Решение № 3825 от 05.06.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3825 гр. София, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Ж, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20261100504643 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.

Образувано е по жалба вх.№ 1279/07.04.2026 г. на длъжника Т. С.

ЕАД, ЕИК 831609046 срещу Постановление от 31.03.2026 г. на ЧСИ Г.Н., peг. № 923 на КЧСИ, издадено по изпълнително дело № 122/2026 г., в частта, с която е отхвърлено искането на длъжника за намаляване на присъдените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по изпълнението в полза взискателя от сумата 200 евро на сумата 102.26 евро, както и по жалба вх.№ 1324/14.04.2026 г. на Т. София ЕАД, ЕИК 831609046 срещу Постановление от 31.03.2026 г. на ЧСИ Г.Н., peг. № 923 на КЧСИ, издадено по изпълнително дело № 122/2026 г., в частта, с която е отказано да бъде намалена таксата по т.26 ТТРЗЧСИ.

Жалбоподателят сочи, че присъденото възнаграждение е прекомерно по размер и доказателства за заплащането му не са представени по делото. Освен това от страна на взискателя, чрез неговия процесуален представител са били извършени единствено действия по образуване на изп.дело. До прилагане на способ за принудително изпълнение ЧСИ не е достигнал и не е било необходимо. Съответно, извършените от процесуалния представител на взискателя действия се изчерпват с образуване на изп.дело.

Ето защо, моли обжалваното постановление да бъде отменено, като бъде отменен отказът на ЧСИ Г.Н. да намали присъдените разноски от сумата 200 евро на сумата 102.26 евро съобразно действителната правна и фактическа сложност на спора и извършените процесуални действия. Съобразно това моли за намаляване и на таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.

1

Ответникът по жалбата взискател С.А.Г., действаща чрез адв.Б.В., оспорва жалбите, като счита, че в нейна полза следва да бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело в размер на сумата 200 евро, тъй като извършените процесуални действия не се отнасят само и единствено до образуване на изпълнителното дело, а и до процесуално представителство с реализиране на способи за принудително изпълнение. Освен това, задължението не било заплатено в срока за доброволно принудително изпълнение, поради което процесуалните действия са били необходими и съответно реализирани. Според отразяването в представения по делото ДПП, договореният размер адвокатско възнаграждение е бил заплатен в брой и оплакванията в обратен смисъл са неоснователни.

В депозираните по делото мотиви ЧСИ Г.Н. е посочил, че жалбата от 02.04.2026 г. е неоснователна, а жалбата от 14.04.2026 г. е недопустима. Твърди, че се дължи присъждане на разноски за заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение в пълен размер 200 евро, който е под минималния размер по Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. Наредба за възнаграждения за адвокатска работа. По отношение на таксата по т.26 от ТТР ЗЧСИ заявява, че възраженията на длъжника са били уважени и подадената жалба се явява без предмет.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените в жалба пороци на атакуваното действие на частния съдебен изпълнител, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. На основание чл. 436, ал. 1 ГПК жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението в двуседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението. За третите лица срокът започва да тече от узнаване на действието.

Жалбите са депозирани на 07.04.2026 г. и на 14.04.2026 г., като се обжалва постановление на съдебния изпълнител от 31.03.2026 г., връчено на длъжника на 06.04.2026 г. Следователно, жалбите са подадени в срок.

С оглед посоченото и предвид нормата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК следва да се приеме, че жалбите се явяват процесуално допустими.

Разгледани по същество, съдът намира жалбите за основателни в една част.

Съображения:

Изпълнителното дело е било образувано по молба от 24.03.2026 на взискателя С.А.Г., действаща чрез адв.Б.В., срещу длъжника Т. София ЕАД въз основа на Изпълнителен лист издаден на 10.03.2026 г. от Софийски районен съд на основание влязло в законна сила съдебно решение по гр.д.№ 31/2022 г.

Към молбата за образуване на изпълнително дело са приложени пълномощно, договор за правна защита и съдействие, удостоверяващи платен адвокатски хонорар в размер на 200 евро, по силата на които взискателя упълномощава адвокат Б.В. от САК, да я представлява 2 по образуваното изпълнително дело.

На длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение на 27.03.2026 г.

На 30.03.2026 г. под вх. №1013 е депозирано възражение от длъжника срещу размера на разноските по изпълнението, представляващи адвокатски хонорар на процесуалния представител на взискателя и пропорционалната такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.

С постановление от 31.03.2026 г., ЧСИ отказал да намали адвокатския хонорар на процесуалния представител на взискателя като е уважил възражението на длъжника по отношение на пропорционалната такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, като е изключил от основава за изчисляване на същата разноските на взискателя за адвокатска защита и намалил размера на таксата с 16.83 евро с вкл.ДДС.

Взискателят е депозирал становище на 08.04.2026 г. по отношение жалбата на длъжника, като е заявил, че счита същата за неоснователна. Според взискателя претендираният адвокатски хонорар е съобразен с фактическата и правна сложност на спора, извършените правни действия и минималният размер на адвокатско възнаграждение определен по Наредбата.

При така посоченото, съдът намира следното от правна страна:

Отговорността за разноски в изпълнителното производство се урежда по правилата на чл.79 ГПК, глава VII (чл.78 - 82) от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ) и Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ), приета с ПМС № 92 от 19.04.2006 г., обн. ДВ, бр. 35 от 28.04.2006 г.

Съобразно чл.78, ал.1 ЗЧСИ, такси по изпълнението се събират за извършване на изпълнителни действия и извършването на други действия, а съгласно ал.2 размерът и видът на разноските по изпълнението се определят с тарифа на МС по предложение на министъра на правосъдието след съгласуване с камарата. За събиране на таксите по изпълнението се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от частния съдебен изпълнител, единият от които се връчва на задълженото лице (чл. 79 ЗЧСИ). Обикновените такси се събират само за действия, изрично посочени в тарифата /чл. 82 ЗЧСИ/, а пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес /чл. 83 ЗЧСИ/.

Съгласно чл.79 ГПК, разноските за изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда; или когато разноските, направени от взискателя са за изпълнителни способи, които не са приложени.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното адвокатско възнаграждение се явява прекомерно, при съобразяване на фактическата и правната сложност на делото, то може да бъде присъдено в по-нисък размер по искане на другата страна, но не по-малко от определения в чл. 36 ЗАдв размер.

Отделно с Решение на Съда на ЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 е прието, че член 3

101 във връзка с член 4, параграф 3 ДФЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че Наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и, че национална уредба, съгласно която адвокатът и неговият клиент не могат да уговорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба от съсловна организация като Висшия адвокатски съвет, и от друга съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията. Следователно, размерите посочени в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимални размери, не са обвързващи за съда.

В случая минималният размер на адвокатско възнаграждение според указаното в чл.10 т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. е 200.00 лв. или 102.26 евро за образуване на делото и по чл.10, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания над 25 000 лв. до 100 000 лв. – 1618.40 лв. или 827.29 евро по чл.7, ал. 2, т. 2 - 7 от наредбата.

Според задължението към взискателя, дължимият минимален размер на адвокатските възнаграждения по Наредба №1 за възнаграждения за адвокатска работа възлиза на сумата 929.55 евро, от които 102.26 евро за образуване на изпълнителното дело и 827.29 евро за процесуално представителство.

Възражението на жалбоподателя, че не дължи адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по образуваното изпълнително дело, съдът намира за неоснователно.

По образуваното изпълнително дело се установи, че плащане на сумите не е извършено от длъжника след образуване на изпълнителното дело в срока за доброволно принудително изпълнение. Поради това дължимо е възнаграждение за образуване на изп.дело в размер на 200.00 лв. или 102.26 евро и в размер на 97.74 евро за процесуално представителство. Чрез приложеното изпълнително дело се установява, че извършване на процесуални действия е било предприето от процесуалния представител на взискателя доколкото са били извършени именно по негова инициатива и същински изпълнителни действия по делото.

В случая фактическата и правна сложност на образуваното изп.дело и извършените от процесуалния представител на взискателя действия сочат, че следва да бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 200 евро, който размер е съобразен с минималния размер по НВАР.

Доводите на жалбоподателя, че договореният размер адвокатско възнаграждение не е било заплатен от взискателя, съдът намира за неоснователни с оглед удостовереното в съставения ДПП.

4

Поради така изложените съображения, съдът намира, че жалбата от 07.04.2026 г. следва да бъде оставена без уважение, а постановлението на ЧСИ потвърдено като правилно и съобразено със закона в частта на определените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Относно пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ:

Размерът на дължимата такса се определя съобразно сбора на присъдените вземания, посочени в изпълнителния лист - при изчислението й (в размера на паричното вземане, от което се определя) не се включват разноските за адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство на взискателя. Това следва пряко от забележките към чл. 26 ТТРЗЧСИ и по- специално - т. 4, съгласно която в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси. Авансовите такси, платими от взискателя, и направените от него разноски за адвокат имат един и същи характер - представляват разноски за изпълнителното производство, които той прави в рамките на изпълнителното дело и които съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК са за сметка на длъжника. И макар да се събират от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителното производство, те не се включват в "паричното вземане", съобразно което се изчислява таксата по чл. 26 от Тарифата.

Ето защо таксата, следва да се определи от сумата, посочена в изпълнителния лист, която възлиза на 15025.83 евро. Изчислена по реда на т. 26 от ТТРЗЧСИ пропорционалната такса възлиза на сума в размер на 1013.92 евро без ДДС. Поради това и жалбата от 14.04.2026 г. следва да бъде уважена в една част, като таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ следва да бъде намалена от 1290.86 евро на сумата 1013.92 евро.