Решение № 10222 от 20.11.2025, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 10222 гр. Бургас, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XVI-ти тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател:

ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

Членове:

МАРИНА НИКОЛОВА

КОНСТАНТИН ГРИГОРОВ

При секретар ИЛИЯНА ГЕОРГИЕВА и с участието на прокурора ДАРИН ВЕЛЧЕВ ХРИСТОВ като разгледа докладваното от съдия МАРИНА НИКОЛОВА канд № 20257040601393 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от Х. К. А., чрез адвокат Р. Д. - БАК против Решение № 420/13.06.2025г., постановено по АНД № 4364/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 68/08.02.2024г., издадено от Директора на РДГ - Бургас, с което за нарушение на чл.84, ал.1, предложение трето от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД), на основание чл.96, ал.1 от ЗЛОД, чл.84, ал.1 от ЗЛОД, чл.94, ал.1 от ЗЛОД, чл.95, ал.1 от ЗЛОД и чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, на касатора е наложена глоба в размер на 150 лева и същият е лишен от право да ловува за срок от три години, както и е отнета вещта, предмет на нарушението - ловно оръжие ИЖ 27, 12 кал., надцевка № 26583.

В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното решение е неправилно, постановено в противоречие на процесуалния и материалния закон. Сочи се, че съдът не е отчел допуснато съществено нарушение на процесуалните правила - подписване на АУАН само от един свидетел. Наред с това, съдът неправилно е приел, че нарушението е доказано от обективна и най-вече от субективна страна, като е кредитирал едностранчиво единствено показанията на служителите, съставили констативния протокол и изцяло е игнорирал показанията на свидетеля, воден от А.. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и присъждане на разноски.

В съдебно заседание касаторът се явява лично и с пълномощника си адв. Р. Д., който поддържа жалбата по изложените в същата съображения. Допълнително подчертава, че е служебно известно на настоящия състав, че делото е било върнато на друг състав на районния съд със задължителни указания РДГ да представи ловните карти за установяване на границите на района. Такива карти са били представени и са били предявени на служителите на ЮИДП Сливен и РДГ Бургас, които абсолютно разбираемо са посочили, че жалбоподателят се е намирал извън границите на ловностопанския район. По този начин процесното нарушение отново не е било доказа, тъй като тези служители са имали шест месеца да се договорят и да се уговарят, да си правят експерименти с тази карта, общо взето да се наговорят кое място да посочат в съдебно заседание. На последно място заяви, че ако въобще е налице нарушение, то се изразявало в това, че жалбоподателят е преминал между 20 и 30 метра извън границата на полето, за което има разрешително за лов. Само че това не е нито улица, нито МОЛ, а е гора и да преминеш невидима граница, която не е ограничена с нищо, е класически случай на маловажно нарушение, ако изобщо се допусне, че има такова. Ето защо, моли за отмяна на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски, сторени пред първата инстанция.

Касаторът А. заявява, че е ловец от горе-долу 20 години и през тези години не е допускал нарушение. Ловувал е с нормално разрешително и ако е прегрешил нещо, то е с 20 метра, но не вярва, тъй като е роден и живее там.

Ответникът - директор на Регионална дирекция по горите - Бургас не се явява. Представлява се от юрисконсулт Т. С., която моли подадената касационна жалба да бъде отхвърлена, а първоинстанцинното решение да се остави в сила. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Бургас дава становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното съдебно решение.

Административен съд - Бургас, ХVІ-ти състав, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С обжалваното решение Районен съд - Бургас е потвърдил наказателно постановление № 68/08.02.2024г., издадено от Директора на РДГ - Бургас, с което за нарушение на чл.84, ал.1, предложение трето от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД), на основание чл.96, ал.1 от ЗЛОД, чл.84, ал.1 от ЗЛОД, чл.94, ал.1 от ЗЛОД, чл.95, ал.1 от ЗЛОД и чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, на касатора е наложена глоба в размер на 150 лева и същият е лишен от право да ловува за срок от три години, както и е отнета вещта, предмет на нарушението - ловно оръжие ИЖ 27, 12 кал., надцевка № 26583.

За да постанови решението си съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, като АУАН е съставен, а НП издадено от компетентните за това органи, в съответствие с чл.42 и чл.57 от ЗАНН, в предвидените в чл.34 от ЗАНН срокове. Съдът е намерил, че както в АУАН, така и в НП, вмененото на жалбоподателя нарушение е достатъчно конкретно индивидуализирано по място, дата на извършване, както и касателно това в какво се състои самото противоправно поведение на жалбоподателя. По същество, след обстоен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът е обосновал извод за доказаност на нарушението, както от обективна, така и от субективна страна. Намерил е за неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, като с оглед на всичко изложено, наказателното постановление е потвърдено.

Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, като за него не се констатират отменителни основания.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Настоящият съдебен състав намира, че приетата от РС-Бургас фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК. При постановяването на съдебното решение, съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание. Съдът в съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от непосредствения му контакт с разпитаните свидетели, както и представените писмени доказателства. Настоящата съдебна инстанция намира, че не са налице допуснати в първоинстанционното производство процесуални нарушения, като при правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт.

Касационната инстанция изцяло споделя мотивите на районния съд довели до потвърждаване на издаденото наказателно постановление и препраща към тях, на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на касатора за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в подписване на АУАН само от един свидетел. Действително, видно от приложения по делото АУАН, същият е подписан само от един от посочените в него свидетели.

Съгласно разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН, актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си.

В случая, това изискване е спазено, тъй като актът е подписан от един от свидетелите, посочени в него, т.е. посоченото в чл.43, ал.1 от ЗАНН изискване е спазено.

Касационната инстанция намира за неоснователно и възражението за недоказаност на нарушението и едностранчиво кредитиране единствено на показанията на служителите, съставили констативния протокол и изцяло игнориране на показанията на свидетеля, воден от А..

РС правилно е приел за доказано, че на посочената в НП дата - 17.12.2023г. касаторът се е намирал извън населено място (в горска територия в землището на [населено място], местност Тумбата, отдел 432 на ДЛС - Ропотамо), като е носил в ръцете си сглобено и извън калъф ловно оръжие ИЖ 27, 12 кал., надцевка № 26583, т.е. е "ловувал" по смисъла на чл.43, ал.3, т.1 от ЗЛОД. А. е ловувал на територията на ДЛС - Ропотамо без да притежава разрешително за лов за този район, доколкото видно от издаденото му разрешително за индивидуален лов серия ЮИ № 025166, същият е имал право да ловува от 01.12. до 31.12.2023г. в ловностопански район Равадиново, ловище „Пантоловица“ и „Край село“.

Така изложените и доказани факти предпоставят извод за съставомерност на деянието по чл. 84, ал. 1, предл. 3 от ЗЛОД.

Правилно съдът е дал вяра на показанията на свидетелите Ю. Х. Ш., Д. М. Н. и П. С. Р.. Същите са били очевидци на извършване на нарушението. Дадените от тях показания са последователни, логични и непротиворечиви. Отделно от това по делото не са налице данни въз основа на които да е възможно да се приеме, че посочените свидетели са заинтересовани от изхода на делото, каквито данни има по отношение на свидетеля, воден от касатора. Последният – свид.Ж. П. Г. е ловувал заедно с касатора А. и е санкциониран за същото нарушение. Съдът подробно е обсъдил показанията на това лице и е обяснил, защо същите не следва да бъдат приемани като достоверни.

Касационната инстанция намира, че мястото на извършване на нарушението е правилно установено като показанията на разпитаните по делото свидетели - очевидци Ю. Х. Ш., Д. М. Н. и П. С. Р. съответстват на представените по делото карти на ловностопанските райони, с отразени ловища и отдели, като отново следва да се посочи, че по делото не са налице данни въз основа на които да е възможно да се приеме, че посочените свидетели са се „договаряли“ или „уговаряли“, каквито съмнения се изразяват от процесуалния представител на касатора.

С оглед събраните доказателства, съдът намира за доказано, че касаторът е ловувал на територията на отдел 432, местност Тумбата, землището на [населено място], който според самата карта (която е на ловностопанските райони на ТП ДЛС - Ропотамо), а и според Ловностопанския план на ТП Държавно ловно стопанство „Ропотамо“, е част от ДЛС - Ропотамо.

Доказан е и субективния елемент от състава на нарушението, както правилно е приел и първоинстанционният съд. С оглед спецификата на извършваната дейност, представляваща източник на повишена опасност и изискванията за извършването й, следва да се приеме, че всеки един ловец при започване на лова следва да има знание относно всички параметри на разрешението за лов, включително и по отношение на територията, в границите на която е разрешен лова.

Неоснователно е възражението на касатора, че в случая са налице предпоставки да се приеме, че деянието представлява „маловажен случай“, предвид незначителното според него, между 20 и 30 метра, излизане извън границата на полето, за което има разрешително за лов.

Разпоредбата на § 1, т.4 от ДР на ЗАНН сочи, че "Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.

В случая, нарушението е на просто извършване, т.е. наличието на вреда не е обективен елемент от състава му.

Същевременно, по делото липсват каквито и да е доказателства, въз основа на които да е възможно да се направи преценка за наличие на такива смекчаващи обстоятелства, които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение.

Разпечатката съдържа 40 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b3c75004-dba0-445b-a2ac-946002dc6e3b