Решение № 124 от 27.05.2026, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Севлиево, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гергана Н. Божилова при участието на секретаря Николина В. Ботева като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Гражданско дело № 20264230100028 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството е по чл. 49, ал. 1 СК.

Образувано е по предявен иск от Т. М. М. от гр. Севлиево, ЕГН: **********, против Д. С. М. от гр. Севлиево, ЕГН: **********.

В исковата молба ищцата твърди, че с ответника са съпрузи от 17.09.2022 година и че от брака си нямат родени деца. Живели са в самостоятелно жилище в град Севлиево. В исковата молба се поддържа, че през време на съвместното им съжителство ищцата е била принудена да прави много компромиси – търпяла неприемливи отношения на ответника с други жени, както и хазартната му зависимост. Опитвала се да го подкрепя в „борбата“ му с този порок, но безуспешно и когато той продължил да играе хазарт, да изиграва семейните спестявания и да тегли кредити /един на стойност 30 000,00 лв./ се принудила да напусне семейното им жилище. Направила това преди Коледа 2025 година.

Ищцата счита, че бракът й с ответника се е превърнал в непоносимо съжителство, връзката им станала лишена от съдържанието, което й вменява закона, и съществуването й било само формално. Моли бракът й с ответника да бъде прекратен по негова вина, семейното жилище, находящо се в град Севлиево, ж.к. ***********, което тя е напуснала, да бъде предоставено на ответника, както и да възстанови фамилното си име преди брака и занапред се именува Т. М. М..

В законоустановения срок ответникът е представил писмен отговор, в който не оспорва искането за прекратяване на брака им с ищцата, но оспорва това, че 1 разстройството на брака е настъпило по негова вина. Съгласен е съдът да прекрати брака им, без да се произнася по въпроса за вината. Счита, че по време на брака им са се натрупали доста проблеми от личен характер, довели до отчуждаването им, но намира, че окончателният разрив помежду им е настъпил поради факта, че ищцата е напуснала семейното жилище. Няма против ищцата да носи предбрачното си фамилно име след прекратяване на брака. Ответникът сочи, че в случай, че по време на делото не успеят да постигнат споразумение с ищцата за прекратяване на брака им без произнасяне по въпроса за вината, моли съдът да прекрати брака по вина на ищцата.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

По делото се установява по безспорен начин, че страните са съпрузи. Сключили са граждански брак на 17.09.2022 г. в гр. Севлиево, за който е издаден акт за сключен граждански брак № 0108 от 17.09.2022 година, като при сключването му съпругата е приела да носи фамилното име на своя съпруг М., видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак № 6592220108 от 17.09.2022 година, издадено от Община Севлиево.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез изслушването на свидетеля – М. И. Н., съжител на майката на ищцата.

Св. Н. споделя, че познава ищцата от повече от 20 години. Познава и съпругът й – ответник по делото. Свидетелят твърди, че знае от ищцата, че ответникът й изневерявал. Тя няколко пъти го е напускала и свидетелят и нейната майка са ходили да я прибират. Знаел, че Т. е издържала съпруга си, че той е проигравал парите си на хазарт.

Не му е известно откакто ищцата е напуснала семейното жилище през месец декември 2025 година да са поддържали контакти с ответника. Твърди, че семейното жилище е собственост на ответника и че в момента ищцата го е напуснала и живее на квартира.

В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител адв. В. П., поддържа иска, така, както е предявен. Моли да се приеме, че вината за разстройството на брака е изцяло у ответника, предвид установеното от свидетелските показания, че последният е изневерявал и проигравал семейните средства на хазарт. Счита брака за дълбоко и непоправимо разстроен, като сочи, че това се потвърждавало и от факта, че от повече от 4 месеца страните не поддържат никаква връзка помежду си. Претендира направените разноски.

В съдебно заседание ответникът не се явява. Процесуалният ме представител адв.

К. застъпва становището, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен и следва да бъде прекратен. По отношение на причините, респ. вината за това разстройство, счита, че то е настъпило по вина на двамата съпрузи, че твърдените от свидетеля за брачни провинения на ответника са недоказани и лишени от конкретика. По отношение на семейното жилище, негова собственост, ответникът застъпва становище 2 същото да му бъде предоставено за ползване, като заявява, че то е напуснато от ищцата.

Няма против желанието на ищцата да носи след прекратяване на брака фамилното си име отпреди сключването му. Не претендира разноски.

При оценката по реда на чл. 172 ГПК и анализ на гласните доказателства съдът намира, че следва да бъдат кредитирани показанията на свидетеля в релевантната част относно влошените взаимоотношения между страните като пълни и логични, но с уговорката, че част от впечатленията на свидетеля са непреки, косвени и получени по разкази на ищцата.

Други допустими и относими доказателства по делото не са представени.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

От показанията на разпитания свидетел, а и между страните няма спор досежно обстоятелството, че не живеят съвместно от месец декември 2025 година, когато ищцата е напуснала семейното жилище и се е изнесла на квартира. Установява се още, че по време на съжителството си страните са имали проблеми от различен характер, вкл. такива свързани със зависимостта от хазарт на ответника. След напускането на семейното жилище от ищцата всякакви контакти между тях са прекъснати и те са отчуждени един от друг, помежду им трайно са се настанили неразбирателството, липсата на обич и взаимно уважение.

Съгласно чл. 49, ал. 1 СК бракът се прекратява по исков ред, когато е дълбоко и непоправимо разстроен – вече не изпълнява обичайната си социална функция, а е само формална връзка. Дълбоко е това разстройство, при което между съпрузите липсва взаимност, уважение, доверие и отношения на подкрепа. В тези случаи брачната връзка съществува само формално и в нея няма такова съдържание, каквото се изисква, съобразно закона и морала. Непоправимо е разстройството, което не може да се преодолее и да се възстановят нормални отношения между съпрузите. То ще бъде налице, когато отношенията между съпрузите са достигнали такова лошо състояние, което изключва възможността да се преодолее (в този смисъл Постановление на Пленума на Върховния съд (ППВС) № 1/1957 г.).

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че предявеният иск за развод с правно основание чл. 49, ал. 1 СК е основателен. Конфликтите между страните, проблемите от личен характер са причина за неразбирателствата между страните и раздялата, които обстоятелства в своята съвкупност са разрушили трайно и необратимо семейната общност. Брачната връзка е невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона и добрите нрави съдържание, поради което, като формална и ненужна, следва да се прекрати. Мотивиран от горното, съдът прави извод, че вина за разстройството на брака имат и двамата съпрузи. Поведението и на двамата съпрузи не може да се определи, като отговарящо на изискванията на посочената разпоредба, тъй 3 като задължението по чл. 14 СК обвързва съпрузите докато съществува бракът им, т. е. до формалното му прекратяване. Съгласно чл. 49, ал. 3 от СК с решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. По делото такова искане е направено от ищцата, поради което и следва съдът да изследва въпроса за вината. Изложеното в исковата молба, в отговора й, както и свидетелските показания и застъпеното от поверениците на страните в открито съдебно заседание не могат да натежат убедително в полза на която и да е от страните.

Съдът намира, че поведението и на двамата съпрузи е довело до разкъсването на семейната общност, като нито един от двамата съпрузи не е положил достатъчно усилия за запазването й, за преодоляване на конфликтите между тях.

Предвид изложеното следва да се приеме, че в случая са налице обстоятелства, обуславящи взаимна вина за дълбокото и непоправимо разстройство, тъй като по делото не се събраха достатъчно доказателства страните да са положили необходимите усилия за запазване на семейната връзка, нито за възстановяването й след раздялата. Липсата на взаимност, уважение, доверие и другарски отношения между тях са направили брачната връзка само формална и несъответстваща на закона и морала. Отношенията между съпрузите не съответстват на правните принципи, установени в Семейния кодекс, а последвалото фактически разделно живеене е последица от това.

Следва да се отбележи, че когато двамата съпрузи са виновни, не е необходимо вината им да е еднаква. И при различна степен на вината бракът ще бъде дълбоко разстроен по вина на двамата съпрузи.

По изложените съображения развод следва да се допусне при вина и на двамата съпрузи, тъй като нито един от тях не установи, че дълбокото и непоправимо разстройство на брака се дължи само и единствено на поведението на другия съпруг.

Семейното жилище следва да бъде предоставено за ползване на мъжа, тъй като това е желанието и на двете страни, и ищцата го е напуснала.

Занапред жената следва да носи предбрачната си фамилия М., тъй като е направила искане за това.

По разноските:

С оглед изхода на делото относно вината, на основание чл. 329, ал. 1, изр. ІІ ГПК разноските по делото следва да останат в тежест на страните така, както ги е направила всяка от тях, поради което и искането на ищцата за присъждането на разноски, следва да бъде оставено без уважение. Държавната такса при решаване на делото по иска за развод – 25.56 евро следва да се възложи на двете страни по равно, като ищцата е заплатила половината от тази такса при завеждане на делото, а ответникът следва да бъде осъден да заплати такса в размер на 12,78евро.

По изложените мотиви съдът

4

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА брака между Т. М. М. ЕГН: **********, с адрес: град Севлиево, ул. ***********, и Д. С. М., ЕГН: **********, с адрес: – град Севлиево, ж.к.

***********, сключен на 17.09.2022 г. в гр. Севлиево с акт № 0108, поради ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО и на осн. чл. 49, ал. 1 СК.

ВИНОВНИ за дълбокото и непоправимо разстройство, са ДВАМАТА СЪПРУЗИ.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака Т. М. М., с ЕГН: **********, да възстанови предбрачното си фамилно име М., на основание чл. 326 ГПК.

ПОЛЗВАНЕТО на семейното жилище, представляващо апартамент № 14 в ж.к.

*********** в град Севлиево, се предоставя на Д. С. М., ЕГН: ********** ОСЪЖДА Д. С. М., ЕГН: **********, с адрес – град Севлиево, ж.к.. ***********, да заплати по сметка на Районен съд – Севлиево сумата от 12.78евро /дванадесет евро и седемдесет и осем евроцента/ - равностойността на 25,00 лева, представляваща ДТ при решаване на дело за развод, както и 2,56евро /две евро и петдесет и шест евроцента/ равностойността на 5,00лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай, че сумата не бъде внесена доброволно.

Останалите разноски, направени в настоящото производство, остават за сметка на всяка една от страните, така както са сторени.

За присъдените в полза на Районен съд - Севлиево суми да се издаде служебно изпълнителен лист след влизане на решението в сила.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в 2-седмичен срок от връчването му на страните, ведно със съобщението за изготвянето и обявяването му.

Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________

5