Решение № 3466 от 07.10.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3466 гр. Варна, 07.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Лефтерова при участието на секретаря Росица В. Трендафилова като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело № 20253110100961 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на И. Н. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В., ул. „**-ми ю.“ № **, с която против „К.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.

„В.“ ** (сграда **), ет. **, Б. ц. „Б.“ и „А. Т.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., гр. С., бул. „В.“ ** (сграда **), ет. **, Б. ц. „Б.“, са предявени следните обективно съединени искове, а именно:

- за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № ***** от 23.01.2020 г., сключен между „К.“ ЕАД и И. Н. Р., поради противоречието му на закона, на основание чл. 26, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК;

- в условията на евентуалност, за прогласяване за нищожна клаузата на чл.4, ал.1 от Договор за потребителски кредит № ****** от 23.01.2020 г., сключен между „К.“ ЕАД и И. Н. Р., поради накърняване на добрите нрави, на основание чл. 26, ал.1, предл. 3 ЗЗД;

- за прогласяване за нищожен договор за предоставяне на поръчителство от 23.01.2020 г. сключен между „А. Т.“ ЕООД и И. Н. Р., на основание чл. 26, ал.1, пр.1, евентуално пр. 3 ЗЗД, както и са предявени следните евентуално 1 съединени осъдителни искове, а именно:

- за осъждане на „К.“ ЕАД да заплати на И. Н. Р., сумата от 2082,87 лева, представляваща платена без основание главница по нищожен договор за потребителски кредит № ******от 23.01.2020 г., сключен между „К.“ ЕАД и И. Н. Р., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 27.01.2025 г. до окончателното заплащане на дължимата сума, на основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД;

- в условията на евентуалност, за осъждане на „К.“ ЕАД, да заплати на И. Н. Р., сумата от 1 623,59 лева /след допуснато изменение, на основание чл.214, ал.1 ГПК/, представляваща платено без основание възнаграждение по нищожен договор за потребителски кредит № ********* от 23.01.2020 г., сключен между „К.“ ЕАД и И. Н. Р., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 27.01.2025 г. до окончателното заплащане на дължимата сума, на основание чл.55, ал.1, пр. 1 ЗЗД.

Претендират се сторените по делото разноски.

Обстоятелства, на които се основават претендираните от ищеца права.

Ищецът сочи, че на 23.01.2020 г. е сключил с „К.“ ЕАД договор за потребителски кредит № *******, по силата, на който ответникът му е предоставил сума в размер на 1421,41 лева. С цел обезпечаване на изпълнението, съгласно чл. 4.1 от договора, заемателят е следвало да сключи договор за поръчителство с „А. Т.“ ЕООД. Такъв договор бил сключен още същия ден, като в раздел II от приложение № 1 на договора било уговорено и възнаграждение за поръчителя. Твърди се, че по договора за потребителски кредит № *****, ищецът е заплатил в полза на „К.“ ЕАД, на 8 погасителни вноски сума в размер на 3504,28 лева. Счита, че сключеният договор за кредит е нищожен, поради противоречието му на закона. В тази насока излага, че не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК, уговореното възнаграждение за поръчителство не е включено към годишния процент на разходите по кредита и представлява скрито оскъпяване на същия. Твърди се, че определеният с договора за кредит ГПР е посочен като абсолютна стойност, като за потребителя е неясно по какъв начин е формиран същият.

Намира, че в ГПР следва да са включени всички разходи, които кредитополучателят ще извърши по сключения договор. Сочи, че алгоритмът 2 за формиране и изчисляване на ГПР е заложен в ЗПК, поради което е недопустимо използване на методика, която не е предвидена със закона.

Излага, че със сключения договор за поръчителство се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като дължимата сума не се включва в ГПР по договора за кредит. Въз основа на изложеното твърди, че договорът за кредит е нищожен, а даденото по него над отпуснатата главница в размер на 2082,87 лева, подлежи на връщане като платено без основание.

В условията на евентуалност, излага, че клаузата на чл. 4, ал.1 от договор за потребителски кредит № *****/23.01.2020 г. е нищожна, поради накърняването на добрите нрави. В тази насока изтъква, че същата е поставена като условие за отпускането на кредит, което води до нееквивалентност на насрещните престации. Поддържа още, че същата е нищожна и защото предвиденото възнаграждение е в размер на сума почти като тази на отпуснатия кредит. Наред с това сочи, че клаузата е нищожна като неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Твърди, че е във вреда на потребителя и не отговаря на изискванията за добросъвестност, и води до неравновесие в правата на страните и е в ущърб на ищеца в качеството му на потребител. Изтъква, че посочените клаузи не са формулирани по ясен и недвусмислен начин, и разглеждани сами или в съвкупност с договора за поръчителство не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора - чл. 143, ал.2, т. 19 ЗЗП. На следващо място намира, че клаузата на чл. 4, ал.1 от договора е нищожна, тъй като не е индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, а е част от стандартни, бланкетни, отнапред изготвени условия на договора, върху които кредитополучателят няма възможност да влияе.

Изразява становище за нищожност и на сключения на 23.01.2020 г. договор за поръчителство, поради противоречието му на закона, а в условията на евентуалност - поради накърняване на добрите нрави. Сочи, че същият е сключен в нарушение на императивните норми на ЗПК и ЗЗП – чл. 143, ал.1 ЗЗП и е недействителен на осн. чл. 146, ал. 1 ЗЗП по отношение на длъжника, поради което последният не дължи плащане по него. Изтъква, че за да получи кредита, е бил принуден да сключи договора за поръчителство с избраното от заемателя дружество и по този начин е бил лишен от право на избор и възможност за индивидуално договаряне, което от своя страна е в негова вреда и води до значително неравновесие между правата и задълженията на 3 търговеца, и икономически по-слабата страна в правоотношението и се явява в разрез с разпоредбата на чл. 16 ЗПК.

Отправя искане и за осъждане на „К.“ ЕАД да му заплати сумата от 2082,87 лева, представляваща платена без основание главница по нищожен Договор за потребителски кредит № ***** от 23.01.2020 г., сключен между „К.“ ЕАД и И. Н. Р., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 27.01.2025 г. до окончателното заплащане на дължимата сума, а в условията на евентуалност за осъждане на „К.“ ЕАД, да заплати на И. Н. Р., сумата от 500 лева, представляваща платено без основание възнаграждение по нищожен Договор за потребителски кредит № ***** от 23.01.2020 г., сключен между „К.“ ЕАД и И. Н. Р., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 27.01.2025 г. до окончателното заплащане на дължимата сума.

В срока по чл. 131 ГПК , ответникът „К.“ ЕАД представя отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявените искове. Не оспорва, че на 23.01.2020 г., между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит № *****, по силата на който, на ищеца е отпусната сума в размер на 2000 лева, изцяло усвоена от същия, дължима за срок от 12 месеца при последователни месечни вноски, описани в погасителен план.

Посочва, че договорът е сключен при лихвен процент в размер на 40,00% и годишен процент на разходите в размер на 48,21 %. Излага, че общият процент на всички плащания е 2459,28 лева. Не оспорва, че към датата на депозиране на исковата молба в съда, кредитополучателят е изплатил изцяло и доброволно задължението си процесния договор, както и че по сметка на ответника е постъпила сумата от 2082,87 лева, с която са били погасени задължения различни от главницата.

Оспорва твърдението, че процесният договор е сключен в нарушение на разпоредбите на ЗПК. Сочи, че на осн. чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, в договора за кредит следва да бъде посочен ГПР, както и общият размер на дължимата от потребителя, сума. Твърди, че ГПР е изчислен законосъобразно, при спазване на формулата, посочена в Приложение № 1 към ЗПК. Не оспорва, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „А. Т.“ ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК, а единственият включен разход е договорната възнаградителна 4 лихва. Изтъква, че сключването на договор за предоставяне на поръчителство и заплащането на възнаграждение по него не са задължително условие за получаване на кредита и предоставянето му не е в резултат на търговски клаузи, и условия между него и „А. Т.“ ЕООД . Оспорва твърдението на ищеца, че сключването на договора за предоставяне на поръчителство е изискване за сключване на договора за кредит, като излага, че съгласно раздел III, чл. 12 от общите условия на договора, кредитополучателят има право, но не и задължение да представи обезпечение по кредита, както и, че същият има възможност да избере из между два варианта на обезпечение.

Отделно от това заявява, че потребителят може да сключи договора както с обезпечение, така и без обезпечение, доколкото сключването на договор за поръчителство не е условие за сключване на договора за кредит.

Твърди, че ищецът не е въведен в заблуждение относно параметрите на договора, като клаузите на същия са ясно формулирани и представени на ищеца преди сключването му. Твърди, че дори и кредитоискателят да е заявил кредит с обезпечение „поръчите“, то той има правото, закрепено в раздел III , чл. 13 от приложимите към договора за кредит Общи условия, съгласно което преди подписване на договора за кредит първоначално заявените условия на кредита могат да бъдат едностранно промени от кредитоискателя в телефонен разговор, като в този случай първоначалното заявление за кредит се анулира и клиентът заявява желаните условия. Признава, че ответните дружества са свързани лица, но заявява, че те са две самостоятелни юридически лица.

Договорът за поръчителство поражда единствено права за ищеца и го поставял в по-благоприятно положение да му бъде отпуснат кредит, като повишавал кредитоспособността му, който иначе нямало да му бъде отпуснат.

Заявява, че сключеният с „А. Т.“ ЕООД, договор за поръчителство е отделен договор, с отделни параметри, и „К.“ ЕАД нямало как да узнае какво възнаграждение ще се уговори, тъй като не е страна по него и респективно не попада в хипотезата на 1, т.1 от ДР на ЗПК, за да е общ разход по кредита за потребителя при изчислението на ГПР по чл. 19 ЗПК. Твърди, че сключеният между страните договор е във формата на електронен документ и с него срещу парична престация дружеството „А. Т.“ ЕООД се съгласява да сключи договор с „К.“ ЕАД и да стане солидарен длъжник заедно с ищеца за изпълнението на всички негови задължения спрямо „К.“ ЕАД, както и за всички последици от евентуалното негово неизпълнение. Заявава, че 5 вземанията по договора за поръчителство възникват в полза на „А. Т.“ ЕООД.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК , ответникът „А. Т.“ ЕООД представя отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и по размер. Не оспорва, че между ищеца и „К.“ ЕАД на 23.01.2020 г. е сключен Договор за потребителски кредит № *****, по силата на който на ищеца е отпусната сума в размер на 2000 лева, изцяло усвоена от същия, за срок от 12 месеца при последователни месечни вноски, описани в погасителен план, при лихвен процент в размер на 40.00% и годишен процент на разходите в размер на 48.21 % и общ процент на всички плащания 2459.28 лева. Не оспорва и обстоятелството, че във връзка с обезпечаването на договора за кредит, на същата дата между ищеца и „А. Т.“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство. Сочи, че „А. Т.“ ЕООД сключва с „К." ЕАД договор за поръчителство, по силата на който се задължава да гарантира като поръчител описаното в предходния абзац задължение на ищеца. За така описаната услуга дължимото възнаграждение е в размер на 2022,07 лв., дължимо разсрочено на 18 месечни погасителни вноски, посочени в договора. Възнаграждението е дължимо само за периода, за който е гарантирано задължението по кредита, т.е. при предсрочно погасяване на задължението на кредитополучателя, същият не дължи възнаграждение на за периода след пълно изплащане на кредита. Излага, че сключването на договора за предоставяне на поръчителство ставало след сключването на договора за кредит, към момент, в който основните параметри на кредита вече са договорени между страните.