Решение № 151 от 23.03.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. Велико Търново, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Димо Колев

Катина Минева като разгледа докладваното от Катина Минева Въззивно частно гражданско дело № 20264100500298 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 278 ГПК, във вр. с чл. 538, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на П. Х. П., в качеството му на настойник на Л. П.

П.- поставена по пълно запрещение, чрез процесуалния му представител адвокат Т. П.САК против решение № 43 от 06.03.2026 г., постановено по гр. д. № 296/2026 г. по описа на Районен съд Павликени с което е отхвърЛ. молбата му с правно основание чл.

165, ал. 4 СК, във вр. с чл. 130, ал. 3 СК за разрешение за ежемесечно теглене на сума в размер на до 1 000.00 евро от банкова сметка в „Юробанк България“ АД по сметка IBAN: .., открита в полза на запретеното лице.

В жалбата се съдържат оплаквания, че решението е неправилно, необосновано и постановено в противоречие с материалния закон, при неверни фактически изводи и при съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че неправилно предходната съдебна инстанция е приела, че настойникът П. П. е назначен през 2025 г., тъй като последният е определен за настойник на дъщеря си още на 02.11.2006 г. със заповед на органа по попечителството и настойничеството при Община Павликени, видно и от удостоверение, касателно назначаването му за настойник. Поддържа се, че от момента на запрещението до сега, настойникът и заместник-настойникътродителите на запретената са тези, които изцяло се грижат за нея и посрещат всички нейни разходи, както и че получаваните от запретената пенсия и социални помощи не са били използвани, а са натрупани по личната банкова сметка. Оспорва се като неправилен и вътрешно противоречив изводът на съда, че твърденията в молбата са „прекалено общи“. Жалбоподателят изтъква, че ежедневните нужди на запретената от храна, облекло, отопление, медикаменти и др. по своята същност са променливи и не могат да бъдат конкретизирани с точни суми за бъдещ период. Позоваването на данните на НСИ за необходимия месечен доход за издръжка е посочено като обективен и относим критерий. Твърди се на следващо място, че съдът е направил 1 погрешен фактически извод, че запретената разполага с дебитна карта, тъй като от представената банкова експозиция било видно, че е налична само разплащателна сметка, но не и дебитна карта. Уточнява се, че искането е за разрешение за теглене на суми до 1 000.00 евро, което не означава, че пълният размер ще бъде теглен всеки месец, както и че банковият клон на в гр. Павликени на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД- банката, в която е открита банковата сметка на запретеното лице е закрит през 2025 г., което налагало пътуване до град Велико Търново за всяка трансакция. Това обстоятелство се сочи, че обосновава практическата нужда от разрешение за теглене на по-големи суми наведнъж, за да се избегнат излишни разходи и неудобства. Жалбоподателят намира за неправилно заключението на първоинстанционния съд, че становището на настойническия съвет е съставено формално, само за целите на производството, акцентира се, че именно този орган е най-добре запознат с нуждите на запретената и неговото становище, подкрепящо молбата, отразява реалната необходимост от ползване на средствата в интерес на Л. П..

Въз основа на изложените аргументи до въззивният съд е отправено искане да бъде отменен обжалвания първоинстанционен съдебен акт и да бъде постановено решение, уважаващо изцяло предявената от П. молба за даване на разрешение за теглене на суми в размер на до 1 000.00 евро месечно от банковата сметка на поставената под пълно запрещение Л. П..

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба, и се запозна с доказателствата по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок, като същата е допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

Производството по гр. д. № 296/2026 г. по описа на Районен съд Павликени е образувано по молба с правно основание чл. 165, ал. 4 СК, във вр. с чл. 130, ал. 3 СК на П. Х. П., в качеството му на настойник на Л. П. П.- поставена по пълно запрещение, чрез процесуалния му представител адвокат Т. П.- САК, с искане за даване на разрешение за ежемесечно разпореждане с парични средства на поставено под запрещение лице, в размер на до 1 000.00 лева.

В случая от представените с молба доказателства се установява, че Л. П. П. е поставена под пълно запрещение с влязло в сила решение на 31.10.2026 г., по гр.д. № 812/2006 г. по описа на Окръжен съд Велико Търново, тъй като страда от психично заболяване, за което й е призната 100% ТНР, пожизнено, с чужда помощ. За неин настойник е определен баща й П. Х. П., видно от представеното удостоверение от Община Павликени от 09.12.20225 г., от заповед № 2 от 02.11.2006 г. на Община Павликени и от удостоверение от 02.11.2006 г на орган по настойничество и попечителство при Община Павликени. От представените извлечения от банковата сметка на Л. П. П. се установява, че ежемесечно по нея постъпват средства за лична социална пенсия и месечна добавка за чужда помощ в общ размер към 09.02.2026 г. на 400.71 евро, както и че към 23.02.2026 г. общата налична сума по банковата сметка на запретената е в размер на 20 679.92 евро. По делото е представено становище от настойническия съвет на Л. П., в което се обосновава необходимостта от сума в размер на до 1 000.00 евро месечно за задоволяване нуждите на запретената, посочено е, че настойническия съвет счита, че е изцяло в защита правата и интересите на поставената под пълно запрещение искането на настойника й за получаване на разрешение за теглене на посочената сума ежемесечно.

Съгласно чл. 533 ГПК, съдът е длъжен служебно да провери дали са налице условията за издаване на искания акт. Според чл. 165, ал. 4 СК при разпореждане на лице под настойничество се прилагат чл. 130, ал. 3 СК - разпореждането с влоговете на запретения става с разрешение на районни съд ако не противоречи на интереса на 2 запретения. Преценката дали да бъде разрешено извършването на действия на разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на поставено под пълно запрещение лице по реда на чл. 130, ал. 3 СК следва да бъде извършена от съда с оглед интересите на запретеното лице от извършването на конкретното разпореждане, изхождайки от обстоятелството, дали и до каква степен това разпореждане е свързано с удовлетворяване на нуждите му. Освен това тя трябва да се извършва с оглед особеностите на конкретния случай както по отношение на нуждите, за удовлетворяването на които се поддържа, че е необходимо извършването на разпореждането, така и с оглед особеностите на разпореждането с имущество, което се иска да бъде разрешено, но винаги при отчитане интереса на поставеното под запрещение лице, който трябва да е безусловно и по категоричен начин установен. От една страна да бъде взето предвид дали удовлетворяването на посочените в искането нужди и потребности на поставеното под запрещение лице чрез извършване на разпореждането е в негов интерес, а от друга страна дали е в негов интерес и самото извършване на разпореждането, т. е. биха ли били удовлетворени чрез извършване на разпореждането нужди и потребности на запретеното лице без интересите му да бъдат накърнени- Определение № 3 от 5.01.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6203/2015 г., I г. о., ГК. Отчитайки тези общи принципни положения при осъществяване на произнасянето относно искане за разпореждане със средства на лице поставено под пълно запрещение, настоящият състав намира следното:

Настоящият съдебен състав намира, че е налице действителна нужда настойникът да посреща ежедневните нужди на запретеното лице за храна, лекарства, медицински услуги и консумативи, което очевидно го затруднява, без да има възможността да ползва отпуснатите в полза на поставената под пълно запрещение, лична пенсия и добавка за чужда помощ. С оглед на здравословното състояние на Л.

П. тя безспорно се нуждае от храна, облекло, лекарства, консумативи свързани с бита, козметични продукти, хигиенни материали, в т. ч. памперси. По делото обаче не са ангажирани доказателства за тяхната стойност, както и за нуждата от специфични и специализирани такива. Касателно и сочените от бащата данните за IV тримесечие на 2025 г., а именно, че тримесечният общ разход средно на лице от домакинство е в размер на 3 203.00 лева, то разходите се равнява на 1 067.66 лева месечно или 545.55 евро месечно. С постановление № 175 от 03.09 2025 г.на МС е определен размер на линията на бедност за страната от 390.63 евро за 2026 г., при преценка размера на нужните за издръжка на Л. П. месечни разходи този съдебен състав съобрази и размера на минималната работна заплата в страната считано от 01.01.2026 г. – 620.20 евро, предвиден да покрие основните разходи на възрастен човек.

Исканото разпоредително действие ще осигури средства за покриване на ежедневните разходи на Л. П. за съществуване и обслужване, в каквато насока е и становището на настойническия съвет по чл. 165, ал. 4 СК. Ето защо, заявеното искане за разрешение за теглене на сума, преценявайки изложените по-горе доводи, касателно нужните месечни средства за издръжка на едно лице в страната, минималната работна заплата за 2026 г. и линията на бедност за настоящата календарна година, но в размер на до 400.00 евро ежемесечно от банковата сметка на името на запретената, съвпадащ с размер на отпусната й лична пенсия и добавка за чужда помощ, е в неин интерес, като безспорно е благоприятно за нея и не я ощетява. Изложеното до тук мотивира настоящият състав да даде разрешение за исканите с молбата правни действия за период от една година, в размер на до 400.00 евро месечно.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав счита, че разпореждането, за чието извършване е поискано разрешение от районния съд, е в интерес на поставеното под настойничество лице, поради което се явява изпълнено установеното в чл. 165, ал.

3

4, във вр. с чл. 130, ал. 3 СК необходимо условие за допускането му в размер на до 400.00 евро месечно за срок от една година, поради което следва да бъде разрешено.

Частичният отказ за издаване на искания охранителен акт не решава въпроса за поисканото с молбата съдействие със силата на пресъдено нещо /чл. 299, ал. 1 ГПК/, всякога то може да се поиска отново, при същите или при изменени обстоятелства.

Мотивиран от горното, настоящият съдебен състав намира, че решението на първоинстанционния съд се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено, в частта за сумата до 400.00 евро /четиристотин евро/ месечно, поради което, Окръжен съд Велико Търново, първи въззивен граждански състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 43 от 06.03.2026 г., постановено по гр. д. № 296/2026 г. по описа на Районен съд Павликени, с което е отхвърЛ. молбата на П. Х. П., с ЕГН ********** в качеството му на настойник на Л. П. П., с ЕГН ********** - поставена по пълно запрещение, съдържаща искане за разрешение за ежемесечно теглене на сума в размер на до 1 000.00 евро от банкова сметка в „Юробанк България“ АД с IBAN: .., открита в полза на запретеното лице, В ЧАСТТА за сумата до 400.00 евро /четиристотин евро/ месечно, вместо което постановява:

РАЗРЕШАВА на П. Х. П., с ЕГН ********** в качеството му на настойник на Л. П. П., с ЕГН ********** - поставена по пълно запрещение, да тегли ежемесечно от наличния актив по банкова сметка разкрита в „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, с IBAN:

.., открита на името на запретената, сума в размер до 400.00 евро /четиристотин евро/ месечно, която сума да се използва за покриване на ежедневни нужди на запретеното лице Л. П. П., с ЕГН **********, за срок от една година от влизане в сила на решението.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 43 от 06.03.2026 г., постановено по гр. д. № 296/2026 г. по описа на Районен съд Павликени, с което е отхвърЛ. молбата на П. Х. П., с ЕГН ********** в качеството му на настойник на Л. П. П., с ЕГН ********** поставена по пълно запрещение, съдържаща искане за разрешение за ежемесечно теглене на сума в размер на до 1 000.00 евро от банкова сметка в „Юробанк България“ АД с IBAN: .., за разликата над сумата от 400.00 евро /четиристотин евро/ месечно до пълния заявен размер на претенцията от до 1 000.00 евро /хиляда евро/ месечно.

Разпечатката съдържа 33 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b3c6834f-c4f8-4dd9-9723-39f2463c41c2