Решение № 3382 от 08.11.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3382 гр. Варна, 08.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Добрина Петрова при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело № 20213110113965 по описа за 2021 година

Предявени са искове с правно основание чл.144 от СК вр. чл.149 от СК от П. Т. Р., родена на ********., действаща със съгласието на своя баща Т. Р. А. против Е. Г. В. за присъждане на издръжка в размер на 420 лв. месечно за периода от подаване на исковата молба в съда 27.09.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от падежа до окончателното заплащане и претендирана издръжка за минало време на осн.чл.149 от ГПК за периода от 27.09.2020г., до 2 7.09.2021г. за сумата от 5040 лв. ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда-27.09.21г. до окончателното зплащане.

Производството по делото е прекратено по иска по чл.127 от СК от Т. Р. А. и с протоколно определение от 15.06.22г. по предявения иск от Т. Р. А. с правно основание чл.132, ал.1, т.2 от СК за лишаване от родителски права Е. Г. В. по отношение на детето П.

Т. Р., родена на ********.

Ищецът твърди, че от съвместното съжителство на Т. Р. А. и Е. Г. В. се раждат две дъщери: Н. Т. Р., понастоящем вече пълнолетна и П. Т. Р., която към момента на депозиране на искова молба е на 17 години. А. и В. са отглеждали заедно и с общи усилия децата си до 2007 година, когато се разделят. Е. Г. В. - майка на децата заминава за чужбина и се установява в Германия. Тригодишната тогава П. остава в с. Л.К. при баща си Т. Р. А. и при неговите родители.

Сочи, че Т. А. напуска жилището на родителите си в с. Л.К. и за кратко, с дъщеря си заживяват в наето жилище в гр. Варна. С оглед професионалната си квалификация „фитер/механик" на Т. А. се налага да работи извън пределите на Република България Обстоятелствата налагат и той поверява дъщеря си П. изцяло на грижите на своите родители, като изпраща финансови средства. Със Заповед №ЗД-ЗЗД-ВН01/0077/18.03.2013г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане" - Варна, потвърдена с Решение №3414/10.07.2013г. постановено по гр. д. №5637/2013г. по описа на 1

ВРС, по отношение на детето е била опредЕ. марка за закрила „Настаняване в семейството на близки и роднини" и П. Т. Р. е настанена в дома на своите баба и дядо по бащина линия Й. Р. и Р. Р. за срок от две години. Срокът на настаняването на П. Р. при баба й и дядо й по бащина линия е удължен с още пет години (до 16.01.2021г.), съгласно Заповед №ЗД-ЗЗДВН-01/0311/21.08.2015г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане" - Варна, потвърдена с влязло в законна сила на 16.01.2016г. Решение №5083/15.12.2015г. на ВРС.

В молбата се излага, че по искане на Т. А. със Заповед №ЗД/Д-В-325/18.12.2020г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане" - Варна, мярката за закрила „Настаняване в семейството на близки и роднини" по отношение на детето П. е прекратена, тъй като са отпаднали основанията за настаняване извън семейството, а именно: Т. е успял да устрои живота си с жена, с която съжителства и с която имат дете. Двамата създават стабилно семейство и дом, което позволява на Т. А. да се грижи отново в семейна среда за дъщеря си.

Двамата инициират П. често да гостува в дома им, в резултат на което настъпва трайна положителна промяна в емоционалната връзка на баща и дъщеря. Твърди се, че детето П. е установила силна емоционална връзка, както с баща си, така и с партньорката му и често я търси за съвет и помощ, чувства я близка и отношенията им са като между майка и дъщеря.

Ищецът твърди, че понастоящем Т. А. работи. П. живее в дома на баща си Т. и партньорката му И.К., заедно със своя еднокръвен двугодишен брат. Семейството живее в разбирателство и сговор в наето жилище с адрес гр. В.. Месечната наемна цена е в размер на 560,00 лв.

Ищецът излага, че отношенията между непълнолетната П. и майка й Е. Г. В., обаче са на противоположния полюс, съвсем различни. Връзка между дете и биологичната му майка на практика липсват. След като през 2007 г. се разделя с бащата на децата си, Е. В. се установява в чужбина. От тогава до настоящия момент ответницата Е. по своя инициатива е прекъснала трайно контактите си с детето П., не демонстрира дори и най - малък интерес, а тъкмо обратното проявява равнодушие относно живота, здравето, развитието, израстването и образованието на по -малката си дъщеря. Твърди се ,че Е. В. не само, че изобщо не се интересува от нуждите и потребностите на непълнолетната си дъщеря, но същата не й дава и финансови средства за издръжка. Ищецът сочи, че детето П. е ученичка в X -ти клас във ВМГ „Св. Николай Чудотворец", има нужда от храна, облекло, учебници и ученически пособия, включително и пари за ежедневни нужди.

Твърди се, че без основателна причина ответницата е загърбила родителския си дълг към детето си и осъзнато след 2007г. е спряла да участва, както емоционално, така и финансово в живота и развитието на П.. Нещо повече - при редките си контакти в социалните мрежи и приложения за разговори и съобщения Е. В. е груба и агресивна към дъщеря си, като открито й заявява, че няма желание да й помага и да се грижи за нея, нито да й съдейства в нужда.

Твърди се, че майката Е. В. не полага грижа за детето П. от 2007 г. насам когато е изоставила малолетната си тогава дъщеря. Твърди се, че ответницата не упражнява изобщо родителските си права, не се интересува от детето си, нито от отглеждането, възпитанието и образованието, нито от представляването и защитата на интересите на П. Р. пред трети лица.

Наред с неполагането на грижа, ответницата не е давала и не дава издръжка на детето, т.е. не участва и финансово в нито един от тези аспекти на отглеждането му. Това поведение на майката се твърди, че продължава повече от 13 години. Ищецът излага, че Е. В. е млада 39годишна жена, в работоспособна възраст, която се е устроила в Германия - обстоятелство, което не прави невъзможно осъществяването на родителските й функции.

Твърди се ,че въпреки задължението си за издръжка и житейската си ситуация, не подпомага с финансови средства, издръжка и не осигурява условията за живот, необходими за живота и развитието на детето си.

В едномесечния срок за отговор ответницата, чрез назначен от съда особен 2 представител изразява становище за неоснователност на иска. Счита, че искът за присъждане на издръжка е основателен в минимален размер.

ДСП Варна не изразява становище.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от копие от удостоверение за раждане от 11.02.2021 г., издадено въз основа на акт за раждане № ********. П. Т. Р. е родена на ******** от майка Е. Г. В. и баща Т. Р. А..

Видно от удостоверение изх.№1485/18.08.21г. на ВМГ Св.Н.Чудотворец П. Р. е ученичка в специалност ЕПФ в 10 г клас през учебната 2021г. и следва да завърши 2023/2024г.

Със Заповед №ЗД/Д-В-325/18.12.2020г. на Директора на ДСП Варна е прекратено настаняването на детето П. Т. Р. в семейството на Р. А. Р..

Видно от представен в превод трудов договор №2020.13364 Т. Р. А. е заемал длъжността фитер/механик за периода 22.05.20г. до 19.10.2020г. с БТВ 4121,97 евро.

От показанията на разпитания по делото свидетел И. К. се установява, че П. е ученичка в 10 клас, навършила вече 18г. Има разходи за дрехи, канцеларски нужди. Детето П. живее при баща си от 2018г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Режимът на родителското алиментно задължение е специален и характерен и се отличава с особената взискателност спрямо родителите и с особената си благоприятност спрямо децата. Родителите са длъжни да издържат своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

Посочената разпоредба предвижда, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това, дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Правото да получи издръжка е безусловно, като е достатъчно наличието на качеството "непълнолетно лице" по отношение на претендиращия издръжката, а размерът на издръжката, съгласно чл.142, ал.1 от СК, се определя в зависимост от две величини - нуждите на детето, което има право на издръжка и възможностите на родителя, който я дължи, като е определен в ал.2 на същата разпоредба само минималния размер на издръжката на едно дете и която е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Към настоящия момент минималната работна заплата за страната е в размер на 650,00 лева съгласно ПМС № 331/26.11.2020г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната, т.е. минималният размер на присъдената издръжка следва да е не по-малко от 162,50 лева.

Нуждите на детето се преценяват с оглед на правилното му отглеждане, здравословното състояние, възраст, нуждите от получаване на образование на детето и задоволяване на неговите потребности. Родителите, отговорни за детето, имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето, т. е. съдът следва да основава решението си за издръжката на детето единствено при съобразяване с неговите конкретни нужди и с възможностите на родителите, без да е ограничен в преценката си от някакви други предпоставки, включително от предварително определени граници относно размера на издръжката и каквато вече няма след отмяна на СК от 1985 г. - чл. 85, ал. 1 и при определен в новия СК само минимален размер на издръжката.

Режимът на родителското алиментно задължение е специален и характерен и се отличава с особената взискателност спрямо родителите и с особената си благоприятност спрямо децата. Родителите са длъжни да издържат своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

3

Преценявайки материалните възможности на родителите и потребностите на детето П., вече /към момента/ ненавършило 18 години, с оглед неговата възраст, съдът намира, че общата негова издръжка следва да е в размер на 700 лв., от които майката да заплаща 400 лв., а бащата да осигурява 300 лв. Преимущественото парично участие на майката се обуславя от обстоятелството, че бащата полага непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на детето. В разглежданата хипотеза съдът преценява преди всичко нуждите и интересите на П. и с определяне на издръжка в посочения размер за него ще се осигурят такива условия на живот каквито би имал, ако родителите му живееха заедно. Заплащането на месечна издръжка в размер на 400 лв., не биха затруднили ответницата, съобразявайки .

Не се установи майката да има задължения и към други низходящи или да е нетрудоспособена. Ако се приеме, че същата е избрала Германия за място на обичайно пребиваване и след като е направил този избор то следва да се презюмира, че същата не е възпрепятствана да получава минимален доход за тази държава от минимум 1000 евро на месец по данни на Евростат, / справка https://ec.europa.eu/eurostat/statisticsexplained/index.php/. Дори и да не е в състояние съдът да изчисли с абсолютна точност минималния доход, който би могъл да получава като европейски гражданин обичайно пребиваващ в Германия, то се налага извод за значително завишен стандарт, спрямо такъв в България и издръжка в размер на 400 лв. в никакъв случай не би била в размер извън възможностите й. Останалата част от издръжката на детето следва да се поеме от бащата, върху която тежат грижите по непосредственото отглеждане и възпитание на детето .

Предвид навършеното от П. Р., пълналетие издръжката се дължи за периода от 27.09.2021 г. до 28.05.2022г.

С оглед изложеното съдът намира, че искът е основателен до размера на 400 лв. месечно, като следва да се уважи в тази си част, а за остатъка до претендираните 420 лв. да се отхвърли.

Съгласно разпоредбата на чл. 149 СК издръжка за минало време може да се търси най-много за една година назад от предявяването на иска.