Решение № 2195 от 10.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2195 гр. София, 10.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР Н. СЛАВЧЕВ при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР Н. СЛАВЧЕВ Административно наказателно дело № 20221110202650 по описа за 2022 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН по жалба, подадена от А. П., чрез адв. Г. Й. Г., против Наказателно постановление № 22-4332000285 от 03.02.2022 г. на Полицейски инспектор към отдел „Пътна полиция” СДВР, с което са наложени административни наказания на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП глоба в размер на 1000, 00 (хиляда) лева и лишаване от право на управление на моторно превозно средство за срок от дванадесет месеца.

Жалбоподателят моли да се отмени изцяло обжалваното наказателно постановление, като се позовава на допуснати нарушения на административно производствените правила, несъобразяване с материалния закон и необоснованост. Оспорва фактическите констатации, отразени в наказателното постановление, като твърди, че към момента на проверката не е управлявал соченото моторно превозно средство, а автомобилът бил паркиран извън пътното платно, с изгасен двигател и без включени светлини.

Счита като най- съществено нарушеното му право на защита като лице, което не владее български език, да му бъде осигурен преводач при съставяне на акта за установяване на нарушение и в хода на производството пред 1 административнонаказващия орган, позовавайки се на субсидиарното прилагане на Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), съгласно разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН. Изтъква, че не му бил връчен екземпляр от акта за установяване на административно нарушение, нито този акт му е бил прочетен, поради което не е разбрал нарушението, което му е вменено.

Твърди, че не се е явил в указаното в талона за медицинско изследване лечебно заведение, поради това, че не е разбирал текста. Оспорва компетентността на административнонаказващия орган. Моли за отмяна на наложената глоба и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна не изпраща представител и не взема становище по обжалваното наказателно постановление.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 03.02.2022. около 00, 40 ч. в гр.София по бул. „Никола Петков“ с посока на движение от Околовръстен път към ул. „Академик Михаил Маджаров“ А. П. управлявал лек автомобил *** с рег. № *** като срещу №54А на водача жалбоподател била извършена проба с техническо средство Алкотест дрегер 7510 с фабр. №ARDM0224, тест №7635, която отчела резултат 1, 15 промила.

На водача е издаден талон за медицинско изследване със сериен номер 086893, връчен му в 02, 28 ч. на същата дата.

За изложеното е съставен акт за установяване на административно нарушение от 03.02.2022г., послужил за издаване на обжалваното наказателно постановление.

Установената от съда фактическа обстановка се доказва по несъмнен начин от административно-наказателната преписка, съдържаща акта за установяване на административно нарушение от 03.02.2022г., талон за медицинско изследване №086893, справка от регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване на алкохол в дъха, справка от лаборатория за последваща проверка на анализатор на алкохол в дъха, извлечение от паметта на средство за измерване Алкотест дрегер 7510, тест №7635 от 03.02.2022г., Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи на Р.България, Заповед №513з-4880/ 16.06.2021г. на 2

Министъра на вътрешните работи на Р.България и показанията на свидетелите В. Г. Д. и М. Е. С., служители на ОПП СДВР.

В хода на съдебното следствие свидетелите Д. и Е. описват подробно и по непротиворечив начин проверката. Твърдят, че по време на обход на поверения им маршрут при кръстовището на бул. „Никола Петков“ и бул.

„Цар Борис II“I се разминали с автомобила, като движенията, които предприемал водача, им се сторили подозрителни. Последвали джипа и след спирането му на бул. „Никола Петков“ срещу №54А, забелязвайки, че никой не излиза от автомобила известно време. Предприели проверка на водача, когото установили като А. П., италиански гражданин. На жалбоподателя била извършена проба с техническо средство Алкотест дрегер 7510 с фабр.

№ARDM0224, тест №7635, която отчела резултат 1, 15 промила. Според показанията на двамата свидетеля П. разбирал и говорел български език откъслечно. През време на проверката неговата спътничка в автомобилаЦветелина Е.а съдействала с превода на италиански и на английски език.

След извършената проверка, полицейските служители на английски език разяснили на П. в какво се състои нарушението, което той е разбрал. Св. Д. издал на П. талон за медицинско изследване със сериен №086893, връчен му в 02, 28 ч. на същата дата и акт за установяване на административно нарушение №АД33512, след което П. се е явил в ОПП- СДВР, където му е издадено обжалваното постановление.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите като конкретни, логични и взаимно допълващи се. Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля С. в частта им, с която посочва марката на автомобила „Порше“, което противоречи на твърденията на свидетеля Д. относно автомобил с марка „Мазерати“, както е отбелязано и в акта за установяване на административно нарушени. Изложеното противоречие не е съществено, доколкото става въпрос за сходни като клас автомобили и с оглед изминалия период от време от около една година от проверката до момента на депозиране показанията на свидетеля С., което логично се е отразило върху спомена му за случилото се.

В извлечението от паметта на средство за измерване Алкотест дрегер 7510, тест №7635 от 03.02.2022г. е отбелязан успешен тест с показание 1 ,15 промила.

При установеното от фактическа страна съдът намери от правна 3 страна следното:

Жалбата е подадена в срока на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице – наказания жалбоподател в срока за обжалване на обжалваем акт, поради което разглеждането и́ е допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Със Заповед №8121з-1632/02.12.21г. на Министъра на вътрешните работи на Р.България е възложена компетентност на административно наказващия орган полицейски инспектор в ОПП СДВР за обслужваната територия, според законовата делегация на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП.

Административно наказващият орган Григор Й. Григоров е заемал Инспектор V степен към ОПП СДВР към момента на издаване на наказателното постановление, според Заповед №513з-164/16.06.2021г. на Министъра на вътрешните работи на Р.България. С оглед на това, възраженията за липса на компетентност на длъжностното лице, издало наказателното постановление, са неоснователни.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен в кръга на компетенциите на актосъставителя, възложени му със Заповед №513з-12342/19.08.2020г. на Министъра на вътрешните работи на Р.България.

Актът е съставен в деня на проверката, поради което не са нарушени предвидените срокове в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Съставеният акт е предоставен на административнонаказващия орган в срока, предвиден в чл. 44, ал.4 от ЗАНН. Обжалваното наказателно постановление е издадено в деня на съставяне на акта в срока по чл. 52, ал.1 от ЗАНН.

Съдът намира, че не е налице нарушение на материалния закон при съставяне на акта за установяване на административно нарушение. По делото не се ангажираха доказателства, подкрепящи твърдението на жалбоподателя, че не е бил водач на соченото моторно превозно средство. От събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, несъмнено се установява, че А. П. е управлявал автомобила в пияно състояние.

Техническото средство, с което е измерено количеството алкохол в кръвта, е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване и е годно да измерва валидни стойности, тъй като е преминало последваща проверка. Водачът е нарушил забраната по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, поради което санкционния състав на 174, ал. 1, т. 2 е изпълнен.

4

Актът е съставен в присъствие на един свидетел очевидец и на нарушителя, комуто е връчен в деня на съставянето му. Срещу акта не е депозирано възражение. По отношение на твърдението, че екземпляр от същия не е предоставен на жалбоподателя, за да предяви възраженията си, не бяха представени доказателства, а жалбоподателят се е подписал на разписката за връчване на акта.

Съдът не намира за основателни оплакванията за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, довели до нарушено право на защита поради това, че при съставяне на акта и при връчване на наказателното постановление не е назначен преводач на нарушителя. Правото на безплатен превод на разбираем за обвиняемия език в наказателното производство е регламентирано в чл. 6, § 3, б. "е" на Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ). Това право на национално ниво е защитено с нормата на чл. 21, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) чрез принципното правило, че лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или от друг език, и чрез нормата на чл. 55, ал. 3 от НПК, съгласно която обвиняемият има право да му се предостави писмен превод на постановлението за привличане на обвиняем, на определенията на съда за вземане на мярка за неотклонение, на обвинителния акт, на постановената присъда, на решението на въззивната инстанция и на решението на касационната инстанция. Отчитайки, че настоящото производство не представлява същинско наказателно производство, т.е. няма за предмет извършване на престъпление, настоящият състав стига до извода, че в ЗАНН, който регламентира производството по установяване и санкциониране на административните нарушения, каквото е и настоящото, не се предвижда задължително участие на преводач във фазата на установяване на нарушението. Субсидиарното прилагане на нормите на НПК по тези въпроси не може да стане на основание чл. 84 от ЗАНН, тъй като неговите разпоредби са приложими за производството по обжалване на наказателните постановления пред съда. В тази връзка неприложима е и нормата на чл. 55, ал.3 от

НПК, с която в българското законодателство е транспонирана Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г., относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство. Директивата не се прилага в случаите, когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за 5 леки нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност по наказателноправни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред съд.

Несъмнено, при установяване на нарушението и съставянето на акта, както българските граждани, така и чуждите граждани, които не владеят български език, имат правото да разберат за какво нарушение са обвинени.

Именно с това право на невладеещото български език лице, следва да се обвърже преценката за наличие на нарушение, свързано с назначаване на преводач. В случая преценката дали липсата на преводач при предявяване на акта за установяване на нарушение и при връчване на наказателното постановление представлява съществено процесуално нарушение, обаче, не следва да се прави формално и да се основава единствено на факта на липсата на преводач, което автоматично да обосновава засягане правото на защита на наказаното лице. Засягането на правото на защита следва да се разглежда през призмата на фундаменталния принцип за върховенството на закона, отразен в чл. 6 от ЕКПЧ и предвид чл. 47 и чл. 48, §2 от Хартата на основните права на ЕС, доколкото последната се явява приложима предвид упражняването на правото на свободно движение на италианския гражданин. Изхождайки от спецификата на отразените в наказателното постановление нарушения, поведението на властите, поведението на жалбоподателя, сложността на случая, интересите на наказания, засегнати от наложените наказания, развитието на процедурата в цялост, следва да се направи извод постигнат ли е справедлив баланс между обществения интерес и индивидуалния интерес и права на личността. Следва да се има предвид и че правото на лицето да бъде информирано за обвинението срещу него на разбираем за него език е с акцесорен характер –то e част от правото му на справедлив процес и на зачитане на правото му на защита, а последното намира проявление и в рамките на съдебния процес. Следва да се съобразят и нормите на Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20.10.2010 г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство и на Директива 2012/12/ЕС относно правото на информация в наказателното производство, в които изрично е предвидено, че при налагане на санкции за леки нарушения, например пътнотранспортни нарушения, установени след пътнотранспортна проверка, изискването за преводач и за осигуряване на информация важи единствено за производството по обжалване пред съд, т.е.