Решение № 5201 от 24.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5201 гр. София, 18.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно гражданско дело № 20231100512400 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по реда на чл. чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С Решение № 15826 от 03.10.2023 г., постановено по гр. дело № 31187 по описа за 2023 г., Софийският районен съд, 117-ти състав, е осъдил Д. З. Б., ЕГН **********, да заплаща на сина си К. Д. Б., ЕГН **********, действащ чрез неговата майка Д. Е. П., ЕГН **********, месечна издръжка от 130.00 лева, считано от 01.02.2023 г. до 07.06.2023 г., и по 260.00 лева, считано от 08.06.2023 г., ведно със законната лихва за забава. Осъдил е Д. З.

Б. да заплати на Софийски районен съд сумата от 374.40 лева – държавна такса, и на Д. П. разноски от 325.00 лева. Осъдил е Д. П. да заплати на Д. Б. разноски по делото в размер на 175.00 лева.

Ищецът К. Д. Б. (въззивник в настоящото производство) , действащ чрез неговата майка Д. Е. П., е останал недоволен от постановеното Решение от 03.10.2023 г. и го е обжалвал с въззивна жалба, вх. № 287674 от 16.10.2023 г. по описа на СРС, в частта, в която е отхвърлен искът за присъдена издръжка за разликата над уважения размер до пълния му размер от 400.00 лева месечно, и в частта, в която е отхвърлен предявения иск до пълния му размер от 400.00 лева месечна издръжка за времето от 01.02.2023 г. до датата на предявяване на иска – 07.06.2023 г. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт, тъй като съдът превратно е тълкувал събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът Д. З. Б. (въззиваема страна в настоящото производство) в срока по чл.

263, ал. 1 ГПК е депозирал отговор на въззивната жалба, в който е оспорил същата изцяло като неоснователна. Моли да бъде оставено в сила първоинстанционното решение.

1

Претендира разноски за въззивното производство.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването, и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден като цяло и допустим в обжалваната му част съдебен акт.

Решението в частите, в които е уважен искът за издръжка за минало време за сумата от 130.00 лева и иска за бъдеще време за сумата от 260.00 лева, като необжалвано е влязло в сила.

Софийският градски съд, като прецени доказателствената съвкупност и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство и съотнесени към релевантния закон, и при така очертания от жалба предмет на спора, прие следното:

Софийският районен съд е сезиран с иск по чл. 143, ал. 2 СК от К. Д. Б., роден на 13.11.2018 г., действащ чрез неговата майка Д. Е. П.. Претендира се осъждане на ответника Д. З. Б. да заплаща на ищеца издръжка за минал период от време в размер на 400.00 лева месечно за периода от 01.02.2023 г. до датата на подаване на исковата молба (07.06.2023 г.), както и издръжка за в бъдеще в размер на 400.00 лева. Ответникът признава в депозирания по делото писмен отговор, че може да заплаща издръжка в размер, който да не надвишава 220.00 лева, като моли искът за минало време да бъде отхвърлен.

От събраните в хода на съдебното дирене доказателства е установено, че ищецът е син на ответника (удостоверение за раждане на л. 5 от първоинстанционното дело), като това обстоятелство не е и спорно между страните. Ищецът живее с майка си (по признанията на страните) в съсобствен на майката и бащата имот (нотариален акт на л. 16 – 19 от първоинстанционното дело).

От прието по делото удостоверение от “Т.Г.П.“ЕООД от 05.09.2023 г. майката получава средно месечно брутно възнаграждение около 2 200.00 лева, като в последните месеци доходът й е над 2 400.00 лева (л. 38 от първоинстанционното дело). Бащата получава средно месечен брутен доход около 2 100.00 лева, съгласно прието по делото удостоверение от “Н.“ООД от 06.07.2023 г. (л. 14 от първоинстанционното дело).

По делото, на основание чл. 15, ал. 6 ЗЗДт, е изготвен социален доклад от 08.09.2023 г. от компетентната по местоживеене на детето Д“СП“ – “Възраждане“ (л. 35 – 37 от първоинстанционното дело). При извършеното социално проучване, на основата на проведен разговор с майката Д. П., е констатирано, че детето К. се отглежда от майката и тя полага основните грижи за него, като бащата не участва финансово в грижите за детето. Тя не ограничава контактите на бащата с детето и комуникацията между тях не е прекъсната.

Бащата е напуснал жилището и в него разполага с вещи и понякога остава да нощува в него.

П. споделила, че съсобствения им (с бащата) апартамент е обявен за продажба. Детето посещава ДГ “Илинденче“ в трета група “Калинка“ и има личен лекар. Заключението на Д“СП“ – “Възраждане“ е, че грижите за отглеждането и възпитанието на детето К. се полагат от родителите. Връзката родител - дете не е прекъсната.

Съобразно с обсъдената доказателствена съвкупност, първостепенният съд е намерил, че исковете са частично основателни. Изложил е мотиви, че не са доказани по размер: за миналото време ответникът се е лишил от постоянно жилище, водещо до разходи, но е посещавал дома, което неминуемо е довело и до участие в грижи и издръжка на детето.

Претендираната сума е равна на цялостната месечна издръжка и бащата следва да участва с по - голяма сума, макар и с малко по - нисък доход от този на майката.

Във въззивната инстанция въззиваемият Д. Б. представя квитанции за плащане на такси към детска градина “Кукуш“ и ПКО към ДФК “Том и Джери“ (л. 29 – 31 от въззивното дело).

2

Въззивният съд намира, че подадената въззивна жалба е неоснователна.

Оплакванията, изложени от въззивника за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на изводите на първата инстанция относно размера на издръжките за минало и за бъдеще време, не се споделят от въззивния съд. Действително, нуждата от издръжка при подрастващите се предполага, но конкретният размер на месечно претендираната издръжка следва да бъде доказан по делото. Твърденията в исковата молба и във въззивната жалба са бланкетни и се основават единствено на поскъпващата цена на живота в град София и очакваното значително увеличение на минималната работна заплата от 01.01.2025 г. Не са установени конкретни специфични потребности или здравни проблеми на детето, за които са необходими допълнителни средства. Поради това детето К. няма нужда от издръжка, която да е съществено различна от нуждата от издръжка на всяко здраво дете на неговата възраст.

Следователно ищецът, чиято е и доказателствената тежест за това, не е установил пълно и главно в процеса нуждите си от издръжка в претендирания размер от 400.00 лева.

При определяне размера на дължимата месечна издръжка първоинстанционният съд е обосновал правилно, макар и лаконично, нуждите на детето и възможностите на задължения родител. Това са две кумулативни изисквания, с които съдът следва да се съобрази.

Присъдената в настоящия случай от районния съд месечна издръжка напълно отговаря на нуждите на детето от средства за съществуване и образование, съобразно възрастта му.

Наведеният във въззивната жалба довод, че бащата след като е посещавал дома не е участвал в грижите и издръжката на детето не се доказа от въззивника. Напротив, в социалния доклад, представен пред първата инстанция и изготвен след събеседване само с майката, тя посочва, че бащата е преспивал в дома, което предполага и грижи за детето с оглед на добрия контакт между тях.

Ето защо първоинстанционното Решение от 03.10.2023 г., в обжалваните части, се явява правилно, и следва да се потвърди в обжалваните части, а въззивната жалба се оставя без уважение.

По разноските за настоящото производство.

При този изход на спора на въззивника не се следват разноски, поради което и искането за присъждане на разноски в това производство следва да се остави без уважение.

Въззиваемият е заявил искане за присъждане на разноски в размер на 400.00 лева за адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание на въззивната инстанция то е оспорено от другата страна като прекомерно. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 6 от НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер по дела за издръжка е 500.00 лева, поради което възражението за прекомерност е неоснователно, тъй като претендираното възнаграждение е под минималния размер.

Искането за разноски на въззиваемия Д. З. Б., сторени в това производство, в размер на 400.00 лева, е основателно и такива следва да му бъдат присъдени.

Решението не подлежи на обжалване, предвид ограничението на чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд, на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1 ГПК

РЕШИ:

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 15826 от 03.10.2023 г., постановено по гр. дело № 31187 по описа за 2023 г. на Софийския районен съд, 117-ти състав, в обжалваните части.

ОСТАВЯ без уважение искането на К. Д. Б., ЕГН **********, действащ чрез неговата майка Д. Е. П., ЕГН **********, за присъждане на разноски във въззивното производство, като неоснователно.

ОСЪЖДА К. Д. Б., ЕГН **********, действащ чрез неговата майка Д. Е. П., ЕГН **********, да заплати на Д. З. Б., ЕГН **********, разноски за въззивното производство в размер на 400.00 лева (четиристотин лева).

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4