Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 664 от 24.07.2026, Окръжен съд - Шумен

Съд
Окръжен съд - Шумен
Дело
Въззивно частно гражданско дело 361/2026
Вид
Определение № 664
Подписан
24.07.2026
В сила
24.07.2026
Състав
Азадухи Ованес Карагьозян, Мерджан Емин Мехмед, Атанас Дечков Христов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 664 гр. Шумен, 24.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Христов

Мерджан Ем. Мехмед като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно частно гражданско дело № 20263600500361 по описа за 2026 година

Производство по чл.274 и сл. вр. с чл.248 от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх. № 12118/04.06.2026 г. подадена от „Изи Финанс“ ЕООД, действащо чрез пълномощника си юриск. А.В. против определение № 1708/21.05.2026 г. по гр.д. № 1621/2025 г. по описа на ШРС, постановено по реда на чл.248 ГПК, с което съдът е оставел без уважение искането на жалбоподателя за изменение на решение № 217/20.03.2026 г. по гр.д. № 1621/2025 г. на ШРС, в частта му за разноските. Излага, че адвокатския хонорар на процесуалния представител на ищеца не съответствал на реално положения адвокатски труд. Съдът оказвал пълна и всестранна защита на страната- потребител. Действията на адвоката се изразявали единствено в подаването на бланкова искова молба и провеждане на едно съдебно заседание, на което последният не се явил, а подал писмено становище. Делото не се отличавало с фактическа и правна сложност. Практиката по казуса била константна, поради което и без участието на адвокат изходът на делото бил ясен. Съгласно ТР № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС съдът следвало служебна да следи за нищожността на договорните клаузи. По този начин съдът оказвал пълна и всестранна защита на потребителя. Направено било и признание на иска, което допълнително облекчавало труда на адвоката. Предвид наличието на решение по дело С-438/22 на СЕС и практиката на ВКС съдът не бил обвързан от минималните възнаграждения за адвокатите. Следвало съдът да присъди адвокатско възнаграждение в размер под минималния установен, а именно 102 евро каквато била практиката на безпристрастните и обективни съдилища. Не се дължали три отделни възнаграждения по всеки от исковете. Неправилно било разбирането на съда за насрещния иск. Искането в него било за прихващане за сумите, които до момента били платени по кредита за неустойка. Адвокатът злоупотребил с правото по чл.38, ал.1 т.3, пр.2 от ЗАдв., не представил доказателства за „близките“ отношения с ищеца. Счита, че не следвало да се присъждат разноски в полза на адвоката, тъй като не били налице близки отношения между 1 него и клиента. Адв. Г. привличал клиенти, като ги уговарял да ги представлява по реда на чл.38, ЗА, което било злоупотреба. Сочи и за образувано тълкувателно дело пред ВКС по повод защитата по реда на чл.38 ЗАдв. Излага още, че дружеството не дало повод за завеждане на делото, поради което моли за прилагането на чл.78, ал.2 ГПК. На сайта на дружеството било изложено, че са склонни към сключването на споразумения. Също приемали и се съгласявали, че клаузата за неустойка не е дължима. Въпреки това процесуалният представител на ищеца не се свързал с дружеството, защото воденето на дело било в негова полза. Както съдилищата „наказвали“ небанковите финансови институции за наличието на неравноправни клаузи като отнемали дори печалбата от договорната лихва, то реципрочно следвало по справедливост съдът да възпира и порочните адвокатски практики с цел генериране на адвокатски хонорар. Не следвало да заплащат разноските и за информационна среща по медиация, тъй като указанията на съда не били точни и не е имало възможност да вземат участие в информационната среща. В случая нямало конкретизирана дата и час за информационната среща, а страните не можели самоинициативно да уреждат такава среща. Не били налице предпоставките за провеждане на информационна среща, не бил ангажиран медиатор, който в уречени дата и час да очаква страните, поради което липсвало основание за заплащане на суми към бюджета на съда. Предвид изложеното моли съдът да отмени определението, като постанови ново, с което драстично да намали присъденото адвокатско възнаграждение на адв. Г.. Да измени постановеното решение като не осъди жалбоподателя за разноски в полза на бюджета на ШРС за информационна среща по медиация. Моли в полза на дружеството да бъдат присъдени и сторените разноски за настоящото производство за държавна такса.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК е постъпил писмен отговор от адв. Д. Г., вписан в АКЛовеч в качеството му на пълномощник на С. Ж. С. , в който взема становище за неоснователност на молбата, като оспорва твърденията изложени в същата. Счита определеното възнаграждение от съда за справедливо. Излага, че му се дължи възнаграждение и по насрещния иск. Излага, че и към настоящия момент дружеството продължава да предлага заеми със скрито оскъпяване въпреки санкциите на КЗП, като единствената защита на потребителите, чийто права са нарушение, е сезирането на съда.

Моли съдът да остави жалбата без уважение.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт на районния съд, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, настоящата инстанция счита частната жалба за неоснователна.

С решение № 217/20.03.2026 г.по гр. д. № 1621/2025 г. ШРС е прогласил за нищожен, на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, по иска на С. Ж. С., чрез адв. Д. Г., вписан в АК-Ловеч, срещу „Изи финанс“ ЕООД, Договор за потребителски кредит №488271 от 14.05.2024 г., сключен между страните, поради противоречие със закона. Осъдил „Изи финанс“ ЕООД, да заплати на С. Ж. С., на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, сумата от 264,34 евро (равностойността на 517 лева), представляваща платена сума от ищеца без основание (при начална липса на основание) по договор за потребителски кредит 2

№488271 от 14.05.2024 г. Отхвърлил е предявения от „Изи финанс“ ЕООД, срещу С. Ж. С., насрещен иск, с правно основание чл. 79 от ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, да бъде осъден С.

Ж. С. да заплати на „Изи финас“ ЕООД сумата от 203,43 евро (равностойността на 397,88 лева), представляваща неизплатени погасителни вноски за главница по договор за потребителски кредит №488271 от 14.05.2024 г. за периода 08.06.2025 г. до 04.01.2026 г.

Със същия съдебен акт съдът се произнесъл и по разноските, като е осъдил „Изи финанс“ ЕООД, да заплати на С. Ж. С., сумата от 65.02 евро, представляваща извършените по делото разноски за платена държавна такса. Осъдил е „Изи финанс“ ЕООД, да заплати, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 от ЗА, на адвокат Д. Д. Г., вписан в АК - Ловеч, сумата от 396 евро с включен ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото. Осъдил е С. Ж. С., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС, разноските за проведената информационна среща по медиация, равняващи се на сума от 15,34 евро., както и „Изи финанс“ ЕООД, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС, разноските за проведената информационна среща по медиация, равняващи се също на сума от 15,34 евро.

С определение № 1708/21.05.2026 г. по гр.д. № 1621/2025 г. по описа на ШРС, постановено по реда на чл.248 ГПК, ШРС е оставил без уважение искането на „Изи финанс“ ЕООД за изменение на Решение №217 от 20.03.2026 г., постановено по гр.д. №1621/2025 г. по описа на ШРС, в частта му за разноските, а именно досежно адвокатския хонорар на процесуалния представител на ищеца и тези за информационна среща по медиация.

С определение № 234/22.01.2026 г. съдът е задължил на основание чл. 140а, ал.1, вр. ал.

2 ГПК, страните лично, респ. чрез законен представител, да участват в информационна среща за процедура по медиация, която съгласно чл.19, ал. 1от ЗМ се провежда в съдебен център по медиация към съответния съд, а именно: Център по медиация, разположен на първи етаж, зала № 113 в сградата на Съдебната палата, на адрес: гр. Шумен, ул. .....

Определил е срок за провеждане на информационната среща за медиация до датата на първото открито съдебно заседание. Задължил е страните до датата на първото открито заседание по делото да представят доказателства за изпълнение на указанията или в същия срок да посочат наличието на пречки по чл. 140а, ал. 3 ГПК за провеждане на процедура за медиация по спора.

Видно от уведомление във вр. с чл.41, ал.2 от Наредба № 12/28.07.2025 г. за медиаторите и процедурите в съдебните центрове по медиаиция приета от ВСС и горното определение, съдът е уведомил страните, че определената дата за провеждане на информационна среща за процедура по медиация, за която страните са задължени лично да участват в нея е 05.02.2026 г. от 11 часа, с медиатор Г.К.Д.адвокат при ШАК/ вписан в Единния регистър на медиаторите. За тази среща вкл. за датата и часа страните са уведомени, видно от приложените по делото съобщения, съответно ищеца на 28.01.2026 г., а ответника и частен жалбоподател на 03.02.2026 г., като видно от приложения по делото протокол те не са се явили на срещата.

С оглед изложените в частната жалба възражения, следва да се посочи, че съгласно 3 чл.38, ал.2 от ЗА адвокатът има право на адвокатско възнаграждение за оказваната от него безплатна правна помощ и съдействие в случаите по чл.38, ал.1, т.1 - т.3 от ЗА, когато насрещната страна е осъдена за разноски, като съдът е този, който в този случай определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл.36, ал.2 от ЗА и осъжда другата страна да го заплати. Следователно, за да възникне правото на адвоката на възнаграждение в хипотезата на безплатна правна помощ и съдействие, предпоставките са две: 1) да е оказана безплатна адвокатска помощ на лица, посочени в т.1 до т.3 на ал.1 и 2) в съответното производство насрещната страна да е била осъдена за разноски. Посочването на конкретна хипотеза на чл.38, ал.1, т.1 - т.3 от ЗА в договора за правна помощ и съдействие не е предпоставка за уважаване на искането за присъждане в полза на адвоката на възнаграждение, осъществявано при условията на безплатно за страната процесуално представителство. Адвокатското възнаграждение, щом е поискано присъждането му, винаги се дължи от страната, загубила спора пред съответната инстанция, стига да е доказано заплащането му, като разход в случаите на възмездна правна помощ или да е заявено, че процесуалното представителство се осъществява като безплатно за страната. Посочването на конкретно основание от изброените в чл.38, ал.1 от ЗА, не е условие нито за валидността на договора за правна помощ и съдействие, нито е предпоставка за присъждането на възнаграждението по реда на чл.38, ал.2 от ЗА. Нито адвокатът, оказващ безплатна правна помощ, нито страната, на която тя е предоставена, следва да доказват наличието на основанието, а именно, че лицето на което се оказва помощта попада в една от изброените в чл.38, ал.1 от ЗА категории лица. Достатъчно е да се представи договора за правна помощ, защото писмената форма е един от способите за доказването му и в него да е отбелязано, че помощта се оказва безплатно при условията на чл.38 от ЗА, какъвто е и настоящият случай, за да може съдът да присъди на адвоката на страната възнаграждение, когато загубилата спора пред него насрещна страна е осъдена за разноски. В чл.38, ал.1 от ЗА са предвидени три хипотези, при които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица и 3. роднини, близки или на друг юрист. Доколкото в посочената разпоредба липсва изискване клиентът да доказва наличието на някое от посочените основания, решението дали да окаже безплатна помощ, е въпрос единствено на преценката на самия адвокат. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на ал.2 на същия член, според която адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, т.е. адвокатът не би получил възнаграждение във всички случаи на приключване на делото, а само в благоприятен за неговия клиент изход на спора. Затова и преценката, дали да окаже безплатната правна помощ, при съществуващ риск да не получи възнаграждение, следва да е само негова.

Наличието на основанията по чл.38, ал.1 от ЗА не следва да бъде обсъждано от съда при произнасяне по отговорността за разноски. Договарянето на начина на плащане е предмет на вътрешните отношения между страните по договора - представляван и представител, което обвързва съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. Преценката дали страната е позната на адвоката или не и дали 4 адвоката ще я представлява безплатно, е предоставена изцяло на него. Нормата на чл.36, ал.1 от ЗА не е императивна, доколкото предвижда възможност, уредена в интерес на адвоката, да поиска предварителното заплащане за осъществяваното процесуално представителство, а не в края на производството, както би било при останалите видове договори за услуга, изработка, поръчка, и това е с цел да бъде гарантиран срещу недобросъвестни клиенти или да не бъде затруднен при събирането на вземането си в случай, че изходът на спора не е бил благоприятен за довереника му. Право на адвоката е да прецени дали да се възползва от тази възможност или първо да изпълни задължението си по процесуалното представителство и впоследствие да получи възнаграждение според резултата от спора, каквато именно е хипотезата на чл. 38 от ЗА. В случая договора е в писмена форма, подписан от упълномощителя и е заверен от адвоката съгласно чл.32 от ЗА.