Разпореждане № 2125 от 13.06.2025, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 2125 гр. Благоевград, 13.06.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Димитър Р. Беровски като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Частно гражданско дело № 20251210101500 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, депозирано от заявителя “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК 175074752, седалище и адрес на управление: гр. ***** представляван от **** управители, чрез юрисконсулт Г. С.-К. срещу длъжника Г. С. И., ЕГН **********, от гр. **** 4, за заплащане на следните суми:

-1062,77 лв. /хиляда шестдесет и два лева и седемдесет и седем стотинки/ - неплатена главница по Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40016890708 от 20.04.2023г., сключен между „Профи Кредит България“ ЕООД и Г. С. И., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК пред Районен съд Горна Оряховица – 22.05.2025 г. до изплащане на вземането;

-203,09 лв. /двеста и три лева и девет стотинки/ - неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода от 15.04.2024 г. до 15.12.2024 г.;

-333,38 лв. /триста тридесет и три лева и тридесет и осем стотинки/ - неплатено възнаграждение за закупена и ползвана услуга Фаст, дължимо до 15.12.2024 г;

-530,28 лв. /петстотин и тридесет лева и двадесет и осем стотинки/ - неплатено възнаграждение за закупена и ползвана услуга Флекси, дължимо до 15.12.2024 г;

-400 лв. /четиристотин лева/ - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени 15.07.2024 година;

-172,94 лв. /сто седемдесет и два лева и деветдесет и четири стотинки/ - лихва за забава за периода от 16.05.2023 г. /дата на изпадане на длъжника в забава/ до 15.12.2024 г.;

-120,40 лв. /сто и двадесет лева и четиридесет стотинки/ - законна лихва за периода от 15.12.2024 г. /датата на изтичане на погасителния план/ до 21.05.2025 година.

Претендират се и сторените по делото разноски.

В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че вземанията произтичат от Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40016890708 от 20.04.2023г., сключен между „Профи Кредит България“ ЕООД и Г. С. И. и ОУ към него. Заявителят е представил 1 копие от цитирания договор, погасителен план към договора, както и ОУ към него.

Настоящата съдебна инстанция, след като се запозна със заявлението и приложенията към него, намира същото за частично основателно, предвид следите съображения:

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, съдът отказва да издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и когато същото се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, за което съдът следи служебно още в заповедното производство, съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК.

При анализа на изложеното в заявлението и приложенията към същото и предвид качеството на кредитополучателя - физическо лице, съдът намира, че в случая се касае за договор за потребителски кредит, при който освен нормите на Закона за потребителския кредит и ЗЗД и с оглед качеството на кредитополучателя на „потребител“, приложение намират и нормите на ЗЗП - съгласно чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 - чл. 148 ЗЗП, както и чл.

146, ал. 1 ЗЗП, които прогласяват неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна.

Съдът намира, че клаузите, според които се дължи възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги за услугите Фаст и Флекси, както и такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава, противоречат на принципите на равнопоставеност и добросъвестност на страните, като са нищожни, като противоречащи на добрите нрави, поради следното:

По отношение на допълнителни услуги за услугите Флекси и Фаст:

В Договора в т. V е посочено, че кредитополучателят е закупил допълнителни услуги - Fast предоставя право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит и Флекси - Предоставя право на промяна на погасителния план на потребителския кредит, а в т. VI от договора е уговорено и заплащането на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: възнаграждение за закупен пакет Фаст -в размер на 800 лева и възнаграждение за допълнителен пакет Флекси - в размер на 1200 лева.

Съдът намира, че възнаграждението, което са е задължил да заплати потребителя за предоставения му пакет от допълнителни услуги се явява прекомерно и не отговаря на изискванията на закона.

На първо място-предоставените за тази цена услуги не са изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит каквото е изискването на императивните разпоредби на закона, а наред с това не е формирана цена за всяка от услугите по отделно. В тази връзка в чл.10а, ал.

4 ЗПК е предвидено, че „Видът, размерът на действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит." В противоречие на императивното правило на чл.10 ал.4 ЗПК в процесния договор за различните видове допълнителни услуги е определено възнаграждение за плащане за закупена допълнителна услуга Фаст в размер на 800 лв. и за допълнителна услуга Флекси 1200 лв. Наред с това заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително, т.е. то е дължимо само за „възможността за предоставянето" на изброените по-горе услуги, 2 както е посочено и в общите условия, и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните Договор. Предвид на изложеното се налага извод, че уговорката за заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги в поискания размер в заявлението се явява нищожна като противоречаща на императивни правни норми - разпоредбите на чл.10, ал.2 предл. второ и чл.10а, ал.3 и ал.4 от Закона за потребителският кредит/ЗПК/. Следва да се посочи, че такива клаузи са в противоречие с изискванията на принципа за добросъвестност и информиране на потребителя. Напротив така формулиран начин на уговорките е подвеждащ и целящ явно заблуждение на потребителя.

Видно от Общите условия на кредитора „Профи Кредит България" ЕООД съставляващи неразделна част от договора за потребителски кредит, влезли в сила на 10.06.2020 година, в раздел 15 „Допълнителни услуги“ са описани условията, при които потребителят може да се възползва от допълнителни услуги, ако е поискал и избрал да закупи такава, а именно: 15.1.

Допълнителна услуга „Фаст“ - всеки КЛ, пожелал и закупил допълнителна незадължителна услуга „Фаст“, получава приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит преди кредитоискателите, без закупена допълнителна услуга „Фаст“ в рамките на 1 час, считано от постъпването на искането за отпускане на потребителски кредит в системата на Профи Кредит България ЕООД. 15.2. Допълнителната услуга „Флекси“ - всеки КЛ, пожелал и закупил допълнителна незадължителна услуга „Флекси“, получава право да променя едностранно погасителния си план при изпълнение на съответните специфични изисквания, описани в чл. 15.2.1, чл. 15.2.2 и чл. 15.2.3. За извършената промяна на погасителния план страните подписват анекс, като промяната влиза в сила от датата на печат, посочена в анекса. В 15.2.1 По искане на КЛ, КР отлага на части или накуп допустимия брой погасителни вноски, подробно описан в табличен вид. В подточка а/ са посочени причините, поради които клиента може да поиска отлагането на определения брой погасителни вноски като например: Дългосрочна неработоспособност на клиента или на друго лице, участващо с доходите си в домакинството му; Под дългосрочна се разбира неработоспособност, започнала най-рано от деня на подписването на ДПК и продължаваща повече от три седмици - т.е. при неработоспособност продължила по-малко от три седмици клиента няма право да поиска отлагането на заплащането на погасителна вноска, прекратен трудов договор на клиента или на друго лице, участващо с доходите си в домакинството му, Неплатен отпуск на клиента, който е по-дълъг от 10 дни и др. Тоест за ползването от потребителя на услуга - отлагане на заплащането на определен брой погасителни вноски е установена процедура, която следва да се спази преди фактически клиента да има възможността да ползва заплатената вече от него услуга. В подточка б/ е посочена процедурата - клиентът е длъжен да представи на кредитора собственоръчно заверено копие от изброените документи: лекарско заключение, показващо времетраенето на неработоспособността; документ, потвърждаващ регистрация в бюро по труда; заповед за уволнение, споразумение за прекратяване на трудов договор или друг документ, доказващ прекратяване на трудово правоотношение; документ от работодател за намаляване на трудово възнаграждение или забавяне на неговото изплащане; смъртен акт и удостоверение 3 за наследници; документ, доказващ наличие на застрахователни щети.

В чл.15.2.1.1. от Общите условия е записано, че заявлението заедно със съответните документи, доказващи наличието на посочените условия, трябва да бъде подадено от клиента към кредитора не по-късно от 25 календарни дни от падежа на погасителната вноска. Документите трябва да са издадени не повече от два месеца преди датата на подаване на заявлението. Като отлагането на погасителните вноски зависи в крайна сметка от одобрението на кредитора.

В 15.2.1.2 от Общите условия е записано, че в случай на отлагане на вноски при условията на чл.15.2 за периода на отлагането клиента дължи пълния размер на отложените вноски съгласно погасителния план, но същите са платими в края на погасителния план.

Аналогични са правилата за намаляване на погасителните вноски изложени в 15.2.2, 15.2.2.1 в Общите условия.

Разпоредбата на чл. 9 ЗЗД урежда принципа на свободата на договаряне, но не допуска уговарянето на клаузи, които противоречат на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Според чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В чл. 10а, ал. 2 от ЗПК изрично е регламентирана забраната да се изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а включените в пакета допълнителни услуги представляват именно услуги във връзка с усвояването и управлението на кредита, поради което не може да се приеме, че за същите се дължи възнаграждение. Още повече, че въпросните услуги реално представляват само опция, от която кредитополучателят би могъл да се възползва в бъдеще, но независимо дали се е възползвал или не от нея, той дължи посочената цена, която в случая е колкото размера на отпуснатия кредит. Подобна клауза причинява вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя - тоест представлява неравноправна клауза по см. на чл. 143 от ЗЗП. Няма данни за индивидуално договаряне по тази клауза, напротив, установява се, че въпросният "пакет" е достъпен за предлагани кредитни услуги на търговеца, които са декларирали желание за закупуването му в искането си за кредит.

Конкретните процедури по предоставяне на услугите, част от въпросния пакет, са описани в Общите условия на търговеца и няма данни потребителят да е имал възможността да влияе на тяхното съдържание. Дори и да са въведени нови промени в Общите условия, от предходните такива, в случая единствената разлика е, че е добавено изречението „пожелал и закупил допълнителна незадължителна услуга“.

Съдът намира, че дори и индивидуално уговорено, подобно клауза би била нищожно поради противоречие с добрите нрави, т. к. е сключено при изначална липса на еквивалентност на насрещните престации и има за цел единствено да постави в неблагоприятно положение икономически по-слабата страна по договора. Уговореното възнаграждение обикновено превишава размера на възнаграждението по кредита /договорената възнаградителна лихва/, без да представлява цена за действително предоставени услуги. С уговарянето на посоченото възнаграждение се цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.