наличие на валидно зА.хователно правоотношение по договор за зА.ховка 2

"Гражданска отговорност" между ищеца зА.ховател и зА.ховано при него лице към датата на настъпване на зА.хователното събитие;

/ възникнало в полза на увреденото лице вземане на извъндоговорно (деликтно) основание срещу причинителя на вредата-т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез негово виновно и противоправно поведение съгласно чл. 45 ЗЗД;

3/ заплащане от страна на зА.хователя по зА.ховка "Гражданска отговорност" на зА.хователно обезщетение на увреденото лице и 4/ че делинквентът-ответникът е причинил виновно ПТП, след което е напуснал местопроизшествието преди идването на органите за контрол на движение по пътищата и посещаването на местопроизшествието от тях е било задължително по закон.

В процесният случай, съдът намира, че не са налице горните кумулативни предпоставки, поради следното:

Случаите, когато органите за контрол на МВР посещават задължително мястото на ПТП, са изрично посочени в разпоредбата на чл. 125 ЗДвП, като според действащата към релевантния момент редакция на посочената законова разпоредба /ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г. /, то е задължително когато:

1. при произшествието има убит или ранен човек;

2. произшествието е предизвикало задръстване на платното за движение;

3. в произшествието участва пътно превозно средство, което превозва опасен товар или товар, който се е разпилял на пътя и в резултат на това създава опасност за движението;

4. (отм. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.)

5. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) има съмнение, че участник в произшествието е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или не притежава необходимите права за управление на моторно превозно средство;

6. (изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., доп. - ДВ, бр. 102 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) произшествието е с участието на пътно превозно средство на Министерството на отбраната или на Българската армия, както и на съюзнически и/или чужди въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България или пребиваващи на нея; в този случай се уведомява служба "Военна полиция" към министъра на отбраната;

7. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него;

8. (нова - ДВ, бр. 103 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) произшествието е с един участник и моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от произшествието вреди.

Посочените хипотези са изчерпателно изброени в закона- чл. 125 ЗДвП, като настоящата инстанция приема, че процесният случай не попада в нито една от тях, съобразно наличните данни и доказателствен материал по делото.

3

По делото не се твърди от ищеца, и такива доказателства не са ангажирани, да е имало разногласие между ответника и собственика на увредения автомобил относно обстоятелствата по настъпването на инцидента.Липсата на съставен двустранен протокол между участниците в ПТП, при наличие на причинени имуществени вреди, според съда, него следва да се приравни на разногласие съгласно чл. 125, т. 7 ЗДвП.

В действителност е бил съставен Протокол за ПТП от органите на ОДМВР П., който е подписан без възражения и от ответника и от водача на увредения автомобил относно причините и условията по настъпване на ПТП/л.6 по делото/. Липсват и доказателства ответника да е напуснал местопроизшествието.

Извън горното, обстоятелството, че мястото не е посетено от служител за контрол на движение по пътищата, който е съставил протокол за реализираното ПТП, е без значение в случаят, тъй като посещаването не е било задължително по закон.

Следователно дори и мястото на ПТП да е посетено от органите за контрол на движение по пътищата, напускането му от водача, когато не е налице някоя от хипотезите н а чл. 125 ЗДвП, какъвто е процесният случай, няма да доведе до възникването на регресната отговорност по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ на виновния водач, защото тяхното посещение на местопроизшествието не е било задължително по закон.

Напусналият местопроизшествието водач е възможно да е осъществил неправомерно поведение, което да подлежи на санкциониране по административен ред/ в ИМ се твърди, че така санкция е била реализирана/ , но последното, не е достатъчно, за да породи в полза на зА.хователя по задължителната зА.ховка "Гражданска отговорност" право на регрес срещу виновния водач, напуснал местопроизшествието, защото регресното вземане възниква само при наличието на предвидените в чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ предпоставки, а не при всички случаи на напускане на мястото на ПТП.

По изложените по-горе съображения съдът приема, че не е налице една от кумулативно предвидените предпоставки за уважаване на иска по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, поради което предявеният иск, следа да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

Водим от горното, съда

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ, предявения от ЗК „Л.И.“ АДс ЕИК ******** иск по чл. 422 ГПК вр. с. чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ против Д. Ю. П. с ЕГН **********, за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 203.21 лв., от която сумата от 193.21лв., представлява изплатено от ищеца зА.хователно обезщетение по щета № ****-****-**-******, както и сумата от 10,00 лв. - ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, както и сумата от 69.12лв., представляваща мораторна лихва за периода от 26.04.2021г. до 26.04.2023г., за които суми е издадена Заповед № 146/02.05.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № ***/2024 г. по описа на РС-Н., като неоснователен и недоказан.

4

Решението подлежи на обжалване пред П.ския окръжен съд в 14- дневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Н.: _______________________

5