Решение № 196 от 09.07.2025, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 196 гр. Видин, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, IV СЪСТАВ НО, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Андрей Ж. Дечев при участието на секретаря ВЕРОНИКА В. УЗУНОВА като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Административно наказателно дело № 20251320200570 по описа за 2025 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от Д. Б. К., ЕГН: **********, с адрес: ***, против Наказателно постановление № 264 от 23.04.2025г. на Заместник – директор на РДГ - Берковица, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, във вр. с чл. 266, ал. 1 от Закона за горите, във вр. с чл.

213, ал. 1, т. 1 от от Закона за горите – „глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева за извършено административно нарушение по чл. чл. 213, ал. 1, т. 1 от Закона за горите и на основание чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, във вр. с чл. 266, ал. 1 от Закона за горите, във вр. с чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите – „глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева за извършено административно нарушение по чл. чл. 213, ал. 1, т. 1 от Закона за горите.

Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като заема становище да се уважи жалбата като основателна, а атакуваното наказателно постановление да се отмени като незаконосъобразно и необосновано. Същият не се явява, като изпраща процесуален представител , който заема становище в с.з. до се отмени НП като незаконосъобразно и необосновано.

Ответната стрА. не изпраща процесуален представител в с. з.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа 1 обстановка:

На 20.03.2025г. в с. Ракитница, обл. Видин, ул. „Цар Симеон“, № 4, при извършена съвместна проверка от служители на Участък – Брегово при РУ – Видин и служители на СЗДП ТП ДГС – Видин в посочения по-горе частен имот, се установило, че жалбоподателят Д. Б. К. съхранява 4.00 пр.м.3 дърва за огрев, в това число 2.00 пр.м3 дърва за огрев от дървесен вид „слива“, 1.50 пр.м3 дърва за огрев от дървесен вид „кайсия“ и 0.50 пр. м3 дърва за отгрев от дървесен вид „акация“, без дървата да са маркирани с контролна горска марка или общинска марка и без превозен билет – документ, доказващ законния произход на дървесината.

Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства - показанията на свидетеля П. С. К. и административно-наказателната преписка.

Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.

Съдът, за да се произнесе, взе предвид следните съображения:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице с правен интерес от обжалване на НП, поради което е допустима, а разгледА. по същество е основателна.

С разпоредбата на чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ се забранява съхраняването на дървесина, немаркирА. с контролна горска марка, съответно с производствена марка, а според т. 2 - дървесина, непридружена с превозен билет.Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от ЗГ разпоредбите на закона не се прилагат за посочените в разпоредбата хипотези: 1. паркове и градини в урбанизирани територии; 2. горите и земите в националните паркове и в резерватите; 3. дървета от горскодървесни видове в земеделски територии, когато не притежават характеристиките на гора по ал. 1 и 4. площите, заети с горскодървесна растителност в обхвата на републиканските, местните и железните пътища.А според разпоредбите на чл. 131б, ал. 1 и ал. 2 от ППЗГ дървесината, добита извън горския фонд при условията и по реда на Закона за опазване на селскостопанското имущество, преди транспортиране се маркира с марка - собственост на общината, на чиято територия е извършен добивът.

Марката се изработва по образец, утвърден от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите. Маркирането се извършва от длъжностно 2 лице, определено от кмета на общината. и ал. 2 - дървесината, добита извън горския фонд при условията и по реда на ЗОСИ, се транспортира придружена с превозен билет или с писмено удостоверение, издадено от длъжностно лице, определено от кмета на общината. За всяко транспортно средство се издава отделен превозен билет или удостоверение, което съдържа всички реквизити на превозния билет. Според § 1а, т. 3 от ДР на ППЗГ "Добив на дървесина" е сеч и извоз на дървесина до временен склад.В случая не е изследвано обстоятелството относно произхода на дървата и дали ъхраняваните дърва от жалбоподателя подлежат на маркировка с КГМ, производствена или общинска марка, както и придружаване с превозен билет. От събраните по делото доказателства и от приложеното постановление на РП-Видин е видно, че въпросните дърва са отсечени от двор в частен имот на жалбоподателя.

Предвид описанието на дървения материал и количеството на същия не би могло по категоричен начин да се приеме, че жалбоподателят е съхранявал дървесина, подлежаща на маркиране с контролна горска марка, съответно с производствена марка. Относно маркирането с общинска марка, същото не е уредено в ЗГ, поради което и отговорност за това няма как да му бъде търсена по този закон.От описаното по - горе се установява, че липсват доказателства в административнонаказателната преписка, от които да бъде установено по какъв начин се е стигнало до извода, че жалбоподателя съхранява именно такава дървесина, за която се прилагат разпоредбите на ЗГ и съответно е административнонаказателноотговорно лице по чл. 266, ал. 1 от ЗГ.

Нарушението следва да е установено по един несъмнен и безспорен начин.

Като тежестта на доказване лежи именно върху административнонаказващия орган и нарушителят не е длъжен да доказва, че е невинен.Събраните по делото доказателства от наказващия орган и в съдебното производство не установяват по категоричен начин извършването на нарушението, което несъмнено води до необоснованост на НП. За да се приеме, че е налице административно нарушение, по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото следва да е извършено виновно. При издаването на АУАН и на НП наказващият орган не се е съобразил с всички събрани и представени доказателства по преписката.

Налагането на наказание за нарушение, което не е безспорно доказано и при неизяснена фактическа обстановка, като за част от обстоятелствата наказващия орган е направил предположения е недопустимо, съответно и така издаденото НП е незаконосъобразно и не би могло да се приеме, че това е 3 порок, който може да бъде саниран в съдебното производство.

В този смисъл Съдът намира, че НП е незаконосъобразно и необосновано и ще следва да бъде отменено.

Разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на оргА., издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административно наказващият орган, а това е РДГ - Берковица.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Видинският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 264 от 23.04.2025г. на Заместник – директор на РДГ - Берковица, с което на жалбоподателя Д. Б. К., ЕГН:

**********, с адрес: ***, е наложено административно наказание на основание чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, във вр. с чл. 266, ал. 1 от Закона за горите, във вр. с чл. 213, ал. 1, т. 1 от от Закона за горите – „глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева за извършено административно нарушение по чл. чл.

213, ал. 1, т. 1 от Закона за горите и на основание чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, във вр. с чл. 266, ал. 1 от Закона за горите, във вр. с чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите – „глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева за извършено административно нарушение по чл. чл. 213, ал. 1, т. 1 от Закона за горите.

ОСЪЖДА РДГ - Берковица да заплати на Д. Б. К., ЕГН: **********, с адрес:

***, сумата от 450 /четиристотин и петдесет/ лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение за един адвокат.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщението до страните пред Административен съд-гр. Видин.

4

Съдия при Районен съд – Видин: _______________________ 5