Протокол № 1985 от 07.11.2025, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Гражданско дело 2135/2025
- Вид
- Протокол № 1985
- Подписан
- 07.11.2025
- В сила
- 07.11.2025
- Състав
- Мира Мирчева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.143 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, пр. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, изр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143, ал. 2, т. 5 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 68д ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 и 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 и 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
Личните данни в текста са заличени.
ПРОТОКОЛ
№ 1985 гр. Пазарджик, 07.11.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка Панчева
Сложи за разглеждане докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело № 20255220102135 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:55 часа се явиха:
И. Д. Х. (ищец), редовно призован чрез адвокат С. В. М. (4000006844 Адвокатска Колегия - Пазарджик) от АК-Пазарджик, не се явява и не се представлява.
Съдът ДОКЛАДВА молба вх.№ 30443/06.11.2025 г. от И. Д. Х., с ЕГН:
**********, с постоянен адрес: ул. ********* № **, с. Г., , общ. П., обл. П., чрез Адвокат С. В. М., от АК - гр. Пазарджик със съдебен адрес гр.
Пазарджик, ***, к. 21 срещу „Сити Кеш“ ООД, с ЕИК:
202531869, със седалище и адрес на управление: ***
Е, ет. 5, р-н Младост, гр. София, общ. Столична, обл. София , представлявано от Николай Пенчев Пенчев, с която заявява, че поради служебна ангажираност на 07.11.2025 г. от 10:00 ч. като процесуален представител на жалбоподателя по АНД № 1117 от 2025 г. на Районен съд - гр. Пазарджик, ако не успее да се яви на насроченото съдебно заседание по гражданско дело № 2135 от 2025 г. на Районен съд - гр. Пазарджик от 10:00 ч., дава в писмена форма становището по хода на делото, по доказателствата и по съществото на спора.
По хода на делото: Счита, че не са налице процесуални пречки. Моли да се даде ход на делото.
Поддържа така подадената искова молба срещу „Сити Кеш“ ООД, с ЕИК: 202531869, с която иска да бъде обявен договор за потребителски 1 кредит (ДПК) № 9213575 сключен на 29.05.2023 г. между И. Д. Х., с ЕГН:
********** и „Сити Кеш“ ООД, с ЕИК: 202531869 за нищожен поради противоречие на закона - чл. 26 от ЗЗД във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 22 от ЗПК и да осъдите "Сити Кеш" ООД, с ЕИК: 202531869 на основание чл. 55, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД да заплати на И. Д. Х., с ЕГН: ********** сумата в размер на 481.00 лв. като недължимо платено. В условията на евентуалност на искането ни за обявяване на договор за потребителски кредит (ДИК) № 1200774 за нищожен, моля да обявите за нищожна клаузата на чл. 11, ал. 1 от договор за потребителски кредит предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 437.95 лв. при непредоставяне на уговореното в договора обезпечение в тридневен срок от сключване на договора, поради заобикаляне на закона - чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал.
4 от ЗИК, противоречие с добрите нрави - чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и неравноправност - чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗИ във връзка с чл. 146, ал. 1 от ЗЗИ.
Моли да се приеме проект-доклада за окончателен по делото. Моля да се приемат представените по делото доказателства.
Представя справка за банкова сметка. Няма други доказателствени искания. Ако няма направени други доказателствени искания от ответната страна, счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което моли да се приключи и да се даде ход на устните състезания. Представя списък на разноските, ведно с договор за правна защита и съдействие.
СТАНОВИЩЕ ПО СЪЩЕСТВОТО НА ДЕЛОТО:
Предвид събраните по делото доказателства и правната регламентация, моля да обявите договор за потребителски кредит (ДИК) № 9213575 сключен на 29.05.2023 г. между И. Д. Х., с ЕГН: ********** и „Сити Кеш“ ООД, с ЕИК: 202531869 за нищожен поради противоречие на закона - чл. 26 от ЗЗД във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 22 от ЗИК и да осъдите "Сити Кеш" ООД, с ЕИК: 202531869 на основание чл. 55, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД да заплати на И. Д.
Х., с ЕГН: ********** сумата в размер на 481.00 лв. като недължимо платено.
В условията на евентуалност на искането ни за обявяване на договор за потребителски кредит (ДИК) № 1200774 за нищожен, моля да обявите за нищожна клаузата на чл. 11, ал. 1 от договор за потребителски кредит предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 437.95 лв. при непредоставяне на уговореното в договора обезпечение в тридневен срок от 2 сключване на договора, поради заобикаляне на закона - чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗИК, противоречие с добрите нрави - чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и неравноправност - чл. 143, ал. 2, т.
5 от ЗЗП във връзка с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 29.05.2023 г.
И. Д. Х., с ЕГН: ********** е сключила договор за потребителски кредит (ДИК) № 9213575 със „Сити Кеш“ ООД, с ЕИК: 202531869 в размер на кредита: 1 000.00 лв., размер на погасителната вноска: 3 х 8.65 лв. и 14 х 76.15 лв., брой вноски: 17, ГПР: 56.7 %, фиксиран лихвен процент: 44.5 %, дължима сума по кредита: 1 092.05 лв. Съгласно чл. 5 от ДИК, договорът следвало да бъде обезпечен с безусловна банкова гаранция или поръчители, които трябвало да отговарят на множество посочени в договора условия. Като съгласно чл. 11 от договора ако И. Д. Х. не предоставила договореното обезпечение или то не отговаря на условията дължи неустойка в размер на 437.95 лв. Въпреки формално предоставения тридневен срок за осигуряване на обезпечение още със сключването на договора била начислена неустойка за непредоставяне на обезпечението и същата била включена в погасителния план. Уговорената между страните в чл. 11 от договора за потребителски кредит неустойка е за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави на кредитора обезпечение на дълга.
Поставянето на твърде кратък срок за предоставяне на обезпечение - три дни от сключване на договора, е нелогично и икономически необосновано.
Уговарянето на такъв срок, завишените изисквания, на които трябва да отговарят поръчителите, както и непосилните условия за представяне на банкова гаранция в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, показват, че единствената цел на неустойката е различна от присъщата й по закон функция да обезпечи изпълнението и да обезщети и санкционира неизпълнението. За „Сити Кеш“ ООД е било предварително ясно, че И. Д. Х. трудно би могла да осигури което и да е било от исканите обезпечения и е почти сигурно, че ще дължи неустойка. Следователно действителната цел на тази неустойка е да породи допълнително парично задължение за И. Д. Х., наред с това да върне главницата и да заплати възнаградителна лихва.
Определената неустойка представлявала скрита лихва и е следвало да бъде калкулирана в ГЛП и ГПР, а не включването и заобикаля изискването за максимален размер на ГПР съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК и я прави 3 недействителна на основание чл. 21 от ЗПК.
На основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК целият договора за потребителски кредит бил недействителен, тъй като не е посочен ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит било необходимо, защото дава на потребителя ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му позволява да прецени икономическите последици от сключване на договора.
Поради това посочването на ГПР е условие за действителността на самия договор за потребителски кредит, а неспазването му има за резултат недействителност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК. Според § 1, т. 2 от ДР на ЗПК "общата сума, дължима от потребителя" представлява сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя, които пък представляват всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябвало да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В ДПК, който е сключила И. Д. Х. е посочен размер на ГПР от 56.7 %, но този размер не отговаря на действителните разходи, които тя ще направи във връзка с кредита, тъй като не била включена дължимата неустойка за непредоставяне на обезпечение.
Това противоречи на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и води до недействителност на договора за потребителски кредит на основание чл. 22 от ЗПК.
Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на разпоредбата на чл. 11, т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва И. Д. Х. да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора 4 трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една клауза и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. При посочване на ГПР в договора не е достатъчно да бъде определен само неговият размер, който да е рамките на предвиденото в чл. 19, ал. 4 ЗПК до пет пъти законната лихва. Задължително трябва да бъде описана и методиката на изчисляване на ГПР, която да била в съответствие с описаната в част I от Приложение I към Директивата математическа формула, както и да са посочени данните, въз основа на които е направено това изчисляване (това мнение се споделя от съдебната практика: Решение № 11884 от 28.10.2022 г. на СРС по гр. д. № 71077/2021 г., Решение № 49 от 25.02.2022 г. на ОС Пазарджик по в. гр. д. № 833/2021 г., Решение № **1 от 25.05.2022 г. на ОС Пазарджик по в. гр. д. № 224/2022 г.).
Тази неточност в посочването на размера на разходите поставя И. Д. Х. в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването и по кредита, което ще се дължи и в това именно е недействителността в случая, като не е спазено изискването на посоченото законово основание.
Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Съгласно Решение на Съда от 15 март 2012 г. по дело C-453/10 Jana Perenicova и Vladislav Perenic срещу SOS financ spol. s r. o. търговска практика, състояща се в посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния ГПР, трябва да се окачестви като „заблуждаваща“ по смисъла на европейското законодателство относно нелоялните търговски практики, доколкото тя подтиква или е възможно да подтикне потребителя да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Именно затова, считам че договора не отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради което и на 5 основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 вр. с чл. 22, ал. 1 ЗПК е недействителен.
Договорът за потребителски кредит също така противоречал на добрите нрави предвид размера на уговорения лихвен процент. В своята практика ВКС трайно приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва при необезпечени кредити, а за обезпечени кредити - двукратния размер на законната лихва (в този смисъл са Решение № 906/30.12.2004 г. по гр. д.
1106/2003 г. на ВКС, ГК; Решение №378/18.05.2006 г. по гр. д. 315/2005 г. на ВКС, ГК; Решение №1270/09.01.2009 г. по гр. д. 5093/2007 г. на ВКС, ГК;
Разпечатката съдържа 36 от 92 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b3c6d049-68a6-41d2-9d97-5e3b84357a97