Решение № 536 от 23.11.2022, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 536 гр. Дупница, 23.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мирослав Р. Саневски при участието на секретаря Роза Д. Ц. като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело № 20221510101321 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

„КНС-Кериер Нетуърк Сълюшън“ ЕАД, ЕИК: 203320370, със седалище и адрес: гр. София, ул. „Резбарска” № 5, е предявило срещу В. С. Е., ЕГН: **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 203, ал. 2, вр. с чл.74 от ЗЗД, за осъждане на ответника да му сумата от 5448.00 лв., представляваща обезщетение за претърпените от дружеството имуществени вреди, съставляващи стойността на глоба от 2 400.00 британски лири към момента на плащането, която глоба е наложена на ответника за извършено от него на 04.02.2017г. нарушение - превозване на нелегални емигранти.

Ищецът твърди, че е дружество с основен предмет на дейност извършване на международни автомобилни превози и свързания с това комбиниран транспорт на стоки и товари. Ответникът е работил като шофьор международни превози в ищцовото дружество през периода 06.01.2017г.-18.01.2018г.

На 04.02.2017г., в зоната за имиграционен контрол на Великобритания, намираща се в Кале, е установено, че в ремаркето на товарен автомобил с рег. № ВН 4568 ВТ/ROWQT 268, управляван от ответника, били установени четири нелегално влизащи във Великобритания лица.

По този повод на домашния адрес на ответника било изпратено писмо от Гранична служба с дата 04.02.2017г. и номер CAL/CP 16984, съдържащо въпроси, свързани с обстоятелствата относно намерените нелегални лица. На това писмо ответникът е отговорил с писмо от 08.02.2017г., в което е даден отговор на всички поставени от имиграционните власти въпроси. Представени са и доказателства във връзка с извършеното обучение на 1 водача за всички необходими мерки за сигурност, които е длъжен да предприеме за предотвратяване случаите на нелегално проникване в превозното средство.

На 31.10.2019г. Граничната служба е уведомила ищеца в качеството на работодател на В. Е., че налага имуществени санкции на основание Закона за миграцията и предоставяне на убежище от 1999г., Правила за отговорност на превозвачите от 2002г. при нелегално влизащи лица, както следва:

-на В. Е. в качеството на водач на превозното средство - глоба в размер на 2400 паунда (по 600 паунда за всяко нелегално лице);

-на „КНС-Кериер Нетуърк Сълюшън“ЕАД в качеството на собственик/ползвател на превозното средство - също глоба в размер на 2400 паунда (по 600 паунда на нелегално лице).

След обжалване на наложените санкции в установения срок, на 06.12.2019г.

Гранична служба се е произнесла с решение, че глобата на В. Е. остава непроменена, а тази на работодателя „КНС-Кериер Нетуърк Сълюшън" ЕАД се намалява на 1600 паунда (по 400 паунда на нелегално лице).

Междувременно, докато бъде постановено това решение, ответникът е напуснал работа в ищцовото дружество (на 18.01.2018 г. трудовият му договор е бил прекратен по взаимно съгласие на страните). Въпреки това представител на ищеца се е свързал с ответника по повод на дължимата глоба и последният е обещал, че ще обжалва решението пред съдебните власти във Великобритания, тъй като дъщеря му живеела в Англия и работела като юрист. Затова определените глоби не са били платени нито от ищеца, нито от ответника.

На 09.06.2021г., друго превозно средство на ищеца, различно от това, в което са били намерени нелегалните лица, е задържано в гр. Доувър, Англия, поради неплащане на определените глоби във връзка с гореописания случай на откритите нелегални имигранти в управлявания от ответника автомобил.

Разпоредено било незабавно - в рамките на един час, да се плати дължимата сума от 4000 паунда (2400 паунда, дължими от В. Е. и 1600 паунда, дължими от ищеца), като в противен случай превозното средство ще бъде задържано (конфискувано). Поради това ищецът е бил принуден да заплати освен своята имуществена санкция от 1600 паунда и тази на ответника в размер на 2400 паунда. Плащането е извършено на 09.06.2021г. чрез използването на служебните кредитни карти на изпълнителния директор на „КНС-Кериер Нетуърк Сълюшън" ЕАД В. Н. - платени 2000 паунда от неговата карта и още 2000 паудна платени от служебната карта на прокуриста на дружеството П. А..

Ответникът е отказал да възстанови доброволно платената от дружеството глоба в размер на 2400 паунда за негова сметка, поради което ищецът е предявил настоящия иск за осъждане на ответника да му сумата от 5448.00 лв. (представляваща левовата равностойност на 2400.00 британски паунда). Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се оспорва 2 изцяло предявения иск. Оспорва твърдението на ищеца, че е платил посочената глоба и представените във връзка с това документи. Твърди, че нелегалните емигранти се били качили в товарното ремарке на автомобила без неговото знание и съгласие, което било установено при извършената проверка и за това бил освободен от властите да продължи курса си. Твърди, че не уведомяван от дружеството за наложената глоба и извършеното плащане. Освен това, глобите са наложени на дружеството-ищец, а не лично на него, поради което не дължи плащането им. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

С доклада по делото съдът е обявявил за безспорни между страните обстоятелствата, че на 04.02.2017г., в зоната за имиграционен контрол на Великобритания, намираща се в Кале, било установено от граничните власти на Великобритания, че в ремаркето на товарен автомобил с рег. № ВН 4568 ВТ/ROWQT 268, управляван от ответника, се намират четири нелегално влизащи във Великобритания лица, както и че страните са били в трудово правоотношение в периода 06.01.2017г.-18.01.2018г. (към момента на установяване на нарушението).

По делото са приети като доказателства: Писмо от 04.02.2017г. от граничните власти на Великобритания до В. Е.; Отговор от 08.02.2017г., към който са приложени: ръководство за водачите за повишаване сигурността срещу контрабанда и тероризъм; допълнителен инструктаж за работа на водач; чек лист; 2 бр. писма от 31.10.2019 г. от граничните власти на Великобритания до „КНС-Кериер Нетуърк Сълюшън“ ЕАД; Разпечатка от имейл от 28.11.2019 г. от ищеца до граничните власти на Великобритания;5. 2 бр. писма от 06.12.2019 г. от граничните власти на Великобритания до „КНС-Кериер Нетуърк Сълюшън“ ЕАД и Решение от 06.12.2019г. за определяне на глоби, от които се установяват наложените санкции на дружеството-ищец и ответника, в качеството му на водач на автомобила, по повод установените нелегални имигранти, а именно: на В. Е., в качеството на водач на превозното средство - глоба в размер на 2400 паунда (по 600 паунда за всяко нелегално лице) и на „КНС-Кериер Нетуърк Сълюшън“ЕАД, в качеството на собственик/ползвател на превозното средство - също глоба в размер на 2400 паунда (по 600 паунда на нелегално лице). След обжалване на наложените санкции в установения срок, на 06.12.2019г., Гранична служба се е произнесла с решение, че глобата на В. Е. остава непроменена, а тази на работодателя „КНС-Кериер Нетуърк Сълюшън" ЕАД се намалява на 1600 паунда (по 400 паунда на нелегално лице).

Видно от Известие от граничните власти на Великобритания за задържане на автомобил на ищеца и електронна кореспонденция от 09.06.2021г., преведена на български език, на същата дата друго превозно средство на ищеца, различно от това, в което са били намерени нелегалните лица, е задържано в гр. Доувър, Англия, поради неплащане на определените глоби във връзка с гореописания случай на откритите нелегални имигранти в управлявания от ответника автомобил. Разпоредено било незабавно - в рамките на един час, да се плати дължимата сума от 4000 паунда (2400 паунда, дължими от В. Е. и 1600 паунда, 3 дължими от ищеца), като в противен случай превозното средство ще бъде задържано (конфискувано).

Представени са от ищеца и потвърждения от Министерството на вътрешните работи на Великобритания за направените плащания в размер на общо 4000 паунда. Ответникът е представил и банково удостоверение от „Банка ДСК“ АД, съдържащо извлечение от банкови сметки, видно от което от разплащателни сметки с титуляри П. Н. А.-прокурист и В. П. Н.изпълнителен директор на дружеството, в периода 09.06.2021г.-11.06.2021г. са извършени три броя банкови операции на обща стойност 9332.21 лв., към Министерство на вътрешните работи на Великобритания.

Не е спорно между страните, а се установява и от събраните по делото писмени доказателства: Трудов договор № 1/04.01.2017г. и Заповед № 6/18.01.2018г. за прекратяване на трудовото правоотношение, че ответникът е работил в дружеството-ищец на длъжност „шофьор международни превози“ в периода 06.01.2017г.-18.01.2018г.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите Мартин Петков Петков-ръководител „Транспорт“ и П. Н. А.-прокурист в „КНС-Кериер Нетуърк Сълюшън“ ЕАД, чиито показания, като съобрази разпоредбата на чл. 172 от ГПК, с оглед възможната им заинтересованост от изхода на делото в полза на ищеца, съдът намира за обективни и непротиворечащи на събраните по делото писмени доказателства.

От показанията на свидетелите се потвърждават установените от събраните писмени доказателства описани в исковата молба събития: установените нелегални имигранти в управлявания от ответника автомобил, налагането на глоби на дружеството и шофьора от граничните власти на Великобритания, последващото задържане на друг товарен автомобил от граничните власти във връзка с неплатените глоби и заплащането им чрез банковите карти на служители на дружеството.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявеният иск, съобразно твърденията, изложени в исковата молба, следва да се квалифицира като такъв с правно основание чл. 203, ал. 2, вр. с чл.74 от ЗЗД. За да е основателен предявеният иск с правно основание чл. 203, ал. 2 КТ следва да се установят елементите на фактическия състав на този текст. В тежест на ищцовото дружество е да докаже наличието на всеки от елементите, включени във фактическия състав на чл. 203, ал.

2 КТ и това са: наличие на трудово правоотношение с ответника към момента на причиняване на вредите, деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и, че ответникът е причинил умишлено твърдените вреди.

Съдът преценява, че в настоящият случай са установени посочените елементи от фактическия състав на чл. 203, ал. 2 КТ за ангажиране пълната имуществена отговорност на ответника. От събраните по делото доказателства се установява, че ответникът Е., който е бил служител на ищцовото дружество към момента на установеното нарушение, е причинил вредата умишлено - при евентуален умисъл, а именно съзнавал е общественоопасния 4 характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е допускал настъпването на тези последици. Той не е целял настъпване на причинените вреди, но е допускал същите, давайки възможност за укриване на емигранти в ремаркето на товарният автомобил управляван от него.

Съгласно практиката на ВКС, обективирана в Решение № 60288 от 9.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1296/2021 г., III г. о., работникът - шофьор на МПС носи пълна имуществена отговорност по чл. 203, ал. 2 КТ за вреди, които са причинени на работодателя умишлено, вкл. при евентуален умисъл. Такава е отговорността му и в случаите когато работодателят е заплатил на контролните органи наложена на работника в лично качество глоба за умишлено нарушение на митническите разпоредби на ЕС при открити нелегални емигранти в управляваното от него превозно средство. Поначало всеки, който изпълни чуждо задължение, когато има правен интерес от това, встъпва в правата на кредитора - това важи и в случаите на заплатена от работодателя лична глоба, наложена на работника/служителя от съответния контролен орган, при установен правен интерес от плащането. Затова дори да не са налице предпоставките на отговорността по чл. 203, ал. 2 КТ, вр. с чл. 45 ЗЗД, връщането на сумата се дължи по общото правило на чл. 74 ЗЗД (същото е прието и в решение № 180 от 12.02.2019 г. по гр. д. № 3502/2017 г., IV г. о. на ВКС, решение по гр. д. № 3502/17 г. IV г. о. на ВКС и решение по гр. д. № 1111/17 г. на IV г. о. на ВКС).